Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на С. Д. Д. от [населено място], [улица], [област], чрез адв.М. Б. от АК-[област], съдебен адрес [населено място], [улица], кантора №11 против Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0813-000226/27.05.2024 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник Група „Пътна Полиция" при ОДМВР-Ямбол, с която на С. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ******** с регистрационен номер [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна на формално основание, поради липса на ясни мотиви и е издадена при неизяснена фактическа обстановка и липса на какъвто и да е умисъл за действия от страна на собственика на МПС, че неправоспособно лице е управлявало личния му автомобил. Претендира да се отмени заповедта и присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Б., като подържа жалбата и направените в нея искания.

За ответната страна се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата поради нейната неоснователност с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрискосултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Служители на Сектор „Пътна полиция“ Ямбол при ОДМВР Ямбол са съставили против С. Д. Д. от [населено място] АУАН GA № 1232265/27.05.2024 г. за това, че на 15.05.2024 г. в 17:30 часа в [населено място], [улица]предоставя управлението на собствения си лек автомобил ******** с рагистрационен номер [рег. номер] на С. И. Д., която е с временно отнета правоспособност, след като е лишена от право да управлява МПС по съдебен ред, с което виновно е нарушил чл.102, т.1 - водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, от ЗДвП.

Като доказателства към административната преписка са приложени докладни, сведения справка от АИС Регистрация за автомобил с рег № [рег. номер] и справка от АИС АНД за нарушител/водач С. Д. Д..

Със Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0813-000226/27.05.2024 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП Началник Група „Пътна Полиция" при ОДМВР-Ямбол е наложил на С. Д. Д. принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ******** с регистрационен номер [рег. номер], за срок от 6 месеца.

Като свидетели в хода на процеса са разпитани С. И. Д.-съпруга на С. Д. Д., П. П. Т.-мл.автоконтрольор в СПП-Ямбол-актосъставител и В. Й. В.-служител в СПП-Ямбол-свидетел на съставянето на АУАН.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0813-000226/27.05.2024 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник Група „Пътна Полиция" при ОДМВР-Ямбол, с която на С. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ******** с регистрационен номер [рег. номер], за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник Група „Пътна Полиция" при ОДМВР-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед №326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОДМВР-Ямбол в изискуемата писмена форма.

Същевременно заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната й съгласно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.

Нормата на чл.35 АПК задължава административният орган да издаде индивидуалния административен акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

В настоящия случай в заповедта е вписано, че се издава за това че на 15.05.24 г. в 17:30ч. в [населено място] на [улица] в двора на детска ясла "*", като собственик на лек автомобил ******** с регистрационен номер [рег. номер], допуска управлението на неправоспособната С. И. Д. и нарушението е установено с АУАН GA №1232265/27.05.2024 г.

От своя страна, както беше посочено по-горе, акта е съставен за извършено в [населено място], [улица]нарушение, което води до противоречие и неяснота по отношение на фактическата обстановка приета от органа, доколкото прави едно описание, а се позовава на акт с различно съдържание.

Допуснатите в акта и административнонаказателното производство пороци не се отразяват на валидността на процесната заповед, но след като имат и правните им последици произтичат от един и същ юридически факт, то и описанието му следва да съвпада поне смислово и фактологически, без да е необходима пълна идентичност.

При положение, че е налице соченото противоречие, то заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, което е основание за отмяната й поради нарушение на процесуалните правила, което е съществено защото не дава възможност на съда да извърши проверка по отношение на спорните факти и обстоятелства.

Заповедта е незаконосъобразна и разгледана по същество.

Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За да е приложима цитираната норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за което е налице някое от посочените по-горе обстоятества.

Никъде закона не изисква собственика да „допуска“ управлението на автомобила, поради което ползването на този или сходен термин в заповедта не само не отговаря на фактическия състав необходим за прилагане на ПАМ, но и дава възможност на оспорващия да навежда доводи за незаконосъобразност, които са неотносими и затрудняват процеса.

В настоящия случай посочените предпоставки не са налице в тяхната съвкупност.

