РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Бургас, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120108048 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Б. Ш. и П. Н. Д. - Изпълнителни директори, с
пълномощник - адв. М. Ц., със съдебен адрес: ***, против Н. Г. С. с ЕГН
********** настоящ адрес: ***1.
Ищецът твърди, че на 31.10.2019 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
в качеството му на кредитор от една страна, и П. К. Б. с ЕГН ********** и Н.
Г. С. с ЕГН ********** в качеството им на кредитополучател, от друга страна,
бил сключен Договор за потребителски кредит №FL1026560/31.10.2019 г. По
договора за кредит било уговорено между страните ищецът да отпусне сумата
в размер на 13 614, 40 лв. на кредитополучателя, като същата следвало да
бъде върната на 60 равни месечни вноски от по 260, 37 лв. с дата на
последната вноска 20.10.2024 г. На 21.04.2020 г. кредитополучателят
преустановил плащанията на дължимите вноски за главница, а на 20.05.2020 г.
за лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължите по
кредита вноски за главница, считано от 21.04.2020 г. и за лихва, считано от
20.05.2020 г.
С оглед на направеното просрочие, банката направила кредита изцяло
предсрочно изискуем на дата 14.10.2021 г. с връчена покана до длъжника. С
нея бил даден срок за доброволно изпълнение на длъжника. Твърди, че към
1
датата на исковата молба длъжникът не е изпълнил задълженията си за
дължимата главница, лихви, такси и разноски по кредита. Претендираните с
исковата молба суми били изцяло предсрочно изискуеми, считано от
14.10.2021 г. С исковата молба изрично изявяват волята за обявяване на
вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Н.
Г. С. с ЕГН ********** настоящ адрес: ***1, дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата в размер на 12 596, 84 /дванадесет хиляди петстотин
деветдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лева - дължима
главница по договор за кредит № FL1026560 от 31.10.2019 г., сумата от 964, 84
/деветстотин шестстотин и четири и осемдесет и четири/ лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 14.10.2021 г., сумата от
381, 17 /триста осемдесет и един лева и седемнадесет/ лева – мораторна лихва
за периода от 20.05.2020 г. до 17.11.2021 г., сумата от 277, 50 /двеста
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева – дължими такси и
разноски за периода от 22.06.2021 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед
№*** от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. Претендират се и разноските, направени в
исковото и заповедното производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
Описва подробно извършените в исковото производство действия по
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. Сочи, че не се установява
наличие на хипотезата на разпоредбата на чл.47 от ГПК, тъй като по
отношение на неговия постоянен адрес било посочено, че по сведение на
Драгоманска, апартаментът бил продаден. Липсвало етажа и трите имена на
лицето, дало сведенията. Оспорва и връчването по място на стопанска
дейност.
В исковата молба било посочено, че ищецът изпратил покана за
доброволно изпълнение на 14.10.2021 г., като от приложената разписка за
извършените действия по време на връчване на поканата за доброволно
изпълнение се установявало, че първото посещение за връчване било на
27.08.2021 г. със забележка, че адресатът не е открит на адреса. Била нарушена
процедурата по чл.47 от ГПК. От исковата молба не било ясно какъв е
размерът на изплатените от длъжника суми и какви конкретно вноски.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит с
2
№FL1026560, сключен на 31.10.2019 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
ЕИК *** и Н. Г. С. с ЕГН **********. По силата на посочения договор,
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателите сумата от
13614, 40 лв., като кредитополучателите се задължавали да върнат ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Било уговорено, че за връщането на кредита, кредитополучателите отговаряли
солидарно.
В чл.2 от условията по договора за кредит било уговорено, че
разрешеният кредит се отпускал по посочената в същата клауза банкова
сметка на името на кредитополучателя Н. Г. С., за откриването на която било
необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка
между кредитополучателя и банката, като банката имала право служебно да
дебитира сметката за целите по чл.1, ал.1 от договора, както и били
определени суми за погасяване на други задължения на лицето. В ал.2 на
същия член било посочено, че кредитополучателят дължи и такси и
комисионни за обслужване на разплащателната сметка, чието откриване било
предвиждано.
В чл.3, ал.1 било уговорено, че за усвоеният кредит кредитополучателят
дължи на банката през първите дванадесет месеца от срока на издължаване на
кредита променлива годишна лихва, която се определя като сбор от
референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
4, 400 %. За референтен лихвен процент по договора ще се използва
референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити, в съответната валута лева, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и следващите.
В чл.3, ал.2 от договора е уговорено, че референтния лихвен процент
ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити се определя от
Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно методологията на
банката за определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски и жилищно – ипотечни кредити, публикувана на интернет
страницата на банката, представляваща приложение №1 към настоящия анекс.
ПРАЙМ подлежал на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на
условията, описани в методологията.
В чл.3, ал.3 е посочено, че в случай че в срока на договора, съгласно
методологията е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ,
новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата, на която същата е
публикувана, се обявявала на интернет страницата на Банката, като обявление
за промяната се поставяло и на видно място в офисите на Банката, с указание
за датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ.
В чл.3, ал.6 от договора е посочено, че при всяко публикуване на нова
актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията на чл.3, ал.4,
банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по
кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползвала за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща
3
първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност на ПРАЙМ. В чл.3, ал.9 от договора е
посочен размерът на годишния процент на разходите – 7, 86 % към датата на
подписване на договора. В ал.10 е посочен начина на изчисление на ГПР.
В чл.4 е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви, се заплащали на съответната падежна дата от
съответния месец, съгласно погасителен план. В чл.5 са посочени таксите и
комисионните, които се дължат от кредитополучателя. В чл.7, ал.2 от договора
е предвидено, че в случай на промяна на референтния лихвен процент, като
това води до необходимост и от промяна на размера на погасителните вноски,
определени в действащия погасителен план, размерът на вноските се
променял едностранно от банката, а промените се отразявали при изчисляване
на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след
датата на промяна на приложимия референтен лихвен процент, за което
кредитополучателят давал изрично своето съгласие. В този случай банката
изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения
размер на лихвите, като кредитополучателят има право да получи при
поискване новия погасителен план във всеки офис на банката.
В чл.14 от договора е уредена възможността на банката в случай на
непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита да го обяви за
изцяло или частично предсрочно изискуем.
В чл.19 от договора е посочено, че всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща,
достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен
ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на
кредитополучателя, адресът за получаване е вписания в началото на договора
или посочения в искането за отпускане на кредита настоящ адрес, както и
всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и
представен пред банката документ. В случай, че някоя от страните промени
адреса си, тя е длъжна да уведоми другата за промяната, а до получаване на
такова уведомление, всички съобщения ще се считат достигнали до последния
деклариран от съответната страна адрес за получени.
По делото е представена методология за определяне на референтния
лихвен процент „ПРАЙМ“ по потребителски и жилищно – ипотечни кредити.
Представен е и погасителен план по отношение на сключения между
„Юробанк България“ АД и Н. Г. С. с ЕГН ********** договор за
потребителски кредит №FL1026560/31.10.2019 г. Погасителния план е
изготвен на 31.10.2019 г.
Представени са искания за отпускане на кредит, отправени от Н. Г. С. с
ЕГН ********** до ищеца „Юробанк България“ АД.
По делото е представена уведомление от „Юробанк България“ АД до Н.
Г. С. с ЕГН **********, с която банката отправя покана към ответника за
4
заплащане на задълженията му по кредита, които били в общ размер към
момента на поканата в размер на 14 139, 83 лв., от които главница в размер на
12596, 84 лв., договорни лихви в размер на 1325, 49, такси в размер на 217, 50
лв. Ответникът се уведомява, че банката обявява цялото задължение по него за
незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора,
считано от датата на получаване на уведомлението.
Представено е съобщение от ЧСИ Д. Н. до „Юробанк България“ АД, с
което връща уведомлението до Н. Г. С., надлежно оформено и връчено при
условията на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК. В тази връзка е приложена разписка за
извършени действия по време на връчване на книжа от ЧСИ Д. Н.. Извършени
били три посещения, като на първото призовкарят е констатирал, че по
сведение на съседи Н. С. живее на указания адрес, но не го били виждали от
около една година, а след смъртта на майка му жилището е необитаемо. По
делото е приета неоспорено от страните заключение по съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Съгласно
същото, размерът на задълженията на ответника е за главница в размер на
12 596, 84 лв., за възнаградителна лихва 964, 84 лв., мораторна лихва – 381, 17
лв., както и за такси и разноски в размер на 277, 50 лв. Задълженията били
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката и към дата 17.11.2021 г.
Последното извършено погасяване на задълженията на Н. С. по договора за
кредит било на 16.04.2020 г. в размер на 274 лв. Непогасени, просрочия,
формирани по договора за банков кредит към 14.10.2021 г. били в размер на
3999, 74 лв. за главница, лихва в размер на 928, 86 лв., лихва в размер на 1209,
94 лв. Вещото лице посочва, че кредитът бил усвоен в размер, равен на
посочения в договора от 13614, 40 лв. Вещото лице сочи, че първоночално
посочения в договора лихвен процент бил променян, като за периода от
31.10.2019 г. до 20.04.2020 г. бил в размер на 5, 55 %, за периода от 21.04.2020
г. до 19.10.2020 г. бил в размер на 5, 05 %, а за периода от 20.10.2020 г. до
01.05.2025 г. в размер на 8, 55 %. Размерът на дължимата по договор
възнаградителна лихва за периода от датата на сключване на договора до
14.10.2021 г. бил 928, 86 лв. при лихвен процент от 5, 55 %. Вещото лице
посочва и размерът на възнаградителната лихва, съобразно направените от
банката изменения на лихвения процент по периоди и начин, посочени по –
горе. Приложен е и погасителен план с променена лихва ПРАЙМ.
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. на БРС, на *** г. в полза
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ***, е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК против Н. Г. С. с ЕГН **********, настоящ
адрес: ***1 за следните суми, дължими към заявителя: сумата от 14 220.35
лева за погасяване на банков кредит по извлечение от счетоводните книги на
банката към 17.11.2021 г., съставено въз основа на договор за потребителски
кредит № FL1026560, сключен между банката и кредитополучателя –
длъжник на 31.10.2019 г., от която 12 596.84 лева – главница, 964.84 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 14.10.2021 г., 381.17 лева
– мораторна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 17.11.2021 г. включително,
5
такси в размер на 277.50 лева за периода от 22.06.2021г. до 17.11.2021г. и
законна лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 107.02 лева - разноски по делото за заплатена
държавна такса от 284.41 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 822.61 лв. с ДДС. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е била указана
възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на
което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По отношение на допустимостта на производството:
Съдът намира, че в рамките на заповедното производство е изпълнена
процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК. Следва да се посочи, че е извършено
връчване на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника, като е
залепено уведомление по чл.47 от ГПК. Връчителят е констатирал, че лицето
не живее на адреса, като изрично е посочен източника на тези данни –
домоуправителя на сградата, като е посочена и нейната фамилия. Извършена е
справка за действащи трудови договори на длъжника, като не са открити
такива. Не е успешен и опитът за връчване на съобщението до длъжника по
място на стопанска дейност. Следва да се посочи, че е направен и опит за
уведомяване на длъжника и по телефон и електронен адрес, но същите са
били неуспешни. При това положение, съдът намира, че са били налице
предпоставките за даване на указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
доколкото заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на
адреса, в случая след справка от управителя на етажната собственост.
Следва да се посочи, че с предявяване на исковото производство,
правата на длъжника са защитени в най – пълна степен, доколкото именно в
рамките на това производство би могло в пълнота да се извърши преценка за
наличие на предпоставките за пораждане на вземането на ищеца, като също
така правата на ответника са защитени чрез приложение на разпоредбата на
чл.47, ал.6 от ГПК, доколкото на последния се назначава именно особен
представител. По този начин може да се извърши най – пълна проверка на
дължимостта на вземането на ищеца.
Предвид изложеното по – горе и най – вече с оглед наличните по
заповедното производство доказателства за връчване на заповедна за
незабавно изпълнение, съдът намира възраженията на особения представител
за неоснователни.
По основателността:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата
молба, настъпването на предсрочвана изискуемост на претендираните суми за
главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, както и
6
техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва
да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника,
техния размер и периода на забавата.
Съдът намира, че по делото се установява, че страните са сключили
договор за потребителски кредит № FL1026560 от 31.10.2019 г. Това
обстоятелство се установява с категоричност от представените по делото
писмени доказателства. От представения договор за кредит се установяват и
неговите основни параметри, а от заключението на вещото лице се установява,
че кредитът е усвоен от кредитополучателя в неговия пълен размер.
Съдът намира, че по делото не се доказва настъпването на предсрочна
изискуемост по процесния договор за кредит. Предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите
на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва
да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона
/Така Тълкувателно решение №3/2017 г. по т.д. 3 от 2017 по описа на ОСГТК
на ВКС/. В случая тези предпоставки и тази възможност е уговорена в
процесния договор за кредит – чл.14 от същия, както и на база чл.60, ал.2 от
ЗКИ. Видно от представените по делото доказателства, не е налице
изпълнение на повече от две вноски в срока за това, съгласно представения и
приет от страните погасителен план.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото са настъпили
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост. Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост.
Видно от приложените по делото доказателства, банката не е връчила
уведомлението за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем
надлежно до ответника. Видно от приложената разписка за извършени
действия по връчване на книжа, връчителят е посетил адреса три пъти, като
обаче не е посочил източника на данните – имена, от които е събрал сведения,
че длъжникът живее на адреса. В допълнение липсват представени
доказателства за извършване на справки за месторабота и място на стопанска
дейност, както и опити за връчване по евентуално посочените места.
Въпреки това обаче, съдът намира, че липсата на надлежно обявяване на
7
предсрочна изискуемост в конкретния случай, не би могло да доведе до
неоснователност на исковата претенция на ищеца. Съгласно Тълкувателно
решение №8 от 02.04.2019 г., постановено по тълк.д.№8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит, както
и погасителния план към него, падежът на последната вноска по кредита
настъпва на 20.10.2024 г., тоест договорът е станал изцяло изискуем към
момента на предявяване на иска. Както се приема и в цитираното по – горе
тълкувателно решение /в мотивите/, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. Именно на база изложеното, следва да се съобрази
настъпването на изискуемостта на всички погасителни вноски, така както са
уговорени в погасителния план към договора за кредит.
От изложеното следва, че макар и действително коректни, възраженията
на особения представител по отношение на обявяване на предсрочната
изискуемост не биха оказали влиЯ.е върху крайния резултат, доколкото съдът
на основание чл.235, ал.3 от ГПК взима предвид настъпване на падежа на
вноските по кредита.
На базата на изложеното, съдът намира, че искът за главницата се явява
основателен и доказан в рамките на претендирания от ищеца размер.
С разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./ се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146
ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Това положение се приема и
безпротиворечиво в съдебната практика /Така и Тълкувателно решение №1 от
27.04.2022 г. по тълк.д.1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и предвид
това, че ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения с
банката договор е предоставен потребителски кредит, съдът дължи служебно
проверка на клаузите в процесния договор за потребителски кредит по
отношение на спазване на изискванията за потребителска защита,
регламентирани по специално в ЗЗП и ЗПК.
В случая, съдът намира, че разпоредбите на чл.3, ал.1 и 2 от договора за
кредит са неравноправни и по конкретно относно обстоятелството, че
лихвения процент се определя като сбор от референтния лихвен процент
8
плюс фиксирана договорна надбавка, тоест с всяка промяна на приложимия
референтен лихвен процент би се променяла и приложимата възнаградителна
лихва като в договора не са посочени конкретните критерии, на основание на
които банката ще може да променя лихвения процент. Тази част от спорната
клауза представлява хипотеза на неравноправна клауза, изрично
регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. Уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията, при които този размер може да се
променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т. см. Решение № 205/07.11.2016 г. по
т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за
липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна
на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и
същият не може да се ползва от коментираното изключение. Следва да се
посочи, че съдебната практика приема, че тежестта да докаже, че клаузите от
договора за кредит са индивидуално уговорени е на кредитодателя, тоест
банката, като при липса на представени доказателства в тази насока, следва да
се приеме, че същите не са такива /Така Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д.
№ 2155/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО/.
По договор за предоставяне на кредит условията, при които банката
може едностранно да увеличава базовия лихвен процент, трябва да са
формулирани ясно. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да
сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на
обективни фактори за възникване на правото за изменение. Въз основа на ясни
и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди
изменението на БЛП, което банката извършва едностранно. Необходимо е
между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от този вид
банкова сделка. Следователно, методиката за изчисление на лихвата, също е
елемент от договора за кредит, което, само по себе си, изключва възможността
същият да бъде едностранно променян. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и
когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от
договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП
/Така Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І т. о. и др./.
9
В случая референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за
обезпечени кредити в евро се определя от Комитета по управление на
активите и пасивите съгласно Методологията на банката за определяне на
референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, публикувана на интернет сайта на банката и представляваща
приложение към договора за кредит. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на
тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. В
случай, че съгласно Методологията е налице основание за промяна на
ПРАЙМ, промяната в ПРАЙМ и нейната дата се публикуват на интернет
страницата на банката, като обявление за промяната се поставя на видно място
в офисите на банката с указание за датата на влизане в сила на новия размер
на ПРАЙМ. При промяна на приложимия към договора годишен лихвен
процент вследствие на увеличаване на ПРАЙМ за обезпечени кредити в евро,
кредитополучателят има право в рамките на срок от 3 месеца, считано от
датата на влизане в сила на новия ПРАЙМ за обезпечени кредити в евро да
погаси изцяло или частично кредита без да дължи таксите съгласно договора
за кредит. От Методологията на банката за определяне на референтен лихвен
процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити се
установява, че ПРАЙМ се определя по формула, включваща следните
компоненти: тегло на депозити от домакинства (w1), тегло на капитал (w2),
лихвен процент по депозити на домакинства (R), минималните задължителни
резерви в % (MRR), разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките в %
(DGF), безрисков лихвен процент, приложим за България (RFR), рисково тегло
(RW), корекция за промяна на пределната цена на ресурса (MCA). От
Методологията се установява също, че много от компонентите, които
определят ПРАЙМ са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги и са породени от въздействието на свободния пазар и/или
от държавен регулатор. Същевременно, Методологията не съдържа ясни
правила относно конкретния начин, по който промяната на всеки един от
компонентите ще се отрази на промяната на ПРАЙМ и, въпреки заложената
формула, изрично предвижда, че банката, чрез Комитета по управление на
активите и пасивите, ще определя стойността на ПРАЙМ. Липсата на ясни
правила и условия за начина на формиране на размера на ПРАЙМ, при които
този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не
отговаря на изискването за добросъвестност, като са налице условията на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е клаузата, предвиждаща изменение на
възнаградителната лихва се явява нищожна на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Следва обаче да се отбележи, че съгласно съдебната практика при клауза
в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП,
10
но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието
на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП
и нищожна съгласно чл.146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в
частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер /Така Решение №
92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 87/06.11.2019 г.
на I т.о. на ВКС и др./.
В случая видно от представения договор за кредит е уговорен
първоначален размер на възнаградителната лихва, който е в размер на 4, 400
% + стойността на ПРАЙМ към момента на сключване на кредита в размер на
1, 150 % или общо 5, 55 %. Видно от заключението на вещото лице, същото
изрично заявява, включително в съдебно заседание, че към момента на
последно изпълнените вноски /16.04.2020 г. е последното плащане по
кредита/, лихвеният процент не е бил изменян. Първото му изменение е от
20.04.2020 г. Именно поради това, размерът на дължимата възнаградителна
лихва, дължима до 14.10.2021 г. /доколкото за този период е претендирана от
банката/ следва да бъде определена съобразно погасителния план, който е
приложен към договора за потребителски кредит, а не в променения размер.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
Настоящият случай е именно такъв, като първоначално определената
възнаградителна лихва, вкл. нейният размер е бил ясно и точно посочен в
договора, вкл. е бил определяем, предвид изричното посочване на процентите,
от които се формира.
По тези съображения, се явява и основателен искът за възнаградителна
лихва в размер от 928, 86 лв., предвид данните от заключението на вещото
лице, както и предвид приложения погасителен план. Това е размерът на
задължението за възнаградителна лихва, дължимо от ответницата, съобразно
изготвения и приложен към договора за потребителски кредит погасителен
план за периода до обявяване на предсрочна изискуемост. За разликата до
пълния предявен размер от 964, 84 лв. искът се явява неоснователен.
Съдът намира за основателен и искът за мораторна лихва, която се
дължи на основание чл.86 от ЗЗД, доколкото са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността за забава от изпълнение на договорните
задължения на ответницата. В този смисъл е доказано наличието на главно
вземание, както и настъпване на изискуемостта на същото. Съдът съобрази
заключението на вещото лице, че размерът на дължимата мораторна лихва е
381, 17 лв. Основателна е и претенцията за такси и разноски в размер на 277,
50 лв., доколкото се установява основанието за нейното начисляване /чл.5 от
приложения договор за потребителски кредит/.
По разноските:
11
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
които са в размер от 4950, 97 лв. за исковото и за заповедното производство.
На ответникът не се следват разноски, доколкото такива не са извършени.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл.422 от ГПК, че Н. Г. С. с ЕГН
********** настоящ адрес: ***1, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, законен представител: Д.
Б. Ш. - изпълнителен директор и М. И. В.- прокурист, сумата в размер на 12
596, 84 /дванадесет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки/ лева - дължима главница по договор за кредит №
FL1026560 от 31.10.2019 г., сумата от 928, 86 /деветстотин двадесет и осем
лева и осемдесет и шест стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода
от 20.05.2020 г. до 14.10.2021 г., сумата от 381, 17 /триста осемдесет и един
лева и седемнадесет/ лева – мораторна лихва за периода от 20.05.2020 г. до
17.11.2021 г., сумата от 277, 50 /двеста седемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/ лева – дължими такси и разноски за периода от 22.06.2021 г. до
17.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед №*** от *** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №*** г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер
от 928, 86 лв. до пълния предявен от 964, 84 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н. Г. С. с ЕГН **********
настоящ адрес: ***1, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, законен представител: Д. Б. Ш.
- изпълнителен директор и М. И. В.- прокурист, сумата от общо 4950, 97 лв.
/четири хиляди деветстотин и петдесет лева и деветдесет и седем
стотинки/ лв., представляваща направените в исковото и заповедното
производство съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)__________
12