№ 172
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно
гражданско дело № 20252000500270 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 92/15.04.2025 година, постановено по гражд. дело № 459/2024 година
по описа на Окръжен съд - Сливен, изменено с определение № 399/20.06.2025 година по
делото, е отхвърлена претенцията на Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Нова Загора, област Сливен, ул. „Х. Кр.“ 85А, против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София, община Столична и адрес на управление р-н
„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Р. Цв. Д., Н. Ив. Ст.,
М. В. К., М. Кр. Ст. и Т. В. Т., начин на представляване: винаги заедно по двама, за
изплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева, представляващи неимуществени вреди
(душевни болки и страдания) вследствие смъртта на нейната сестра С. Й. Б., настъпила при
ПТП на 01.08.2021 година, ведно със законната лихва считано от 01.08.2021 година до
окончателното изплащане. Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т. Й. М., чрез
адв. М. Ч. - АК - Кърджали, с адрес за връчване: град Момчилград, община Момчилград,
област Кърджали, ул. „Гюмюрджинска“ 40а, ет. 1 - адвокатска кантора, с която същото се
обжалва като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с доказателствения материал по делото. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд за липса на изключителност във установената между
въззивницата и сестра й емоционална сестринска връзка. Изтъква се, че въззивницата е
единствена сестра на пострадалата и неочакваната й смърт е довела до силни страдания и
продължителна във времето мъка, дала отражение и на психологическото й здраве.
1
Акцентира се върху стабилните отношения между двете сестри и почти ежедневните им
продължителни телефонни контакти, честите срещи между тях и семействата им и
съществуващата хармонична среда на привързаност. Сочи се, че поради ранната смърт на
родителите им, С. полагала постоянни грижи за по-малката си сестра Т.. С показанията на
свидетелите и вещото лице по делото се обосновават твърденията за увреденото
психологично здраве на въззивницата и продължаващия и към момента оздравителен
процес. Изтъква се наличието на състояние на „дистрес“, характеризиращ се с трайни
увреждания на организма.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло претенциите на
въззивницата.
Претендират се разноски във всички съдебни инстанции.
Не се ангажират доказателствени средства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали
Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт Г. Р., с който същата се оспорва като неоснователна.
Изразява се позицията, че за да възникне правото на обезщетение на въззивницата е
необходимо доказването на връзка, създадена в рамките на изключителна ситуация,
вследствие на особени житейски обстоятелства и при наличието на оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Сочи се, че двете сестри по
делото са живели отделно една от друга, в различни населени места през целия си зрял
живот, като са имали спорадични контакти. Акцентира се, че като деца от традиционно
българско семейство, сестрите са били отгледани изцяло от своите родители. Оспорва се
релевираното във въззивната жалба твърдение досежно полаганите от починалата грижи за
въззивницата поради ранна смърт на родителите им и се твърди, че същите не
кореспондират с доказателствата по делото. Реферира се към показанията на вещото лице по
СПЕ за неусложнена реакция на скръб, нормален отговор на загуба на близък човек и
настъпил оздравителен процес.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Не се ангажират доказателствени средства.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, че на 01.08.2021 година,
2
около 10:45 часа, на път 1-5, км 267+186м, между с. Р., община Димитровград и с. Б. изв.,
община Опан, в посока юг - север се е движил лек автомобил марка и модел „Пежо 307“ с
peг. № *******, управляван от С. М. М.. По същият път, в посока север - юг, при наличие на
десен завой, Р. Ив. Б. е загубил контрол над управлявания от него лек автомобил марка и
модел „Сузуки Балено“ с peг. № *********, като автомобилът е напуснал собствената си
лента за движение. Скоростта на движение на автомобила „Сузуки“ преди ПТП е била около
110 км/ч, каквато е била и към момента на удара с автомобила „Пежо“, тъй като няма
оставени спирачни следи и липсват данни за намаляване на скоростта с аварийно спиране.
Водачът на автомобила „Сузуки“ е загубил контрол при преминаване през десен завой, като
автомобилът се е движел при транслация и ротация. След загубата на контрол от негова
страна, той се отклонява надясно, като навлиза вдясно от неговата лента в уширение с
настилка от чакъл, продължава движението си при загуба на управление и пресича косо
западната лента за движение.
Автомобилът „Сузуки“ е продължил движението си при странично плъзгане, като е
навлязъл в насрещната пътна лента за движение, където се е движел в процес на аварийно
спиране автомобил „Пежо“. Между двата автомобила е настъпил удар в източната лента за
движение, в тази на автомобила „Пежо“. Ударът е бил челен, в предната част за автомобила
„Пежо“ и страничен за автомобила „Сузуки“. Автомобилът „Сузуки“ е бил косо разположен
в насрещната пътна лента, като е ударил със страничната си дясна част автомобила „Пежо“ в
предната част. Автомобилът „Сузуки“ се е движел при транслация и ротация при загуба на
контрол от страна на водача Р. Ив. Б.. След първия удар на автомобила „Сузуки“ в
автомобила „Пежо“ е възникнал ударен импулс за автомобила „Пежо“, който се е завъртял в
посока на часовниковата стрелка и е спрял в положението, в което е намерен след ПТП - до
източната предпазна еластична ограда - мантинела, с предна част насочена на югоизток.
След първия удар автомобилът „Сузуки“, който е бил в процес на транслация и
ротация в посока на часовниковата стрелка се е ударил в източната мантинела, деформирал я
и е преминал след нея в банкета и канавката, обрасли с трева и храсти; установил се е в
покой в наклонена канавка, насочен с предната си част на юг. В процеса на втория удар на
автомобила „Сузуки“ в еластичната ограда, автомобилът е преминал след еластичната
ограда, като при този удар пасажерката от задната седалка е изпаднала от него. Пострадалата
С. Й. Б. е била намерена след ПТП до задната лява част на автомобила „Сузуки“.
С постановление от 03.05.2023 година на Окръжна прокуратура - Хасково, на
основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по съдебно производство № 438/2021 година по описа на РУ -
Димитровград, представляващо пр. пр. №1436/2021 година но Окръжна прокуратура -
Хасково. По него не е имало привлечено лице в качеството на обвиняем. В постановлението
е прието, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като водачът Р. Б.
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпилото произшествие и свързаните с него
последици. Посочено е също така, че реализираното ПТП, при което е причинена смъртта на
съпругата му С. Й. Б. се дължи на неконтролируема телесна реакция, възникнала поради
3
непредвидимо влошеното му в момента болестно състояние. Жалбата против това
постановление, подадена от В. Б. М. е оставена без разглеждане с определение по чнд
№340/2023 година по описа на Окръжен съд-Хасково, като образуваното по нея
производство е прекратено. Това определение е потвърдено с определение № 296 от
19.07.2023 година, постановено по чнд № 328/2023 година по описа на Апелативен съд -
Пловдив.
По делото за установяване на правнорелевантните факти и направените от страните
доказателствени искания е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която в приетото от съда и неоспорено от страните заключение е посочило, че
основната техническа причини за настъпилото ПТП е движение със скорост над
допустимата от 90 км/ч за участъка от пътя, намиращ се извън населено място в зоната на
десен завой. Вследствие на превишената скорост е била допусната загуба на контрол над
управлението от водача Р. Ив. Б. (евентуално в резултат на здравословен проблем) на лек
автомобил „Сузуки Балено“. При загубата на контрол автомобилът „Сузуки“ е навлязъл в
лентата за движение на автомобила „Пежо“. Водачът на автомобила „Пежо“ С. М. М. е
извършил технически правилни действия, като е предприел аварийно спиране в собствената
си лента за движение. Водачът на автомобила „Сузуки“ е имал техническата възможност да
предотврати настъпилото ПТП, като управлява с допустимата скорост до 90km/h и
контролира постоянно движението на автомобила си, като не напуска собствената си лента
за движение. В съдебно заседание експертът е пояснил, че водачът Р. Б. е навлязъл в десен
завой със скорост от 90 км/ч и при неговото специфично здравословно състояние, в момента,
в който същото се е появило, е загубил контрол, напуснал e своята лента за движение и е
навлязъл в насрещната пътна лента, където се е движел лекия автомобил „Пежо“.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да
претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ. В конкретния случай ответникът не оспорва, че е налице валидна такава застраховка
за лекия автомобил марка и модел „Сузуки Балено“ с рег. № К *******. При съобразяване на
изложеното по-горе се налага извода, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. При установеното настъпване на ПТП, в което С. Й. Б. - сестра
на ищцата е загубила живота си вследствие противоправно деяние на водача - нейният
съпруг Р. Ив. Б., който е управлявал автомобил със скорост над допустимата и е причинил
ПТП, следва да се приемат за доказани всички елементи на фактическия състав на
посочената по-горе правна норма. Тук е необходимо да се отбележи и това, че при въведени
в исковата молба твърдения за липса на вина у водача на автомобила с позоваване на
случайно събитие, въпросът за вината на водача е без значение за отговорността на
застрахователя. Това е така предвид нормата на чл. 493, ал. 2, т . 6 от КЗ, съгласно която
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за
вредите, причинени по време на движение на моторното превозно средство в резултат на
влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването
4
на моторното превозно средство.
