РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Шумен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202105 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № ********** от 16.09.2022г., издадено от
заместник директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Шумен, с което на А. Р. И.,
ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 500 лева на основание чл.257, ал.1, предложение второ от Закона за горите във
връзка с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите и горите и във връзка с чл.12б, ал.1,
т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
издадена от МЗХ и МВР и чл. 53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага подробни доводи за това в жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и
упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за присъждане на
направените разноски.
За АНО, редовно призован, в съдебно заседание се явява представител, който иска
потвърждаване на НП. Представени са доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна: За времето от
24.01.2022г. до 26.01.2022г. служители на в ИАГ, дирекция КОГТЛС, РДГ Шумен и
СИДПН, в присъствието на служители от ТП ДЛС „Паламара“ извършили проверка в ТП
ДЛС „Паламара“. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол рег. №
708/26.01.2022г. В хода на проверката било установено, че в подотдел 2017 „в“ в държавна
горска територия, находящ се в землището на с. Иглика за 2022г. е издадено ПС №
0648901/13.01.2022г. на А. И. – нает регистриран лесовъд на фирма „Еколес Венец“ ЕООД
за краткосрочно постепенна-осветителна фаза. На терен констатирали, че има обособени
1
извозни пътища, които не са отразени в технологичния план. На 18.03.2022г. служител на
РДГ Шумен, извършил проверка във връзка с предходната и констатирал, че в отдел 2017,
подотдел „В“, в ТП ДЛС „Паламара“ в землище с. Иглика, общ Хитрино, обл. Шумен има
прокарани 5 бр. извозни пътища с дължина на всеки от тях 280 м. и ширина 5,80 м. Било
изпратено уведомление до жалбоподателя А. Р. И. – лицензиран лесовъд на фирма „Еколес
Венец“ ЕООД във връзка с установените административни нарушения да се яви на
18.03.2022г. за съставяне на АУАН /л.32/, което било връчено лично на жалбоподателя на
15.03.2022г. На 18.03.2022г. свидетелят Д. С. И. съставил акт за установяване на
административно нарушение с № 0106730, в който посочил, че А. Р. И., като лицензиран
лесовъд на фирма „Еколес Венец“ ЕООД е допуснал неспазването на технологичен план за
добив на дървесина в отдел 2017, подотдел „в“ с позволително за сеч № 0648901 от
13.01.2022г., като е допуснал отварянето на 5 броя извозни пътища с дължина 280 м. и
ширина 5,80 м., които не са отразени в технологичния план, с което е извършил нарушение
по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.61 от Наредба № 8 за сечите в горите във връзка с
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии. В акта, като
време на извършване на нарушението е посочено от 16.01.2022г. до 26.01.2022г., за място е
отразено –ТП ДЛС Паламара, общ. Хитрино, землище Хитрино, отдел 2017, подотдел „В“.
АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателя не се явил. АУАН бил връчен жалбоподателя на 07.06.2022г., но същият
отказал да го подпише, видно от приложен доклад /стр.15/. АУАН е връчен на нарушителя
на 07.06.2022г. В законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения срещу акта, в насока, че пътищата са били заварени от него на местото. Въз
основа на АУАН и материалите по административно-наказателната преписка, зам. директор
на РДГ Шумен издал наказателно постановление № ********** от 16.09.2022г., с което на
А. Р. И. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл.257, ал.1 от Закона за горите и чл.53, ал.2 от ЗАНН за нарушение по чл. 257,
ал.1, предложение второ, т.1, от Закона за горите във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите на горите във връзка с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазване на горските територии издадена от МЗХ и МВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено
виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган. С оглед длъжностното качество
на актосъставителя и съобразявайки разпоредбите на ЗГ, съдът намира, че АУАН е съставен
от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. При извършената
проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, тъй като и АУАН и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. Както в
АУАН, така и в атакуваното НП е посочено нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ,
т.1 от Закона за горите във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите на горите
във връзка с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на
горските територии издадена от МЗХ и МВР. Съобразно нормата чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ,
наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
2
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
След извършената проверка за законосъобразност, съдът счита, че нарушението, за което е
ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, не е доказано
по категоричен и безспорен начин, което се установява от приложените по делото писмени
и гласни доказателства. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е вписан в
регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска
практика с Удостоверение № 11164/20.01.2015г. Позволително за сеч №
0648901/13.01.2022г. е издадено именно на жалбоподателя за извършване на сеч в отдел №
2017, подотдел „в“, в държавна горска територия, землище Хитрино , общ Хитрино обл.
Шумен, със срок за провеждане на сечта от 16.01.2022г. до 30.06.2022г. В нормата на чл.257,
ал.1, т.1, от ЗГ са посочени изпълнителни деяния "не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия…", т.е. налице е препращаща диспозиция, тъй като
визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията
на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
Съгласно чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч
са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните
норми и мерки при добива на дървесина. Съгласно чл.108, ал.1 и ал.3 от Закона за горите,
позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101, ал.3. Лицето
по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по
чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището. Съдът приема, че жалбоподателят е субект на
нарушението по чл.257, ал.1, предложение второ, т.1 от Закона за горите, тъй като е лице,
упражняващо лесовъдска практика.
