Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 03.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №1015 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление
№19-0906-001023/05.08.2019 година на Николай Васков Недялков, Началник Сектор
към ОД на МВР - Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч, упълномощен с
8121з-515/14.05.2018 г. на Т.А.А. ***, ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3
предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Т.А.А., който го обжалва в срок, и моли да
бъде отменено обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че
допълнителни мотиви ще изложи в съдебно заседание.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован - не се явява. Представлява се от адв. П.Ц. ***,
но в заседанието по същество не се явява и не взема допълнително писмено
становище.
Ответникът – ОД на МВР – Ловеч,
сектор ПП - Ловеч, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели В.Б.М., Г.П.Д.
и Л.Т.Т., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.07.2019г., свидетелят В.Б.М.
в присъствието на свидетеля Г.П.Д., съставил
акт Серия GA №49259
против Т.А.А. *** с ЕГН ********** като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270
ЦДИ“ рег. №** **** **за това, че на 18.07.2019г. в 17:40 часа в гр.Ловеч, ул. „Димитър
Пъшков“ с посока на движение към ул. „Цачо Шишков“, управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с регистрационен номер ** **** **, като отказал да
му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо
средство „Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARJM-0035. Посочено е, че е издаден
талон за медицинско изследване номер 0040006 и пътува сам в автомобила, с което
виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.2 от
ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише и получи както АУАН, така и талона за
изследване, което било удостоверено с подписа на свидетеля Л.Т.Т..
Няма
данни в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН Т.А. да е представил пред наказващия орган
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП.
Въз
основа на акта за нарушение и след като се установило, че Т.А. не е дал проба
за изследване употребата на наркотични вещества, било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло
била отразена и в него, като в допълнение наказващият орган посочил и
обстоятелството, че А. не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Преценил, че с действията си, жалбоподателят А. е нарушил
разпоредбата на чл.174 ал.3 предл.2-ро от ЗДвП и му наложил предвидената в
същата норма санкция глоба и лишаване от правото да управлява МПС, както и му
отнел 12 контролни точки.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение. От
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, се установи по
безспорен начин, че при извършената проверка от служител на сектор „Пътна полицията“, А. е бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което е отчело 0.00‰
алкохол в кръвта, но е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, за което му е бил съставен АУАН Серия GA №49259. Поради отказа за изпробване с техническо
средство, му е бил издаден талон за медицинско изследване, но същият е отказал
да го получи и не е дал проба за химико-токсилогично изследване. Тази фактическа
обстановка не се
оспорва и от нарушителя, поради което съдът намира, че нарушението е правилно
квалифицирано. Наказанията, наложени на нарушителя са в конкретно предвидените
от законодателя размери, поради което не са налице основания за изменянето им.
Настоящата инстанция дава вяра
изцяло на показанията на свидетелите В.Б.М. и
Г.П.Д., които категорично заявиха, че автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя, който е бил сам, движели са се зад него и са го спрели за проверка.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да уличат санкционирания в
нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие
показания от свидетелите М. и Д. са конкретни, ясни и последователни, изясняват
в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях
поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка.
С оглед на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
След
внимателна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при спазване на
материалния и процесуален закон, поради което не могат да бъдат споделени
бланкетните възраженията на жалбоподателя, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Още повече, че нито с жалбата, нито в последствие бяха посочени конкретни
нарушения при извършената проверка, съставянето на АУАН и издаването на НП.
Разпоредбата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП /в редакцията на тази норма с ДВ, бр.77 от 2017г., в
сила от 26.09.2017г./ предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е
отказал да бъде изпробван за алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за
медицинско изследване. Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя с
наредба, каквато в случая е била действащата към момента Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /ДВ, бр.61 от 28.07.2017г.,
в сила от 29.09.2017г./. Съгласно същата, когато водачът откаже или физическото
му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, то
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с
химико-токсилогично лабораторно изследване.
Анализът
на така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде
изпробван за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по двата
посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван с техническо
средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Точно затова и
предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с
другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с
предположението за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, което няма
как да бъде установено по предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата
случая се изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се
цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки и двата начина за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, търсят да осуетят
реализиране спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност,
предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или наркотични
вещества. Така че, водачът следва да е отказал проверката и по двата начина,
какъвто е и разглеждания случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят А. е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а
след като му бил издаден талон за медицинско изследване, той е отказал да го
получи и съответно не е дал проба за лабораторно изследване.
С оглед
на тези съображения, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е категорично установено от
обективна страна.
От
субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като
бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство или като даде проба за лабораторно изследване.
По
безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с
тези по АУАН.
Правилно
за това нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция „глоба” в размер на
2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера им е точно
фиксиран в закона и няма възможност да е по-малък от посочения.
Правилно
също така, за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни точки на
основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията
и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл.6 ал.1 т.3 от
Наредбата е предвидено, че за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на водача се
отнемат 12 контролни точки, като отнемането на контролни точки винаги следва
налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно
и при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на
контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Поради
тези съображения съдът намира, че обжалваното НП №19-0906-001023 от 05.08.2019 г.
на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е законосъобразно издадено, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-001023/05.08.2019 година на Николай Васков
Недялков, Началник Сектор към ОД на МВР - Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч,
упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на основание чл.174
ал.3 предл.2-ро от ЗДвП на Т.А.А. с ЕГН ********** ***, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от правото да управлява МПС
за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174 ал.3 предл.2-ро от ЗДвП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :