№ 1404
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110217734 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ***, срещу наказателно
постановление № СФИ21-РД29-109 от 09.11.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична
община Д.Б., с което за нарушение на чл.28а от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО),
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 600 лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО и за
нарушение на чл.28б, ал.5 от НРУИТДТСО, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 300 лева, на
основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и
се иска неговата отмяна. Твърди се, че дружеството е имало издадено разрешение за
ползване на мястото, а столовете и масите били разположени съобразно изискванията
на Министъра на здравеопазването във връзка с епидемичната обстановка в страната и
необходимата минимална дистанция между клиентите.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на издаденото
НП.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно
1
заседание.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 26.07.2021 г. служители на Дирекция „Икономика и търговска дейност“ към
Столична община, сред които и свидетелката М.Л., извършили проверка на търговски
обект - пицария, находящ се в град /адрес/, стопанисван от „****“ ООД. При
проверката било установено „на око“ и с крачки, без да се извърши измерване с
технически средства, че пред обекта, върху общински терен, на площ от около 42 кв.
м. били разположени 8 бр. правоъгълни маси (залепени по 2 квадратни) с по 4 стола и
10 бр. квадратни маси с по 2 стола. На проверяващите било представено Разрешение за
ползване на място за разполагане на подвижни съоръжение пред стационарен
търговски обект върху терен общинска собственост с № 56-111 от 23.06.2021 г. за
месец юли 2021 г. за 15 кв. м., а за допълнително ползвания общински терен от около
27 кв. м. не било представено Разрешение за ползване на място за разполагане на
подвижни съоръжения пред стационарен търговски обект върху терен общинска
собственост. Освен това разположението на масите и столовете за консумация на
открито пред обекта не съответствало на одобрената от Главния архитект на Столична
община схема по отношение на размери и отстояние. Масите и столовете били
разположени по този начин, понеже такива били изискванията на Министъра на
здравеопазването във връзка с епидемичната обстановка в страната и необходимата
минимална дистанция между клиентите. Проверяващите съставили констативен
протокол за установените нарушения и дали тридневен срок за представяне на
необходимите документи – разрешение за ползването на допълнителната площ, като
указали масите и столовете да бъдат разположени съобразно схемата одобрена от
Главния архитект на Столична община.
Впоследствие срещу дружеството бил съставен АУАН № 108 от 29.07.2021 г. за
извършени нарушения на чл.28а от НРУИТДТСО и на чл.28б, ал.5 от НРУИТДТСО.
Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което препис от него
бил връчен на представител на юридическото лице, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем наказателно постановление № СФИ21-РД29-109 от 09.11.2021 г., с което
за нарушение на чл.28а от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), на дружеството-
2
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 600 лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО и за нарушение на чл.28б,
ал.5 от НРУИТДТСО, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 300 лева, на основание чл.36, ал.1 от
НРУИТДТСО.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката М.Л.,
като показанията на същата кореспондират с констатациите обективирани в съставения
АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Същата сподели
пред съда, че размерът на допълнително използваната общинска площ, за която нямало
разрешение, бил определен „на око“ и с крачки, без да се извърши измерване с
технически средства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Л., както и
от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
В административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и
възможността му да узнае всички съществени елементи от състава на нарушенията, за
които е привлечен към административнонаказателна отговорност.
В случая, както при оформяне съдържанието на акта, така и на атакуваното
наказателно постановление, органите на административнонаказателното производство
не са били докрай ясни, последователни и недвусмислени, очертавайки фактическата и
юридическа формулировка на констатираните нарушения. Относно първото
нарушение, нормативната разпоредба – чл.28а от НРУИТДТСО гласи, че разполагането
на подвижни съоръжения по чл.28, ал.2 (включително маси и столове за консумация на
открито) се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. По
делото категорично се доказа и актосъставителят потвърди, че дружеството-
жалбоподател е разполагало с такова разрешение за ползване, но просто масите и
столовете са били разположени върху по-голяма площ от вписаната в разрешението.
Предвид на това нарушение на цитираната разпоредба би имало само в случаите,
когато нарушителят въобще не разполага с издадено разрешение за ползване на
мястото. Когато обаче има издадено разрешение, но се ползва по-голяма площ от
вписаната в разрешението, то тогава би имало нарушение на чл.28б, ал.1 от
3
НРУИТДТСО, според който, за разполагане на подвижни съоръжения пред
стационарни търговски обекти се изготвя индивидуална схема, указваща заеманата
площ, пространственото разположение, отстоянията от сгради и от регулационни и
имотни граници и други специфични изисквания. В случая не е било нарушено
изискването на чл.28а от НРУИТДТСО дружеството да има издадено разрешение за
ползване на мястото, понеже то е разполагало с такова, а е било нарушено
задължението по чл.28б, ал.1 от НРУИТДТСО за това подвижните съоръжения да са
разположени съгласно изготвената индивидуална схема, указваща заеманата площ.
Предвид на това съдът приема, че е налице неправилна правна квалификация на
описаното деяние, което представлява съществено процесуално нарушение и
ограничава правото на защита на наказаното лице, защото то не може да разбере за
какво точно нарушение е било наказано – словесно описаното или по дадената правна
квалификация. Това нарушение не може да бъде отстранено от съда и води до извод за
незаконосъобразност на издаденото НП. Освен това в съдебно заседание стана ясно, че
размерът на ползваната площ е бил определен от проверяващите „на око“ и с крачки,
без да се извърши измерване с технически средства, което е изключително несериозно,
тъй като в крайна сметка именно от това измерване зависи дали има осъществено
административно нарушение и следва ли да се ангажира отговорността на
юридическото лице. Преценката „на око“ и с крачки е изцяло субективна, а в случая
трябва със съответните измервателни уреди – обикновена рулетка, обективно да се
измери действително използваната площ, за да се приеме, дали тя надвишава
посочената в разрешението. Всеки човек има различно възприятие за размери и
разстояния, като едно и също разстояние според някой е половин метър, а според друг
два метра. В случая представителите на наказаното лице може да заявят, че според тях
„на око“ ползваната площ е точно съобразно разрешението. Именно за да не се стига до
такива субективни преценки за нещо, което може да бъде установено категорично от
обективна страна, чрез извършване на измерване, то проверяващите е следвало с една
обикновена рулетка да измерят площта и да впишат констатациите си в протокола за
проверка, в съставените АУАН и НП, а не да се посочва размер, който бил установен
„на око“. Това е изключително несериозно, особено когато се касае за констатиране на
административно нарушение и ангажиране на отговорността на лице, което бива
санкционирано заради констатациите направени „на око“. Според свидетелката било
извършено и измерване с крачки, но един размер са крачките на човек висок примерно
1.60 метра и на човек висок 2.00 метра, поради което и това измерване не е обективно,
а субективно. Единствено точно измерване може да се направи със съответния
измервателен уред - ролетка, което обаче не е било сторено. С оглед на това съдът няма
как да приеме за обективно установено и категорично доказано твърдението, че
ползваната площ била около 42 кв. м., а административното обвинение не може да
почива на предположения и деецът се наказва само, ако нарушението бъде установено
4
по категоричен начин. Тежестта за това доказване е именно на наказващия орган, но
при измерване „на око“ и с крачки липса такава категоричност и се стига до
единствената възможност за оправдаване на дееца, поради липса на категорична
доказаност на повдигнатото обвинение. На последно място трябва да се отбележи, че
дори да имаше извършено нарушение, то би било маловажно по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като се установи, че все пак дружеството е имало разрешение за ползване
на общинския терен, тоест не става въпрос за абсолютна липса на такова разрешение, а
предвид епидемичната обстановка в страната и за да спазят разпорежданията на
Министъра на здравеопазването във връзка с въведените противоепидемични мерки –
минимално разстояние между клиентите по масите, служителите на дружеството е
трябвало да разположат на по-голяма площ същия брой маси, които преди това са
заемали площта посочена в разрешението. Следователно това не е било направено с
цел по-голяма печалба и повече клиенти, без да се поиска ново разрешение, а за да
продължи функционирането на обекта, спазвайки в същото време
противоепидемичните мерки, тъй като, ако беше спазено изискването за заеманата
площ, тогава дружеството щеше да бъде наказано, че не изпълнява изискванията за
отстояние между масите. С оглед на това съдът приема, че категорично става въпрос за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Относно нарушението по чл.28б, ал.5 от НРУИТДТСО съдът намира, че е налице
неяснота при описанието на деянието. АНО единствено е описал, че разположението
на масите и столовете за консумация на открито пред обекта не съответствало на
одобрената от Главния архитект на Столична община схема по отношение на размери
и отстояние. Това обаче е един правен извод на наказващия орган, който трябва да
почива на конкретно описани факти, въз основа на които да се стигне до заключението
за извършено нарушение. Такива факти обаче липсват. В случая е трябвало ясно да се
опише, какво е трябвало да бъде разположението на масите и столовете съобразно
одобрената от Главния архитект на Столична община схема и как действително са
били разположени, за да се направи въз основа на това описание преценка, дали има
извършено нарушение. В НП липсват описани факти (какво е било действителното
разположение и какво е трябвало да бъде по схемата), поради което съдът не може да
извърши проверка и да даде становище, дали изводите на АНО за извършено
нарушение са правилни. Наказващият орган просто е дал една правна оценка, за която
обаче не може да бъде установено на какви обективни факти се базира. Съгласно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление първо трябва да се опише
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и едва след това по реда
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да се даде правна квалификация и да се посочат законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая е налице единствено дадена
правна квалификация на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но не и
5
описание на обстоятелствата, при които е извършено по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Посочването единствено на правен извод, без фактическо описание на
деянието, отново представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на наказаното лице, защото то не може да разбере въз основа на
какви обективно установени факти е било наказано. Това нарушение не може да бъде
отстранено от съда и води до извод за незаконосъобразност на издаденото НП и в тази
му част.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СФИ21-РД29-109 от 09.11.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община Д.Б., с което за нарушение на чл.28а от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО), на „****“ ООД, ЕИК *** е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/
лева, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО и за нарушение на чл.28б, ал.5 от
НРУИТДТСО, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
– „имуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.36, ал.1 от
НРУИТДТСО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6