РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Силистра, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. Василева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно
административно наказателно дело № 20253400600161 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №16 от 18.03.2025г. постановено по АНД №160/2024г.,
Тутракански районен съд е признал обв.О. И. И. за невинен в това, че на
16.12.2023г. в гр.Тутракан, обл.Силистра умишлено причинил лека телесна
повреда на баща си И. И.ов Е изразяваща се във временно разстройство на
здравето не опасно за живота, поради което го е оправдал по предявеното
обвинение по чл.131, ал.1, т.5а, вр.с чл.130, ал.1, вр.с чл.93, т.31 от НК.
Недоволен от постановеното решение е останал прокурор при РП-
Силистра, който счита, че то е неправилно и необосновано, тъй като
първоинстанционния съд неправилно е оценил доказателствата, които
категорично обосновават обвинението от фактическа и правна страна. Поради
това прокурорът иска от въззивната инстанция да отмени решението на ТРС и
постанови ново, с което да го признае за виновен по предявеното му
обвинение и му наложи административно наказание „глоба“ на осн.чл.78а от
НК.
В съдебно заседание през въззивната инстанция представителят на ОП-
Силистра поддържа подадения протест, като счита, че ТРС е допуснал
съществено процесуално нарушение при събирането на доказателствата, което
е повлияло на правилността на решението. Според прокурора съдът
неправилно се е позовал на показанията на св.Е, прочетени по реда на чл.281
1
НПК, след като тя изрично се е възползвала от правото си да не дава
показания, като майка на обвиняемия. Ето защо прокурорът иска от
въззивната инстанция да уважи протеста.
Редовно призован, обв.О. И. И. се явява лично в съдебно заседание и
заявява, че казаното от прокурора и баща му –св.Е е лъжа. В правото му на
последна дума иска от въззивната инстанция да остави решението на ТРС в
сила.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на протестираното решение и след като взе предвид
доводите изложени в протеста, становището на страните и доказателствата по
делото, констатира следното:
От фактическа страна е установено по делото, че на 16.12.2023г. обв.И.
посетил дома на родителите си-свидетелите И. Е и З Е, с които от
продължително време не били в добри взаимоотношения. Първоначално
обвиняемия започнал разговор със св.Е, в който впоследствие се включил и
св.Е. Този разговор в един момент прераснал в спор и конфликт. В процеса на
същия св.Е взел дървена точилка и ударил с нея обвиняемия в областта на
лявото око. Обвиняемия успял да хване точилката с ръката си, като от своя
страна с юмрук нанесъл удар на св.Е в областта на лицето. Последвало
сборичкване между двамата при което се намесила и св.Е в опит да ги
разтърве, при което в един момент свидетелите Е паднали на земята, а
обвиняемият напуснал дома им. След излизането му родителите на
обвиняемия се обадили на тел.112 вследствие на което домът им бил посетен
от полицейските служители-свидетелите К, С и Л. Полицейските служители
установили, че св.Е бил с разкървавен нос и след като събрали данни за
инцидента потърсили и обвиняемия. Намерили го в неговото жилище и
видели, че неговото състояние, и по-точно окото му било в по-тежко
състояние, поради което го посъветвали да посети лекар. По-късно
обвиняемия бил откаран от св.М на преглед в гр.Русе.
От изготвената СМЕ е видно, че св.Е вследствие на получения с юмрук
удар в лицето е получил контузия на лява очница, разкъсно-контузна рана на
горен ляв клепач и хематом на лявата скула, които увреждания представляват
временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Вследствие на нанесения удар с точилка, на подсъдимия са причинени
контузия на лявата очница, хематом на лява очница, подлигавичен кръвоизлив
на лявото око, което представлява временно разстройство на здравето не
опасно за живота.
Възприетите от първата инстанция фактически положения
обосноваващи приложимостта на института на неизбежната отбрана по чл.12,
ал.1 НК са правилно установени.
Въз основа на това въззивната инстанция счита протеста за
неоснователен.
Независимо от характера на производството /такова по реда на Глава
двадесет и осма от НПК/, първоинстанционния съд е проявил процесуална
активност /по искане и на обвиняемия/ и е провел съдебно следствие, при
2
което непосредствено са разпитани свидетелите по делото.
Първоинстанционния съд е изложил на оценка събраната
доказателствена съвкупност включваща обясненията на обвиняемия,
свидетелските показания, писмените доказателства, заключенията на
изготвените по делото СМЕ, като е изложил съображенията си кои кредитира
и кои не. В тази връзка въззивната инстанция се солидаризира с възраженията
на прокурора, че първоинстанционния съд незаконосъобразно е прочел
показанията на св.Е на осн.чл.281, ал.1, т.2 НПК, след като тя в съдебно
заседание изрично се е възползвала от правото си по чл.119 НПК и е отказала
да даде показания. В този случай неправилно ТРС се е позовал в решението си
на нейните показания като доказателствен източник. След като св.Е
недвусмислено и категорично е заявила, че не желае да свидетелства
възползвайки се от правото си по чл.119 НПК, то тя е изгубила безвъзвратно
качеството си на свидетел, поради което и показанията й от досъдебното
производство не могат да бъдат включени като доказателствено средство,
дори и посредством процесуалната възможност по чл.281, ал.1, т.2 НПК.
В такъв случай обаче възниква въпросът въз основа на кои
доказателствени източници, представителят на ОП-Силистра гради
убедеността си, досежно съставомерността на деянието? Прокурорът сочи за
такъв доказателствен източник показанията на пострадалия, като най-
вероятно визира св.Е. По отношение на него обаче са налице всички посочени
по-горе предпоставки за изключване на неговите показания като
доказателствено средство, поради това, че той също като св.Е категорично е
изразил несъгласие да даде показания, възползвайки се от правото по чл.119
НПК.
При това положение единственото пряко и първично доказателство за
възникването, развитието и приключването на инцидента се явяват
обясненията на обв.И.. Още повече, че достоверността на представената от
него доказателствена информация се потвърждава и поради логическата й
връзка с останалите доказателствени източници, в това число показанията на
свидетелите Колев и Славов.
Така например св.К в с.з. на 18.03.2025г. е заявил: „Установихме
възрастните лица. Същите разказаха, че синът им О. посетил домът им, с
който не си говорили от няколко години. Искал им пари. Бащата се афектирал
и го ударил с твърд предмет по главата. О. от своя страна му отвърнал и си
тръгнал. Ядосал се, че им искал пари, при положение, че не са се виждали от
години и им искал пари“.
Св.С: „По спомен и изготвената от мен документация, майка му
твърдеше, че О. искал парична сума от родителите си. Също казаха, че не са
били в отношения повече от две години. И. е нанесъл удар с дървен предмет в
областта на окото, а О.-с юмрук в областта на главата“.
Изложеното от тези свидетели отговоря и на съмненията на прокурора
за липсата на житейска логика във възникването и развитието на ситуацията.
Просто действията на св.Е са предизвикани от паричните претенции на
обвиняемия, при положение, че те не са поддържали връзка от доста време.
3
Ето защо установените фактически данни, почиващи на събраните
преки /обясненията на обвиняемия/ и косвени /показанията на свидетелите К и
С, както и изготвените СМЕ/ доказателства, правилно са мотивирали
първоинстанционния съд да приеме, че в конкретния случай са налице
условията за приложимост на института на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1
НК. Тази норма допуска неизбежна отбрана срещу всяко пряко и
непосредствено нападение не само срещу държавните и обществени интереси,
но и спрямо личността или законните права на гражданите, чрез причиняване
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В конкретния случай
както бе посочено е установено от обясненията на обв.И., които в тази част не
са оборени от други доказателствени източници, че именно св.Е първи е
нанесъл удар с дървена точилка в областта на окото на обвиняемия. Налице е
непосредствено противоправно нападение от страна на св.Е срещу
обвиняемия, поради което същият е имал право да се защити от това
нападение, причинявайки вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. Безспорно е също така, че защитните действия на обвиняемия
съответстват на характера /засегнати са идентични обществени отношения с
взаимно причиняване на леки телесни повреди-СМЕ/ и опасността на
нападението, с оглед реципрочноста, начините и средствата на нападение и
защита.
Предвид на това въззивната инстанция намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че деянието на обв.И. е осъществено в хипотезата
на неизбежна отбрана, поради което не се явява общественоопасно. Тези
изводи изцяло кореспондират с доказателствената съвкупност, установена по
предвидения процесуален ред и са в резултат на нейната цялостна оценка.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314
НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на
съдебния акт, които да водят до отменяването му.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16 от 18.03.2025г. постановено по АНД
№160/2024г., Тутракански районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5