Съдът намира обаче, че отразените обстоятелства в съставения Протокол от
26.01.2022г. /от л.38 до л.43/ не дават основание да се счита, че жалбоподателят е извършил
нарушението описано в АУАН и в атакуваното НП. Периодът на прокарване на извозните
пътища, имат съществено значение за определяне на датата /или периода/ на извършване на
нарушението. В конкретния казус съдът намира, че събраните по делото доказателства не
водят до извод, че именно в периода посочен в АУАН и НП – 16 – 24.01.2022г. е
осъществено нарушението описано от административно наказателното обвинение. В
Протокола от 26.01.2022г. /л.40/ относно проверката, извършена в подотдел 2017 „в“ е
посочено следното: „…като за 2021г. има издадено ПС № 0610405/26.04.2021г.…
Насаждението е освидетелствано с ПОС № 622461/30.12.2021г. с действително отсечени
221,95 пл.кв.м….Към момента на проверката не са издадени превозни билети на основание
ПС № 0648901/13.01.2022г. както и ПОС № 622461/30.12.2021г…На терен се установи, че
сечището не е почистено съгласно технологичния план. В следствие на изведената сеч има
увредени, пречупени и обелени в основата стъбла. На терен има обособени извозни пътища,
които не са отразени в технологичния план…“. От този протокол се установява, че през
периода преди извършената проверка - 24-26.01.2022г. е имало издадено друго
разрешително, а именно ПС № 0610405/26.04.2021г. Не са налични по делото доказателства
на кого е било издадено, но в протокола е вписано, че насаждението е освидетелствано с
ПОС № 622461 от 30.12.2021г., т. е. няколко дни преди издаване Позволително за сеч №
0648901/13.01.2022г. В показанията си свидетелите Г. Б., С. И. и Т. С., участници в
проверката на 18.02.2022г., заявиха в съдебно заседание, че не са ходили в този участък
преди проверката на 18.02.2023г. Свид. С. И. заяви в съдебно заседание: „…Преди
проверката не съм ходил в този участък. Възможно е ако има такива пътища, те да не са
отразени в технологичния план…Ако е имало извозни пътища предишни е следвало да се
отбележат като съществуващи извозни пътища в подотдела“. Разпитаните в открито съдебно
3
заседание свидетели Д. Д. – работещ като секач и С.С. – тракторист дават показания, че
„Еколес Венец“ ЕООД не са правили извозни пътища, а са ползвали стари такива. Това
обстоятелство, както и вписаното в протокола за проверка за предходно разрешително за сеч
в същия отдел и подотдел създава обосновано съмнение дали установените 5 броя извозни
пътища са прокарани в периода от 16.01.2022г. до 24.01.2022г. или същите са съществували
преди издаване на ПС № 0648901/13.01.2022г. За съда е налице и съмнение за установен с
точност субект на констатирано административно нарушение. В административно
наказателната преписка не се съдържат данни и доказателства предходното РС №
0610405/26.04.2021г. да е издавано на жалбоподателя А. И.. В показанията дадени в съдебно
заседание свид. Г. М. – лицето, изготвило технологичен план № 2 заяви следното: „…Имаше
съществуващи извозни пътища…Служители на „Еколес“ след 13.01.2022г. не са отваряли в
този участък нови пътища. Само по тези извозни пътища са извозвали дървесина, както е
описано по легендата. Може да има стари съществуващи пътища, които не са отбелязани на
технологичния план…“ В тежест на административно - наказващия орган е да установи по
несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и
връзката му с него. Отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а
конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин деянието и неговия
извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая не са доказани. Поради
изложеното, отразената в акта и в НП констатация не би могла да доведе до
законосъобразното ангажиране на административно[1]наказателната отговорност на
жалбоподателя, още повече и поради обстоятелството, че всъщност не е установено кога
точно, в кой период /доколкото е налице обосновано съмнение за посочения период/ и дали,
санкционираното е извършило нарушението. Възникналата неяснота и непълнота по
отношение на описаните обстоятелства, при които нарушението е било осъществено и
недоказаност е пренесена и в обжалваното наказателно постановление. С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че жалбоподателят е санкциониран в разрез със законовите
изисквания. Административно-наказващият орган, върху когото е тежеста на доказване в
административно-наказателното производство не доказа по категоричен начин, че
жалбоподателя е осъществил както от обективна, така и субективна страна състава на
нарушението, като по този начин административно-наказателното обвинение се явява
недоказано .
Доколкото не е доказано по безспорен начин извършеното административно
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, която изобщо не е била
изследвана, обуславящо възможността за ангажиране на административно-наказателна
отговорност, то и самото наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание се явява необосновано и недоказано.
В този смисъл настоящият състав намира, че изложеното се явява достатъчно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството. В случая уговореният и заплатен размер
от 300 лева не надвишава минималните размери, предвидени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1 000 лева, поради
което следва да се присъди в полза на жалбоподателя пълния размер от 300 лева.
Воден от горното, и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 16.09.2022г., издадено от
заместник директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Шумен, с което на А. Р. И.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева, на
основание чл.257, ал.1, предложение второ, т.1 от ЗГ във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите на горите във връзка чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазване на горските територии издадена от МЗХ и МВР.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Шумен да заплати на А. Р. И., ЕГН
********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен,
в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5