Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 05.11.2014г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
07.10. 2014
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2095 2013
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена от Б.С.П., ЕГН **********,***; Р.В.П., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си Валери Христов Чавдаров; С.Н.Р., ЕГН **********,*** лично и като пълномощник на К.С.Р., ЕГН ********** и Н.С.Р., ЕГН **********; Ю. Й.С., ЕГН **********,***; О.С.Г., ЕГН **********,***; Д.Д.Д., ЕГН **********,*** и Т.Д.П. – Елчинова, ЕГН **********,***, всички действащи чрез адв. В.П. ***, с която искова молба са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Община Кюстендил, И.Р.П. и Р.Й.Б..
Ищците твърдят, че първият от тях - Б.С.П. е наследник на О. Харалампиева Р., б.ж. на с. Шишковци, починала на 27.07.1989 г. заедно с майка му - Ю.Й.С. и сестра му - О.С.Г. и тримата - наследници на Стефан Стоянов П.,***, починал на 01.12.2003 г., който е единствен син и наследник на Oлгa Р.. С Решение № 23-44/13.09.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Кюстендил, понастоящем Общинска служба по земеделие - гр. Кюстендил, на наследниците на О. Харалампиева Р. е признат за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници земеделски имот - лозe с площ oт 2, 000 дка в местността „Осое” в землището на с. Драговищица (имота под № 5 oт решението). От 1999г. до днес, а и много преди това, наследниците на О.Р. владеят спокойно и необезпокоявано въпросния имот. До 2003г. имотът е владян от Стефан П., а след неговата смърт до днес - oт наследниците на последния - Б.П., Ю.С. и О.Г.. Никога никои не е предявявал претенции към собствеността на имота. Понастоящем имотът с засаден с около 60 бр. черешови дръвчета, различни сортове и на различна възраст, но повечето са млади дръвчета. На 24.09.2012 г. подал заявление до Общинската служба по земеделие - гр. Кюстендил за заснемане на имота и за издаване на скица, а на 03.10.2012 г. - и заявление за въвеждане на промени в съответните регистри. В края на 2012 г. разбрали, че на 07.11.2012 г. ОСЗ - гр. Кюстендил с писмо (мотивирано искане) - № РД-05-712/07.11.2012г. уведомила Кмета на Община Кюстендил и ОбС - Кюстендил зa това, че след нанасяне на имота върху цифровия модел е установено, че същият е идентифициран като имот с № 020004 с площ от 1.724 дка, за което им била издадена и Скица-проект № Ф 30769/09.10.2012 г. и е образуван от имот с № 020001, собственост, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на Община Кюстендил, както и че за същия има реституционни претенции от страна на наследниците на О. Харалампиева Р.. Общинската служба по земеделие гр. Кюстендил предложила на Община Кюстендил имотът, на основание параграф 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обнародван в ДВ бр.62/2010г.) да бъде предоставен на собствениците.
Втората ищца - Р.В.П. е наследник на Стоимен Харалампиев Пашалийски, б.ж. на с. Драговищица, починал на 22.01.1941 г. заедно с дъщерите й - Д.Д.Д. и Т.Д.П. - Елчинова. С Решение № 23-10/10.12.1992г. по чл. 18ж, ал. 1 oт ППЗСПЗЗ на ПК - Кюстендил, понастоящем Общинска служба по земеделие - Кюстендил, на наследниците на Стоимен Харалампиев Пашалийски е признат за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници земеделски имот - нива с площ от 1.400 дка в местността „Дебие” в землището на с. Драговищица (имота под № 19 от решението). От 1992 г. до днес, а и преди това, наследниците на Стоимен Харалампиев Пашалийски владеят спокойно и необезпокоявано въпросния имот. Никога никой не е предявявал претенции към собствеността на същия. Понастоящем имотът е засаден с около 60 бр. черешови дръвчета, различни сортове, и на възраст около 20 години. На 18.06.2012 г. подала заявление до Общинската служба по земеделие - гр. Кюстендил за заснемане на имота и за издаване на скица, на 02.07.2012 г. и заявление за въвеждане на промени в съответните регистри. В края 2012 г. разбрали, че на 19.10.2012 г. ОСЗ - гр. Кюстендил. с писмо (мотивирано искане) № РД-05-663/19.10.2012 г., уведомила Кмета на Община Кюстендил и ОбС - Кюстендил зa това, че след нанасяне на имота върху цифровия модел е установено, че същият е идентифициран като имот с № 020002 с площ от 2, 134 дка, за което им била издадена Скица-проект № Ф30703/21.08.2012г. както и Скица-проект № Ф30704/21.08.2012г и е образуван от имот с № 020001, собственост, съгласно чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ, на Община Кюстендил, както и че за същия има реституционни претенции от страна на наследниците на Стоимен Харалампиев Пашалийски. Общинската служба по земеделие гр. Кюстендил предложила на Община Кюстендил имотът, на основание параграф 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обнародван в ДВ бр.62/2010г.) да бъде предоставен на собствениците, т.е на него и на останалите наследници на Стоимен Пашалийски.
На третия ищец - С.Р. през 1982 г. и през 1983 г. са му предоставени за ползване с Удостоверение № 565/03.09.1982г. и с Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет — с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет 2 бр. имота в землището на с. Драговищица, местността „Дабие”. Единият имот с площ 1.000 дка - този по Удостоверение № 565/03.09.1982 г., а другият - с площ 1.700 дка - този по Удостоверение № 94/25.10.1983 г.
На К.С.Р. през 1983 г. (дъщеря на третия ищец) също й е предоставен за ползване с Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет 1 бр. имот в землището на с. Драговищица в местността „Дабие”. Имотът е с площ 1.000 дка.
На другата дъщеря на третия ищец - Н.С.К. през 1983 г. е предоставен за ползване с Удостоверение № 95/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет също 1 бр. имот в землището на с. Драговищица, местността „Дабие”. И този имот е с площ 1.000 дка.
Ищците твърдят, че имотите, описани в абзац 2, 3, 4 от стр. 4 на исковата молба са разположени непосредствено един до друг, като граничат с главния път за община Трекляно и с имотите, описани в първите два абзаца на ИМ. Имотите са предоставени за създаване на трайни насаждения. За единия имот на С.Р. - този по Удостоверение № 94/25.10.1983 г. с площ от 1.700 дка през 1989 г. от Община Кюстендил е одобрен архитектурен проект, издадено е разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво за изграждане на сезонна постройка с площ 29 кв.м. От 1982/1983 г. всички ищци до днес владеят спокойно и необезпокоявано въпросните имоти. Никога никой не е предявявал претенции към собствеността на същите. В имотите са направили редица подобрения - терасирали са ги, оградили са ги с обща ограда от метални колове с бодлива тел, поставили са метална порта с широчина около 4 м., засадили са ги с овощни дръвчета. Понастоящем в имотите има около 200-250 бр. черешови дръвчета различни сортове и на различна възраст - от 1 - годишни до 30-годишни. Построена е и въпросната постройка.
През 2010 г. с Решение № 2 от 15.10.2010 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, с площ 15. 919 дка, с начин на трайно ползване: храсти е бил определен като имот по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и предаден на Община Кюстендил, а с АОС № 2632/01.08.2012 г. е актуван като частна общинска собственост. Граници и съседи на имота са имоти с номера 000338, 019001, 000001. 000056, съгласно Скица № К30644/04.06.2012г., изд. от Общинската служба по земеделие - гр. Кюстендил. Въпреки двете писма (мотивирани искания) на Общинската служба по земеделие - гр. Кюстендил, посочени по – горе, с договор за продажба, вписан в Службата по вписванията - гр. Кюстендил под № 123, том 13, вх.рег. № 3904/30.11.2012 г. Община Кюстендил е продала имота на втория ответник - И.Р.П.. Имотът е продаден като храсти, което обстоятелство ищците твърдят, че не отговаря на истината, а е с подобрения, засаден с овощни дръвчета и застроен. В закупения от И.П. имот с № 020001 по КВС на с. Драговишица попадат и собствените им имоти, като последният имот - този на Н.К. попада частично в имот с № 020001.
Описаният в първия абзац на исковата молба имот се намира в югозападната част на имот № 020001. При извършването по реда на Наредба № 49/05.11.2004г. за поддържане на КВС идентифициране се оказало, че имотът е с площ от 1.724 дка и има формата на четириъгълник с дължина на границите, както следва: дължина на северната граница - 43.65, дължина на източната граница - 33.75 м., дължина на южната граница - 48.57 м. и дължина на западната граница – 43.38 м. Имотът е идентифициран като имот с № 020004 /съгласно приложената Скица-проект № Ф30769/О9.10.2012г., изд. от ОСЗ - гр. Кюстендил/.
