РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201076 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №6,
вх.Б, ет. 4 или гр. Варна, ул. „Доспат“ № 4. ет. 6, aп. 11, представлявано от управителя
Н.Н.Н., депозирана чрез процесуален представител- адвокат Л.П. от ВАК против
Наказателно постановление №03-013860/09.06.2021 г. на и.д. директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5
вр. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се
извършеното нарушение.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата. Прави искане а назначаване на
почеркова експертиза. Във фазата по съществото на делото моли за отмяна на НП или
алтернативно за неговото изменение. Претендира и за присъждане на разноски под
формата на адвокатски хонорар, за заплащаното на който представя доказателства.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен юрисконсулт. Последният излага становище по делото, че НП
е законосъобразно, моли за неговото потвърждаване и претендира за присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.05.2021г., около 13.50ч., служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които и св.Д.И.
извършили проверка на жилищен комплекс терасите тяло Б1, находящ се в УПИ VI-
67, кв. 1, с идентификатор 10135.4019.109 по плана на местност „Терасите“, р-н
„Владислав Варненчик“, гр. Варна. На място били установени работници на
дружеството „Росатом“ ЕООД, сред които Х.С.Р., който извършвал трудова дейност
като „мазач“, изразяваща се в полагане на мазилка. По време на проверката била
осъществена връзка с управителя на дружеството, след която работниците се
съгласили да попълнят предоставените им от проверяващите декларации.
Установените при проверката работници собственоръчно попълнили декларации, че
имат сключен трудов договор със санкционираното дружество. Работникът Р.,
посочил в декларацията, че има сключен с дружеството трудов договор, че изпълнява
длъжността „мзач“,с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с трудово
възнаграждение 750 лв. месечно, както и че почива 1-2 дни в седмицата. Посочил и
дневните почивки. В хода на насрочената документална проверка били представени
трудов договор от 17.05.2021г. между „Росатом” ЕООД и Х. С. Р., и уведомление за
регистриран трудов договор от 17.05.2021г., регистрирано в 15:27:06 часа.
При тези констатации, на 31.05.2021г. против „РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК *********
бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че
дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Х.С.Р., ЕГН
**********, на длъжност „мазач“, в строителен обект: жилищен комплекс терасите
тяло Б1, находящ се в УПИ VI-67, кв. 1, с идентификатор 10135.4019.109 по плана на
местност „Терасите“, р-н „Владислав Варненчик“, гр. Варна, преди да му е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП. Било
прието, че нарушението е извършено на 17.05.2021г. в гр.Варна и квалифицирано като
такова по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на
управителя на дружеството, който го подписал с отбелязване, че не е съгласен и има
възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 09.06.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
В хода на съдебното следствие съдът разпита работника Х.С.Р., който потвърди, че е
работил за въззивното дружество, както и че е имал сключен трудов договор с него.
При предявяване на приложеното по преписката копие от трудов договор отрече да се
е подписал в графата срещу дата 17.05.21г. т.е. че е получил уведомление за
регистрация на трудовия договор.
По делото, по искане на възз.дружество, бе назначена и приобщена съдебно-
почеркова експертиза /СПЕ/, изготвена от вещото лице В.В.. Видно от дейното
заключение:
1. Подписът положен на втора страница от договора в
реквизита „РАБОТНИК:“ над текста „Екземпляр от изготвения договор“ в
2
представеното копие на Трудов договор № 152 от 17.05.2021 г., находящ към
материалите по делото се установи, че е с качество което не позволява извършването
на почерково изследване на процесния подпис, тъй като не могат да бъдат установени
част от елементите на подписът, както и не може да бъде проследена
последователността на полагане на щрихите.
2. Подписът положен на втора страница от договора в
реквизита „РАБОТНИК:“ срещу текста „подписан от страните по него получих на
17.05.2021 г.“. не е изпълнен от лицето Х.С.Р., ЕГН **********.
В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата, като пояснява, че не може
да се отговори дали първият подпис е на Р., тъй като се касае за копие на документа,
чието качество не позволявало такова изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетелите Д.И. и Х.Р.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов
договор, писма, обратни разписки, почеркова експертиза и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде Д.И.
/актосъставител/, който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и
логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, както и с гласните такива, поради което и се кредитират от съда с
доверие.
Съдът кредитира и показанията на св.Р., като кореспондиращи с останалите класни и
писмени доказателства.
Като компетентно, безпристрастно и убедително защитено в съда бе кредитирано и
заключението на почерковата експертиза.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
3
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Д.И., който към момента на съставянето му е работил на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна. Видно от представената по преписката Заповед
№401/18.05.21г. в периода 20.05.21 до 16.06.21г. длъжността директор на Д“ИТ“-Варна
се е изпълнявала от Д.Драгнева.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното
лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и
недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира
труд в негова полза, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
4
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК ********* и работника Х.Р. на 17.05.21г. е бил
сключен трудов договор № 152/17.05.2021г., който е бил регистриран в ТД на НАП в
15,27 часа , като в 13.50ч. на 17.05.21г. работникът е извършвал трудова дейност като
мазач в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и
писмени доказателства по делото – от показанията на св.И., който е категоричен, че
лицето е работило като мазач в деня и часа на проверката; от показанията на св.Р.,
който сочи, че в деня на проверката е престирал труд за възз. дружество; копие от
трудов договор; декларация, в който работникът собственоръчно е вписал какво прави
в обекта, както и елементите на трудовото си правоотношение /работно време,
почивка, трудово възнаграждение/; справка от ТД на НАП, почеркова експертиза и др..
Видно от съдържанието на трудовия договор, същият е сключен на 17.05.2021г., т.е. в
деня на проверката, като съгласно него Р. е постъпил на работа като общ работник
именно в 09.00ч. в деня на сключване на договора. В същия смисъл е и попълнената от
Р. декларация, както и неговите показания.
В случая безспорно по делото е било установено, че Х.Р. е полагала труд за
въззивното дружество, като е работил като мазач в строителния обект на възз.
дружество. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, за
което е бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че работи за
възз.дружеството като мазач, с конкретно работно време и работно място, като с оглед
обстоятелството, че договорът работникът е постъпил на работа на 17.05.21г. и на тази
дата е бил установен да престира труд в полза на дружеството, правилно е била
определена и датата на нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
5
отношенията между Х.Р. и „РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК ********* са между „
работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК
********* в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".
Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2116124/31.05.2021г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Тук следва да
се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено
в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника. Този факт се доказва и от
показанията на Р., който е категоричен, че не се е подписал в договора срещу графата
за получено уведомление, в какъвто смисъл е и заключението на СПЕ.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил „РОСАТОМ“
ЕООД с ЕИК ********* имуществена санкция” в размер на 5 000лв. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД –
работодател много над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
№ПР2116124/31.05.2021г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателствао. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
6
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум – 1 500 /хиляда и петстотин/
лева. Тук следва да се посочи, че възз. дружество в нито един момент не е отрекло
извършеното нарушение, напротив инициирало е искане за сключване на спогодба с
наказващия орган, която без мотиви е отказал да одобри спогодбата.Ето защо съдът
приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е
съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо
конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
7
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява правна сложност, но
предствляв фактическа такава доколкото са проведени три заседания, като са
разпитани свидетели и е назначена СПЕ, като съдебното заседание е продължило
повече от обичайното за подобен род дела, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение над минималния размер, предвиден в нормата на
чл.27е от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно сумата от 36,00 /тридесет и шест/
лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложената разписка към договор за
правна помощ и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат П. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева и е заплатено в
брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
директора на Д“ИТ“-Варна и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
8
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 580 лв. Съгласно ал.9 на чл.7 от Наредбата (Нова -
ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая са проведени три
съдебни заседания поради което и на възз. се следва и допълнителното възнаграждение
от 100 лв. т.е общия размер на адвокатското възнаграждение по наредбата възлиза на
680 лв., какъвто размер се следва на възз. предвид фактическата и правната сложност
на случая. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 800
лева е прекомерен и не е съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен над
минимума на разпоредбата /в редакцията и към момента на последното съдебно
заседание по делото/. Затова и същият следва да бъде едуциран до 680 лв. и съразмерно
с размера на изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 476,00
/четиристотин седемдесет и шест / лева.
Възз. следва да понесе и направените по делото разноски по назначената, изготвена
и изслушана от съда СПЕ в общ размер на 335 /триста тридесет и пет/ лева в полза на
държавата по сметка на РС-Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-013860/09.06.2021 г. на и.д.
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „РОСАТОМ“ ЕООД
с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №6, вх.Б, ет. 4 или гр. Варна,
ул. „Доспат“ № 4. ет. 6, aп. 11, представлявано от управителя Н.Н.Н. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 /пет хиляди/лева на 1 500
/хиляда и петстотин / лева.
9
ОСЪЖДА „РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Граф
Игнатиев“ №6, вх.Б, ет. 4 или гр. Варна, ул. „Доспат“ № 4. ет. 6, aп. 11, представлявано
от управителя Н.Н.Н. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от
36,00 /тридесет и шест/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА „РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Граф
Игнатиев“ №6, вх.Б, ет. 4 или гр. Варна, ул. „Доспат“ № 4. ет. 6, aп. 11, представлявано
от управителя Н.Н.Н. да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща сторените по делото
разноски за изготвяне и изслушване на СПЕ .
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
„РОСАТОМ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №6,
вх.Б, ет. 4 или гр. Варна, ул. „Доспат“ № 4. ет. 6, aп. 11, представлявано от управителя
Н.Н.Н. сумата от 476,00 /четиристотин седемдесет и шест / лева, представляваща
съдебни разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10