№ 1773
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110103266 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на ПР.
Г. К., ЕГН **********, с адрес: *****************************, с която
против Е.П.-П. АД, с ЕИК *****************************,
*****************************, е предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 3466,39 лева,
начислена за доставена на ищеца електроенергия, за периода от 24.12.2020 г.
до 26.01.2021 г., до обект с адрес: *****************************,
клиентски № ***************************** и абонатен
№*****************************, за която е съставена фактура №
********** от 15.02.2021 г., с падеж 01.03.2021 г. Претендира сторените
разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
Ищецът е собственик на недвижим имот находящ се
*****************************, клиентски №
***************************** и абонатен
№*****************************, като за доставена ел. енергия до същия,
ответникът е издал фактура № **********/15.02.2021 г., за сумата от 3466,39
лева. Оспорва се дължимостта на претендираната от ответното дружество
1
сума. Твърди се, че същата е начислена след проведена корекционна
процедура, поради констатирано неточно измерване от монтирания в обекта
му електромер, за периода от 24.12.2020 г. до 26.01.2021 г. Ищецът оспорва
констатациите в констативен протокол /КП/ № 6119811/26.01.2021 г., като
намира, че при съставянето му не са спазени законовите изисквания. Твърди,
че лицата извършили проверката в имота му не са били оправомощени да я
осъществят. Заявява, че не e спазена процедурата по оправомощаване на
лицата, които могат да проведат проверката. Твърди незаконосъобразност на
корекционната процедура, като оспорва правното основание за извършването
ѝ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска, като неоснователен.
Твърди, че ищецът дължи заплащане на посочената в исковата молба сума, за
която е издадена процесната фактура. Не спори, че същата е издадена след
извършена корекция по реда на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ поради установено
измерване на електрическа енергия от проверено СТИ по невизуализиран
регистър. Заявява, че е налице основание за възникване на вземането му към
ищеца. Твърди, че ищецът безспорно е потребител на електрическа енергия и
обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа и като такъв е
страна по Общите Условия за продажба на електрическа енергия (ОУ на
ДЕЕ), съгласно чл. 98а, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и на
Общите Условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи (ОУ на ДПЕЕЕМ), съгласно чл. 98, ал. 4 ЗЕ.
Заявява, че на 26.01.2019 г. /2021 г. в КП/, при извършване на проверка
изправността на СТИ на обекта, служители на „Електроразпределение Север”
АД са регистрирали неизправност на електромера. Изготвен е Констативен
протокол № 6119811/26.01.2021 г. Отчетени са показания по дневна, нощна и
върхова тарифи. Средството за търговско измерване /СТИ/ е демонтирано и е
подменено с ново, а сваленият електромер е изпратен за експертиза на
Българския институт по метрология /БИМ/. При извършената експертиза в
БИМ е установено, че на дисплея на СТИ се визуализира и тарифа r с
показания 17792 кВтч. За резултата е съставен констативен протокол
№53/05.02.2021 г.
Твърди, че оспорената корекционна процедура е с основание чл.55
ПИКЕЕ, като същата е проведена законосъобразно. Извършеното
2
вмешателство има за цел част от консумираната ел.енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При
ежемесечното отчитане не може да се установи натрупването в скрития
регистър, тъй като инкасаторите не разполагат с необходимия за целта
специализиран софтуер.
В случай, че съдът приеме, че чл.55 ПИКЕЕ е неприложим, се отправя
искане за отхвърляне на иска, на основание чл.183 ЗЗД, тъй като се касае за
установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане
се дължи от абоната по силата на установеното между страните облигационно
правоотношение, като в тази връзка се сочи практика на ВКС. При горните
доводи, настоява за отхвърляне на иска.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е потребител на
електроенергия по смисъла на §1, т.42 ЗЕ, на адрес:
*****************************, клиентски №
***************************** и абонатен
№*****************************, както и че същите се намират във
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
доставя, а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за
продажба и доставка на електрическа енергия. Съществуването на
облигационното правоотношение е уредено съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е
съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П.-П. АД и Общи условия на договорите за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Енергоразпределение Север” АД, валидни към посочения период.
Видно от представен по делото препис от КП № 6119811/26.01.2021 г.,
на същата дата, служители на „Електроразпределение Север“ АД извършват
проверка по измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, с
адрес: *****************************. Видно от текста на документа, при
3
проверката се отчетени следните показания на тарифните регистри: нощна
тарифа /тарифен регистър 1.8.1/ - 5671 kWh, дневна тарифа /тарифен регистър
1.8.2/ - 16514 kWh и върхова тарифа – 17792 kWh. СТИ е демонтирано и
подменено с нов уред с показания 0 kWh по всички тарифни регистри.
Констативният протокол е подписан от проверяващите служители и от един
свидетел, като за последния не са посочени идентификационни данни.
След демонтирането му, проверяваният елекромер е поставен в
индивидуална опаковка - плик, запечатан и пломбиран с пломба №1664868.
СТИ е предадено на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Варна, за
извършване на метрологична експертиза.
Видно от КП № 53/05.02.2021 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни
уреди“, РО - Варна, проверяваното СТИ е постъпило за проверка в запечатан
найлонов плик, пломбиран с пломба № 1664868 и е придружено с КП №
6119811/26.01.2021 г., като при проверката не са установени механични
дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок на електромера.
Констатирано е наличие на необходимите обозначения на табелата на
електромера, както и че поставените пломби – за фирмен знак и знак от
метрологична проверка, са изправни. Резултатът от извършената
метрологична експертиза сочи, че проверяваното СТИ съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. Не е установен достъп до вътрешността
на електромера. Посочено е, че на дисплея се визуализира тарифа „r“, с
показания 017792,3 kWh.
На 15.02.2021 г. ответното дружество издава фактура № **********
към получателя ПР. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, за сумата от 3466,39 лева, представляваща
стойност на електроенергия, потребена в обект на потребление с адрес:
*****************************, клиентски №
***************************** и абонатен
№*****************************. Видно от текста на документа, сумата за
плащане представлява сройността на служебно начислени количества
електроенергия: 10675 kWh - дневна тарифа и 7054 kWh - нощна тарифа.
Определеният срок за плащане е 01.03.2021 г.
Видно от протокол №6314р-С-10/19.08.2016 г. на „ЕЛЛАБ България“
4
ООД, на процесния електромер е извършена метрологична проверка, като са
отчетени показания както следва: Т1 - 5671 kWh и Т2 – 16514,750 kWh.
Ответникът представя и като писмено доказателство по делото е приет
протокол № 1200918/29.03.2017 г., съставен от служители на Е.П.-М., от
който се установява, че на обект с адрес: *****************************, е
монтиран електромер с фабр. № А220333647, с показания: нощна тарифа –
005671 kWh и дневна тарифа – 016514 kWh.
По делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като
обективно, компетентно е прието от съда. Видно от същото, СТИ измерващо
потребената в имота на ищеца електрическата енергия, е тип AMPY-5177D,
фабр. № А220333647. Уредът е произведен през 2003 г., като през същата
година е преминал метрологична проверка със срок до 2009 г. През 2016 г. на
СТИ е извършена метрологична проверка от „ЕЛЛАБ България“ ООД и на
29.03.2017 г. електромерът е монтиран в обекта на ищеца. Според вещото
лице, процесното СТИ има видим регистър за обратна енергия - „r“. В същия
се натрупват показания, когато в клемореда на уреда се разменят фазовият и
нулевият проводник. Налице е вмешателство в схемата на свързване, но
натрупаната енергия е действително потребена, като същата е отчетена от
уреда. Към датата на извършване на проверката, процесният електромер е
годно СТИ, но тъй като фазовият и нулевият проводник са разменени, той не
отчита по тарифни регистри 1 и 2, а само по регистър „r“. Според вещото лице
не може да се определи периодът, в който енергията е потребена, както и кога
е настъпило събитието след което СТИ е започнало отчитане по обратния
регистър. Твърди се, че достъпът до проводниците е лесен, като според
експерта, размяната им отнема минута.
По искане на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
водения от него свидетел - Д.В. Т. – служител на „Електроразпределение
Север“ АД. В показанията си, които съдът преценява с оглед изискването на
чл.172 ГПК, св. Т. сочи, че е подписал КП №6119811/26.01.2021 г., след
извършена проверка на процесния електромер. При същата е било
установено, че СТИ, монтирано за отчитане потребената ел. енергия в имота
на ищеца работело, но не отчитало преминалата енергия. Според свидетеля,
кабелите, които били на входа и изхода не електромера били разменени, като
двете тарифи не отчитали, а показанията се натрупвали по трета тарифа,
5
която не се отчитала. Пломбите на електромера били запазени, като за
достигане до клемореда се наложило проверяващите служители да нарушат
една от пломбите. Сочи, че размяната на кабелите може да бъде извършена
след отваряне на електромера, като извършването на размяната било
установено едва след разпечатване на пломбата.
При така установените факти, съдът намира, от правна страна,
следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно осн. чл.124,
ал.1 ГПК. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно.
Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен
спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е
необходимо по отношение на същата да е инициирано принудителното
събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното право се
носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които обосновава
своето право на вземане.
В процесния казус допустимостта на предявения иск се обуславя от
наличието на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че не
дължи в полза на ответника парична сума в размер на 3466,39 лева,
съставляваща, според ответното дружество, стойността на ел. енергия,
потребена от ищеца за периода от 24.12.2020 г. до 26.01.2021 г., в
стопанисван от него обект, начислена при провеждане на корекционна
процедура по чл.55 ПИКЕЕ.
Страните са обвързани в договорно правоотношение във връзка с
продажба на ел. енергия, като разпоредбата на чл.17, ал.2 ОУПЕЕ, въздига в
задължение на потребителя да заплаща стойността на използваната в имота
си електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Касае се
за договор за продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във
връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока.
На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на
крайния снабдител – Е.П.-П. АД, стойността на фактурираната електрическа
енергия.
Според ответника, процесната фактура е издадена след законосъобразно
6
провеждане на корекционна процедура по чл.55, ал.1 ПИКЕЕ. Съгласно
сочената разпоредба, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството
за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. В процесния случай, разпоредбата на
чл.55, ал.1 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото от проведената по делото СТЕ,
а и от констативния протокол, съставен при проверката в имота на ищеца, се
установява, че се касае за отчетени показания по т.нар. „обратен“ регистър,
който е видим, а не по невизуализиран регистър, когато за ответното
дружество би възникнало правото да извърши едностранна корекция по реда
на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ.
Облигационното правоотношение между страните е възникнало въз
основа на сключен между тях договор за продажба. Същият е двустранен,
възмезден, консенсуален, като от него възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, и затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението
на другата страна. Според приетото с решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.
№29912018 г. на ВКС, 3 г.о., от правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е
било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка
е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. За да е
дължима цената за доставената енергия, обаче, ответникът следва да
установи, какво количество ел. енергия е доставил, за какъв период от време и
каква част от стойността на доставената енергия е останала незаплатена.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на СТЕ, по безспорен начин се установява, че от датата на
монтажа до датата на демонтажа му, процесният електромер е с едни и същи
показания на тарифни регистри 1 и 2. Нито в протокола за монтаж от
29.03.2017 г., нито в протокола за метрологична проверка на „ЕЛЛАБ
България“ ООД се съдържа информация, че освен тези регистри,
електромерът има и т.нар. „обратен“ регистър, който не е скрит, а е видим.
След като електромерът не е монтиран с нулеви показания по първи и втори
регистър, то няма как да се даде категоричен отговор дали по т.нар. „обратен“
регистър не е имало натрупани показания още към датата на монтиране на
7
уреда в обекта на ищеца – 29.03.2017 г. Не се доказа, че за периода от тази
дата до датата на проверката – 26.01.2021 г., отчитането в обекта на ищеца е
извършвано редовно, както и че електроенергията, чиято стойност се
претендира с процесната фактура е реално доставена до имота и е потребена в
посочения срок. Видно от представените от ответника писмени
доказателства, за периода от 24.02.2019 г. до 23.12.2020 г., в имота на ищеца
не е отчетено потреблението на нито един кВтч, като едва след проверката,
извършена в началото на 2021 г., ответното дружество издава фактура за
потребена ел.енергия през периода от 24.12.2020 г. до 26.01.2021 г.
Както бе посочено от датата на монтажа, до датата на демонтажа, за
период от над 4 години, показанията по тарифните регистри на електромера
са непроменени. Кога са натрупани показанията по „обратния“ регистър не би
могло да бъде установено с категоричност, тъй като уредът не е включен към
системата за дистанционен отчет на ответното дружество, поради което и
кога е настъпило събитието, след което електромерът е започнал да отчита по
обратния регистър, не може да бъде посочено, каквото е и становището на
вещото лице, изразено в съдебно заседание. След като продавачът не доказа,
че именно през определения от него период - от 24.12.2020 г. до 26.01.2021 г.
е извършил реална доставка на електроенергия до обекта на ищеца, в
посоченото в процесната фактура количество, то за него не е налице
изискуемо притезание за продажната цена на тази енергия.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът не доказа своите
възражения, поради което и предвид разместената доказателствена тежест
при разглеждане на отрицателен установителен иск, същият следва да бъде
уважен като основателен.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер общо на 626, 07 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че ПР. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: *****************************, НЕ ДЪЛЖИ
на Е.П.-П. АД Е.П.-П. АД, с ЕИК *****************************,
8
*****************************, сумата от 3466,39 лева, начислена за
доставена на ищеца електроенергия, за периода от 24.12.2020 г. до 26.01.2021
г., до обект с адрес: *****************************, клиентски №
***************************** и абонатен
№*****************************, за която е съставена фактура №
********** от 15.02.2021 г., с падеж 01.03.2021 г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.-П. АД, с ЕИК *****************************,
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на ПР. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, направените по
делото разноски в размер общо на 626,07 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жлба, пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9