Описаният във втория абзац на исковата молба имот се намира в западната част на имот с № 020001. При извършването по реда на Наредба № 49/05.11.2004г. за поддържане на КВС идентифициране се оказало, че имотът е с площ от 2.134 дка и има формата на петоъгълник с дължина на границите, както следва: дължина на северозападната граница - 33.53, дължина на източната граница - 55.11 м., дължина на югоизточната граница - 46.51 м. и дължина на югозападната граница – 28.74 м. и дължина на западната граница – 53.82м. Имотът е идентифициран като имот с № 020002 /съгласно приложената Скица-проект № Ф30703/21.08.2012г. и Скица-проект № Ф30704/21.08.2012г, изд. от ОСЗ - гр. Кюстендил/.
Западната граница на имот с № 020004 съвпада с югоизточната граница на имот с № 020002. На приложената скица от извършеното на 18.02.2013г. геодезическо заснемане са „показани” и останалите четири имота. При геодезическото заснемане се оказало, че единият имот на С.Р. (този по Удостоверение № 96/25.10.1983 г./ е с площ от 2 560 кв.м. Същият е заключен между координатни точки 1, 2, 41, 54, 53, 52, 51, 13, 14, 45, 44, 18, 19, 20, 1. Другият имот на С.Р. - този по Удостоверение № 565/03.09.1982г. се оказал, че е с площ от 1 482 кв.м. Същият е заключен между координатни точки 2, 3, 61, 63, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 51, 52, 53, 54, 41, 2. Имотът на К.Р. е с площ 1 540 кв.м. и е заключен между координатни точки 4, 89, 87, 86, 85, 84, 83, 82, 81, 77, 76, 75, 74, 73, 72, 63, 61, 4. Имотът на Н.К. е с площ 1 647 кв. м.и е заключен между координатни точки 4, 5, 6, 7, 8, 9,10, 11,12, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 89. 4. От него 1 410 кв.м. попадат в имот с № 020001 по КВС на с. Драговищица. Останалите 237 кв.м. попадат в съседния имот с № 019001 - земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ. Единствено площта, заключена между пътя, и източната граница на имот с № 020004 и южната граница на първия имот на С.Р. както и площта, заключена между източната граница на имот с № 020002 и западните граници на имотите на С.Р., на К.Р. и на Н.К., е пустееща, необработваема земя, залесена с храсти.
Тъй като за имотите на С.Р., на Ката Р. и на Н.К., поради липса на осигурено финансиране от държавния бюджет, не са били изработени Помощен план и План на новообразуваните имоти, същите не са били включени от Община Кюстендил в зоните, определени за земеделско ползване (територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) и впоследствие не са били отразени правилно на КВС като територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а са били регистрирани като имоти „стопанисвани от община неидентифициран собственик”. Неправилно и впоследствие, като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ са били предадени в собственост на Община Кюстендил.
За другите два имота също е налице неправилното им отразяване на КВС и регистрирането им като имоти „стопанисвани от община - неидентифициран собственик”. Неправилно и впоследствие, като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ са предадени в собственост на Община Кюстендил и въпреки горепосочените писма, на 06.11.2012г.. се провел търгът и имотите им били продадени.
