Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Плевен, 01 юни 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито
съдебно заседание на втори
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 152/2023 г. по описа на съда
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от В.П.Т., ЕГН **********,
с посочен адрес ***, с която се оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0359-000026/03.02.2023 год. на мл. оперативен дежурен към ОД
МВР-Ловеч, РУ-Троян, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена
ПАМ „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
Със същата са отнети СУ МПС № ********* и
Контролен талон № **********.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на ЗДвП.
Сочи се, че същата е издадена при недоказаност на посоченото в нея нарушение и
се оспорва фактологията, описана в АУАН от 02.02.2023 г., в която връзка се
излагат подробни съображения. Жалбоподателят твърди още, че процесната ПАМ не
изпълнява предвидената превантивна функция по чл.22 от ЗАНН и противоречи на
чл.6, ал.3 от АПК, както и че ответникът не е доказал надлежно обстоятелствата,
обуславящи налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, с оглед
обстоятелството, че при оспорване отчета на техническото средство е необходимо
установяване и доказване употребата на наркотични вещества с медицинско
изследване.В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед.
С жалбата е представен като писмено
доказателство заверено копие от резултат от лабораторно изследване от
03.02.2023 год., издаден от МЦ „ЕКЗАКТА МЕДИКА“ ООД.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За същия е постъпила молба от упълномощения процесуален представител
адв. А.И., имаща характера на писмена защита. В същата се излагат доводи за
основателност на жалбата, направено е искане да бъде отменен оспорения АА и се
претендира присъждане на разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не се явява или представлява,
не излага становище във връзка с подадената жалба.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване на
подлежащ на обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0359-000026/03.02.2023 год. на мл. оперативен дежурен към ОД
МВР-Ловеч, РУ-Троян е издадена въз основа на АУАН № GА777411/02.02.2023 год., съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Ловеч,
РУ – Троян за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на МПС от страна на жалбоподателя след употреба на наркотични вещества и техни
аналози. Горното е установено чрез проверка на жалбоподателя с техническо
средство Дрегер Дръгтест 5000. На жалбоподателя е бил издаден талон за
медицинско изследване. В АУАН е посочено, че същият е оспорил отчета на уреда.
Освен посочените по-горе писмени
доказателства по делото са приобщени и следните относими към правния спор
писмени доказателства: Докладна записка рег. № ЗМ-53/02.02.2023г.; Справка за
нарушител/водач; Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. относно оправомощаване на
длъжностни лица от ОД на МВР-Ловеч да прилагат ПАМ, Талон за изследване №
0038325, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотично вещество
или упойващи вещества с рег. № 359р-2333/03.02.2023 г.; Писмо до началник
Сектор „ПП“ Плевен с рег. № 359р-2536/06.02.2023 г. С жалбата е представено и
заверено копие от резултат от лабораторно изследване от 03.02.2023 год.,
издаден от МЦ „ЕКЗАКТА МЕДИКА“ ООД, а в хода на съдебното производство съдът е
изискал, а ответникът е представил Експертна справка № 23/ТЛ-17 от 29.03.2023
год., изготвена от специалисти в областта на химията в отделение
„Токсикологична лаборатория“ на МИ-МВР, от заключението в която е видно, че в
предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 03.02.2023 год. от
лицето В.П.Т., ЕГН **********, не се доказва съдържание на вещества под контрол
(включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични).
При така обсъдените доказателства
съдът намира за установено следното от
правна страна:
Заповедта е издадена от компетентен орган,
съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от Заповед №
295з-31/07.01.2022 г. на ВПД директор на ОД МВР-Ловеч.
В оспорената заповед за прилагане на ПАМ изрично е
посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на
акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на
всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена
в предвидената от закона форма.
Заповедта е издадена в предвидената от
законодателя писмена форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване. Същата обаче е материално
незаконосъобразна.
Жалбоподателят е оспорил отчета на
техническото средство при съставяне на АУАН, с оглед което предвид чл.3а, т.2
от Наредба № 1 от 19.07.2017г., употребата на наркотични
вещества и техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. С подадената срещу процесната заповед жалба Т. е
представил резултат от лабораторно изследване от 03.02.2023 год., издаден от МЦ
„ЕКЗАКТА МЕДИКА“ ООД. Горното медицинско изследване обаче не представлява годно
доказателствено средство, установяващо твърденията му, тъй като за извършване
на изследване на кръв за установяване на употреба на наркотични вещества и
техни аналози във връзка с образувани административнонаказателни производства
по ЗДвП е налице нормативно регламентиран ред – Наредба № 1/19.07.2017г. на
Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и
Министерство на правосъдието.
Обаче от изисканата от съда и представена
от ответника Експертна справка № 23/ТЛ-17 от 29.03.2023 год., изготвена от
специалисти в областта на химията в отделение „Токсикологична лаборатория“ на
МИ-МВР по реда на посочената по-горе наредба, е видно, че в предоставените за
изследване проби кръв и урина, взети на 03.02.2023 год. от лицето В.П.Т., ЕГН **********,
не се доказва съдържание на вещества под контрол (включени в
списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични).
По аргумент на противното (рer
argumentum a contrario) на чл.6, ал.9 от посочената по-горе наредба, съдът
счита, че следва да приеме за меродавни резултатите от изследването на кръвта и
урината, а не тези на техническото средство.
С горната експертна справка се доказва
липсата на материалноправно основание за издаване на оспорената заповед, тъй
като очевидно жалбоподателят не е управлявал на дата 02.02.2023 год. МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е осъществил
нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН.
С оглед горното, оспорената заповед следва
да бъде отменена като незаконосъобразна. В полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски по представения от
адв. И. списък по чл.80 ГПК в общ размер 2010 лв., от които 2000 лв.
адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на
производството. Следва да се посочи, че ответникът не е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а заплащането на
същото се установява от представеното по делото копие от платежно нареждане
/л.18, гръб/.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.Т., ЕГН **********, с посочен адрес ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0359-000026/03.02.2023
год., издадена от мл. оперативен дежурен към ОД МВР-Ловеч, РУ-Троян, с която на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“ и са отнети СУ МПС № ********* и Контролен талон №
**********.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр. Ловеч да заплати в
полза на В.П.Т., ЕГН **********, с посочен адрес ***, деловодни разноски в
размер на 2010 /две хиляди и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: