№ 46
гр. Харманли, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ОМВ България" ООД гр. София,
представлявано от Децебал – Сорин Тудор, чрез адв. Е.Д. против Наказателно
постановление № 545413-F559065 / 02.11.2020 г. , издадено от Началник
отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Централно управление на НАП. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска
отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Алтернативно се
прави искане, в случай на несъставомерност по признака повторност на
извършеното нарушение, съдът да определи или да измени размера на
административната санкция, съответстваща на степента на обществена
опасност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и
деволутивен (сезиращ съда) ефект.
Разгледана по същество е частично основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
1
На 10.07.2020 г. в 12:50 часа в обект - Бензиностанция ОМВ
Рогозиново, находящ се на АМ Марица, 76,5 км, Юг, стопанисван от „ОМВ
България" ООД с ЕИК *** контролните органи са констатирали, че в деня на
проверката в наличното в обекта ФУ - ФПр Epson TM-T81-KL с ИН на ФУ
RE003272 и ИН на ФП 45005321, монтирано и въведено в експлоатация в
обект „Бензиностанция ОМВ“ в с. Рогозиново, не се регистрира всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени суми".
В резултат на събраните при проверката доказателства - дневен
финансов отчет без нулиране изведен от ФУ - ФПр Epson TM-T81-KL с
индивидуален номер на фискалното устройство RE003272 и индивидуален
номер на фискалната памет 45005321 - бон № 0086356/10.07.2020 г., опис на
наличните пари в касата на обекта и др., се установило, че разчетена касова
наличност в брой към момента на проверката от ФУ е 916,51 лв.;фактическа
наличност на паричните средства в брой, описани в Опис - 100,00 лв.; сума на
паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв.;други служебно
въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката -
100,00 лв.; служебно изведени пари във фискалното устройство към момента
на проверката - 0,00 лв. или е констатирана отрицателна разлика на
паричните средства в размер на 816,51 лв. От описа на паричните средства
към момента на започване на проверката в обекта в касата на ФУ с ИН №
RE003272 е установена действителна наличност в размер на 100,00 лв.
Установената разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност в размер на – 816,51 лева представлява извеждане на
пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство с функцията
"служебно изведени". При така констатираното проверяващите приели, че за
разликата от – 816,51 лева в касовата наличност дружество "ОМВ България"
ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба да
регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. На място констатациите
били отразени в Протокол за извършена проверка, а на 10.07.2020 г., в
присъствието на А.М.С., управител бензиностанция гр. Стара Загора.
За извършеното нарушение на дружеството е съставен АУАН № F
559065 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС в
присъствието на упълномощено лице Д.И.Д., надлежно упълномощен. Актът
е връчен на пълномощника на дружеството без възражения, като в
законоустановения срок са депозирани писмени такива, които по същество се
припокриват с възраженията в жалбата пред съда. Въз основа на АУАН,
Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Централно управление
на НАП издал атакуваното Наказателно постановление № 545413-
F559065/02.11.2020г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" -
2
Пловдив в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал.
5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 1000 лв. За да приложи санкционната норма на чл. 185,
ал. 5 от ЗДДС наказващия орган приел, че нарушението не води до
неотразяване на приходи и е извън случаите на продажби, като е извършено
повторно, тъй като за същият по вид нарушение, а именно на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ ,вр. с чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС на
дружеството са издадени следните Наказателни постановления: НП №
467593-F481028/08.10.2019r., влязло в сила на 16.0б.2020г.и НП № 473981-
F484043/30.10.2019r., влязло в сила също на 16.06.2020г.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, като фактическите констатации не се
оспорват и в жалбата.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност, Министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация /
дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари в и извън касата/ на фискалните устройства се регистрира във
фискалните устройства чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се
регистрира във фискалните устройства. Тези разпоредби са част от
установения ред за регистрация и отчетност, който са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискалните устройства суми от продажби и от извършени
служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в
жалбата, че при проверката, извършена на 10.07.2020 г. в търговския обект,
стопанисван от "ОМВ България" ООД, с ЕИК *** гр. София е установена
разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в
размер минус 816,51 лв. Тази стойност не е била отбелязана във фискалното
устройство ФУ модел – ФТр Epson ТМ-Т81-КL с инд. № RE003272 и
индивидуален номер на ФП 45005321 за деня на проверката като "служебно
3
изведени", въпреки, че ФУ в търговския обект притежавало операции
"служебно въведени" и "служебно изведени". По този начин е била нарушена
отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е изпълнил
фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/2006 г.
Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва
във фискалното устройство "... всяка промяна... ", без значение какво е
основанието и на какво се дължи същата.
При тези данни изводът, че в случая е налице промяна в касовата
наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, която не е
регистрирана във ФУ модел – ФТр Epson ТМ-Т81-КL с инд. № RE003272 и
индивидуален номер на ФП 45005321. е обоснован и съответен на събраните
доказателства. Следователно отговорността на дружеството е ангажирана
законосъобразно за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията
на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Процесният
АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по
съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация
по чл. 33, ал., 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се явява
релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.
Установени и доказани са дата и място на извършване на адм. нарушение,
описани са обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които
го потвърждават.
Установеното нарушение е от категорията на формалните
нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е,
че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.
Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от
закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване
нормалното функциониране на данъчната система.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от
наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от по
Наредба № Н-18/2006 г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица
е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
4
Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
същата е издадена и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно
Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
От изложеното следва, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС.
Наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, която
гласи: "При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000
лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4. " От своя
страна алинея 4 на чл.185 от ЗДДС установява размер на глобата при
повторно нарушение по ал. 1 от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция -
от 1000 до 4000 лв. Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение. В обстоятелствената част на НП са посочени следните
Наказателни постановления: НП № 467593- F 481028/ 08.10.2019г. и НП №
473981- F484043 от 30.10.2019г., същите са приети като доказателства по
делото, но и в двете наказателни постановления няма отбелязване за
влизането им в сила, което препятства преценката на съда за едногодишния
срок съгласно параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Както се посочи по- горе, за
да квалифицира нарушението като повторно, АНО е приел, че дружеството
има издадени две наказателни постановления без да е ангажирал
доказателства за това, кога същите са влезли в сила, поради което и не може
да се приеме, че са налице основанията за налагане на адм. санкция при
условията на повторност. При определяне размера на наложената санкция и
прилагане разпоредбата на чл. 185, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗДДС, е приложена
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН има правомощие
да измени наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 84 от
ЗАНН урежда, че доколкото няма особени правила за производството пред
съд се прилагат разпоредбите на НПК. Затова правомощията на съда за
изменение на наказателното постановление са съответни на правомощията на
въззивния съд за изменение на присъдата, уредени в чл. 337, ал. 1 от НПК. На
основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН съдът може
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание (без
изменение на обвинението). Както вече се посочи, нарушението по чл. 185,
ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е по-леко наказуемо спрямо нарушението по чл. 185,
ал. 5,вр. ал.4 от ЗДДС от същия закон, спор по делото по отношение на
фактите няма – от една страна, а от друга – всички съставомерни факти
относно установеното от съда по - леко наказуемо нарушение са били
предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП. Правото на
защита на наказаното лице не е било нарушено, тъй като всички релевантни
факти са му били предявени с АУАН и то е могло да организира защита си
спрямо тях. В правомощията на въззивния съд е да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, поради наказателното постановление следва да се
5
измени, като на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се
определи наказание имуществена санкция в размер на 500 лв., наместо
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени
нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за
фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба
предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС в случаите,
когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това
липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2 като привилегирован състав
на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността
на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани
фискални устройства винаги застрашава обществените отношения, обект на
защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е
налице маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от
АПК предвижда когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът приема, че жалбоподателят "ОМВ
България" ООД е извършил соченото административно нарушение и следва
да понесе административно наказание, предвидено по Закон. Намаляването на
размера на наложеното административно наказание не води до извода, че
случая касае отмяна на обжалваното НП, при който нарушителят да има
право на разноски по делото. Ето защо съдът намира, че потвърждаването на
НП в частта, с която е прието, че "ОМВ България" ООД е извършил
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и му се налага
административно наказание за това, е пречка за присъждане на направени от
него разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 545413-F559065/
02.11.2020 г. , издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив
в Централно управление на НАП, с което на "ОМВ България" ООД с ЕИК ***
със седалище гр. София, ****, представлявано от Децебал – Сорин Тудор , на
6
основание чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за
извършено административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, издадена от Министъра на Финансиите, вр. чл.118,
ал.4,т.1 от ЗДДС, като НАЛАГА администартивно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Хасково в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7