Съгласно чл.171, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да докаже законосъобразността на обжалвания административен акт, като установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, за което са му дадени изрични указания с определението за насрочване по делото.

Въпреки това и осигурената му възможност органът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и не направи искания за събиране на такива.

Даданите указания и носената доказателствена тежест означава, че административният орган трябва да проведе пълно доказване, при което да установи по категоричен, безспорен и несъмнен начин верността на приета и посочена от него фактическа обстановка, т.е. да са налице материалноправните предпоставки, за да е възникнало потестативното му право да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка, което понастоящем не беше сторено.

На първо място не беше доказано твърдението, че С. И. Д. е управлявала ******** с регистрационен номер [рег. номер].

Разпитаните П. П. Т.-мл.автоконтрольор в СПП-Ямбол-актосъставител и В. Й. В.-служител в СПП-Ямбол, т.к. първата не посочи точно и конкретно нито един възприет от нея факт, а твърдеше да е чула от трети лица и то без да може да повтори чутото, като препращаше към дадените от тях сведения, докато втория е бил единствено свидетел на съставянето на АУАН и естествено не може да даде показания по отношение на отразените в него факти.

В тази връзка актосъставителят твърди, че е съставил АУАН въз основа на взети сведения и на база данните в тях, но липсва както отразяване в акта на такива обстоятелства, така и посочване на конкретните сведения или съдържащата се информация, дала основание за формиране на възприетата фактическа обстановка.

Нещо повече, последната не се доказва и от приложените по преписката писмени сведения, които сами по себе си на основание чл.171, ал.1 АПК като доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, но трябва и като съдържание да установяват отразеното в съставения акт, респективно ЗППАМ.

Така например в сведението си Г. Х. сочи, че личния й автомобил имал щети по задната броня, но не е видяла удара, автомобила който ги е причинил или управлявалото го лице, а е била информирана от Р. К. и тогава си спомнила, че видяла на шофьорското място в автомобил с регистрационен номер [рег. номер] да стои жена с дълга черна коса, но без да твърди, че последната е управлявала или да я идентифицира.

В същия аспект е и сведението на К. Т., която видяла „майката на Д.“ да стои на шофьорското място, но връщайки се на паркинга разбрала, че същата е блъснала кола с рег.№[рег. номер], защото „друга майка е видяла как ***** удря колата и напуска ПТП-то“, без отново даващия сведението да има лични възприятия за управлението и водача.

В противовес на това при условията на непълно доказване оспорващият разколебава абсолютната увереност в тезата на издателя на заповедта, като в показанията си ангажирания и разпитан по делото свидетел С. И. Д. еднопосочно и непротиворечиво твърди, че не е управлявала автомобила.

На второ място по делото не бяха представени нито Справка за нарушител/водач, нито друго доказателство, от които да се установява, че СУМПС на С. И. Д. е отнето но съдебен или друг ред, поради което липсва и този елемент от състава на твърдяното нарушение.

Следва да се обърне внимание както на актосъставителя, така и на издателя на заповедта, че споделеното в разговор няма доказателствена стойност, доколкото не е оформено по съответния процесуален ред.

Също така за установяване на относимите факти и обстоятелства трябва да бъдат посочвани и разпитвани свидетелите очевидци, а не да се подхожда формално и правят искания за изслушване на актосъставителя и свидетеля по съставянето на АУАН, които нямат преки впечатления и не могат да изяснят спорните въпроси.

Предвид посоченото не са налице твърдените предпоставки на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно управление на автомобила и лишаване от това право, поради което заповедта е издадена при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направеното искане ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева, включващи държавна такса 10 лв. и внесен адвокатски хонорар от 250 лева, възражението за прекомерността на който е неоснователно предвид размера му, както и да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0813-000226/27.05.2024 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник Група „Пътна Полиция" при ОДМВР-Ямбол, с която на С. Д. Д. от [населено място], [улица], [област] е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил ******** с регистрационен номер [рег. номер], за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Ямбол да заплати на С. Д. Д. от [населено място], [улица], [област] направените по делото разноски в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на ОДМВР Ямбол за присъждане на направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.