МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260018
от 23.02.2021 г. по НОХД № 1190/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Е.Г.В. *** за престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, извършено на 22.07.2019 г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Твърди, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка се установила от събраните по делото
доказателства. В подкрепа на изложената от обвинението фактология били
показанията на свидетелите С., Б., А., К. и Е., подаденият сигнал на тел.112,
както и приобщените протоколи и документи. Заканата била отправена чрез думи и
чрез действия по насочване на пистолет към тялото на С.. Същият я възприел,
като имало достатъчно данни да се приеме, че е възбудила основателен страх за
осъществяването й. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
процесното престъпление, като за същото му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ към предвидения минимум. В. бил неосъждан и с добри характеристични
данни и наказанието следвало да се отложи за срок от 3 години, на основание
чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът моли също вещественото доказателство – процесният
пистолет, да бъде отнет в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК, а дискът от РЦ 112 да бъде унищожен.
Повереникът на частния обвинител М.Е.С. – адв.С.М.,
поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че той е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението и това се установило от събраните по делото
доказателства. Моли на Е.В. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
към максимума, което да се отложи с 3-годишен изпитателен срок. Претендира и за
присъждане на направените разноски по делото.
Подсъдимият Е.Г.В. в съдебно заседание не се признава
за виновен по обвинението, но дава обяснения за случилото се на инкриминираната
дата. Твърди, че му приписвали действия, които не е извършил, че бил набеден.
Моли съдът да го признае за невиновен.
Защитникът на подсъдимия сочи, че от събраните по
делото и несъбрани по него доказателства, не можело да се постанови една
категорична присъда. Твърди, че имало процесуален хаос, тъй като по преписката
пъвоначално бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство, а
след това е внесен обвинителен акт, който не коментирал предишните действия на
държавното обвинение. По този начин всеки един обвиняем и подсъдим можело да
бъде съден и обвиняван по няколко пъти за едно и също деяние. За първи път в
практиката на защитника се случвало при обвинение за престъпление по чл.144 от НК, на обвиняемия и на пострадалия да няма извършени съдебно-психиатрични
експертизи. При това оставало неясно на какво основание се извеждал текста и
посоченото в него възбуждане на основателен страх. В цялото мероприятие
присъствал пистолет и експертиза трябвало да установи дали е газов, дали е
воден. Такава обаче нямало, нямало и вещо лице. Много от детските играчки –
пистолети, буквално имитирали каквото и да било оръжие. При пристигане на
служителите на МВР в ситуацията, подсъдимият поискал да бъде направен оглед на
местопроизшествие, твърдейки, че е бил заплашен с брадва, но такъв не
последвал. В. бил задържан и закаран в РУ-Кърджали, а от пострадалия и другите
двама свидетели били снети обяснения на другия ден. В залата всички станали
свидетели на измислици и категорично разминаване в свидетелските показания,
вкл. по отношение на отправените заплахи. По никакъв начин не можело да се
изведе безспорно, че подсъдимият В. е автор на деянието, в което е обвинен.
Никой не можело да бъде осъден за деяние, което не е извършил и за деяние по
обвинение, за което нямало събрани достатъчно доказателства. Затова защитата
моли за присъда, с която Е.В. да бъде признат за невиновен по обвинението.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Г.В. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
На 22.07.2019 г. около обяд св.М.Е.С. ***. По това
време на деня, с управляван от него лек автомобил „Опел Астра“, той се движел по
ул.„Първи май“, в посока от кв.„Веселчане“ към автогарата в града. По същото
време и в същата посока, подсъдимият Е.В. пътувал с управляван от него таксиметров
автомобил. Св.С. се движел в дясната пътна лента и искал да предприеме маневра
изпреварване, но не успявал, защото подсъдимият В. управлявал по средата на
пътното платно и се образувало задръстване. Близо до бензиностанция „Лукойл“
св.М.С. успял да изпревари подсъдимия, при което двамата водачи намалили
скоростта и през отворени прозорци разменили реплики. Св.С. упрекнал Е.В. за
начина, по който управлявал превозното средство. На това подсъдимият от своя
страна също отговорил и напсувал св.С.. След това кратко словесно спречкване, М.С.
продължил с автомобила си към бившия полигон на СБА в гр.Кърджали, понастоящем база на фирма „Емо
Транс“. Когато стигнал до гаражите на тази фирма, св.С. паркирал колата си и
слязъл. Веднага след това там пристигнал и Е.В., при което спрял с автомобила
си зад този на св.М.С.. Подсъдимият решил да тръгне след него, защото бил ядосан и искал да му
потърси сметка и извинение, заради конфликта им на пътя. Св.С. попитал В. какво
иска. Тогава подсъдимият слязъл от колата си, държейки в ръка притежаван от
него газов пистолет марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. № ЕМ-1640065. Той насочил пистолета
към тялото на М.С. и започнал да го заплашва с думите „Ще ти еба майката
буклук, ще те убия!“. Казал му също, че ще го остави на място. Пострадалият С. стоял
стъписан, тъй като бил само на около метър разстояние от подсъдимия, а и не
знаел какъв е точно насочения срещу него пистолет. В този момент на помощ се
притекли свидетелите И.Б. и Е.А., които били наблизо и видели случилото се. След
като и те дошли, заедно със С. успели насила да вземат пистолета от подсъдимия,
тъй като той отказвал да го даде доброволно. При това между тях станало сборичкване
и тениската на В. се скъсала. Св.И.Б. накрая прибрал пистолета в офиса на фирмата „Емо Транс“, за да
стои там до идването на полиция. Подсъдимият се отдалечил с автомобила от
базата и се обадил на тел.112, където съобщил, че бил нападнат и му откраднали
огнестрелното оръжие. Св.И.Б. също подал сигнал на тел.112, с оплакване за
отправени заплахи от въоръжен таксиметров шофьор. Малко след това на място пристигнали дежурни полицейски
служители – свидетелите Н.К. и В.Е.. Те изслушали двете страни и установили
какво се било случило преди тяхното идване. Св.И.Б. им предал и прибрания от
него газов пистолет, с който подсъдимият заплашил пострадалия. Всички лица били
отведени в РУ-Кърджали, където им снели обяснения още същия ден. Подсъдимият Е.В.
бил освидетелстван и задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, по повод
изършено деяние по чл.144, ал.3 от НК.
Видно от Справка от
05.03.2020 г. на служба „КОС“ при РУ-Кърджали, подсъдимият Е.В. имал издаден
удостоверителен документ за извършено уведомление с Рег.№ 1513/04.08.2016 г.,
за притежание на неогнестрелно оръжие – газов пистолет марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. № ЕМ-1640065, съгласно чл.54, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция
прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а
именно: частично от обясненията на подсъдимия Е.В., дадени в съдебно заседание;
показанията на свидетелите М.С. и Е.А., дадени в хода на съдебното следствие и
тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК; показанията на свидетелите Н.К., В.Е. и И.Б., дадени пред съда в
хода на съдебното следствие; Уведомително писмо на РУ-Кърджали Рег.№ ДП-434/19
от 09.11.2020 г.; Удостоверение за уведомление № 1513/04.08.2016 г.; Протокол
за доброволно предаване от 22.07.2019 г.; Заповед за задържане на лице с рег.№
1947зз-202 от 22.07.2019 г.; Карта за медицинско освидетелстване на лице,
пребиваващо в помещение за задържане от 22.07.2019 г.; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 22.07.2019 г.; Писмо от 07.04.2020
г. на РЦ 112-Кърджали; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 28.05.2020 г., ведно с приложен фотоалбум;
Справка от 05.03.2020 г. на служба „КОС“ при РУ-Кърджали; Справка
за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на
подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство, а също и веществени доказателства – компакт диск, съдържащ аудиозаписи и снимки на
електронни картони на приети повиквания.
На базата на всички тях съдът намира
за безспорно, че подсъдимият Е.В. *** се е заканил с престъпление на М.С., чрез
думи и извършване на действия. Това се доказва преди всичко от показанията на
самия пострадал. Той описва конфликта, който първоначално имали с подсъдимия на
пътя, докато управлявали автомобилите си. Разказва, че след като изпреварил В.
до бензиностанция „Лукойл“ в гр.Кърджали и двамата разменили реплики, продължил
към бившия
полигон до „Пневматика“. Там свидетелят спрял до гаража на тяхната фирма и слязъл,
а 2-3 минути по-късно пристигнал с колата и подсъдимият. Св.С. последователно и обстойно описва следващите събития от
инкриминираната дата, когато В. слязъл от автомобила си с пистолет и го насочил
към него. Не само това действие се оказало заплашително за пострадалия.
Подсъдимият отправил на свидетеля заплахи с убийство и използвайки думи: „Ще ти
еба майката буклук, ще те убия!“. М.С. твърди, че се притеснил и изплашил от
всичко това, останал на място, когато видял пистолета. Той се стресирал от
случилото се, още повече, че не знаел какво точно било оръжието. Коментираните показания на св.С.,
касаещи съществените обстоятелства от
предмета на доказване – отправените му заплахи за убийство, времето и мястото,
където това се е случило, съдът приема за достоверни, защото са логични и последователни,
а и се подкрепят от останалия доказателствен материал. Няма основание да се
поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност, тъй като
тези показания са в пълен синхрон с всички приобщени по делото доказателства. Заявеното
от св.М.С. намира опора в показанията на другите разпитани
по делото свидетели. Това са кредитираните от съда показанията на Е.А. и И.Б., които
също установяват случилото се на процесната дата и място. И двамата са очевидци
и са възприели как пострадалият дошъл с колата си до базата на фирма „Емо
Транс“, а след него пристигнал и таксиметров автомобил. М.С. слязъл, а след
него слязъл и таксиметровия шофьор с оръжие – пистолет. Този човек насочил
пистолета към С. и му казал, че ще го застреля. Свидетелите Е.А. и И.Б.
посочват, че се намесили и взели пистолета от ръцете на подсъдимия, но насила,
защото не го давал доброволно. Св.И.Б. прибрал оръжието и после се обадили на
тел.112, за да сигнализират за случилото се. Според свидетелите А. и Б.,
пострадалият С. тогава бил много изплашен. Те също не знаели какъв е насочения
срещу него пистолет, едва после разбрали, че бил газов. Кредитират се като обективни
и добросъвестни и показанията на свидетелите Н.К. и В.Е. – полицейските
служители, които на 22.07.2019 г. са посетили мястото на инцидента до
бившия полигон на СБА, понастоящем база на фирма „Емо Транс“ в гр.Кърджали, във връзка с подаден сигнал на ЕЕН 112. Те посочват,
че в началото на самата база, до лек тактсиметров автомобил стоял подсъдимият В.,
а в другия край били лицата М.С., Е.А. и И.Б.. Полицейските служители изслушали
и двете страни и разбрали, че по-рано е имало спор на пътя между подсъдимия и
пострадалия, заради отнето предимство. След това М.С. дошъл в базата, а след
него пристигнал и подсъдимия, който му насочил пистолет. Свидетелите К. и Е.
поясняват, че пистолетът бил прибан в помещение на фирмата и И.Б. им го предал.
Всички установени на място лица били отведени в РУ-Кърджали за снемане на
обяснения, а впоследствие подсъдимият бил задържан. За процесния пистолет, св.К.
уточнява, че бил газов и бил предаден в служба „КОС“. Съдът не коментира
показанията на св.Г.В., тъй като той не е присъствал и не е възприел случващото
се на процесната дата и място, а само препредава информация, разказана му впоследствие
от Е.В., който е негов син. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя до
известна степен и от обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че с
пострадалия са имали конфликт на 22.07.2019 г., първо докато пътували от
кв.„Веселчане“ към автогарата в гр.Кърджали, а после на полигона до
„Пневматика“. Това, което отрича подсъдимият В. е, че се е заканил на пострадалия
с насочване на пистолет и със заплашителни думи. Твърди също, че във въпросната
база бил нападнат от С., който носел брадва, както и от още три лица. Те го удряли
с юмруци по челото, тила и раменете. В. сочи, че взел своя газов пистолет, но
го насочил срещу колата, а не срещу пострадалия. Когато хвърлили брадвата, тъй
хвърлил пистолета на седалката на автомобила си, но впоследствие видял, че
същият е изчезнал. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им
част, насочена към оневиняването му, защото представляват негова защитна теза
и са в противоречие с приетия и обсъден доказателствен материал. Нито един от
свидетелите и най-вече полицейските служители, не установява да е имало оплакване
от подсъдимия за нападение с брадва, да е имало искане от него да бъде търсена
такава. Ако беше вярно, че В. е претърпял
такъв побой, какъвто описва в обясненията си, то житейски логично е да съобщи
именно това обстоятелство на дошлите на място органи на реда. При прегледа на
22.07.2019 г. в Спешно отделение, подсъдимият В. също е бил без субективни
оплаквания, нито пък са били констатирани наранявания, и това е видно от
приложения по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 22.07.2019 г. В подкрепа на
релевантните по делото факти е и приложената от РЦ 112-Кърджали справка и веществено доказателство – компакт диск, съдържащ аудиозаписи и снимки на
електронни картони на приети повиквания от 22.07.2019 г.
Несъстоялни са доводите на защитата, че в съдебното
заседание по делото всички станали свидетели на измислици и категорично
разминаване в свидетелските показания, вкл. по отношение на отправените
заплахи. Свидетелите М.С., Е.А., Н.К., В.Е. и И.Б., в хода на цялото
наказателно производство дават едни и същи показания за главните факти от
предмета на доказване. В тях не съществуват противоречия, а напротив, подредени
са и житейски логични. Нищо необичайно няма в това, че по преписката във връзка
с процесния случай пъвоначално имало постановен отказ за образуване на
досъдебно производство, а след това бил внесен обвинителен акт. Постановлението
за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Кърджали е обжалвано в
съответствие с предвидения за това ред в чл.213, ал.1 от НПК, като е последвало
и произнасяне по отмяна на акта като незаконосъобразен от по-горестоящата
ОП-Кърджали. Що се отнася до оплакванията за липса на назначени съдебно-психиатрични
експертизи на обвиняемия и на пострадалия, то следва да се посочи, че
експертиза се назначава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото
са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката.
В тази връзка на съда не е необходимо заключение на вещо лице, за да направи
изводи и за фактите и за правото, вкл. за сътавомерността на деянието. Въпросът
за наличието на „основателен страх“ по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК е
чисто юридически, а не експертен. Изводът си за наличие на такова състояние у
пострадалия, съдът направи въз основа на съвкупна оценка и анализ на
доказателствата по делото. Няма никакво съмнение за вида и характеристиката на
процесното оръжие, както и че същото представлява газов пистолет марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. № ЕМ-1640065. За това са налице
множество гласни и писмени доказателства по делото.
При така приетото за установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимия e повдигнато обвинение за престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно за закана с престъпление против личността. Изпълнителното деяние на престъпното посегателство е отправянето на
закана с престъпление против личността или имота на другиго, или против
личността или имота на негови ближни, респ. закана с убийство по ал.3. То се
изразява в обективирането на подобна заплаха чрез думи или действия, насочени
към определено лице или лица. Особеност от обективна страна, характерна за
престъплението по чл.144 от НК, е така отправената закана с престъпление да би
могла да възбуди основателен страх у заплашеното лице за осъществяването му. Законът
не изисква лицето действително да се е изплашило, а е достатъчно само заканата
да би могла да възбуди основателен страх у него. Според съда Е.Г.В. от
обективна и субективна страна е осъществил престъплението по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, тъй като на 22.07.2019 г. в гр.Кърджали, до
бившия полигон на СБА, понастоящем база на фирма „Емо Транс“, е отправил закана с убийство на М.Е.С. ***, с думите: „Ще ти еба
майката буклук, ще те убия!“, и с действия – насочване към тялото му газов
пистолет марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. №
ЕМ-1640065, като това заканване би могло да възбуди у М.Е.С. основателен страх
за осъществяването му. Доказа се, че на 22.07.2019 г. подсъдимият е осъществил
закана с престъпление против личността на пострадалия – закана с убийство,
обективирана в отправени думи към С., а именно обърнал се е към него, казвайки му
„Ще ти еба майката буклук, ще те убия!“. На второ място, заканата е осъществена
и чрез действията на Е.В., изразяващи се в насочване на газов пистолет марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. № ЕМ-1640065 към тялото на св.М.С.. При
престъплението по чл.144 от НК е необходимо да е налице една по-висока
обществена опасност на деянието. Законодателят е обявил за престъпна не всяка
отправена заплаха, а само тази, която сочи на една по-висока вероятност от
реалното й осъществяване, именно каквато се очертава в случая, предвид
обстановката и начина, по който е отправена заканата, характера на употребените
изрази, цялостното поведение на подсъдимия, средството, с което е осъществено
деянието. В случая заплашителните думи на подсъдимия са били ясно възприети от М.С..
Отправените заплахи са от естеството да предизвикат у пострадалия основателен
страх за осъществяването им. Действието на подсъдимия по насочване на пистолет срещу
св.С. също представлява заплаха за живота му, възприета от него като сериозна и
действителна. Подсъдимият е отправял думи и демонстрирал поведение, което
пострадалият е възприел и оценил като закана с убийство, пораждаща страх. От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл от подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
му последици. Деецът напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с
престъпление против личността на пострадалия
(обективирани
в думи и действия)
и възприемането им от последния.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Е.Г.В. за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и
предвиденото от закона наказание за престъплението – „лишаване от свобода“ до шест
години. Освен
посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието – по-висока от обичайното, доколкото същото е било съопроводено и с
употреба на оръжие и при извършване на престъплението не само е съществувало
основание, че заканата може да бъде изпълнена, но пострадалият действително се
е изплашил от осъществяването й; степента на обществена опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите
отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на дееца и положителните му характеристични данни по
местоживеене; липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по
характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание ориентирано към
минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като Е.В. не е осъждан на „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, а срока на наложеното му наказание е под три
години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и по-специално за
поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години.
Така наложеното по вид и размер наказание се явява
справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.53, ал.1 б.„а” от НК съдът постанови
отнемане в полза на държавата на вещта, която е послужила за
извършване на умишленото престъпление – газов пистолет марка „EKOL Maior“, калибър 9 мм. № ЕМ-1640065, ведно с пълнител, собственост
на подсъдимия Е.Г.В. и намиращ се на съхранение в служба „КОС“ при РУ-Кърджали.
Този пистолет не представлява веществено доказателство, тъй като не е приобщен
по делото като такова по надлежния ред. Последното обаче не променя извода, че
оръжието подлежи на отнемане като вещ, която принадлежи на виновния и е
послужила за извършване на умишленото престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, както повелява нормата на чл.53, ал.1 б.„а” от НК.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск, съдържащ аудиозаписи и снимки
на електронни картони на приети повиквания, да остане към делото.
Предвид изхода на делото, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Е.Г.В. да
заплати на частния обвинител М.Е.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 2 200 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: