О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На девети май две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов
ВЧНД № 498 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на
Г.П.П. в качеството му на управител на „Т.С."
ЕООД, Варна ЕИК ******** срещу Определение № 547 от 25.03.2019г. по ЧНД № 1349 /2019г. по описа на ВРС ХХХVІІ състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 457/17г. по описа на ОД МВР гр.Варна
е оставена без разглеждане.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконносъобразност, поради това, че въпреки изложените фактически
твърдения в постановлението за прекратяване, на наказателното производството,
същото се е водило за извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 НК, а
не съобразно подадения сигнал от „Т.С." ЕООД, за обсебване на товарен автомобил
самосвал, марка М. ****ФГ, рег.№ ******, рама № ****************,
двигател № *************,
дата на начална регистрация - 17.11.1986 г., съгласно Свидетелство за
регистрация, част 1№ *********. В подкрепа на тезата е посочено, че в
хода на разследването, са събрани доказателства, че вещта е унищожена, след
като е предадена на купувача по предварителния договор , което се явява
вид изпълнително деяние на обсебването,
в какъвто смисъл е Решение № 90 от
26.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 65/2013 г., Ш н. о., НК. Изтъква се ,че
инкриминираната вещ е погинала, поради нейното
унищожаване от собственика и управител на „Д.Т." ЕООД, още през 2010 год.
чрез отделяне и продажбата на толкова части от нея, че това я е направило
негодна за обичайната употреба. Акцент се поставя и на обстоятелството, че владението
върху вещта е предадено по представения по делото предварителен договор, в
който изрично е посочено, че рискът от
погиване на вещта е преминала върху купувача още с подписване на договора, а от
друга страна са предоставени и кантарни бележки, от които се установява, че
именно Д.Т. е използвала този товарен автомобил. Според жалбоподателя фактът,
че пострадалото лице е отправило искане за връщане на вещта, кумулирано с
липсата на плащане на продажната цена съгласно предварителния договор, означава
само и единствено, че този договор е бил развален с едностранното волеизявление
на изправната страна, а след като обвиняемото лице, не е върнало вещта по
разваления предварителен договор от една страна е осъществил деянието
обсебване, в това число и чрез нейното унищожаване чрез последователното
разглобяване на камиона и разпродажбата на отделените части.
В заключение се иска отмяна на атакуваното определение,
отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и
връщането на делото за продължаване на разследването. Алтернативно се иска
изпращането на жалбата в компетентната прокуратура в случай, че се установи недопустимост на жалбата.
След като се запозна с делото, настоящият състав установи:
Наказателното производство по д.п. № 457/17г. по описа на ОД МВР гр.Варна е водено
за престъпление по чл.227б ,ал.2 от НК.
С постановление от 26.10.2018 прокурор от РП гр.Варна е прекратил
производството по делото на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, като е приел ,че
деянието на управителя на „Д.Т." ЕООД е осъществил състава на престъпление по чл.227б НК , но е
изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване. С обжалваното
определение на ВРС е оставена без
разглеждане жалбата на въззивника, като съдът е приел, че юридическото лице „Т.С."
ЕООД, Варна ЕИК ******** не е от кръга лица лимитативно посочени в разпоредбата
на чл.243,ал.3 от НК, тъй като не се е явява, ощетеното юридическо лице от
посоченото престъпление, което е формално по своя характер. От това е изведен и
правния извод, че жалбата е процесуално недопустима и същата следва да бъде
оставена без разглеждано по същество. Извън този аргумент ВРС е посочил, че жалбоподателя
има и друг ред на защита, а именно да обжалва постановлението пред по горе
стоящата прокуратура.
Настоящият състав на ВОС счита, че първоинстанционният съд правилно е счел,
че жалбоподателят в качеството му на управител „Т.С." ЕООД, Варна не може
да има качеството на пострадал, като физическо лице или пък юридическото лице
като ощетено такова по това наказателно производство, тъй като от престъплението
по чл.227б НК не могат пряко да настъпят имуществени или неимуществени вреди.
Независимо от виждането на въззивника за юридически характер на деянието,
следва изрично да се посочи, че в съответствие с доказателствата събрани по
досъдебното производство, ВРС правилно е преценил кръга на лицата, имащи право
по чл. 243 ал. 3 от НПК да оспорват постановлението на прокурора, изложил е законосъобразно
разбиране за дефинициите за страните в наказателното производство съгласно НПК.
Необоснована се явява претенцията на жалбоподателя, че съдът не се е съобразил с разрешените от НПК
правни инструменти.
Съобразявайки
материалите по делото и трайната съдебна практика настоящия състав на ВОС
намира, че определението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено, защото съдебният контрол върху досъдебното
производство е обвързан от становището на прокуратурата относно
квалификацията на извършеното. В този смисъл съдът не може да указва на прокуратурата за какви престъпления да се провежда наказателно разследване и срещу кои лица. Гаранциите за това са установени с Решение № 1 от 1999г. на
Конституционния съд на Р.България
относно пределите на съдебния
контрол. Видно от постановлението за образуване на
ДП, доколкото по делото няма повдигнато обвинение – предмет на производството е престъпление по
чл. 227б НК, и не са събирани и доказателства за деяние за
друго престъпление от общ характер, каквито доводи се навеждат от жалбоподателя.
Наличието
на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по
обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. При липсата на
надлежно сезиране съдът не би могъл да упражни правомощията си. За коректност следва да се отбележи, че оценката на
доказателствата по делото не обосновават правен извод, за извършено умишлено
деяние по чл.216 ,ал.1 - ал.5 НК, нито за такова по чл.206 НК. В този аспект са
и решенията на ВРС по гр.дело № 6045/2010г и на ВОС по т.д. №785/2012г. по
отношение на инкриминираната вещ със страни „Т.С." ЕООД, Варна Д.Т."
ЕООД, от които е видно каква са била исковата
претенция на жалбоподателя – да получи сумата по уговорената продажна цена, без
да претендира обявяването на договора за окончателен или неговото разваляне.
Както правилно е посочил ВРС за гарантиране интересите на
правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл. 243 ал. 9 от НПК,
предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка
от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В обсега на компетентността си
такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично
да обобщи следващите се спрямо тях правни изводи. Това обаче не се извършва от съда служебно,
както се изисква в жалбата.
Предвид изложеното, на основание чл. 249, ал.3, чл. 341, ал.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ Определение № 547 от 25.03.2019г. по ЧНД № 1349 /2019г. по описа на ВРС ХХХVІІ състав, с което жалбата му срещу постановление на прокурор при РП гр.Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 457/17г. по описа на ОД МВР
гр.Варна е оставена без разглеждане.
Копие от определението да се изпрати на жалбоподателят
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: