№ 3665
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20241110149642 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ, чл. 344, ал.1, т.3 от ГПК вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
12 421,62 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 03.07.2024г. – 03.01.2025г. и чл. 128 КТ за сумата
от 2070,27 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
м.06.2024 год.
Ищецът-Н. Д. К. твърди, че на основание трудов договор от 28.08.2000 год. е
полагал труд при ответника, на длъжност „шофьор, пощенски
автомобил/междурегионален маршрут/“. Излага, че на 30.04.2024 год. му е възложен
редовен курс София-Враца-Монтана-Видин-Монтана-Враца-София, който е извършил
със служебен автомобил марка „Ивеко“, с рег. №////////, с начално показание на
километража 199 335 км. и наличност 70 литра гориво в резервоара. Сочи, че след
края на курса автомобилът е върнат отново зареден със 70 литра гориво и крайни
показания на километража 199 835 км.. Поддържа, че при осъществяване на курса е
изминал 500 км., като са доливани общо 77 литра гориво, както следва: 05:13:20ч.-26
л. гориво, и в 19:48:01 часа още 51 л. гориво. Пътният лист и автомобилът били
предадени на служител на ответното дружество, който е проверил изправността на
автомобила и наличността на гориво, и е приел същия без възражения. Твърди, че на
13.06.2024 год. са му поискани писмени обяснения от работодателя за причините,
поради които е констатирано непълно /частично/ зареждане в резервоара на
автомобила. Излага, че е дал подробни писмени обяснения, в които е посочил, че е
1
тръгнал на път с недостатъчна наличност на горивото за изпълнение на целия курс, че
не е дал преразход на гориво, заредил е автомобила съобразно спуснатата от
работодателя норма и стандартни указания и го е върнал с пълен до горе резервоар.
Въпреки дадените обяснения работодателят му е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“. Твърди, че е незаконосъобразно уволнен, тъй като не е извършил
нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че заповедта с която е наложено
дисциплинарното наказание е немотивирана, че наложеното наказание не съответства
на тежестта на извършеното нарушение. Моли заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” да бъде отменена, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 12 421,62 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 03.07.2024г. – 03.01.2025г. и сумата от
2070,27 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
м.06.2024 год. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-„БП“ оспорва предявените искове като твърди, че ищецът е
извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и че
дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно-искани са обяснения във
връзка с твърдените нарушения, а заповедта е мотивирана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор, въз основа на който ищецът е заемал
длъжността „шофьор, пощенски автомобил/междурегионален маршрут/“.
Видно от длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, пощенски
автомобил/междурегионален маршрут/“, връчена на ищеца на 25.09.2023 год., част от
основните задължения за заеманата длъжност са: да спазва заложените по разписание
километри и време за обслужване на маршрута; да се движи по определения с
разписание маршрут; да извършва пълен предпътен преглед на автомобила-проверява
горивото, охладителната течност, маслото гумите, състоянието и работата на
двигателя, скоростната кутия, кормилното управление, осветлението и др., преди
завръщане в БРСЦ зарежда автомобила с гориво и го представя на механика за
преглед, като го информира за всички неизправности, оформя и предава пътния лист
за обработка и съхранение. Като основни отговорности са посочени-да опазва
имуществото и активите на фирмата; да не извършва действия насочени към
увреждане, разхищение или присвояване на имущество, собственост на дружеството, а
именно: източване на гориво от резервоарите на автомобила на „БП“ ЕАД, без изрично
разпореждане на ръководител отдел СДМТ; използване на технически средства и
2
други приоми за въздействие върху измерителните уреди на автомобила, отчитащи
изминат пробег с цел промяна на отчетения пробег в километри, както и на GPS
устройството.
Приет като доказателство по делото е пътен лист серия А №//////////30.04.2024
год. за автомобил „Ивеко“ с рег. //////// и с водач Н. Д. К., от който е видно, че при
потегляне по маршрута автомобилът е бил с начален километропоказател 199 335 км.,
а в края 199 835 км. Установява се, че наличността на горивото в резервоара, при
потегляне, е била 70 литра, доливаното количество гориво е 26 литра и 50 литра,
остатък 70 литра и разход 76 литра.
Приет като доказателство по делото и оспорен досежно неговото съдържание е
Оперативен отчет от GPS център за проследяване и контрол на автомобилния парк за
месец април 2024 год., в който в т.4 Справка зареждане-източване, в който е посочено,
че през месец април 2024 год. от фирма „ВЕМ Т“ ЕООД са отчетени данни за горивни
несъответствия в резервоари на автомобили „СДМТ“ на СЗ Автобаза към РУ „Западен
регион“ и на СП „ИМС/Булпост, съгласно получено придружително писмо от „ВЕМ Т“
ЕООД с №95-В-273/03.06.2024 год. със становища за непълно зареждане на гориво в
резервоара на МПС с рег. №//////. Изложено е, че е установено, че не цялото количество
гориво, подадено по административната фактура, реално е постъпило в резервоара на
превозното средство. Посочено е, че зарежданията в резервоара са направени, но то е в
размер по-малък от това, което е подадено по административни данни.
Със Заповед № РД-08-175/02.04.2024г., издадена от Главния изпълнителен
директор на „БП“ се установява, че е сформирана работна група, на която са
поставени задачи за извършване проверка, свързана с констатирани разлики в
изразходваното гориво и получени писмени обяснения от водачи на автомобили на
„БП“, относно стартирани дисциплинарни производства. На работната група е
поставена задача, да изготви становище за всеки конкретен случай.
На 13.06.2024 год. от Главния изпълнителен директор на „БП“са изискани
обяснения от Н. Д. К. за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
констатирано непълно /частично/ зареждане в резервоара на автомобил Ивеко с рег.
№//////// и в частност обяснения за това, че на 30.04.2024 год., е подадено зареждане на
гориво по фактура 51 литра, а при отчитане на GPS системата в резервоара е отчетено
постъпване на 43 литра или с 8 литра по-малко. По делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е дал обяснения за вменените му нарушения.
Със Заповед №РД-06.102/01.07.2024 год. на главния изпълнителен директор на
„БП“ ЕАД, на основание чл. 195, ал.1, чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.3, т.7 и
т.9 от КТ, писмо от фирма „ВЕМ Т“ ЕООД с вх. №95-В-273/03.06.2024 год., писмо
№47-04-619/04.06.2024 год. на и.д. директор на дирекция „Оперативна дейност“ за
предоставяне на оперативен отчет за месец април 2024 год. от GPS център за
3
проследяване и контрол на автомобилния парк на „БП“ ЕАД, писмо с изх. №РД-06-
34/13.06.2024 год. за искане на писмени обяснения и дадени писмени обяснения на
17.06.2024 год., на Н. Д. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за
нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 30.04.2024 год. в 19:52:32 часа,
изразяващо се в непълно /частично/ зареждане в резервоара на управлявания от ищеца
автомобил Ивеко с рег. №////////, като подаденото по административна фактура
зареждане е в размер на 51 литра гориво, а е отчетено по GPS данни в размер на 43
литра, като по данни на модула за горивни справка е установено, че липсващото
гориво в резервоара на автомобила е 8 литра. Посочено е, че с поведението си Н. К. е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1 т.3, т.7 и т.9
от КТ-неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя
и разпиляване на гориво. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, на 03.06.2024 год.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
При действието на сключения трудов договор за нарушения на трудовата
дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ
дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните
си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да
е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на
посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения.
4
Доколкото искането на обяснения следва установяване на нарушението, то обяснения
следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в друга връзка обяснения не
могат да бъдат взети предвид. По делото са представени доказателства, че
работодателят е поискал обяснения от ищеца за твърдяното нарушение извършено от
него на 30.04.2024 год.. По делото не са ангажирани доказателства, че такива са
дадени, но съдът намира, че с искането за даване на обяснения работодателят е
изпълнил задължението си да поиска обяснения за конкретното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Както беше посочено и по-горе в заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание
се налага, за това че на 30.04.2024 год. в 19:52:32 часа, е констатирано непълно
/частично/ зареждане в резервоара на управлявания от Н. К. автомобил Ивеко с рег.
№////////, като подаденото по административна фактура зареждане е в размер на 51
литра гориво, а е отчетено, по GPS данни, в размер на 43 литра, като по данни на
модула за горивни справка е установено, че липсващото гориво в резервоара на
автомобила е 8 литра. Посочено е, че с поведението си Н. К. е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1 т.3, т.7 и т.9 от КТ-неспазване на
техническите и технологични правила, неизпълнение на законните нареждания на
работодателя и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на гориво.
На първо място съдът намира възраженията на ищеца, че не са спазени
установените срокове за налагане на дисциплинарното наказание за неоснователни.
Правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършени
нарушения на трудовата дисциплина може да бъде упражнено не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Под
откриване на нарушението следва да се има предвид моментът на узнаване от субекта
на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в
рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на
посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните
необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и
да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да
прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.
Проверката в случая е възложена на работна група със Заповед № РД-08-
175/02.04.2024г., като същата е приключила с изготвяне на Становище № 47-
5
07-9/25.06.2024 год.. Заповед № РД-06-102/01.07.2024г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена на 01.07.2024г., респективно
наказанието е наложено в двумесечен срок от откриването му и в едногодишен срок от
извършването.
Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това
от събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили
като основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищеца
виновно. Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени
нарушения е възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с доклада
на делото по чл. 146 от ГПК. В изпълнение на задължението си ответникът е
ангажирал доказателства-оперативен отчет от GPS център, становище за непълни
/частични/ зареждания на гориво относно МПС с рег. №////////, Приложение №1 и
разпечатка от GPS системата /фигура 1/, които са оспорени от ищеца, досежно тяхното
съдържание. Въпреки, че на ответника е указана тежестта да докаже истинността на
съдържанието на документите, доказателства в тази насока не са ангажирани. Съдът
обаче, с оглед останалите по делото събрани доказателства, вкл. Представенитя от
ищеца-пътен лист серия А №//////////30.04.2024 год., от който е видно, че че при
потегляне по маршрута автомобилът е бил с наличност на горивото в резервоара - 70
литра, доливаното количество гориво е 26 литра и 50 литра, има остатъкът от 70 литра
и разход 76 литра, приема, че в резервоара на автомобила е имало по-малко количество
гориво от това, което е следвало да има-още 6 литра т.е. налице е нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на техническите и технологични
правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на гориво.
Съдът обаче намира, че макар извършил нарушенията на трудовата дисциплина,
то ответникът не е определил правилно тежестта на допуснатите нарушения.
Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени
нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други
5 нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Съгласно
чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не
само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя /Решение № 133 от 23.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК./ Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне
на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали
същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
6
извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя / в този смисъл Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011
г., III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о.,
ГК/. При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на
професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би
могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху
цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното / Решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г. о./
В случая от ангажираните по делото доказателства се установява, че стойността
на вредата е 22,72 лева, което не води до значителни вредни последици за
работодателя, не е установен и умисъл на ищеца при причиняването на вредните
последици, както и че в резултат на допуснатите нарушения е повлияно на дейността
на ответника. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице съответствие между
наложеното на ищеца най-тежко наказание „уволнение“ и извършените от него
нарушения, поради което заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” се явява незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 189, ал.1 от КТ и
следва да бъде отменена.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
Съдът е сезиран с иск за възстановяване на ищеца на работа. Предпоставка за
уважаването на този иск е уволнението на Н. К. да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено. С оглед на основателността на иска за признаване на незаконността на
уволнението и неговата отмяна, основателен е и искът за възстановяване на ищеца на
заеманата от него длъжност преди уволнението-„шофьор, пощенски
автомобил/междурегионален маршрут/“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за основателност на претенцията
за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението.
Доколкото настоящата съдебна инстанция приема, че уволнението на Н. Д. К. е
незаконосъобразно, същият има право да получи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
Предпоставка за основателност на този иск, обаче, е служителят да е останал без
7
работа вследствие на незаконното уволнение, както и размерът на претенцията. Съдът
приема, че след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.07.2024
год. ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение при същия или друг
работодател до 03.01.2025 г.. В този смисъл съдът приема, че ищецът има право да
получи обезщетение за оставане без работа за процесния период. Съгласно чл. 228,
ал.1 от КТ база за определяне на размера на обезщетението е полученото от служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение или това е месец 06.2024 год.. Периодът, за който се дължи
обезщетение е определен от ищеца и е в рамките на посочения в закона 6-месечен
срок. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът
на обезщетението е 12 560 лева, но иска следва да се уважи до размера, до който е
предявен 12 421,62 лева.
По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ
В производството по делото не е спорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, което се
установява и от представените и описани по-горе писмени доказателства. По своя
характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от
работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща
трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е
длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение
предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Задължението за
заплащане на възнаграждение възниква само, ако работникът или служителят е
полагал труд. Страните не спорят, че през процесния период-месец 06.2024 год.
ищецът е полагал труд, за който не му е платено трудовото възнаграждение. Спор
между страните не съществува и относно размера на дължимото трудово
възнаграждение. Предвид изложеното и доколкото ответникът не е ангажирал
доказателства за плащане на дължимото възнаграждение за исковия период, съдът
приема, че иска е основателен така както е предявен, за сума в размер на 2070,27 лева
и следва да бъде уважен.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 2 400 лева, представляващи направени по делото
разноски – платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „БП“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати
държавна такса и възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 1029,69 лева.
Воден от горното
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Н. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////////, чрез адв. И.,
извършено със Заповед № РД-06-102/01.07.2024 год. на Главния изпълнителен
директор на „БП“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
и трудовото му правоотношение е прекратено.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Н. Д. К., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, пощенски
автомобил/междурегионален маршрут/“.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ „БП“
ЕАД, ЕИК//////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////// да заплати на Н. Д.
К., ЕГН ********** сумата от 12 421,62 лева (дванадесет хиляди четиристотин
двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки), представляващи обезщетение за
оставане без работа за периода от 03.07.2024 год. до 03.01.2025 год..
ОСЪЖДА „БП“ ЕАД, ЕИК////////// да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, на
основание чл. 128, т.2 от Кодекса на труда сумата от 2070,27 лева (две хиляди и
седемдесет лева и двадесет и седем стотинки), представляващи дължимо трудово
възнаграждение за месец 06.2024 год.
ОСЪЖДА „БП“ ЕАД, ЕИК////////// да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от сумата от 2 400 лева (две хиляди и
четиристотин лева), представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БП“ ЕАД, ЕИК////////// да заплати на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1029,69 лева (хиляда двадесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Градски съд в двуседмичен
срок считано от 04.03.2025 год.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9