Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.06.2020 г.
в името на народа
плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание
на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: екатерина
панова
членове:
методи здравков
Жанета
Димитрова
при секретаря
при
прокурора
като
разгледа
докладваното от член – съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско
дело № 250 по описа на
съда за 2020 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Плевенският
окръжен съд е сезиран с жалба /уточнена с молба от 19.05.2020 г./ от Я.Ц.И.
против действията на ЧСИ П.Д., рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие
ОС – Плевен по изпълнително дело № 20097550400501/2009 г. по описа на ЧСИ, изразяващи
се в устен отказ, заявен лично на 06.01.2020 г. да вдигне наложен запор върху банковата
й сметка в „***“ ЕАД, гр. С., по която постъпва трудовото й възнаграждение в
качеството й на длъжник по изпълнителното дело по нейна молба, депозирана на
06.12.2019 г.. В жалбата се твърди, че длъжникът е погасила задълженията си по
изпълнителното дело към Банката - взискател „***“ АД, гр. С. окончателно през м.
ІІ 2016 г., поради което незаконосъобразно от ЧСИ
върху трудовото й възнаграждение е наложен запор през м. І 2020 г.. Твърди се,
че поискала от ЧСИ на 06.12.2019 г. да вдигне наложения запор, но същият
отказва да направи това и се укрива, като на 06.01.2020 г. при среща и разговор
между тях същият е отказал вдигане на запора до заплащане на разноските, което
я мотивирало да подаде жалбата до ПОС. В заключение се иска от окръжния съд да
отмени отказа на ЧСИ да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника като незаконосъобразен.
По делото са депозирани писмени възражения по
жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателя „***“ АД, ЕИК *********,
представляван от изпълнителния директор В. С. чрез пълномощника му юрисконсулт
Е. В., в които се изразява становище за недопустимост и алтернативно за
неоснователност на на жалбата. Според взискателя обжалваното действие не е от
кръга на изрично посочените в чл. 435 ал. 2 от ГПК, които могат да се обжалват
от длъжника, като наред с това жалбата се явява и просрочена, тъй като запорът
е наложен през м. І 2019 г. и към момента на подаването й е изтекъл предвидения
в чл. 436 от ГПК срок за обжалване на действията на ЧСИ по налагането му.
Алтернативно се изразява становище за неоснователност на жалбата с доводите, че
макар задълженията към взискателя да са заплатени от длъжника, същата не е
заплатила по сметка на ЧСИ таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, заплащането на които
дължи на основание чл. 79 ал. 1 от ГПК.
От
мотивите на ЧСИ П.Д., рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС –
Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за
недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва се, че
изпълнителното дело е образувано на 21.09.2017 г. по молба на взискателя „***“ АД,
гр. С. въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 4348/2009 г. по описа на ПРС против солидарните длъжници Я.Ц.И., М. С.
С. и Й. Г. Т.. Установява се, че с молбата е поискано цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжниците, като на ЧСИ са възложени правомощия по
чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди се, че призовки за доброволно изпълнение са връчени на
всеки от длъжниците, в това число на Я.И. на 08.11.2009 г.. От постъпилото по
делото писмо на ЧСИ П.Д. с вх. № *** г. се
установява, че по изпълнителното дело не е постъпила молба от длъжника на
06.06.2019 г. и копието на изпълнително дело, което е представено на ПОС е
пълно.
Окръжният съд като прецени
изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело
доказателства, приема за установено следното:
Установява
се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № 20097550400501/2009
г. по описа на ЧСИ П.Д., рег. № ***по
описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен, че
същото е образувано на 21.10.2009 г. по молба на кредитора „***“ АД,
гр. С. против длъжниците Я.Ц.И., М.С.С.
и Й.Г.Т. въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 4348/2009 г. по описа на ПРС солидарно за сумата от 4497,60
лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2009
г. до окончателното й заплащане, сумата от 1043,80 лв. – лихви, сумата от 115,83
лв. – разноски по делото и сумата от 367,49 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Установява
се от изпълнителното дело, че на 22.02.2013 г. пред ЧСИ е депозирана молба от „***“
АД, гр. С., ЕИК *** за конституиране като взискател поради сключен договор за
цесия на 04.12.2012 г. с първоначалния взискател „***“ АД, гр. С..
Установява
се от изпълнителното дело, че на 01.03.2016 г. пред ЧСИ е депозирана молба вх.
№135 от взискателя „***“ АД, гр. С., ЕИК *** за прекратяване на изпълнителното
производство по реда на чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и вдигане на наложените
запори, възбрани и обезпечителни мерки след превеждане от страна на длъжника на
дължимите такси по делото. Установява се, че върху молбата е налице
постановление на ЧСИ без дата за прекратяване на производството след събиране
на пропорционалната такса.
