№ 9
гр. Варна, 05.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000719 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на Р. Ф. М. против
решение №57/24.10.2022г., постановено по ТД №127/2021г. по описа на
ОС- Шумен, В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени срещу
ЗД“БУЛ ИНС“АД претенции за присъждане на горници от главници на
търсени застрахователни обезщетения, съответно над 40 000 лв. до 80 000 лв.
като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и над 5050.61
лв. до 6313.26лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
причинени при ПТП ********* от водач, управлявал л.а. ************** с
ДК№********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законни лихви, считано от
18.05.2021г., като съответно са били определени и разноски в тежест на
насрещни страни.
Жалбата(първоначално регистрирана от въззивен съд и препратена за
администриране) е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от името на
легитимирано лице – ищец с правен интерес от обжалването на
отхвърлителна част от решението. Въззивникът е освободен от внасяне на
такси. Пълномощниците, подписали жалбата са надлежно упълномощени
като процесуален представител с права за всички инстанции. Пълномощното
на адв. Р. е приложено към корицата на делото, макар че е било представено в
молба, докладвана в съдебно заседание на 28.09.2022г.). Пропускът по
приемането на този документ(ползван от първата инстанция за
удостоверяване на надлежно упълномощаване на този представител и
определяне на разноските) следва да се отстрани служебно от въззивния съд,
в рамките на проверката по допустимост на процесуалните действия на
страните. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261
ГПК и е надлежно администрирана. Въззивното производство е допустимо.
1
Въззивникът, чрез адвокати Д. и Р., излага оплаквания за неправилно
преценени факти, определящи критериите за определяне на справедлив
имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди, като
сочи, че не са отчетени в съответствие с установената съдебна практика броя
и интензитета на множеството увреждания, двуетапното лечение,
усложненията (спондилоцистит и възпаление на оперативната рана),
остатъчни неповлияни от лечението дефицити и симтоматиката по
адаптиране на психиката на пострадалия към стреса и влошеното здраве. В
жалбата се сочи необоснована с икономическите условия оценка на
комплекса от засягане на здравето и психиката, както и на игнориране на
актуалната икономическа обстановка на инфлационни процеси, като
пълномощникът счита, че непълното възстановяване на ищеца налага
съобразяване на паричното обезщетение с по-късния момент на
стабилизиране на състоянието на пострадалия. Отделно се излагат и
оплаквания по преценка на фактите, установени при разглеждане на
възражението за съпричиняване, като въззвиникът се оплаква, че в
нарушение на правилата за доказателствената тежест съдът е приел по
предположение принос на пострадалия без да е доказано конкретно
значението на неупотребата на колана в причиняването на конкретно
понесени увреждания или разлика в интензитета им. Моли за отмяна на
обжалваната част от решението и присъждане на нередуцирани горници от
признати като справедлив еквивалент на неимуществените вреди и
доказаните имуществени вреди обезщетения, както и за определяне на
разноски за безплатно предоставена адвокатска услуга.
Въззиваемият застраховател ЗД“Бул Инс“АД, чрез пълномощника
адв. Т. Д. оспорва оплакванията по възражението за съпричиняване, като сочи
че приносът на поведението на пострадалия е бил доказан със заключение на
комплексна експертиза и отчитането на по-ниски по интензитет вредоносни
последици при ползване на колан в случаите на челен удар не само е
обосновано до 1/5, но дори е подценено, тъй като според въззиваемия
поведението на пострадалия в този случай надхвърля по значение за крайния
резултат действията на самия застрахован, като успотребата на колан според
застрахователя би намалило вредите до 80 %. Отделно излага доводи за
правилна оценка на фактите, отнасящи се към неимуществените вреди и
обосновано отчитане на получените травми, усложнения и проведено лечение
до задоволително възстановяване, както и преодоляването на стреса. Сочи, че
съобразно социално икономическите обстоятелства и стандарта на живот на
пострадалия, размерът от 50 000лв е обоснован и адекватен на критериите за
справедливо обезщетяване. Моли за потвърждаване на обжалваното решение,
евентуално за отчитане на 80% съпричиняване, в случай на завишаване на
обезщетението. Претендира разноски за настояща инстанция.
Насрещните страни не са направили искания за събиране на нови
доказателства във въззивното производство.
Въззивният съд ще следва да изложи своята преценка по същество въз
основа на събраните доказателства, доколкото не констатира пропуск в
квалификацията на претендираните права и възраженията срещу тях в
обжалваните части, налагащи допълнителни указания по прилагане на закона.
2
За изслушване на становищата на страните по съществото на делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба против решение
№57/24.10.2022г., постановено по ТД №127/2021г. по описа на ОС- Шумен, В
ЧАСТИ, с които са били отхвърлени искове на Р. Ф. М. срещу ЗД“БУЛ
ИНС“АД по чл. 432 КЗ за присъждане на горници от главници на търсени
застрахователни обезщетения, съответно над 40 000 лв. до 80 000 лв. за
понесени неимуществени вреди и над 5050.61 лв. до 6313.26лв. за
имуществени вреди, причинени от водач, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законни лихви, считано от 18.05.2021г., и са били определени разноски.
На осн. чл. 266 ал.3 ГПК ПРИЛАГА като доказателство по делото
приложено към корицата на първоинстанционно дело договора за адвокатска
услуга и пълномощно на адв. Георги Р., издадено от ищеца с права да го
представлява пред всички инстанции.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.01.2023г. от 14.00 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощници адв.Н. Д. и адв. Т.Д..
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представят справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника Р. Ф. М. да се приложи
препис от отговора по жалбата на ЗД“БУЛ ИНС“АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3