РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищците в първоинстанционното производство Б. В. Д., Н. М. Д. и П. А.
Я. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
06.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 12.02.2024 г.)
обжалват Решение № 260068/26.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 10247/2018
г. по описа на СГС, І-11 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковете
на Б. Д. и Н. Д. за неимуществени вреди за сумите от по 100 000 лв.,
представляващи разликата над присъдените им суми от по 50 000 лв. до
пълния претендиран размер от по 150 000 лв., ведно със законната лихва за
всеки един от двамата ищци, в частта с която съдът е отхвърлил иска на П. Я.
за неимуществени вреди за сумата от 120000 лв., представляваща разликата
над присъдената й сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 150
000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта за разноските.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Ц.
В. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощни
приложени на л.59 до л.61 от първоинстанционното дело. Въззивниците-ищци
1
са освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски с
Разпореждане на първоинстанционния съд от 20.09.2018 г., а в хода на
производството и с оглед влязлата в сила присъда на наказателна съд, ищците
са освободени от такси и разноски и на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивниците-ищци считат, че решението в обжалваната му част е
неправилно и необосновано. Твърдят неправилност на извода на решаващия
съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия С. Н.
Д. в размер на 75%, което е причина за определяне по правилата на чл.51, ал.2
от ЗЗД на един занижен и несправедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита, че ако се приеме наличие на принос за
вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста, то в процентно
съотношение е не по-висок от 20%. Счита, че присъденият размер на
застрахователни обезщетения не е съобразен с индивидуалните критерии за
съответния случай, трайната съдебна практика, лимита на отговорността на
застрахователя, както и със събраните по делото доказателства в тяхната
цялост и съвкупност. Развиват се подробни съображения по съществото на
спора и във връзка с релевираните с въззивната жалба възражения.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
постанови друго, с което уважи исковите претенции на тримата ищци в
пълния им претендиран пред настоящата инстанция размер. Претендират
разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата с начислено ДДС.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника ЗК „Лев инс“ АД, с който оспорва подадената от ищците въззивна
жалба като неоснователна по подробни съображения изложени в отговора.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач не подава отговор на въззивната жалба на ищците.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и
в срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ищците е
връчен редовно на 05.03.2024 г., а насрещната въззивната жалба е подадена на
12.03.2024 г.) обжалва с насрещна въззивна жалба вх.№ 266189/12.03.2024 г.
Решение № 260068/26.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 10247/2018 г. по
описа на СГС, І-11 състав, в частта, с която съдът е уважил исковете на Н. Д. и
2
Б. Д. за сумите над 20 000 лв. и изцяло в осъдителната част за сумата от 30 000
лв. по иска на ищцата П. Я..
Насрещната въззивна жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт М. В. с надлежно учредена представителна власт, съобразно
пълномощно приложено на л.90 от първоинстанционното дело. Дължимата
държавна такса е внесена с вносен документ от 26.03.2024 г., представен по
делото с молба от 27.03.2024 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна насрещна
въззивна жалба.
Въззивникът – ответник счита, че правилно е прието, че приносът на
пострадалия за осъществяване механизма на произшествието и за настъпване
на вредите надхвърля този на водача, но процентното му изражение е в
занижена степен, поради което не съответства на насоките, дадени със
задължителна съдебна практика. Поддържа се, че приносът на пострадалия е
поне 80%, като и, че постановеното решение е неправилно в обжалваната му
част и по отношение на приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените
парични суми, преди намаляването им с приетия в процентно изражение
принос на пострадалия, са в колизия и с установения относно приложението
на чл.52 ЗЗД принцип за определяне на обезщетението съответно на
правнорелевантния момент. Във връзка с така релевираните възражения в
насрещната въззивна жалба се развиват подробни съображения по съществото
на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и постанови
друго, с което да отхвърли исковите претенции съответно на обжалваната от
ответника част като неоснователни и недоказани.
Отговор на насрещната възивна жалба е постъпил от ищците чрез
процесуалния им представител адвокат В., с който оспорват насрещната
въззивната жалба на ответника по подробни съображения изложени в
отговора и молят съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника.
Претендират разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
260068/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 10247/2018 г. по описа на СГС, І-
11 състав в частта, с която съдът е уважил исковете на Н. Д. и Б. Д. за сумите
от по 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
3
лихва, в частта с която съдът е отхвърлил исковете и на тримата ищци за
неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния
претендиран размер от по 200 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в
сила на 27.02.2024 г., поради необжалването му от страните.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба с вх.№
271583/20.05.2024 г. на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Определение №
263188/09.05.2024 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е
отхвърлена молбата на ответника за изменение на решението в частта за
разноските.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна, срещу акт подлежащ на обжалване.
Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 20.05.2024 г.,
приложен към частната жалба, с оглед на което същата е редовна.
По тази частна въззивна жалба и от тримата ищци е депозиран отговор,
с който се оспорва като неоснователна.
В съдебно заседание въззивниците-ищци чрез процесуалния си
представител молят съда да уважи въззивната им жалба и да отмени
решението на СГС в обжалваната част по подробни съображения изложени
във въззивната жалба. Молят съда да остави без уважение подадената
насрещна въззивна жалба по съображенията изложени в отговора, както и да
остави без уважение частната жалба. Претендират разноски, съобразно списък
по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната и частната си жалби, съответно оспорва
въззивната жалба на ищците. Прави възражение за прекомерност на
претендираното в настоящото производство адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител, не
изразява становище по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно и обективно
4
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Б.
В. Д., Н. М. Д. и П. А. Я. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за осъждането на
ответника да заплати на ищците застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, в следствие смъртта на техния син и
фактически съжител, настъпило в пряка причинна връзка от пътно-
транспортно произшествие, виновно причинено от водач на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
С влязла в сила на 07.06.2023 г. Присъда № 4/22.05.2023 г., постановена
по в.н.о.х.д. № 159/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, първи
наказателен състав, Ц. И. К. е признат за виновен в това, че на 18.03.2016 г. в
гр.Кнежа на ул. „Димитър Бутански“, при управление на л.а.м. „Опел Кадет“ с
рег. № ******** нарушил правилата за движение по пътищата чл.25, ал.1 от
ЗДвП, като водач на пътно превозно средство преди да започне маневра
„завиване в обратна посока“ /наляво/ по платното за движение, не се е убедил,
че няма да създаде опасност за друг участник в движението, който се е движил
след него и да извърши маневрата по безопасен начин за движещия се след
него мотоциклетист С. Н. Д. и по непредпазливост причинил смъртта му.
Между страните не е било спорно, че за л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. №
******** към датата на настъпване на произшествието, е имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, със застрахователна полица № BG/22/115001145988 с начална дата
на покритие от 23.04.2015 г. до 22.04.2016 г.
От представеното удостоверение за наследници изх. № АО-08-
237/07.04.2016 г. на Община Кнежа, безспорно се установява, че първите
двама ищци Б. В. Д. и Н. М. Д. са родители, съответно майка и баща на
починалия С..
От приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че причината
за смъртта на С. Д. е тежката и несъвместима с живота гръдно-коремна
травма, изразяваща се в тежки увреждания на жизненоважни органи (сърце,
5
бял и черен дроб). Налице е причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания получени при ПТП и смъртта С. Н. Д..
От приетата по делото САТЕ, се установява, че скоростта на
мотоциклета Хонда при удара е била около 90 км/ч, а преди спиране-98 км/ч.
Опасната му зона за спиране при 98 км/ч е 102 м, а при 50 км/ч-36 м.
Установява се, че отстоянието на мотоциклет Хонда към момента, в който
водачът му има възможност да го види и възприеме, че ще извърши обратен
завой е било не повече от 72 м и то е по-малко от опасната му зона 102 м, при
действителна скорост 98 км/ч, от което следва, че водачът на мотоциклета не е
имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати
произшествието си с действителната си скорост. Това е можело да стане, ако
скоростта на мотоциклета е била 50 км/ч.
Скоростта на лек автомобил Опел Кадет при удара е била около 8 км/ч, а
опасната зона за спиране при тази скорост-3 м. Преди да навлезе в платното за
движение, водачът на автомобил Опел Кадет е имал възможност да спре и да
предотврати удара и ПТП. Имал е възможност да спре на 1 м преди мястото на
удара и до момента, в който средната му предна част навлезе на 1 м в платното
за движение, ако е погледнал наляво и реагира своевременно за аварийно
спиране.
Вещото лице установява, че основната причина за настъпване на
произшествието е предприетия от водача на лек автомобил Опел Кадет
обратен завой при наличие на приближаващ го отзад мотоциклет. Втората
причина е в движението на мотоциклетиста с висока скорост 98 км/ч, с която е
поставил себе си в невъзможност да спре при възникване на опасност.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на търпените от
ищците неимуществени вреди са събрани свидетелски показания.
Свидетелката Т. К. Б. установява, че познава П. Я. от 20 години и са
много близки приятелки, като сестри са. С. Д. познава от 2010 г., откогато са
заедно с П.. Тяхната връзка се развила много бързо, много се обичали и
отношенията им бил много добри. Свидетелката установява, че живеят
заедно, на семейни начала от 2011 г., живеели при родителите на С.. Последно
си направили ремонт на стаята, купили си телевизор и чисто нови мебели.
Имали планове за семейство и деца. В деня на инцидента разбирайки за
случилото се, свидетелката веднага отишла в болницата, където видяла П.,
6
която била много зле, срината психически. Вече три години не може да
преживее случилото се, а когато се прибира в Кнежа, винаги ходи на гробища.
На мястото, където е станало произшествието, има изграден паметник от
близки и приятели на С., П. ходи там да пали свещичка, когато не може да иде
на гробища. Говори за С. с усмивка и сълзи в очите. Не били сключили
граждански брак, защото през лятото за около шест месеца работили в
чужбина, след това се връщали в България, където пак работели и лятото
отново ходили в чужбина. Искали да съберат пари, за да вдигнат сватба.
Свидетелката Р. Б. Д., майка на ищцата, съответно баба на С.,
установява, че отношенията в семейството били прекрасни. С. помагал на
майка си и на баща си. Купили си нова къща и я обзавели, били много
щастливи. Б. и Н. живеели заедно със С.. В деня на смъртта на сина си, Б. и Н.
били много зле. Към момента постоянно се говори за С., всяка събота се ходи
на гробища, не се пропуска. Не са преживели загубата. Ищците имат и друг
син, по-малък от С.. С. и родителите му били неразделни, ходели заедно на
екскурзии из България, когато се прибирали от чужбина. Докато П. и С. били в
чужбина, всеки ден си говорили, на компютъра.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за ангажиране на отговорността на ответното дружество по
отношение на родителите на починалия. Преценявайки конкретните
обстоятелства за случая - отношенията между починалия и родителите му,
болезненото преживяване на загубата му, начина на настъпване на смъртта,
както и икономическите условия в страната към датата на процесното
произшествие, намиращи отражение и в нивата на застрахователно покритие -
първоинстанционният съд е намерил, че справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от всеки от двамата ищци, представлява
сумата от 120 000 лв., като впоследствие е посочил друга сума-150 000 лв.
При определяне на този размер взел предвид и съществувалата към
релевантния за спора момент - месец март 2016 г., икономическа обстановка в
страната, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност". По отношение на третата ищца и при
съвкупна оценка на показанията на всички свидетели по делото,
7
първоинстанционният съд е намерил за безспорно установено, че към
момента на смъртта на С. Д., същият е живял на съпружески начала с П. Я., в
къщата на родителите си. Приел, че ищцата е сред кръга на лицата, които имат
право на обезщетение и че същата е претърпяла вреди от смъртта на С.,
приемайки че сума в размер на 90 000 лв. ще ги обезщети. Приел за
основателно възражението за принос от страна на починалия, определяйки го
на 75%, съобразно което намалил определените обезщетения на тримата ищци
до 50 000 лв. за родителите и 30 000 лв. за третата ищца и в този размер
уважил исковите им претенции.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ищци и ответник в първоинстанционното
производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивна
и насрещна въззивна жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 16.12.2016 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 16.03.2017 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователни обезщетения. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 27.07.2018 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
8
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Авторството, виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „Опел Кадет“ с рег. № ********, в пряка причинна връзка от
което е настъпила смъртта на С. Д., са установени в процеса с влязла в сила на
07.06.2023 г. Присъда № 4/22.05.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 159/2022
г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, първи наказателен състав.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ето защо и с оглед горното възражението на въззивника-ответник, че
причината за настъпване на произшествието, не е маневрата извършвана от
превозното средство, а скоростта с която е управляван мотоциклета от
загиналия, е неоснователно.
От събраните по делото доказателства и от заключението на САТЕ,
безспорно се установява, че вина за настъпване на процесното произшествие
имат както водача на лекия автомобил, така и загиналия мотоциклетист.
Водачът на лекия автомобил е нарушил задължението си по чл.25, ал.1 от
ЗДвП, като при предприетата от него маневра „обратен завой“ с цел да навлезе
9
в лентата за движение към центъра на гр. Кнежа и преди да започне същата,
не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него в случая управлявания от загиналия С. Д.
мотоциклет, като не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост на
движение, за което е имал обективна възможност, видно от заключението на
САТЕ.
От своя страна починалия е допуснал също нарушения на ЗДвП, в пряка
причинна връзка от които е настъпил транспортния инцидент. На първо място
е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил в населено място
със скорост от 98 км/ч, при разрешена от 50 км/ч, при безспорно установеното,
че при движение с разрешената за конкретния пътен участък скорост, той е
могъл да предотврати настъпването на произшествието. Нарушил е и нормата
на чл.15, ал.1 от ЗДвП, с която се въвежда задължение за водача да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, при безспорно установеното
от вещото лице А., както с отговора на задачата по т.2.7. от заключението, така
и по време на разпита му в проведеното на 18.05.2021 г. открито съдебно
заседание, че ако мотоциклетът се е движел в дясната част на платното няма
да има удар, защото мотоциклетистът ще премине за автомобила.
Възраженията на ищците във въззивната им жалба във връзка с
твърденията им за липса на принос и за липса на нарушение на нормата на
чл.15, ал.1 от ЗДвП почиват на хипотетични теории относно възможността за
движение на мотоциклет, излизащ от завой, които обаче не се подкрепят от
доказателствата по делото и най-вече от заключенията както на комплексната,
така и на автотехническата експертизи. В подкрепа на тези твърдения не са
събирани доказателства пред първата инстанция.
С оглед на така установеното по делото, безспорно е налице принос по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от загиналия водач на мотоциклета.
Първоинстанционният съд е определил този размер на 75%, който обаче
се явява завишен, предвид следното:
По въпроса относно начина на определяне процента на съпричиняване на
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ГПК е налице трайна и
непротиворечива казуална практика на ВКС, в която се приема, че
определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
10
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за причиняването на вредите (в този смисъл - решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ т.о.; решение № 98/24.06.2013 г. по т.д.
№ 596/12 г. на ІІ т.о.; решение № 151/02.11.2010 г. по т.д. № 1140/11 г. на ІІ т.о.;
решение № 169/02.10.2013 г. по т.д. № 1643/12 г. на ІІ т.о.; решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на І т.о., решение № 15/19.02.2020 г. по т.д.
№ 146/2019 г. на ІІ т.о. и др.).
Пак съобразно формираната от касационна инстанция практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност - за определяне съотношението
на приноса на делинквент и пострадал - последователно се приема, че от
значение е съотношението между броя и тежестта на извършените от всеки от
двамата нарушения на правилата на движение, в причинност с ПТП, като
подлежат на преценка конкретните условия, при които е реализирано ПТП и
спрямо същите - кой от съпричинилите вредоносния резултат е имал по-
голяма възможност да предотврати същия / така в решения по т.д. №
1846/2021 г. на ІІ т.о., т.д. № 3540/2013 г. на І т.о. на ВКС и др ./. Следователно,
от значение е и поведението на кой от тях е първопричина и обуславящо, респ.
на кой от тях - обусловено, поради което и само по себе си не би било
вредоносно.
С оглед на така формираната съдебна практика, въззивният съд намира,
че безспорно пострадалият е извършил повече по-брой и тежест нарушения на
правилата за движение по пътищата, като безспорно управлението на пътно
превозно средство в населено място със скорост почти два пъти по-висока от
разрешената, представлява особено тежко нарушение.
От друга страна обаче съобразява, че поведението на водача на лекия
автомобил е именно първопричината за настъпване на произшествието,
доколкото ако същият не бе предприел неправомерна маневра и не бе отнел
предимството на мотоциклетиста, то не би настъпило произшествието,
въпреки високата скорост, с която пострадалият го е управлявал.
При това положение въззивният съд намира, че приносът на пострадалия
следва да бъде определен на 60%.
По размера на претенциите на ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди.
11
По отношение на първите двама ищци-родители на починалия С. Д..
В това си качество те безспорно притежават материално правна
легитимация по предявените от тях искове. Родствената връзка е доказана с
писмени доказателства, а и не е спорна между страните.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС (т. 11),
при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, в мотивите към
решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди. В
постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняването
на смърт са посочени възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз
основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно
обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и
непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че
12
при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да
анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да
определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в деня на
произшествието и смъртта си, синът на ищците е бил на 25 години, а неговите
родители майка и баща, съответно на 43 и 47 години. Установява се, че
тримата са живеели заедно в едно домакинство, имали прекрасни отношения,
като се разделяли само през лятото, когато синът им ходел да работи в Англия,
но дори и тогава се чували всеки ден, чрез компютъра. С. и родителите му
били неразделни, ходели заедно на екскурзии из България, когато се
прибирали от чужбина. С. помагал на родителите си. Към момента постоянно
се говори за С., всяка събота се ходи на гробища. Не са преживели загубата.
Ето защо и с оглед конкретните данни по делото относно възрастта на
починалия, изключително близките му взаимоотношения с родителите, че
ищците понасят тежко неговата загуба и все още не са преодоляли смъртта на
сина си, както и че безспорно ненавременната загуба на син едва на 25 години
е тежка психотравма, както и икономическата конюнктура в страната към
2016 г., въззивният съд приема, че обезщетения от по 150 000 лв. са
справедливи. Тези обезщетения ще репарират болките и страданията, които
несъмнено ищците търпят и към настоящия момент и ще търпят и за в
бъдеще. Ненавременната и неочаквана загуба на дете, безспорно винаги се
явява тежка психотравма, която остава следи в психиката за цял живот.
Така определени, същите не са завишени по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречат на принципа
на справедливостта. Същите са съобразени както с икономическата
конюнктура към 2016 г., израз на която са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492,
т.1 от КЗ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица).
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи-така
например с Решение № 17 от 08.02.2024 г. по т.д. № 2264/2022 г., Т.К., І Т.О. на
ВКС за смърт на син за ПТП през 2017 г. е определено обезщетение в размер
на 140 000 лв. С Решение № 50041 от 07.07.2023 г. по т.д. № 915/2022 г., Т.К.,
13
ІІ Т.О. на ВКС за смърт на син за ПТП през 2016 г. е определено обезщетение в
размер на 150 000 лв.
Следва да се посочи, че от мотивите на първоинстанционното решение
не става ясно какъв е приетия от съда размер на справедливо обезщетение,
доколкото веднъж е посочена сумата от 120 000 лв. и веднъж от 150 000 лв.,
като също така следва да се посочи, че нито един от присъдените размери не
съответства на определеното обезщетение, намалено с приетия от
първоинстанционния съд принос от 75%.
Ето защо и при така определения размер от по 150 000 лв. и принос в
размер на 60 %, исковете на двамата ищци се явяват основателни за сумите от
по 60 000 лв.
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частите, с които съдът е отхвърлил исковете за неимуществени
вреди на двамата родителите за разликата над присъдения размер от по 50 000
лв. до дължимия от по 60 000 лв. и вместо него бъде постановено друго, с
което ответникът бъде осъден да заплати на двамата ищци допълнително
сумите от по 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на техния син.
Съответно първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърденото в отхвърлителната му част за разликата над сумите от по 60 000
лв. до претендираните от по 150 000 лв.
По отношение исковата претенция за неимуществени вреди на третата
ищца, фактически съжител с починалия С. Д..
Тази ищца също има материално правна легитимация по иска, съобразно
Постановление № 5/24.11.1969 г., с което е прието, че има право на
обезщетение за неимуществени вреди и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак.
Въззивният съд намира, че третата ищцата притежава материално правна
легитимация по иска, включително и с оглед постановеното по реда на чл.290
от ГПК Решение № 50125 от 17.11.2023 г. на ВКС по т.д. № 1964/2022 г., I т.
