Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
гр. Севлиево, 22.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Х. гражданско дело № 1111/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Обективно кумулативно съединен е и иск с
правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В.Х.В., с ЕГН **********,***
срещу Н.И.Х., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че сключил с ответницата договор за
наем на 15.04.2011 г., по силата на който й предал за временно и възмедно
ползване собствения си апартамент в гр. Севлиево, на ул.****, по старата
номерация-бл.*********. Предал й жилището в състояние годно за обитаване и
водене на нормален живот, заедно с частично обзавеждане, всичко описано в
приемо-предавателен протокол от същата дата. В последните години наемателят
станал нередовен в плащанията и на 15.06.2019 г. ищеца й връчил предизвестие, с
което й прекратил договора поради неизпълнение от нейна страна на основното й
задължение. Осъдил я за дължимите наеми в заповедно производство по ч.гр.д. №
658/2019 г. по описа на Севлиевския районен съд. Имал проблеми с
освобождаването на имота и връщането му след прекратяване на договора, но
ответницата освободила жилището и му предала ключа. Жилището било пълно с
бълхи, тъй като се оказало, че ответницата живяла вътре с няколко котки и
кучета. Нанесени били сериозни щети и жилището било за основен ремонт. Разбита
била вратата на мазето и били откраднати медни менци - 3 бр., 2 бр. медни легени,
арании медни големи-2-бр. по 10 л., счупена била входната врата на мазето. В
апартамента била разбита входна врата, унищожен бил трикрилен гардероб с
надстройка в антрето, разбити били и счупени трите входни врати към стаите и
тази към банята, счупена била стъклена врата към терасата, скъсани били тапети
на спалнята и всекидневната, разкъртена била шпакловка на стените в антрето и в
кухненския бокс, счупени били шкафове и плот на мивката в кухненския бокс,
счупена била батерия на чешмата, счупени били панти на остъкляването на
терасата, унищожен бил мокет и замазката под него, опушени били тавани, в
банята-повреден и свален ел. бойлер, счупена била тоалетна чиния, счупена била
мивка, счупена била душ-батерия, счупени били и плочки, от фаянса. Вредите били
за около 1 800 лв.. Останали неплатени консумативни разходи - 118,36 лв. ток и
41,32 лв. вода, които ищеца заплатил, защото спрели тока. Наложило се ищеца да
наеме фирма за чистене от паразити - 40 лв.. Иска осъждане ответницата да му
заплати: обезщетение за имуществени вреди в размер на 1800,00 лв., а също така
и 118,36 лв. консумативи за ток, 41,32 лв. консумативи за вода и 40,00 лв.
разходи платени на фирма за чистене от паразити. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответницата не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете, по съображенията изложени в исковата молба. Поискал
е и съдът е допуснал изменение в размера на предявените исковете, а именно по
иска за обезщетение за подробно описани в исковата молба имуществени вреди чрез
намаление на размера му от първоначално претендираната сума 1800,00 лв. до
размер на сумата 1468,00 лв.. Не са искани и не са допускани изненения относно
претенциите за сумата 118,36 лв. консумативи
за ток, за сумата 41,32 лв. консумативи за вода и за сумата 40,00 лв. разходи
платени на фирма за чистене от паразити.
В съдебно заседание ответницата,
чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Представя след изтичане срока за отговор молба, в
която твърди, че отговор на исковата молба е подаден, но в деловодството на ДСИ
при Районен съд - Севлиево. Твърди се в представената молба, с претендирано
значение на отговор, че наемането на жилището от ответницата станало по
телефона и ключът й бил предаден от една съседка. Имотът бил в окаяно
състояние, по мокета имало отрова за гризачи и се разхождали мишки, тапетите били
мръсни, таваните опушени, по кухненските шкафове имало един пръст клей, който
ответницата чистила със шпакла. Дограмата била стара, между дървото и стената имало
дупки от 5 мм, които тя шпакловала сама. Кухненската мивка и шкафът били
изгнили. Бойлерът в банята бил над 50-годишен, течал и бил свален, за да не
гръмне. Преди две години било извършвано саниране на блока и всички мази и
входове били отворени, а какво имало вътре не се знаело, тъй като строителната
бригада си разчиствала обекта за ремонта и изолацията. Ищецът знаел за
наличието на куче и котка при ответницата и нямал нищо против. Не оспорва, че дължи няколко наема на ищеца, но
това се дължало на затрудненото й материално положение. Относно претенциите за електрически
ток и ВиК услуги, за тяхното погасяване наемодателят получил предплата при
сключване на договора, която задържал за тяхното погасяване и ответницата не му
дължала нищо.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за наем от 15.04.2011 г.
и от приемателно – предавателен протокол от 15.04.2011 г., че на същата дата В.Х.В.,
като наемодател, е сключил договор за наем на имот, представляващ апартамент № *,
на ул.*********, състоящ се от стая, кухня, баня – тоалетна, антре и тераса, със
застроена площ от 47,12 кв. м., с Н.И.Х.,
като наемател, за срок от три години, считано от 15.04.2011 г. до 15.04.2014 г./чл.
1/, при месечна наемна цена 80 лв. /чл.
2/, която следва да се заплаща до девето число на предишният месец. Посочено е
в договора, че при подписването му наемателя заплаща депозит в размер на 160
лв. на наемодателя, който остава за края на уговорения срок като гаранция в
случай на неплатен наем и/или за покриване на щети и/или за покриване на
неплатени разходи по ползването на имота /чл. 2/. Страните са уговорили
наемателя да заплаща в срок разходите свързани с ползването на имота - за ел.
енергия, вода и др. /чл. 8/. Предвидено е в договора, че същият се разваля при
неизпълнение или забава с повече от 10 дни на дължими плащания по договора от
наемодателя без предизвестие /чл. 19/. С приемателно – предавателения протокол
от 15.04.2011 г., страните са си предали наетия имот, състоящ се от стая и
кухня, двете с мокет, баня – тоалетна и коридор, като са отбелязали, че имота е
в състояние отговарящо на предназначението си.
Видно от предизвестие от 15.06.2019 г., че считано от същата дата ищеца прекратил
наемния договор с ответницата, защото апартамента бил в окаяно състояние, не се
спазвали вноските за наема, като задълженията били 1500,00 лв., мазето на апартамента било разбито и се ползвало без да
е включено към договора, като вещите от него липсвали. Предизвестието от 15.06.2019 г., е подписано от
страните на посочената дата.
Видно от представени от ищеца системни бонове и квитанция
за процесният имот за доставка на ел енергия, В и К услуги и ДДД услуга, за
периода май 2019 г. - септември 2019 г. са заплатени следните суми : 118,76
лева за ел. енергия и 41,32 лева за В и К услуги и 40,00 лева за ДДД услуга.
Установяват се от заключението на
вещото лице по събраната съдебно – икономическа експертиза, следните
обстоятелства: средните пазарни цени на твърдените от ищеца да са
увредени и липсващи движими вещи в наетото
жилище, са както следва: трикрил
гардероб 1 бр. – 50,00 лв., шкафове еднокрили 2 бр. х 20,00 лв. – 40,00 лв., шкаф
двукрил 1 бр. - 30,00 лв., плот на мивката 1 бр. – 30,00 лв., мокет – 95,00 лв.
или дотук всичко – 245,00 лева.; медни съдове: менци 3 бр. х 30,00 лв. – 90,00
лв., легени 2 бр. х 30,00 лв. – 60,00 лв., медни арании 2 бр. х 50,00 лв. - 100,00 лв. или за медните съдове всичко
– 250,00 лева; трикрилият гардероб с надстройка с размери 145/220, монтиран при
въвеждането на жилището в експлоатация преди около 30 години е непоправимо
увреден, изкъртени са врати, липсват преградни дъски; шкафовете са два
еднокрили и един двукрил в кухнята, монтирани при въвеждането на жилището в
експлоатация преди около 30 години, липсва единия еднокрил шкаф, липсва вратата
на другия еднокрил шкаф; плот на мивката, размери 60/100 см., гетинакс, счупен
е негоден за ползване; мокета в спалня с тераса и в кухнята, поставен при
въвеждане на жилището в експлоатация преди около 30 години, общо 31,80 кв. м.,
липсва; липсващите медни съдове, по данни на собственика не са калайдисани.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно –
техническа експертиза и от обясненията на същото в съдебно заседание, следните
обстоятелства: оценката на твърдените от ищеца нанесени вреди на
наетото жилище, е както следва: 1 врата на маза, изкъртено около касата на вратата 0,20
кв.м. и липва на ел. ключ за осветлението -
10,00 лв.; 2.
Входна врата, изкъртено около касата
на вратата 0,6 кв. м.
- 15 лв.; 3.
вътрешни врати 3 броя на стаи, 1 бр. за баня е 1 бр. тераса, негодни са три броя врати /стая, кухня и
тераса/ - 240 лв.;
4. скъсани тапети в дневна 35,00 кв.м.
– 350,00 лв.;
5. разкъртена шпакловка в антре и к. бокс, повреден гетинакс на стената в кухнята
1,00 кв. м. – 12 лв.; 6. Батерия на мивка, липсва само
ръкохватката на батерията за топла вода - 2 лв.; 7. счупени панти на остъклена тераса, счупени
са две панти на отварящо се крило на ал. дограма - 6 лв.; 8. замазка под
мокет, положени са дъски, вместо мокет върху замазката, поради което не може да
се констатира състоянието й; 9. опушени тавани в банята - установено е опушване
само в стаята 14 кв.м. х 4,50 лв. -63 лв.;
10. повреден ел. бойлер в банята, тоалетна чиния, мивка, душ батерия и счупени
плочки, Ел. бойлера е 80 л., демонтиран и се намира в банята, ако е негоден за
употреба – 210 лв., тоалетната чиния и мивката са годни за употреба, душ
батерията е в изправност липсва само щангата на душа – 10 лв., счупени и
липсващи фаянсови плочки 1 кв. м. - 25лв.,
липсва тоалетно казанче – 30 лв.; общата стойност на твърдените от ищеца
нанесени вреди е 973,00 лева.
От показанията на свидетеля Х.П.Х.., се установява
следното: свидетеля познава В. и Н.;
живее в процесния блок, Н. е
квартирантка на В., като дошла преди около 9 години; когато й било предоставено
под наем жилището било в нормално състояние за ползване; свидетеля влизал в
жилището когато излязла Н. и същото било в много лошо състояние; всичко било
счупено; нямало контакти, осветление, всички врати били разбити, освен на остъкленията
на външната тераса на прозорците; входната брава била разбита и ключалката,
другите врати също били начупени; гардеробът, долната част я нямало, отдолу имало
боклуци в долната част; стъклената врата към терасата била счупена; стените били
опушени; в кухнята нямало шкафовете, нямало смесител, имало изкъртени плочки в
кухнята, били жълти, нямало шкаф; преди имало мокет в двете стаи, а сега нямало
мокет; банята била със счупена тоалетна чиния, смесителите за мивката и за душа
ги нямало, бойлерът го нямало, имало счупени плочки; в мазата преди имало медни съдове - легени,
менци, рания, 3-4, а по - късно входната врата на мазата била разбита и нямало
нищо; след напускането на квартирантката имало много бълхи и ответника извикал
фирма за почистване.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т. е. съществуването на валиден договор за наем, по
който ищеца е наемател, а ответницата
наемодател и
изпълнение на задълженията на наемодателя, предвидени в договора. В тежест на ответницата е да докаже
положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за наем от 15.04.2011 г.,
че на същата дата В.Х.В., е отдал под наем на Н.И.Х. имот, представляващ апартамент № 1, на ул.*********, състоящ се
от стая, кухня, баня – тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от 47,12
кв. м., за срок от три години, считано
от 15.04.2011 г. до 15.04.2014 г./чл. 1/, при месечна наемна цена 80 лв. /чл.
2/, която следва да се заплаща до девето число на предишният месец. Установи се
също така, че страните са уговорили, че при подписването му наемателя заплаща
депозит в размер на 160 лв. на наемодателя, който остава за края на уговорения
срок като гаранция в случай на неплатен наем и/или за покриване на щети и/или
за покриване на неплатени разходи по ползването на имота /чл. 2/. Страните са
уговорили наемателя да заплаща в срок разходите свързани с ползването на имота
- за ел. енергия, вода и др. /чл. 8/. Предвидено е в договора, че същият се
разваля при неизпълнение или забава с повече от 10 дни на дължими плащания по
договора от наемодателя без предизвестие /чл. 19/.
От договора за наем от 15.04.2011 г. се установи, наличие на валидна
облигационна връзка, продължена за неопределен срок по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, след изтичане на договорения срок, с която страните са предвидили
заплащане на наемната цена и консумативните
разходи за ел. енергия и вода за наетият имот от ответницата. Ответницата при нейна
доказателствена тежест не ангажира доказателства установяващи несклюването на
процесният договор за наем на 15.04.2011 г., като такива не се събраха и при
преценка и на останалите писмени доказателства, на свидетелските показания и
заключенията на вещите лица.
Неплащането от ответницата
на претендираните консумативни разходи не бе оспорено от същата в срока за
отговор, като не се и събраха доказателства за заплащане на тези суми. Неоснователни
са доводите на ответницата, че молба подадена от същата по друго дело между същите
страни при ДСИ при РС – Севлиево, в срока за отговор по настоящото дело, следва
да се приеме за своевременно подаден отговор по делото. Срока за отговора не
може да се счете за спазен с подаването на молба пред съдебен изпълнител, тъй
като съобразно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК срокът не се
смята пропуснат само, когато молбата е подадена в друг съд или в прокуратурата,
но не и при подаването й в друг ненадлежен орган, в т. ч. и съдебен изпълнител.