Според т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 година на ВКС по тълк. дело № 1/2016 година,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 година и
ППВС № 5/24.11.1969 година, както и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите му е посочено, че най-близките на починалия
се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска
връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Както е
изяснено, обаче в същите, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно -
то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
нормативните правила, уредени в чл. 52 от ЗЗД. В тълкувателно решение № 1/2018 година
на ОСНГТК е прието, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от
деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо
обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/1961 година и № 5/69 година на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
С термина „изключителност“ се означава обстоятелство, което се е осъществило
извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната
действителност. В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често
повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се
ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между две сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в
по-голяма степен от общоприетата за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация - когато преживелият родственик е в
5
състояние в един сравнително кратък период от време да се отдели от естественото
състояние на скръб и тъга, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на
неговия близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл
са дадените тълкувателни разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищцата
(сестра на починалата при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва по
делото същата да установи при условията на главно и пълно доказване, че тя е изградила със
своя починал родственик (нейната сестра) такава духовна и емоционална връзка, която да е
била трайна, като болките и страданията от загубата на нейната сестра да са с по-висок
интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от
време. Такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между двете сестри са
изключително дълбоки - например полагани са взаимни грижи за тяхното образование,
професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат или сестра, или
техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на значителни житейски
трудности и предизвикателства и прочее. Едва в тази житейска ситуация, когато братът или
сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек, на когото основно
да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък
родственик би довела до травматични последици в психиката на брата или сестрата, които
би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52
от ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане
на конкретна парична сума.
За установяване на правнорелевантните обстоятелства, посочени по-горе, а именно
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата и
сестра са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, които са
дъщери на починалото лице С. Б. и племенници на ищцата. Разпитани в съдебно заседание
същите сочат, че двете сестри са били много близки. С., която е по-голяма от тях двете се е
грижила за по-малката - ищцата - помагала и е в училище, като тийнейджърка. Продължили
са да поддържат връзка и след като С. е сключила брак и заживяла в град Кърджали - чували
са се всеки ден, някой път даже по няколко пъти. Споделяли преживяното от всяка от тях
през деня, коментирали, ако някоя имала проблеми. Били са си опора една на друга, като
починалата С. много разчитала на ищцата Т.. Двете никога не са се скарали, не са влизали в
пререкания, много са се уважавали. Семействата на двете сестри са се събирали по
празниците - Коледа, Великден, Нова година. Ищцата все още не е приела факта на смъртта
на сестра си, променила се е - преди е била усмихната, ведра, контактна, жизнен човек, а
сега е тъжна, като причината за това е именно внезапната и загуба. Със смъртта на сестра си
ищцата се е лишила от опората в живота си, от човека, с който е споделяла проблемите си и
съответно е получавала съвети как да се справя с тях. Въпреки, че не са живеели в един и
същ град, отношенията между двете сестри не са били нарушени; поддържали са ги чрез
ежедневни разговори в различни приложения за съобщения и обаждания. Всяка от сестрите
има свое семейство - съпруг и деца, като след омъжването си в млада възраст (22-24 години)
6
починалата С. Б. се е отделила от родителите си, с които е живяла до този момент и се
установила в друг град.
Допусната е по делото и е извършена и съдебно-психологична експертиза, вещото
лице по която в депозираното и прието заключение е посочило, че по време на първото
интервю е установило последиците на силен, но непродължителен дистрес, а също и липса
на продукция на „патологичен траур“ - траурната реакция е приключила. След извършване
на описаните подробно действия вещото лице - специалист по консултативна психология е
заключило, че при ищцата се наблюдава неусложнена дълбока скръб - нормален отговор на
загубата на близък човек при смърт. Тези преживявания при нея са се отразили под формата
на силен психоемоционален дистрес и лек депресивен епизод (подтиснато настроение и
тъга). Не се наблюдава значително увреждане на психичното здраве от загубата, като
липсват трайни патологични увреждания. Същата не е психично болна въпреки
преживяното страдание, което има характер на рецидивиращо. Това означава, че този
епизод, който тя е преживяла след загубата на сестра си би могъл да се повтори под една или
друга форма, тъй като такъв е характера на подобен род страдание. Настъпил е оздравителен
процес по отношение на емоционално-психичното състояние и са налице незначителни
количествени остатъчни симптоми като разстройство на съня и завишена тревожност.
Предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961 година и
ППВС № 5/1969 година и критериите за съществуваща трайна и дълбока емоционална
връзка между претендиращия обезщетение и починалия са намерили, както бе посочено по-
горе, разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 година по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според
тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в
двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една
връзка е трайна и дълбоко емоционална такава по смисъла на тълкувателното решение, са
различни за всеки конкретен случай, като следва да се преценяват конкретно по всяко
различно дело въз основа на събраните доказателства. В конкретния случай може да се
заключи, че двете сестри са поддържали нормални човешки отношения, като са се
подкрепяли и уважавали взаимно в течение на годините. При всяка отдала им се възможност
те са се виждали, всекидневно са контактували чрез различни приложения за съобщения и
обаждания и са си помагали със съвети. Не се установява, обаче взаимно и при съвместна
подкрепа да са преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения
да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици
в българското общество. Те са били заедно фактически до ранната женитба на починалата С.,
7
след което са заживели в различни населени места. Естествено е ищцата да е изпитала мъка
от смъртта на сестра си, но за да възникне в нейния патримониум правото на заместващо
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи
по интензитет (над обичайните) негативни емоционални преживявания. По делото, от
събраните доказателства, не се установяват такива превишаващи нормалните, обичайните
болки и страдания при кончината на много близък родственик. Поради това именно следва
да бъде отречена материалната легитимация на ищцата за търсене на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра.
Следва да се отбележи, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е
отклонил от задължителните постановки на същото. Обсъдени са от него събраните
доказателства, направена е преценка на установените факти и обстоятелства и въз основа на
тях е изведен извод за съществувала между ищцата и сестра и обичайна връзка между двама
родственици, която не се отличава с дълбока и изключителна близост, и за съответна на нея
незавишена степен на болки и страдания на ищцата вследствие смъртта на сестра и. Съдът е
обсъдил и съобразил както събраните гласни доказателства, така и заключението на вещото
лице по допуснатата психологична експертиза, която е констатирала липса на патология,
завършен оздравителен процес и неусложнена реакция на скръб, поради което именно
ищцата не е потърсила специализирана подкрепа за преодоляване на загубата на близък
човек при смърт. Съдът е акцентирал на липсата на доказана особено близка духовна и
емоционална връзка с починалата, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за кръга на правоимащите съгласно ППВС 4/1961 година и ППВС 5/1969 година
лица. В константната съдебна практика е застъпено именно горното становище и по-
специално, че правото на братята/сестрите и на баба/дядо и внуци да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение.
Присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в ТР №1 от 21.06.2018 година на ОСНГТК на ВКС, а
именно на наличието на особено близка емоционална връзка, отличаваща се по съдържание
от обичайната привързаност между посочените лица и на проявление на неимуществени
вреди в правната сфера на ищцата, чиито интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за съответната връзка болки и страдания.
По горните доводи и съображения е налице съвпадение с фактическите и правни
констатации на първоинстанционния съд, поради което и постановеното от него решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на въззиваемото дружество се следват разноски, свеждащи
се до юрисконсултското възнаграждение за защита пред настоящата инстанция, определено
по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева
и при съответно отчитане на осъществената защита срещу материалния интерес, въведен
8
като спорен с въззивната жалба, извършените процесуални действия и фактическата и
правна сложност на делото.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92 от 15.04.2025 година, постановено по гражданско
дело № 459/2024 година по описа на Сливенския окръжен съд, изменено с определение №
399/20.06.2025 година по делото.
ОСЪЖДА Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Нова Загора, област
Сливен, ул. „Х. Кр.“ 85А, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София, община Столична и адрес на управление р-н „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Р. Цв. Д., Н. Ив. Ст., М. В. К., М. Кр. Ст. и
Т. В. Т., начин на представляване: винаги заедно по двама сумата от 200 лева /двеста лева/,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9