о., ТК, което напълно се споделя от настоящия състав и с което е отговорено
на въпроса: „Обективното фактическо съжителстване между мъж и жена,
поддържащи интимни отношения продължително време, съпътствани от обич,
14
привързаност, взаимна грижа и помощ, от естество ли са да обосноват
материалноправна легитимация за предявяване на иск, за обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на единия, съгласно задължителните
указания в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
независимо че не се установяват присъщи на съжителството между съпрузи,
във всичките му, вкл. икономически аспекти, отношения между двамата
приживе ?“
На който въпрос съставът на ВКС е отговорил положително, приемайки,
че „съдържанието /в духовен, емоционален и интимен план/ и
продължителността на връзката между двама души, от които би могло да се
обоснове трайна и несъмнена съвместна воля за житейско обвързване,
независимо от липсата на икономическите аспекти на един брачен съюз, е от
естество да обоснове легитимация на преживелия, за обезщетяване на
неимуществени вреди от смъртта на другия. Такава връзка удовлетворява
условието за "конкретни житейски обстоятелства и ситуации", породили
особена близост, съгласно посоченото ТР, тъй като изключва преходен и
случаен характер на интимността и обвързването. Противното би означавало
на икономическите и битови аспекти от съжителстването на двама души да се
придаде решаваща роля за обосноваване на близост, което е в несъответствие
със самата характеристика на обезщетяваните – неимуществени – вреди. Още
повече, че в много случаи, особено при млади, нереализирали се все още
професионално или социално слаби хора, създаването и поддържането на
самостоятелно домакинство е обусловено от социални фактори.“
По делото и със свидетелските показания се установява, че третата ищца
и пострадалия се запознали през 2010 г., откогато са заедно, т.е. към този
момент ищцата е била на 18 години, а през 2011 г., когато завършила училище
те заживели на семейни начала при родителите на С., където живеели заедно
до неговата смърт. Наскоро били направили ремонт на стаята, в която
живеели, закупили си телевизор и нови мебели. Имали планове за семейство и
деца, затова работели през лятото в чужбина заедно, за да изкарат пари за
сватба. Обичали се. Живели заедно пет години до смъртта на С., когато
ищцата е била на 23 години. Установява се, че и до днес ищцата, когато се
прибира в Кнежа посещава гроба на С., а когато това не е възможно, посещава
мястото, на което той е загинал и на което близки и приятели му изградили
паметник, за да запали свещ. И до днес говори за С. с усмивка и сълзи на
15
очите.
От показанията на разпитаната свидетелка Б. се установява, че П. и С. са
били неразделни от около пет години, живеейки в дома на родителите на
починалия. Както е прието в цитираното по-горе решение на ВКС, последното
обстоятелство - споделяне връзката с родител - демонстрира сериозност на
обвързването и дълбочина на създалите се емоционални и интимни
отношения, още повече в хипотеза на споделено с родител и съжителстване.
Като съобразява продължителността на съществувалата между ищцата и
починалия връзка, която е сравнително кратка, а също и възрастта й 23 г. към
датата на смъртта на С., което не изключва възможността да намери
удовлетворяваща я нова емоционална и интимна връзка и с оглед събраните
доказателства, настоящият състав намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на 40 000 лева, до който размер искът се явява
основателен.
Ето защо и при така определения размер от 40 000 лв. и принос в размер
на 60 %, искът на ищцата П. Я. се явява основателен за сумата от 16 000 лв.
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която съдът е уважил иска на фактическата съжителка за
неимуществени вреди за разликата над дължимия размер на обезщетение от
16 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. и вместо него бъде постановено
друго, с което искът й за тази разлика бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърденото в отхвърлителната му част за разликата над сумата от 30 000 лв.
до претендираната от 150 000 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото въззивният съд ще следва да преизчисли и
преразпредели разноските направени от страните пред първата инстанция.
Ищците са освободени от държавна такси и разноски в настоящото
производство, поради което такива не са сторили, съответно не им се
присъждат.
Адвокатско дружество В. и Б. претендират адвокатско възнаграждение
определено им служебно от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата с начислено ДДС, предвид регистрацията на дружеството по
16
ЗДДС, за което е представено писмено доказателство акт за регистрация от
22.03.2019 г. и предвид осъществено от дружеството безплатно процесуално
представителство пред първата инстанция.
Въззивният съд намира, че при служебно определяне на размера на
адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с постановките на
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, че приетата в приложение
на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
обвързва съда при определяне на съответното на действително положените
процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.
Настоящият въззивен състав обаче споделя съдебната практика, която
приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав
с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални
действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
На следващо място въззивният съд намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено с начислено ДДС, противно на
твърденията на частния жалбоподател, че такова не следва да бъде
присъждано.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че с присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява
предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга - обект на
облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл
предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА следва да включва ДДС. В този смисъл Определение № 41 от
25.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2127/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 306
17
от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение №
521 от 25.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение
№ 297 от 9.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1221/2019 г., I т. о., ТК и др.
Въззивният съд като прецени, че делото е с фактическа сложност,
събирани са множество доказателства, проведени са шест открити съдебни
заседания и е със значителен материален интерес (600 000 лв.), намира че
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от трите предявени иска
възлиза на сумата от по 10 000 лв., съответно 12 000 лв. с ДДС.
Съответно и с оглед уважената част на исковете на първите двама ищци
за сумите от по 60 000 лв., на адвокатското дружество се дължи
възнаграждение в размер на сумите от по 1 200 лв. с ДДС, а с оглед уважената
част от иска на третата ищца за сумата от 16 000 лв.- се дължи 320 лв. с ДДС,
или общо адвокатско възнаграждение в размер на 2 720 лв. с ДДС.
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адвокатското дружество общо
адвокатски възнаграждения за разликата над дължимата сума от 2 720 лв. с
ДДС до присъдена от 4 680 лв. с ДДС.
По разноските на ответника. Същият е претендирал общо разноски в
размер на сумата от 920 лв., от която: 580 лв. депозит експертизи, 40 лв.-
депозит свидетел и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение (приет размер от
първоинстанционния съд, който не е оспорен от ответника по реда на чл.248
от ГПК, поради което този размер обвързва и настоящия съдебен състав). От
сумата от 920 лв. и съобразно отхвърлената част от исковете-464 000 лв., на
ответника се дължи сума в размер на 709,92 лв., която е по-малка от
присъдената от първоинстанционния съд в размер на 720,67 лв. При липса на
молба по чл.248 от ГПК, респ.частна жалба от ищците, въззивният съд не
може да отменя решението в частта за разноските присъдени в тяхна тежест.
По разноските дължими от ответното застрахователно дружество на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете
възлиза на сумата от 5 440 лв., следователно ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати допълнително в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 240 лв., както и
18
4,15 лв. разноски заплатени от бюджета на съдебната власт. Същите възлизат
общо на сумата от 415,20 лв., от която и съобразно уважената част от исковете
се дължи 94,11 лв., от която сума следва да се приспадне сумата от 89,96 лв.,
за която ответникът вече е осъден с първоинстанционното решение.
С оглед извършеното преразпределение на разноските и дадения отговор
на спорните въпроси предмет на частната въззивна жалба, подадена от
ответното застрахователно дружество частна жалба следва да бъде оставена
без разглеждане, при липса на правен интерес с оглед вече извършеното
преразпределение на спорните разноски.
По разноските пред въззивната инстанция:
Въззивните жалби, с изключения на тази на ищцата П. Я., се уважат
частично, поради което разноските за адвокатско и юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда при съобразяване на общ обжалваем
интерес от 410 000 лв. и съобразно уважената и отхвърлената част на
въззивните жалби на всички страни в производството.
Адвокатското възнаграждение в полза на Адвокатското дружество
въззивният съд определя, съобразно критериите посочени по-горе и като
съобразява обжалваемия материален интерес: на първите двама въззивници-
ищци по 100 000 лв., а на третата 120 000 лв.
В случая обаче адвокатското възнаграждение се дължи само за
осъщественото безплатно процесуално представителство на първите двама
въззивници-ищци родителите на починалия, доколкото въззивната жалба на
третата ищца се отхвърля изцяло. Обжалваемият интерес е в размер на по
100 000 лв., като въззивните жалби се уважават в размер на по 10 000 лв. и
именно съобразно тази уважена част съдът определя възнаграждението.
Пълният размер на същото е 9 600 лв. с ДДС за всеки един от двамата ищци,
като от тази сума се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на по
234,10 лв. с ДДС, което е съответно на уважената част от въззивната жалба в
размер на 10 000 лв., или общо 468,20 лв.
Следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение, което е
съответно на отхвърлените части от въззивната жалба на ответника по 30 000
лв. за първите двама ищци, съответно 16 000 лв. за третата ищца, което
възлиза общо на сумата от 1 826,04 лв. Или общо дължимото адвокатско
възнаграждение за общо осъщественото безплатно процесуално
19
представителство по всички въззивни жалби пред настоящата въззивна
инстанция възлиза на сумата от 2 294,24 лв., за която ответникът ще следва да
бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съответно дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът определя в
размер на сумата от 540 лв. При обжалваем интерес от 410 000 лв. и
отхвърлена част от въззивните жалби на ищците в размер на 300 000 лв.,
ищците дължат разноски в размер на 395,12 лв. Въззивницата-ищца П. Я.
дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
18,44 лв., съобразно уважената част от въззивната жалба на ответника за
14 000 лв., както и разноски в размер на 280 лв., представляваща заплатена
държавна такса с оглед уважаване на въззивната жалба срещу тази ищца за
сумата от 14 000 лв. Претенцията на ответника за разноски за държавна такса
до сумата от 1800 лв. следва да бъде оставена без уважение, с оглед
отхвърляне на въззивната жалба на ответника в останалата й част.
Съответно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд София държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 400 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260068/26.01.2024 г., постановено по гр.д.№
10247/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете на Б. Д. и Н. Д. за неимуществени вреди за сумите от по 10
000 лв., представляващи разликата над присъдените им суми от по 50 000 лв.
до дължимия размер на обезщетението от по 60 000 лв., ведно със законната
лихва за всеки един от двамата ищци, в частта с която съдът е уважил иска на
П. Я. за неимуществени вреди за сумата от 14 000 лв., представляваща
разликата над дължимото й обезщетение в размер на 16 000 лв. до
присъдената й сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва, в частта, с която
ответникът е осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокатското дружество общо адвокатски възнаграждения за
разликата над дължимата сума от 2 720 лв. с ДДС до присъдена от 4 680 лв. с
ДДС и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
20
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1от ЗЗД на Б. В. Д., ЕГН ********** и на Н.
М. Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„Младост-3“, бл.303А, ет.5, ап.21 допълнително още сумите от по 10 000 лв.
(десет хиляди лв.), представляваща разликата над присъдените им суми от по
50 000 лв. до дължимите суми от по 60 000 лв., ведно със законната лихва от
12.01.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
техния син С. Н. Д., настъпила в пряка причинна връзка от пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 18.03.2016 г. в гр. Кнежа по вина на водача на
л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. № ******** с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, със застрахователна
полица № BG/22/115001145988 с начална дата на покритие от 23.04.2015 г. до
22.04.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. А. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-3“, бл.303А, ет.5,
ап.21 срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1от ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата от 14 000 лв.,
представляваща разликата над дължимия размер на обезщетение от 16 000 лв.
до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260068/26.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 10247/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете на Б. Д. и Н. Д. за неимуществени вреди за разликата над
сумите от по 60 000 лв. до сумите от по 150 000 лв., ведно със законната лихва
за всеки един от двамата ищци, в частта с която съдът е отхвърлил иска на П.
Я. за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до сумата от 150 000
лв., ведно със законната лихва.
Решение № 260068/26.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 10247/2018 г. по
21
описа на СГС, І-11 състав в частта, с която съдът е уважил исковете на Н. Д. и
Б. Д. за сумите от по 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, в частта с която съдът е отхвърлил исковете и на
тримата ищци за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000
лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв., ведно със законната
лихва, е влязло в сила, поради необжалването му от страните.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд допълнително държавна
такса в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лв.), както и 4,15 лв. разноски
заплатени от бюджета на съдебната власт, а по сметка на Апелативен съд-
София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 400 лв.
(четиристотин лв.)
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на
Адвокатско дружество В. и Б., ЕИК *********, представлявано от адвокат Ц.
В. с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „Младост-3“, бл.303А, ет.5, ап.21
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред настоящата въззивна инстанция в общ размер на
сумата от 2 294,24 лв. (две хиляди двеста деветдесет и четири и 0,24 лв.)
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН **********, Н. М. Д., ЕГН ********** и П. А.
Я., ЕГН ********** , и тримата със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„Младост-3“, бл.303А, ет.5, ап.21 да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А разноски
направени пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на сумата от 395,12 лв. (триста деветдесет и пет и 0,12 лв.), а П. А.
Я., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от
18,44 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение и 280 лв.,
22
представляваща разноски за заплатена от ответника държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба с вх.№
271583/20.05.2024 г. на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Определение №
263188/09.05.2024 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е
отхвърлена молбата на ответника за изменение на решението в частта за
разноските.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен
срок, считано от датата на получаване на препис от същото.
Решението е постановено при участието на Ц. И. К., ЕГН **********,
гр.***, обл.***, ул. „***“ № * в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23