№ 1073
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110208674 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХ с ЕИК *********, срещу наказателно постановление №
420-00-40/10.05.2023г., издадено от министъра на културата Н.Т., с което на основание чл.
229, ал. 2 от ЗКН и чл. 36, ал. 1, чл. 53 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на „ХХХХХ с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600 лева, за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1 от ЗКН.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество, в която се прави искане за
отмяна на така издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди се,
че не били правилно изяснени подлежащите на доказване факти от
административнонаказващия орган. Сочи се, че е обективно невъзможно поставянето на
схеми и проекти за преместваеми обекти на територията на културната ценност, като се
оспорва такива да са поставяни на процесното място. Оспорва се там да са били поставяни и
настилки. Поддържа се, че не се доказва вина на санкционирания субект за повреждане на
скулптурата „Пастирът“ и на стъкло на парапета на външната стълба на Музея на
съвременното изкуство, като тази липса на доказателства за датата и обстоятелствата при
извършване на тези деяния, включително за техния извършител, се изтъква, че е упомената
и в самото наказателно постановление. Твърди се още, че този проект е реализиран с
финансовата подкрепа на Министерство на културата, поради което с последното е било
съгласувано неговото реализиране, като за провеждане на събитието „ХХХХХ с ЕИК
*********, е сключило договор със Столична община. Чрез изложеното се аргументира
извод, че не е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Поддържа се, че законът
изисква съгласуване на строежите в защитени територии, а поставените ажурни огради не
1
представляват строежи. Оспорва се, че процесният фестивал се е провел именно на
посочения в наказателното постановление имот. Оспорва се и преценката на АНО, че не е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
адвокат Б., която поддържа изцяло подадената жалба и аргументите в същата. Пледира за
отмяната на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Министерство на културата, редовно призована, представлявана от
юрисконсулт Александрова, оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /10.05.2023г./,
датата на връчване на същото /26.05.2023г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него
/08.06.2023г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законния 14-дневен срок от
връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.187, с адрес: град София, район
„Триадица“, кв. „Лозенец“, бул. „Черни връх“: Архитектурно-исторически ансамбъл
„Гарнизонно стрелбище - Софийски арсенал“, е публична общинска собственост.
Съгласно данните от съхранявания в НИНКН Национален публичен регистър на
недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на Закона за
културното наследство (ЗКН) (ДВ бр. 19 от 2009 г.) за статута на обекти като недвижими
паметници на културата /недвижими културни ценности по смисъла на чл. 59, ал. 4 от ЗКН,
§10. ал. 1 и §12, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН/, и всички актове
по чл. 58, ал. 1 чл. 62, ал. 1 и 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗКН:
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.187 по КККР на град София
попада на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима
културна ценност - Архитектурно-исторически ансамбъл „Гарнизонно стрелбище -
Софийски арсенал“, деклариран с Писмо № 760 от 22.02.1984 г. като „Комплекс от сгради на
бившия арсенал“, кв. „Лозенец“, гр. София - групов паметник на културата, обявен с
Протокол № 2 от 03.07.2003 г. от заседанието на Национален съвет за опазване на
паметниците на културата /НСОПК/, утвърден от Министъра на културата, и съгласно §10.
2
ал. 1 от ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност;
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.187 по Кадастралната карта и
кадастралния регистър /КККР/ на град София попада в охранителната зона на: „Голяма
коларска работилница“ /Национален музей „Земята и хората“/ - единична архитектурно-
строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“, декларирана с
Писмо № 760 / 22.02.1984 г. на НИПК и обявена с Протокол № 2 от 03.07.2003 г. на НСОПК,
утвърден от министъра на културата;
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.187 по КККР на град София
попада в охранителната зона на: „Сграда на щаба /Административна сграда/“: единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“.
Сградата на Музея за съвременно изкуство („Сграда на щаба /Административна сграда/) на
бул. „Черни връх“ № 41, кв. 187а, м. „Южен парк II част“ е декларирана с Писмо № 760 от
1984. г. на Националния институт за паметниците на културата /НИПК/, сега НИНКН и
обявена с Протокол на НСОПК № 2 от 03.07.2003 г., утвърден от министъра на
културата;
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.187 по КККР на град София
попада в охранителната зона на: Сграда на комплекса „Гарнизонно стрелбище“ - единична
историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“, обявена в ДВ
бр. 86 от 1979 г.
Фестивалът „SOFIA SUMMER FESTIVAL“ 2022 се организирал и провежда от „ХХХХХ,
ЕИК *********, с адрес на седалище: град София, район „Лозенец“, ул. „Университетска“
№ 5, представлявано от Алекси Илиев Калев, с ЕГН **********. Именно на територията на
гореописаната защитена територия за опазване на културното наследство бил проведен
фестивалът „SOFIA SUMMER FESTIVAL“ 2022 през периода 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г.
За провеждане на събитието било осигурено финансиране от Столична община, за което бил
сключен Договор СОА22-ДГ56-1145/21.06.2022 г., като в чл. 13 на същия било предвидено,
че за неуредените в договора въпроси се прилага действащото българско законодателство.
От Главния архитект на Столична община била одобрена схема за поставяне на
преместваеми обекти за провеждане на фестивала, представляващи търговски обекти,
складове, презентационни шатри, чадъри. Между от „ХХХХХ, ЕИК ********* и
министерство на културата също бил сключен договор за финансиране на събитието № РД
11 – 06 – 26 от 30.05.2022 г.. Предмет на същия било предоставянето на парични средства за
провеждане на събитието. В договора не било упоменато мястото на провеждането му. от
„ХХХХХ, ЕИК *********, не съгласувало с Министерство на културата намеса в защитена
територия за опазване на културно наследство при провеждането на „SOFIA SUMMER
FESTIVAL“ 2022.
По целия периметър на територията на провеждане на фестивала била поставена метална
ограда с покритие от полупрозрачна зелена мрежа и с височина около 2 метра. На голяма
част от елементите на оградата били поставени рекламни платна. В североизточния край на
3
загражденията, оградата била поставена в непосредствена близост и на територията на
сградата на Музея за съвременно изкуство („Сграда на щаба /Административна сграда/) -
единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно
значение“;
В оградената площ и на територията на фестивала били поставени следните преместваеми
обекти: главна сцена с подиум и покритие, със обслужващата я техническа апаратура; главна
покрита шатра с бар за обслужване на посетители и седящи места; множество покрити тенти
и шатри за технически инсталации, обслужване на клиенти, тоалетни и други; множество
сгъваеми шезлонги и столове за посетители.
Тези обстоятелства били констатирани при извършена проверка на 19.02.2022 г., извършена
от служители на Министерство на културата, сред които и свидетелят арх. Д. П..
При горните констатации, на 10.11.2022г. служителят на МК арх. Д. П. съставил АУАН на
„ХХХХХ, ЕИК *********, тъй като намерил, че е извършено нарушение на чл. 200, ал. 1 от
ЗКН. АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството, в присъствието на
двама свидетели.
Въз основа на цитирания АУАН било съставено обжалваното наказателно постановление №
420-00-40/10.05.2023г., издадено от министъра на културата Н.Т., с което на основание чл.
229, ал. 2 от ЗКН и чл. 36, ал. 1, чл. 53 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на „ХХХХХ с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600 лева, за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1 от ЗКН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетеля Д. П.,, както и на база писмените доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за
установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата
констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
4
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин
изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително мястото и времето на
извършването му. Налице е също съответствие между фактическото описание на
нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация. Поради тези причини съдът
намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане
на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно нормата на „ Чл. 83, ал. 1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се
изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.
84, ал. 1 и 2, както следва: 2. в охранителни зони на единични културни ценности и в
границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено
друго: в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми,
улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни
и монументално- декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла,
външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори; “
Нормата на Чл. 200, ал. 1 от ЗКН повелява „който реализира инвестиционен проект или
извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без
съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на
едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000
до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. “
Съдът намира за обосновани и кореспондиращи с данните по делото доводите на
жалбоподателя, че е обективно невъзможно поставянето на схеми и проекти за
преместваеми обекти на територията на културната ценност, като такива не са поставяни на
процесното място, както и че там не са поставяни настилки. Правилно жалбоподателят
посочва, че не се доказва вина на санкционирания субект за повреждане на скулптурата
„Пастирът“ и на стъкло на парапета на външната стълба на Музея на съвременното
изкуство. Тази липса на доказателства за датата и обстоятелствата при извършване на тези
деяния, включително за техния извършител, се изтъква, че е упомената и в самото
наказателно постановление.
Посочените обстоятелства не са вменени в отговорност на нарушителя с обжалваното
наказателно постановление, което се установява от описанието на нарушението както от
фактическа, така и от правна страна. В наказателното постановление изрично се посочва, че
не се доказва кой е причинил щетите на скулптурата и стъклото, както и съставът на чл. 200,
ал. 2 от ЗКН не касае повреждане на културни ценности.
При фактическото описание на нарушението изрично е посочено поставянето на какви
преместваеми е констатирано, а именно метална ограда с покритие от полупрозрачна зелена
мрежа и с височина около 2 метра,на голяма част от елементите на която били поставени
рекламни платна, главна сцена с подиум и покритие, със обслужващата я техническа
апаратура; главна покрита шатра с бар за обслужване на посетители и седящи места;
5
множество покрити тенти и шатри за технически инсталации, обслужване на клиенти,
тоалетни и други; множество сгъваеми шезлонги и столове за посетители. Обстоятелството,
че в наказателното постановление допълнително е цитиран в цялост текстът на приложима
нормативна разпоредба, не прави описанието на нарушението неясно, след като изрично е
описано точно какви преместваеми обекти са поставени в конкретния случай, за да
обусловят извод, че е осъществена намеса, за която не е извършено изискуемото от закона
съгласуване.
Обстоятелството, че жалбоподателят е имал договор за финансиране на събитието с
Министерство на културата и е уведомил столична община за разполагането на различни
преместваеми обекти не го освобождават от други задължения, които има по закон, за
съгласуване на намесата на територия със специален статут с Министерство на културата,
като такива негови задължения не са били изключени изрично с клауза в договора между
жалбоподателя и Министерството на културата.
Съдебният състав намира, че безспорно е осъществено нарушението от обективна страна,
тъй като в хода на делото се доказа, че дружеството-жалбоподател е осъществило намеса
при провеждане на събитието „Sofia Summer Fest - Летният фестивал на София“ (Софийски
летен фестивал) - в защитена територия за опазване на културното наследство, без
съгласуване в нарушение на чл. 83, като констатираното нарушение осъществява
фактическия състав на чл. 200, ал. 1, предложение второ от Административнонаказателните
разпоредби на ЗКН.
Всички тези разсъждения водят настоящия съд до извода, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е осъществено от обективна страна.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Досежно наложеното наказание, съдът намира следното:
Нарушението е извършено за първи път, което е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Същевременно статута на територията на имота не е в границите на единична недвижима
културна ценност, а в охранителната зона на такава, включително и Поземлен имот с
кадастрален идентификатор 68134.1004.187 по КККР на град София попада на територия с
културно- историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност —
Архитектурно исторически ансамбъл „Гарнизонно стрелбище - Софийски арсенал“.
Нарушението е формално. Предвид констатираните обстоятелства АНО е направил
съответен на тях извод, че размерът на имуществената санкция следва да е в размер близо
минималния от определения от закона размер, а именно 16 000 лева.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че извършеното административно
нарушение се явява „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН гласи: „За маловажни случаи на административни
6
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание”. При тълкуване на посочената норма трябва да се
има предвид субсидиарното приложение на НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид”. Естеството на нарушението, характерът на
засегнатите обществени отношения и фактът, че извън осъществяването му за пръв път не се
констатират други смекчаващи обстоятелства, мотивират съда да приеме, че случаят не
може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тази на други нарушения от същия вид
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН полза на Министерство на
културата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от
80 лева, определена от съда в този размер поради невисоката фактическа и правна сложност
на делото. .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, 109-и
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 420-00-40/10.05.2023г., издадено от
министъра на културата Н.Т., с което на основание чл. 229, ал. 2 от ЗКН и чл. 36, ал. 1, чл. 53
вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на „ХХХХХ с ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева, за извършено нарушение на чл.
200, ал. 1 от ЗКН.
ОСЪЖДА „ХХХХХ с ЕИК *********, да заплати в полза на Министерство на културата на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8