Р Е
Ш Е Н И Е
№1409
гр. Перник, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септевмври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08281 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България срещу С.К.С., с
която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1823,01 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS – 13155417 от 06.04.2016 г. , сумата от 369,31 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.05.2018 г. и сумата
172,86 лева – лихва за забава, считано от 05.05.2017 г. до 11.05.2018 г.
Претендират се разноски.
Назначеният
особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции. Счита, че ответната страна не е получила паричните
средства по заема. Изразява се становище за нищожност на клаузата, отнасящ се
за ГПР по кредита, като се акцентира, че лихвата надхвърля значително основния
лихвен процент по договора.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК срещу С.К.С.
за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03678 по описа
за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От представените писмени
доказателства се установява, че страните по делото сключили договор за потребителки заем № PLUS – 13155417 от 06.04.2016 г. По силата на този договор ищцовото
дружество се задължило да предостави на ответната страна кредит в размер на 2 860
лева, като от тази стойност потребителят следвало да получи 2 500 лева, останалаите 360 лева следвало да бъдат
отпуснати като се заплати застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията“. Страните уговорили годишен лихвен процент по
договора в размер на 32,94 %, а годишен процент на разходите – 42,73 %. Страните по делото уговорили задължението по
кредита да се изплати на 24 месечни вноски, всякa от които била в размер на 168,64 лева. Първата
вноска следвало да се заплати на 05.06.2016 г., а последната на 05.05.2018г.
Представен е сертификат № PLUS
–13155417, от
който се установява наличието на за сключена застраховка „Защита на плащанията“
със страни: С.К.С. и „Кардиф Животозастраховане“, клон България –
застраховател.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно –
икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. В
заключението и в съдебно заседание експертът посочва, че кредитът е усвоен по
банковата сметка на ответната страна, като същата е получила сума в размер на
2500 лева, останалите биили преведени на дружеството застраховател. Вещото лице
пояснява, че са извършвани частични плащания, като като неизпълнените
задължения са както следва: 1823,01 лева – главница, 369,31 – договорна лихва и
172,86 лева – обезщетенеи за забава.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане. В тежест на ищеца е да установи тези остоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (24 месеца,
при първа месечна вноска на 05.06.2016
г., а последната на 05.05.2018 г.),
общитя размер на кредита 2860 лева, (включващ застрахователната премия), фиксиран
годишен лихвен процент (32,94 %) и и ГПР в размер на 42,73 %, поради което
същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Следва да се отбележи, че
общата стойност на кредита е в размер на 4047,36 лева, като от тази сума се
извади размера на предоставените парични средства от 2500 лева и стойността на
застрахователната премия от 360 лева, се получава размера на възнаградителната
лихва за целия период на в договора, а именно 1187,36 лева.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От изслушаното заключение на експерта се установява, че уговореният ГПР по договора не надвишава законоустановеният максимален размер. До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят, като потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него. Предвид излженото съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата в договора, с която е уговорен ГПР в размер на 42,73 %.
По делото се установи, че ответната страна е получила
паричните средства по кредита, за което експертът пояснява, че част от сумата е
платена по банкова сметка ***, а останалата е предоставена на застрахователно дружество,
с което да се заплати застрахователна премия по сключен договор за застраховка
„Защита на плащания“.
Налице е настъпила падеж на всички
месечни вноски, поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумите за
главница и възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Същата
се дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата,
за която се претендира - 05.06.2017 г. Според вещото лице нейният размер е 172,86
лева, считано от 05.06.2017 г. до 11.05.2018 г.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 125,62 лева – държавна такса; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 395,56 лева – депозит за възнаграждение за особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, а в заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 47,30 лева – държавна такса. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 771,18 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 97,30 лева – разноски в заповедното производство.
Горното
налага извод, че исковите претенции са основателни и следва да се уважат.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.С., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк,
сграда 14 сумата в размер на 1823,01 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS –
13155417 от 06.04.2016 г. , сумата от 369,31 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.05.2018 г. и сумата 172,86
лева – лихва за забава, считано от 05.05.2017 г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 03678 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк,
сграда 14 сумата в размер на 771,18 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 97,30 лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 03678 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № 03678 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: