Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен чрез ст. юрисконсулт П. Ч. срещу решение № 97/22.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 245/2023 г. на Районен съд – Л..

В жалбата излага доводи за неправилност на постановеното съдено решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Навеждат се доводи, че издаденото наказателно постановление не е издадено при грубо нарушение на процесуално правните и материално правните разпоредби на закона, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че от разпита на свидетелите се установява, че на обекта не са били поставени знаците за безопасност на труда „Забранено за външни лица“, посочени в т. I. 1 от Знаци и табели от ПБЗ на обекта. Излагат се аргументи, че е неправилен извода на съда, че не е посочена дата на нарушението и липсва пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелства, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде потвърдено. Претендира разноски съобразно представен списък в размер по 80 лева за всяка съдебна инстанция.

В съдебно заседание касаторът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрисконсулт П. Ч., която поддържа касационната жалба и моли решението на Районен съд – Л. да бъде отменено. Претендира разноски съобразно представен списък за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „Епос груп“ ЕООД гр. Провадия е представил писмен отговор по жалбата чрез адв. В. В. от Адвокатска колегия – гр. София, който изразява становище, че решението на Районен съд – Л. е правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че са налице процесуални нарушения, допуснати от наказващия орган, както и нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че правилно е установено от съда, че не са спазени изискуемите от ЗАНН реквизити при издаване на АУАН и НП, а именно, че липсва дата на извършване на нарушението. Също така счита, че в АУАН и НП е направено изключително бланкетно описание на нарушението, като не е посочено в какво състояние се е намирал обекта към деня на проверката. Сочи, че дружеството е поставено в ситуация да не може да разбере, какво реално имат предвид органите от Инспекция по труда и какво всъщност е нарушението, което се твърди, че е извършено. Твърди, че е неизяснено, дали строежът е започнал въобще, какви са били действията, които е следвало да бъдат извършени преди/след поставяне на табелите, в каква поредност същите е следвало да бъдат извършени и от къде следва въобще, че нещо не е извършено в някаква последователност или в съответните срокове.

Посочва, че е налице тотална липса на аргументация по отношение както на словесното, така и на цифровото описание на нарушението, които дори касаят различни хипотези.

Счита, че дори да се приеме, че в случая е осъществен състав на нарушение, то не става ясно по никакъв начин защо наказващият орган е наложил имуществена санкция в такъв прекомерен размер, неотговарящ на целта на закона. В тази връзка твърди, че дружеството няма налагани наказания и това е първо по ред, предвид което следва да бъде редуцирана наложената санкция до минималния размер за посоченото нарушение.

На следващо място релевира доводи, че предвид свидетелските показания, че нарушението е било отстранено в срок, не става ясно защо директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен не е приложил разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ, при положение, че са били налице предпоставките за прилагането й. С оглед на това, счита че ако се приеме доказаност на нарушението, санкцията следва да бъде в минимален размер, съгласно посочената разпоредба, а именно в размер на 100 лева. Претендира разноски в размер на 2280 лева.

В съдебно заседание ответникът по касация – „Епос груп“ ЕООД, се представлява от адв. В. В. от Адвокатска колегия – гр. София с пълномощно по делото, който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение изцяло. Алтернативно, в случай, че съдът счете че има основателност в касационната жалба, моли да се приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ и да се редуцира санкцията до минималния размер.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Л. е валидно, допустимо и при постановявана на съдебния акт съдът е съобразил всички доказателства, поради което следва касационната жалба да бъде оставане без уважение.

Настоящият състав на А. съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА

С решението си съдът е отменил наказателно постановление № 15-2300250/15.09.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „ЕПОС ГРУП“ ЕООД гр. Провадия, представлявано заедно и поотделно от Ю. Ш. Ю. - управител и Д. П. Т. - управител, в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 16, т. 1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, затова че при извършена проверка на място на 10.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. в обект строителен „Основен ремонт на покрива на сграда с идентификатор 03366.602.1443.1, част от ОУ „В. Левски“ в гр. Белене, обл. Плевен, УПИ II-1443, кв. 158 с възложител ОУ „В. Левски“ - гр. Белене и със строител „ЕПОС ГРУП“ ЕООД гр. Провадия, и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 14.08.2023 г. е установено, че работодателят строител „Епос Груп“ ЕООД гр. Провадия е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като на обекта не са поставени знаците за безопасност на труда „Забранено за външни лица“, посочено в т. I 1. от Знаци и табели от ПБЗ на обекта.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК, мотивите на РС се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

РС правилно е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното дружество, като съобразно разпоредбите на чл. 42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават нарушението.

С оглед доказателствата по делото пред РС и видно от АУАН и от обжалваното НП, нито контролните органи, нито административнонаказаващият орган е посочил дата на извършване на нарушението, ката в АУАН и НП са посочени дати 10.08.2023г. и на 16.08.2023г. и по документи в ДИТ на 14.08.2023г. било установено нарушението. Датата на извършване на проверката не може да бъде определена като дата на осъществяване на нарушението, тъй като при административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която било дължимо предписаното от закона действие, като непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка спазени ли са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Правилен е изводът на РС, че не става ясно какво нарушение е вменено на дружеството, тъй като от формулировката на нарушението, не става ясно какво точно е нарушението, което е извършено, какви са били действията, които е следвало да бъдат извършени, в каква последователност и срокове.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Левски за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, като направеното възражение от страна на касатора за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съдът намира за основателно, като съдът, като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание /имуществена санкция в размер на 5000 лева/, както и обема на извършените процесуални действия – изготвяне на отговор на касационна жалба и приключване на делото в едно с.з., без да са правени доказателствени искания пред касационната инстанция, съдът намира, че размерът на претендираното адвокатското възнаграждение от 2280 лева се явява прекомерен и следва да бъде намален, съобразен с минимума съгласно на основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 800 лева без ДДС или общо 960 лева с вкл. ДДС, поради което на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/22.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 245/2023 г. на Районен съд – Левски.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен да заплати на „ЕПОС ГРУП“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, [улица], представлявано заедно и поотделно от управителите Ю. Ш. Ю. и Д. П. Т., направените в касационното производство разноски в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.