В конкретния случай доколкото се касае за процесуални норми съдът намира, че те
не биха могли да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. В този
смисъл е определение № 833 от 04.12.2013 г. по ч. т. д. № 4217/2013 г. на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение и определение № 12684 от
27.07.2012 г. по гр. д. № 6698 / 2012 г. на ГО, ЧЖ VI състав на Софийски
градски съд.
Установи се от представените
от ищеца системни бонове, изискуемостта на разходите, незаплатени от
ответниците, свързани с ползването на вещта, а също и размерът им, обосноваващ претенцията на ищеца в
заявения размер. С оглед изложеното ответницата дължи на ищеца сумата 159,68 лева,
включваща разходи за В и К услуги и за ел. енергия за наетия имот (сбор от
сумите 41,32 лв. за В и К услуги и 118,36
лв. за ел. енергия), представляваща разходи, свързани с ползуването на наетия
недвижим имот, в който размер искът с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е
основателен.
Основателно е направеното
от ответницата възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми по иска
по чл. 232, ал. 2 ЗЗД с насрещното вземане на ответницата за сумата от 160,00
лв., която тя е заплатила като депозит, съгласно чл. 2 от договора за наем от 15.04.2011 г.. Още с договора
за наем страните са предназначили платения от наемателя депозит да послужи за
заплащане разходите по имота, предмет на предявения иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД. В
конкретния случай е заявено възражение за прихващане с ликвидно вземане, което по
същността си е позоваване на правна промяна и с него не се променя спорният
предмет, тъй като предявеното с него вземане вече е установено и за доказване
на възражението не е необходимо събиране на доказателства, поради което няма
пречка същото да се предяви и след изтичане срока за отговор. Формален аргумент
в подкрепа на тази теза е и разпоредбата на чл. 371
ГПК, която независимо от
систематичното й място в Глава 32 /„Производство по търговски спорове"/
следва да намери приложение изобщо и в общия исков процес. По делото няма спор
между страните по отношение основанието и размера, както на платения при
сключване на договора за наем депозит, така и относно разходите за В и К услуги
и за ел. енергия за наетия имот, поради което следва да се приеме, че
насрещните вземания между страните са ликвидни. В съдебната практика е изяснено
съдържанието на понятието ликвидност на вземането – такова е вземането, което е
безспорно по основание и е определено по размер - установено с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение или за което не съществува спор между
страните по отношение на основанието и размера му, като именно последния случай
е налице по делото. В посочения смисъл са Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, т.
4., определение
№ 736 от 22.12.2015 г. по т. д. № 786 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
2-ро тър. отделение и определение № 603
от 22.10.2018 г. по т. д. № 1006 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение. Установи се съществуване на действителни насрещни изискуеми и
ликвидни вземания за парични суми между ищеца и ответницата по делото, поради
което искът с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
поради погасяване на претендираните вземания чрез прихващане с насрещното
вземане на ответницата.
Уважаването на предявения
иск, с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предполага установяване от
страна на ищеца, настъпването на описаното повреждане на отдадения по договор
за наем от 15.04.2011 г. имот, размера и изискуемостта на претендираното вземане,
представляващо обезщетение за вреди, причинени при ползването на отдаден под
наем имот по силата на договора.
Разпоредбата на чл. 233,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат
на причина, за която той не отговаря. Посочената норма налага извод, че
отговорността на наемателя за вреди, които са възникнали по време на ползването
на наетия имот е обусловена от презумпция за виновно причиняване на вредите от
наемателя, която презумпция е оборима. Оборването на въведената от законодателя
презумпция е в тежест на наемателя. Наемодателят не е длъжен да доказва
виновното поведение на наемателя.
За да се установи, че на
наетия имот са причинени вреди следва да се направи съпоставяне между
състоянието на имота при сключването на договора и предаването на имота, и това
при прекратяването на договора за наем, и връщането на имота. По делото от
приемателно – предавателения протокол от 15.04.2011 г., се установява, че
страните са си предали наетия имот, в състояние отговарящо на предназначението
му. Установи се от показанията на свидетеля Х.П.Х.., квитанцията за заплатена
ДДД услуга и от заключенията на вещите лица по събраните експертизи, които
напълно кореспондират помежду си, поради което не следва да се обсъждат по -
детайлно, конкретния размер на причинените вреди в процесния имот и стойността
на репарирането на тези вреди.
Не се установиха
единствено да произтичат от въведения от ищеца като основание на предявените по
делото искове договор за наем, претенциите за повреди на врата на маза и липси
на медни съдове от мазата, доколкото от договора за наем от 15.04.2011 г. и от
приемателно – предавателния протокол от 15.04.2011 г., се установява
еднозначно, че мазата не е предмет на наемното правоотношение между страните,
поради което иска за обезщетение на тези вреди е неоснователен и следва да се
отхвърли, като такъв.
По отношение на всички
други описани от ищеца повреди и дейности по възстановяване
на наетия имот, съдът намира че същите са необходими за възстановяване на
неговата намалена стойност, причинена вследствие на увреждане по време на действие на
процесния договор за наем.
В голямата си част
установените дейности, необходими за възстановяване на имота, представляват
дребни поправки по смисъла на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, които са за сметка на
наемателя. В останалата си част, като например оспореното от ответницата след
срока за отговор обезщетение за бойлер (безспорно неизправен,
съобразно признанията на ответницата), отговорността на ответницата - наемател е в зависимост
от виновното причиняване на съответните повреди. От събраните по делото
доказателства се установи, че при отдаване на имота под наем, наетия имот е бил
в надлежно състояние, като в тази насока са както приемателно –
предавателния протокол, така и показанията на свидетеля. Ответницата не е
оборила установената в разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД презумпция,
че вредите са в резултат на причина, която не може да й се вмени във вина. Ето
защо ответницата - наемател следва да понесе отговорността за нанесените в
наетия имот вреди, като заплати на ищеца - наемодател обезщетение, равняващо се
на стойността установена от двете заключения на вещите лица, намалена със
стойността на повредите и липсите на мазата или сума в размер на 1208,00 лева. Към
тази сума следва да се прибави изплатената от ищеца сума 40,00 лева за ДДД
услуга за
чистене от паразити, които без съмнение следва да се причислят към вредите
причинени на наетия имот, които подлежат на обезщетяване.
С оглед изложеното
ответницата дължи на ищеца сумата 1248,00 лева, представляваща обезщетение за
вреди, причинени при ползването на отдадения под наем имот, до който размер
искът с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е основателен, като до
предявеният размер от 1508,00 лева (сбор от горните суми 1208,00 лева и 40,00 лева) е неоснователен и следва
да се отхвърли като такъв, а именно за разликата над сумата 1248,00 лева до
сумата 1508,00 лева.
Предвид изложеното следва
да се присъди и законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, за която
иска следва да се уважи, от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, като претенцията за присъждане на законна лихва върху останалата част
от главницата следва да се отхвърли.
С оглед искането по чл.
78, ал. 1 ГПК и изхода по делото – частично уважаване на исковете и частично
прекратяване на производството по същите, на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 537,97
лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и
държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ответника също има право на разноски, поради което следва да
се осъди ищеца да му заплати такива в размер 112,77 лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на частите, в които производството по
исковете е прекратено и същите са
отхвърлени.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, предявен от В.Х.В., с ЕГН **********,*** срещу Н.И.Х., с
ЕГН **********,***, за сумата 159,68 лева, представляваща неплатени разходи за
В и К услуги и за електрическа енергия за нает имот, представляващ апартамент № 1, на ул.*********,
в гр. Севлиево, състоящ се от стая, кухня, баня – тоалетна, антре и тераса, със
застроена площ от 47,12 кв. м., по договор за наем от 15.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, като погасен поради прихващане с депозит, заплатен по
посоченият договор за наем.
ОСЪЖДА Н.И.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на В.Х.В., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, сумата 1248,00 лева,
представляваща обезщетение за вредите, причинени през време на ползването, по договор за
наем сключен между страните на 15.04.2011 г., за имот, представляващ апартамент
№ 1, на ул.*********, в гр. Севлиево, състоящ се от стая, кухня, баня –
тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от 47,12 кв. м., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
15.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от В.Х.В. срещу Н.И.Х., за обезщетение за вредите, причинени на имот, през
време на ползването, по договор за наем сключен между страните на 15.04.2011
г., като неоснователен, в частта за разликата над сумата 1248,00 лева до сумата
1508,00 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 15.10.2019
г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Н.И.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на В.Х.В., с ЕГН **********,***, сумата 537,97 лева
за разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Х.В., с ЕГН **********,*** да заплати на Н.И.Х., с ЕГН **********,***,
сумата 112,77 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: