РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Карлово, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100530 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, предявен
от К. В. Ж., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „О. П.“
№**, чрез адв. С. П. - К. против Б. Е. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С., кв. „Д.“, ул. „Е. С.“ №**.
Ищцата твърди, че с ответника се познавали от 4-5 години, като през
определени периоди от време били във фактическо съпружеско съжителство.
И двамата били студенти по медицина, като понастоящем били стажант-
лекари. Тя живеела в жилище, собственост на нейната майка, представляващо
апартамент № * на първия етаж на жилищна сграда в гр. С., община С., ул.
„К.“ №**, състоящо се от хол с кухненски бокс, спалня и баня и тоалетна.
Въпреки желанието й да живеят заедно с ответника, това не се получавало,
тъй като той непрекъснато променял намеренията си, напускал дома й,
живеел известно време при своите близки, след това отново идвал при нея.
Никога не й посочвал ясна причина защо според него не могат да живеят
заедно. За кратко време се опитали да живеят в неговия дом, но там нямало
добри условия и се отказали.
1
На 27.01.2022 г. им се родило дете – Е. Б. Т., ЕГН: **********, което
било припознато от ответника.
Независимо, че детето било желано и от двамата, няколко месеца преди
раждането родителите се разделили. Тъй като ищцата не се чувствала добре,
имала контракции и се притеснявала за раждането и детето, през ноември
2021 г. се прибрала при родителите си в гр. К., за да й помагат и заради
моралната подкрепа, която й оказвали. В продължение на елин месец
ответникът изобщо не й се обадил, за да попита как е. През м. декември 2021
г. в разговор с него за бъдещето им, той й казал да си гледа детето и да се
оправя.
Независимо неговото повеление, ищцата се надявала, че с раждането на
детето им всичко ще се промени и ще заживеят заедно като семейство, като
полагат и двамата грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Тъй като раждането било преждевременно, се наложило да останат с
бебето две седмици в болницата. Първоначално го поставили за три
денонощия в термолегло, а след това в продължение на пет дни било в
слединтензивен сектор. След преместването му в отделението, то било
разделено от майката, която периодично ходела да го храни. Храненето се
осъществявало чрез сонда. След изписването от болницата, майката на
ищцата дошла да й помага, тъй като не можела да се справя с всички
ангажименти, свързани с детето и домакинството. Ответникът също дошъл да
живее при тях, като в началото много се стараел и й помагал в обгрижването
на бебето. Това продължило около седмица, след което заявил на ищцата, че е
много нервен, че „тази работа не се получава“, че не желае да живее с майка
й, като й казал да си живее с нея, след което си заминал. След това няколко
пъти отново идвал и си отивал, не се ангажирал с детето, не проявявал голям
интерес към него, не помагал в домакинството, проявявал безразличие и
незаинтересованост. Неговите роднини също не проявявали интерес към
детето, не се обаждали на майката, за да разберат как са, не оказвали никаква
помощ.
На 12.04.2022 г. ответникът бил в лошо настроение. Заявил на ищцата,
че излиза и най-вероятно няма да се върне, че не се чувствал добре, не се
получавало. Попитала го дали ги изоставя, но не получила ясен и категоричен
отговор. Заявил й, че не може да коментира това. Взел си багажа и си тръгнал.
2
Оттогава не я търсил, не й се обаждал по телефона и не се интересувал от
детето. От този момент досега, същият нямал никакви контакти с него. Два
дни след окончателната им раздяла ищцата се върнала при родителите си в
гр. К., където понастоящем живеела с детето и го отглеждала с помощта на
своите родители и близки. Имала тяхната морална и материална подкрепа.
Жилището, в което живеели, представлявало етаж от къща, състоящ се от
хол, кухня, трапезария и две спални. В момента ремонтирали още един етаж
от къщата, в който имало още две спални. Тя и детето разполагали със
самостоятелна стая. Жилището било комфортно и удобно, обзаведено с
всичко необходимо за един нормален живот.
В края на месец април 2022 г. ищцата се срещнала с ответника по нейно
настояване, като му предложила до подпишат споразумение, с което до
уредят отношенията си като родители и най-вече да уточнят кога той може да
осъществява контакти с детето. Отказал й да подпише каквото и да било
споразумение, заявявайки й, че искал да е родител, но сега нямало как.
Поради обстоятелството, че с ответника не живеят заедно и не могат да
постигнат споразумение по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на лични отношения на
бащата с детето, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
К. В. Ж. моли съда, да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права по
отношение на малолетно дете Е. Б. Т., ЕГН: **********, като постанови то да
живее при майката;
- да определи режим на лични отношения между ответника и детето –
негова дъщеря, както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до
12.00 часа, в присъствието на майката, на избрано от нея място.
Ответникът Б. Е. Т. не е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. Редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се
представлява и не взема становище по иска. На същия са указани
последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането й в негово отсъствие, ищцата може да поиска постановяване
3
на неприсъствено решение срещу него.
В първото по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез адв. П.-К.
е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238,
ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата: същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е бил представлявана. Редовно му е връчено
съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал
такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното,
следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, съобразно ангажираните писмени
доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.
239, ал.2 от ГПК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и
гарантирани от закона материални субективни права. В производството по
спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното
производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е
сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл, макар съдът
да не е изрично сезиран с искане за определяне на месечна издръжка, която
бащата следва да заплаща на малолетното си дете, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се произнесе и по този въпрос, като определи такава в
размер близък до минималния – 200.00 лева, считано от влизане на решението
в сила до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Ищцата изрично заявява, че не претендира разноски, поради които
такива не следва да й се присъждат на основание чл.78, ал.1.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникътследва да заплати по сметка на
4
съда държавна такса от 4% върху сбора от 36-месечните платежи на
присъдената издръжка или общо 288.00 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Е. Б. Т., ЕГН: ********** на майката К. В. Ж., ЕГН:
********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето му при нея, на адрес: гр. К., обл.
П., ул. „О. П.“ №**.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б. Е. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Е. С.“ №**с детето Е. Б.
Т., ЕГН: **********, както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00
часа до 12.00 часа, в присъствието на майката, на избрано от нея място.
ОСЪЖДА Б. Е. Т., ЕГН: **********, да заплаща на детето си Е. Б. Т.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител К. В. Ж., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста лева), считано
от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Б. Е. Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К., в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 288.00 лв.
(двеста осемдесет и осем лева) – държавна такса върху присъдената
издръжка.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4
ГПК. ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5