Установява
се от изпълнителното дело, че на 23.01.2019 г. ЧСИ П.Д.
е изпратил запорни съобщения до няколко банки, с които е наложил запори върху
банковите сметки на длъжниците, в това число върху банкова сметка *** Я.Ц.И. в „***“
ЕАД, гр. С., след което със съобщения за вдигане на запор от 29.01.2019 г. е
постановил вдигане на запорите върху банкови сметки на длъжниците М.С.С. и Й.Г.Т..
Установява
се от изпълнителното дело, че на 05.02.2019 г. длъжникът Я.Ц.И. е поискала от
ЧСИ копие от изпълнителното дело, а на 20.02.2019 г. същата е поискала от ЧСИ
вдигане на наложения запор върху банковата й сметка, тъй като паричните суми по
тази сметка са несеквестируеми и представляват детски надбавки. Със същата
молба длъжника е поискала прекратяване на изпълнителното дело поради заплащане
на дължимите суми, в това число на ЧСИ. Прави се възражение за погасяване
дължимостта на сумите по давност.
Установява
се, че на 21.02.2019 г. е изпратено съобщение от ЧСИ до длъжника Я.Ц.И., в
което я уведомява за вдигнат запор върху банковата й сметка в ТБ „***“, както и
че към момента е погасила 100 лв. от дължимата такса по т. 26 от ЗЧИ, но остава
да дължи разликата от 819 лв., което е върнато в цялост невръчено като
непотърсено.
Установява
се, че на 11.06.2019 г., 30.09.2019 г., 27.12.2019 г. ЧСИ е превел по сметка си
в „***“
АД, гр. С. суми в размер на 162,40 лв., 71,04 лв., 131,65 лв. на основания
съответно т. 26 и частична такса ЧСИ по изп. дело 501/2009 г..
Съгласно
разпоредбата на чл. 433 ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне
наложените възбрани и запори незабавно след
влизане в сила на постановление за прекратяване на производството по чл. 433 ал. 1 ГПК или влизане в сила на
разпореждане за приключване на производството по чл. 433 ал. 2 ГПК.
Действията, извършвани от ЧСИ или ДСИ,
които могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното производство са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 1 – 7 вкл. от ГПК и това
са: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач
при неспазване на изискванията на чл. 470 от ГПК или в случаите на чл. 486 ал.
2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението. разпоредбата на чл. 435
ал. 2 т. 1 – 7 вкл. от ГПК. Съгласно чл. 435 ал. 3 от ГПК длъжникът може
да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена.
С
оглед представените по делото доказателства и установените по
делото обстоятелства, въззивният съд приема, че жалбата на длъжника Я.И. по
реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК срещу отказ на ЧСИ да вдигне наложен запор върху
трудовото й възнаграждение се явява недопустима, тъй като предмет на
същата не са действия на ЧСИ съставляващи такива по чл. 435 ал. 2 или ал. 3 ГПК, които длъжникът може да
атакува. Липсват доказателства за допустимост на същата и като подадена в срока
по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу реално извършено действие на ЧСИ, тъй като
липсват доказателства за депозирана молба на длъжника от 06.12.2020 г. за
вдигане на наложения запор, респ. за действие на ЧСИ, представлящо отказ да
уважи тази молба.
Въззивният съд приема, че отказът на ЧСИ да вдигне наложен запор
не представлява изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, тъй като под "насочване на изпълнението" се има предвид самото налагане на запора,
а видно от приложените доказателства запорът върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен със запорно съобщение от 23.01.2019 г., за което длъжникът е
узнала най-късно на 20.02.2019 г., когато с писмена молба е поискала вдигане на
наложения запор и прекратяване на изпълнителното производство, но като необжалвано
в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК е влязло в законна сила. Не може да се приеме,
че обжалвайки отказа на ЧСИ да вдигне наложен запор от страна на длъжника се
обжалват други действия, предвидени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, в това число отказ да
прекрати или приключи изпълнителното производство или разноските по
изпълнението, тъй като разпоредбата не може да се тълкува разширително, а
произнасянето на въззивният съд е ограничено от предмета на жалбата.
При
съобразяване на гореизложеното, окръжният съд приема, че жалбата по реда на чл.
435 ал. 2 от ГПК от длъжника Я.Ц.И. следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
Оставя
без разглеждане като недопустима жалбата
вх.*** г. на длъжника Я.Ц.И., ЕГН ********** *** против действията на ЧСИ П.Д.,
рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело
№ 20097550400501/2009 г. по описа на ЧСИ, изразяващи
се в устен отказ, заявен на 06.01.2020 г. да вдигне наложен запор върху
банковата сметка на длъжника в „***“ ЕАД, гр. С., по която постъпва трудовото й
възнаграждение по нейна молба, депозирана на 06.12.2019 г. и прекратява
производството по делото.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: