Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
27.02.2020 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, изслуша докладваното от съдия Т.МИЛЕВА КАД №26/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от АПК, във вр.с чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
М.И.Я.
***, чрез адв. С.К. - ДАК против Решение №144 от 05.12.2019 г., постановено по АНД № 114/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено НП № 19-0240-000086/28.03.2019 г. на Началник РУ при ОДМВР-Добрич, РУ
Балчик, с което за нарушение на чл. 104Б т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено кумулативно наказание глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поради нарушение
на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Иска се
отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната
жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна поради следните съображения:
С Решение №144 от 05.12.2019 г. Районен съд гр. Балчик е потвърдил НП № 19-1240-000086/28.03.2019 г. на Началник РУ при ОДМВР-Добрич, РУ
Балчик, с което на М.И.Я. за извършено
нарушение по чл. 104Б т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца
на осн. чл. 175А, ал. 1, пр. второ ЗДвП,
за това, че на 22.02.2019 г., около 15:00 часа, касаторът е управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. ****, по улица „Първа“ в посока от с.
Одърци към с. Ляхово, като е продължил по път №21083 към с. Ляхово и обратно
управлявайки автомобила, като участва в нерегламентирано състезание на път
отворен за обществено ползване с другия участник Кристиян Георгиев Николов,
управлявал л.а. марка „БМВ 330“ с рег. ****.
За да стигне до извода за
законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната
инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че безспорно фактическата
обстановка е установена от събраните гласни и писмени доказателства.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона.
Изложените подробни мотиви напълно се споделят от настоящият съдебен състав.
Районният съд е отговорил на всяко едно от твърденията, изложени пред него от
жалбоподателя.
По
направените възражения в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира
следното: В производството пред първата инстанция са били разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят по акта, кметския наместник на с. Храброво,
който е пряк очевидец, както и свидетели на защитата.
Правилно съставът на БРС е дал вяра на показанията на свидетеля ***,
кметски наместник на с. Храброво, който е бил пряк очевидец на
нерегламентираното състезание, както и на актосъставителя. Всички събрани
доказателства са обсъдени подробно, като ясно е указано кои от тях съда
кредитира и поради какви съображения. Въз основа на това е направена правилна
преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която съда е
приел за установена, се базира на тях. Въз основа на фактическата обстановка и
правилно тълкуване на закона, БРС е стигнал до
верните юридически изводи, а именно, че в обжалваното НП правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение на ЗДвП и
са наложени справедливи по вид и размер наказания.
Твърденията
на жалбоподателя за порочност на съдебния акт са несъстоятелни и следва да се
разглеждат като защитна теза. Релевират се доводи, че неправилно съдът не е
кредитирал показанията на свидетеля Станев, а е кредитирал изцяло тия на
свидетеля ***. Правилно са кредитирани
изцяло показанията на свидетеля ***, който е очевидец, и
с неговите показания категорично се установяват осъществяването на описаните в акта и
постановлението административни нарушения, авторството на дееца и формата му на
вина. Именно ясните и непротиворечиви показания на очевидеца, за когото липсва
данни за заинтересованост от изхода на производството, не са оборени по
надлежния ред от защитата, което обуславя отхвърлянето на твърденията на
процесуалния представител на касатора, като неоснователни и недоказани. Още повече, че
в настоящото производство имаме изрични показания на касатора, дадени пред
органите на реда, от които се установява безспорно, че е имало предварителна
уговорка между него и братовчед му Кристиян да направят състезание между двата
автомобила. Отричането пред първоинстанционния съд от тия показания /с
твърдението за натиск от страна на разпитващия – няма доказателства в тази
насока/ са също защитна позиция, както и доведените от страна на нарушителя
двама свидетели, които единият е присъствал в колата при касатора, а другият е
бил на центъра на селото и е бил очевидец. Отново от представените пред
въззивния съд обеснения дадени от М.Я. и Кристиян Николов се установява, че и
двамата са били сами в автомобила си, т.е. правилно районният съд не е дал вяра
на показанията на свидетелите на касатора.
В този смисъл съдът възприема и
обстоятелството, че актът е подписан без възражения от уличеното лице, такива
не са постъпили изобщо в рамките на административнонаказателното производство.
В допълнение следва да се
отбележи и следното: Нарушенията като това, за което е санкциониран
жалбоподателя, зачестиха през последните години, като същите създават особено
голяма опасност за всички участници в движението, тъй като са абсолютна
предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Именно поради тази причина
законодателят е предвидил и специални норми в закона -материално-правни и
административнонаказващи разпоредби. Установяването на нарушение от вида на процесното
обикновено става именно чрез пряко и непосредствено възприемане от
свидетели-очевидци на поведението на съответния водач и управлявания от него
автомобил. Св. *** в качеството си на кметски наместник на селото е имал възможността лично да възприеме поведението на
жалбопадателя и да го прецени с оглед на пътната обстановка, така и
последващото му поведение.
С оглед на изложеното правилен
е изводът на районния
съд за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което
решението следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №144 от 05.12.2019 г., постановено по АНД № 114/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.