С оглед гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Кюстендил, И.П. и Р.Б.,
- че Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г. са собственици на основание земеделска реституция и по наследство, алтернативно на основание давностно владение на 1.724 дка от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, м. „ Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338,019001, 000001,000056, която площ от 1.724 дка. е идентифицирана като имот № 020004 съгласно приложената скица – проект и има формата на четириъгълник с дължина на северната граница - 43.65, дължина на източната граница - 33.75 м., дължина на южната граница - 48.57 м. и дължина на западната граница – 43.38 м;
- че Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. - Елчинова са собственици на основание земеделска реституция и по наследство, алтернативно на основание давностно владение на 2.134 дка от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, в м. „ Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 2.134 дка е идентифицирана като имот с № 020002 /съгласно приложената Скица-проект № Ф30703/21.08.2012 г. изд. от ОСЗ - гр.Кюстендил/ и има формата на петоъгълник с дължина на границите, както следва: дължина на северозападната граница - 33.53 м.. дължина на източната граница - 55.11 м., дължина на югоизточната граница - 46.51 м., дължина на югозападната граница - 28.74 м. и дължина на западната граница -53.82 м.;
- че С.Н.Р. е собственик на основание давностно владение на имот с площ от 2 560 кв.м. от имот № 020001 в землището на с. Драговищица, в м. „ Дабие” с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ е заключена между координатни точки 1, 2, 41, 54, 53, 52, 51, 13, 14, 45, 44, 18, 19, 20, 1 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 заснемане;
- че С.Н.Р. е собственик на основание давностно владение на имот с площ от 1 482 кв.м. от имот № 020001 в землището на с. Драговищица, в. м. „Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и сеседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ е заключена между координатни точки 2, 3, 61, 63, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 51, 52, 53, 54, 41, 2 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 заснемане;
- че К.С.Р. е собственик на основание давностно владение на 1 540 кв.м. от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 1 540 дка е заключена между координатни точки 4, 89, 87, 86, 85, 84, 83, 82, 81, 77, 76, 75, 74, 73, 72, 63, 61, 4 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 г. от „КА Модекс" ЕООД - гр.София геодезическо заснемане.
-че Н.С.К. е собственик на основание давностно владение на 1 410 кв.м. от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка. с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056. която площ от 1 410 кв.м. е част от площта от 1647 кв.м.. заклинена между координати точки 4,5,6,7,8,9, 10, 11, 12,81,82,83, 84, 85, 86, 87, 89. 4 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 г. от КА Модекс- ЕООД - гр.София геодезическо заснемане, както и на основание чл. 537, ал. 2 oт ГПК да отмени АОС № 2632/01.08.2012 г.; договор за продажба, вписан в Службата по вписванията - гр. Кюстендил под № 123, том 13, вх. рег.№ 3904/30.11.2012 г., както и Нотариален акт за покупко-продажба № 149, том I. дело № 81/22.01.2013г. вx. рег. № 238/22.01.2013 г. по описа на Службата по вписванията гр. Кюстендил. Претендират сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Община Кюстендил е депозирал такъв, в който излага становище за неоснователност на така предявените искове, прилага документацията, свързана с продажбата на процесния имот на търг.
Ответниците И.П. и Р.Б. са депозирали писмен отговор в срока на по чл. 131 ГПК, в който оспорват иска като недопустим, излагат съображения за това, респ. за неговата неоснователност. Твърдят, че ищците Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г. от една страна, и ищците Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. от друга, не са представили убедителни писмени доказателства за настъпила в тяхна полза земеделска реституция. Относно претенцията на ищците С.Р., К.Р. и Н.К. на основание давностно владение, също считат за неоснователни. Наведените в исковата молба твърдения за това, че претендираните имоти от всяка група ищци били засадени с черешови дървета на и повече от 20 години оспорват като неверни. Сочат, че същите са ирелевантни за спора. Изразяват становище за недопустимост на искането за отмяна на АОС и договор за покупко – продажба, описани в исковата молба.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено
следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници, издадено от кмета на с. Шишковци, общ. Кюстендил, наследник на О. Харалампиева Р., починала на 27.07.1989г., е Стефан Стоянов П.,***, починал на 01.12.2003 г., който е оставил наследници ищците в настоящото производство Б.С.П. – син, Ю.Й.С. – съпруга О.С.Г. – дъщеря.
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници, издадено от кмета на с. Драговищица, общ. Кюстендил, живи наследници на Стоимен Харалампиев Пашалийски, починал на 22.01.1941г. са ищците в настоящото производство Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. - Елчинова.
С решение № 23-44/13.09.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК – Кюстендил на наследниците на О. Харалампиева Р. е признат за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници земеделски имот - лозe с площ oт 2, 000 дка в местността „Осое” в землището на с. Драговищица (имот под № 5 oт решението).
С Решение № 23-10/10.12.1992г. по чл. 18ж, ал. 1 oт ППЗСПЗЗ на ПК – Кюстендил на наследниците на Стоимен Харалампиев Пашалийски е признат за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници земеделски имот - нива с площ от 1.400 дка в местността „Дабие” в землището на с. Драговищица (имот под № 19 от решението).
С мотивирано искане изх. № РД-05-712/07.11.2012г. от 07.11.2012 г., ОСЗ - гр. Кюстендил е уведомила Кмета на Община Кюстендил и ОбС - Кюстендил зa това, че след нанасяне на имота върху цифровия модел е установено, че същият е идентифициран като имот с № 020004 с площ от 1.724 дка, в землището на с. Драговищица, (за което е била издадена и Скица-проект № Ф 30769/09.10.2012 г.) и е образуван от имот с № 020001, собственост, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на Община Кюстендил, както и че за същия има реституционни претенции от страна на наследниците на О. Харалампиева Р.. Общинската служба по земеделие гр. Кюстендил предложила на Община Кюстендил имотът, на основание параграф 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обнародван в ДВ бр.62/2010г.) да бъде предоставен на собствениците.
С мотивирано искане изх. № РД-05-663/19.10.2012 г., ОСЗ - гр. Кюстендил уведомила Кмета на Община Кюстендил и ОбС - Кюстендил зa това, че след нанасяне на имота върху цифровия модел е установено, че същият е идентифициран като имот с № 020002 с площ от 2, 134 дка, (за което е била издадена Скица-проект № Ф30703/21.08.2012г. както и Скица-проект № Ф30704/21.08.2012г.) и е образуван от имот с № 020001, собственост, съгласно чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ, на Община Кюстендил, както и че за същия има реституционни претенции от страна на наследниците на Стоимен Харалампиев Пашалийски. Общинската служба по земеделие гр. Кюстендил предложила на Община Кюстендил имотът, на основание параграф 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обнародван в ДВ бр.62/2010г. да бъде предоставен на собствениците.
Видно от приетите по делото като доказателства Удостоверение № 565/03.09.1982г.; Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет — с. Драговищица; Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица; Удостоверение № 95/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет на ищците С.Р., К.Р. и Н. Кръства са предоставени за ползване както следва: на ищеца С.Р. 2 бр. имота в землището на с. Драговищица, местността „Дабие” -единият имот с площ 1.000 /дка / този по Удостоверение № 565/03.09.1982 г., а другият - с площ 1.700 дка/този по Удостоверение № 94/25.10.1983 г.; на К.С.Р. с Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица 1 бр. имот в землището на с. Драговищица в местността „Дабие” с площ 1.000 дка; на Н.С.К. с Удостоверение № 95/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица 1 брой имот в землището на с. Драговищица, местността „Дабие” с площ 1.000 дка.
На 03.08.1989 г. от главния архитект на Община Кюстендил е одобрен архитектурен проект, издадено е разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво за изграждане на сезонна постройка с площ 29 кв.м. – видно от находящите се на л. 47, 48 и 49 от делото писмени доказателства.
Със заявление вх. № 94-0-152/19.04.2012г.
Симеон Василев Павлов е поискал закупуване на земеделски имоти, частна общинска
собственост № 020001, находящ се в
землището на с. Драговищица, общ.Кюстендил.
С молба до Кмета на Община Кюстендил И.Р.П. е поискала да бъде допусната за участие в търга, за недвижим имот: земеделски имот № 020001, находящ се в местността „Дабие”, землище на с. Драговищица, общ. Кюстендил, ЕКАТТЕ - 23282 с площ 15.191 дка - частна общинска собственост. С проведения на 06.11.2012г., търг, П. е спечелила търга, като същата е била единствен участник за земеделски имот № 020001, находящ се в местността „Дабие”, землище на с. Драговищица, общ. Кюстендил.
Със заповед № РД-00-1346/09.11.2012г. на Кмета на Община Кюстендил е наредено да се прехвърли правото на собственост върху горе цитираният земеделски имот. Подписан е договор за покупко - продажба № Д-00-696/2911.2012г., същият вписан в Агенция по вписванията, гр. Кюстендил.
Със заповед № РД-00- 1484/05.12.2012г. на Кмета на Община Кюстендил е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост земеделски имот № 020001 с площ от 15.919 дка, който имот е предаден на Община Кюстендил с Приложение № 1 към Раздел I, т. 1 от протоколно решение № 2 от 15.01.2010г. и актуван като частна общинска собственост с АОС № 2632/01.08.2012г.
Съгласно писмо изх. № 16797/24.07.2014г. на МВР, група „Български документи за самоличност” от 01.01.2004г. до датата на посоченото писмо има следните данни за гранични пътувания за К.С.Р.: излизане от РБ на 28.08.2007г., влизане в РБ за посочения период: няма.
По делото са допуснати и назначени две съдебно – технически експертизи, изпълнени от вещите лица инж. А.М. и инж. Л.В., чиито заключения са приети от съда като доказателства по делото. Съгласно заключението на вещото лице инж. А.М. КВС на СРГ на землище с. Драговищица е била разгледана и приета от комисия и обявена в ДВ, бр. 42/20.05.1994г. с възможност за обжалване в едномесечен срок. След едномесечния срок КВС ведно с настоящия вид на имот 20.1 е влязла в законна сила. Имот 20.1 не е изменян. В него не са извършвани отразявания на подлежащи на възстановяване имоти, както и имоти, предоставени за ползване. При извършения оглед на местността „Дабие” била установена обща граница на имотите, предоставени за ползване по §4 на С.Р., Н.Р. и К.Р.. Теренът в определената площ е силно наклонен и не подлежи на земеделска обработка ако не се терасира. Изключение прави част от площта, разположена в югоизточната част на имот 20.1. Оформени са 6 бр. тераси, засадени с черешови овощни насаждения. На една от терасите е изградена постройка за сезонно ползване. При терасирането са възникнали слогове, които определят „съществуващи на терена имотни граници” и които представляват топографски елементи. Съседният на имот 20.1 от североизток - имот 19.1 по КВС на з-ще с. Драговищица попада в зона за възстановяване по §4 ЗСПЗЗ. В площта за ползване е изградена масивна постройка за сезонно ползване, изградена върху 46 кв.м, на един етаж. За изграждането й през 1989 г. са издадени редовни строителни книжа от общ. Кюстендил. Към настоящия момент постройката е неизползуваема. Покривът е разрушен, дограмата липсва или е във вид, непозволяващ използване на постройката. В ОСЗ - Кюстендил не дали становище дали м. „Осое” и м. „Дабие” са една и съща местност. Причината - че местностите са такива, каквито са заявени за възстановяване от собствениците/заявителите. ОСЗ не наименова местности. Местностите, когато са в територии за възстановяване в СРГ се записват в актовете на ОСЗ, както са заявени и посочени при анкетирането.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.07.2014г., вещото лице М. допълва, че между имот № 4 и свободното място от изток има различие по начина на ползване, в смисъл, че в имот № 20.4 било косено, а в свободната зона на изток от имот 20.4 не било косено. Между имотите няма межда, няма реална граница. На запад от имота не знае дали е било косено. Между имоти с № 20.2 и 20.4 не е видял да е имало такава граница по отношение косенето каквато съм видял между имот 20.4 и намиращата се на изток от имот 20.4 площ. В частта, южно от ползванията, терена е еднообразен, подходящ за земеделска обработка и се обработва. Площта на имоти с № 20.2 и 20.4 е записана от Общинска служба „Земеделие”. Старите овощни насаждения се отнасят за имоти с № 20.002 и № 20.004 – това са стари насаждения. Това не са пустеещи земи, а са овощни градини, които имат някакви признаци, че се ползват, но може би са изоставени, но има стари овощни насаждения – череши. Същото се отнася за терена, южно от ползванията в съседство с третокласния път Кюстендил – Трекляно, също е зает със стари овощни насаждения.
Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. за територията, в която попада имот № 020001, съгласно картата по чл.18г от ППЗСПЗЗ е било предвидено възстановяването на собствеността да бъде в съществуващи на терена стари реални граници. Изработената от изпълнителя, определен по чл.18в от ППЗСПЗЗ, карта и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници за землището на с. Драговищица е била разгледана и приета от комисия и на основание чл. 18д, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е обявена в ДВ бр.42/20.05.1994 г. с 14-дневен срок за възражения пред общинската служба по земеделие, след което е влязла в сила. Проектни имоти с № 020002, 020003 и 0200004 не са запазени в регистъра на имоти в картата на възстановената собственост на с. Драговищица. При огледа на място установил, че за проектните имоти 020002 и 020004 има съществуващи на терена стари реални граници съгласно определението на чл. 18 а от ППЗСПЗЗ - топографски елементи - пътища. За имот № 020002 това е западната граница, а за имот № 020004 -южната граница. На КВС първата граница - полски път не е нанесен като самостоятелен имот, а е включен в границите на имот № 000338-друга селскост. територия, а втората граница е дадена като имот № 00056 - плоски път, на който в КВС е нанесено само пътното платно. На място и двата пътя откъм процесиите имоти имат скатове с височина от 3 до 6 м, които не са отразени в КВС и на скицата за имот № 020001. По отношение на имотите от геодезическото заснемане на имоти по § 4 по ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Драговищица, чиято обща граница е нанесена със зелена линия на приложение 1, на място и в момента съществува метална двойна входна врата с катинар, показана между точките 2-3. По време на заснемането през м. февруари 2013 г. е съществувала ограда от бодлива тел и дървени колове, показана със съответния условен знак между точките 2-1 -20-19, от която в момента има остатъци само между точките 2-1. Такива остатъци от ограда има и между точките 3-61-4, както и между точките 5-6-7. Последните са по границата с имот, попадащ в имот № 019001, предоставен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но изоставен от ползвателя. Съгласно цитираната карта по чл. 18г от ППЗСПЗЗ имот № 019001 попада в границите, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 по ПЗР на ЗСПЗЗ. Действително в представената преписка от Община Кюстендил имот № 019001, като граница на имот № 020001, е посочен като използв. ливада на Община Кюстендил, но това е начинът на трайно ползване, а в компютъра на ОСЗ - гр. Кюстендил начинът на възстановяване (който не се отразява на скиците) е по § 4 по ПЗР на ЗСПЗЗ, за землището на с. Драговищица не са възлагани и не са изготвяни плановете, предвидени в §4кот ПЗР на ЗСПЗЗ. В заснетото място с ползвател С.Н.Р. съществува масивна постройка за сезонно ползване, която постройка е едноетажна с масивни носещи стени и ж.б.плоча със запазени частични елементи от покривна конструкция, без мазилки и без дограма. На 7 м. пред тази постройка има изградена масивна външна тоалетна. От извършената проверка в регистъра на картата за възстановена собственост след влизане в сила на картата имот 020001 е записан в регистъра на „неидентифициран собственик - стопанисван от общината”. По същия начин е записан и в Списъка на кадастралните единици по собственици,изработен от „Геокадконсулт” ООД - София по договор № 092938от 18.01.1995г. На основание на това записване имот № 02001 с площ 15.919 дка, НТП(начин на трайно ползване) - храсти и начин на възстановяване - СРГ( съществуващи на терена стари реални граници) е включен в Приложение № 1 към раздел 1, т. 1 от протоколно решение № 2 от 15.10.2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ като земи общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Към картата няма документи, които удостоверяват, че е имало процедура за анализ на грешки и предложение за начина им на отстраняване по отношение на границите на имоти с № 20.1 и 19.1. При условие.че е имало такава грешка, тя е трябвало да бъде отразена в Приложение № 1 към раздел П,т.1 от протоколно решение № 2 от 15.10.2010 г. на цитираната комисия. След закупуване на имота от Община Кюстендил по искане на И.П. със заявление № П-47/14.01.2013 г. на 21.01.2013 г. е съставен протокол за трасиране в уверение на това, че са трасирани границите на имот № 020001 и са материализирани на терена по Наредба № 49 от 05.11.2004 г. Трасирането е извършено от същата фирма изработила цитираните скици - проект и геодезическото заснемане на имоти по § 4 по ПЗР на ЗСПЗЗ. При него е установено, че в границите на имот № 020001 попадат проектните имоти № 020002 и № 020004, както и имотите от геодезическото заснемане на имоти по § 4 по ПЗР на ЗСПЗЗ, с изключение на част от около 220 кв.м, която попада в границите на имот № 019001.
По делото е прието заключение на съдебно – агрономическа експертиза, изпълнена от вещото лице А.Т., съгласно което заключение засадените овощни дръвчета в процесиите имоти на обща площ около 11 дка, съгласно специалната земеустройствена литература не следва да се определя като черешов масив. По-скоро това е едно маломерно, едновидово, многосортово черешово насаждение създадено при специфични теренни условия. Състоянието на овощните дървета е различно - от незадоволително до задоволително, добро и много добро. В имотите на ползвателите по 11-то ПМС като цяло е добро. Отделни растения са в задоволително съС.ие, а много от дърветата за възрастта си са в много добро съС.ие. Задоволително до добро е съС.ието на дърветата в имот № 020002. Почти същото е съС.ието па по-възрастните дървета в имот № 020004, докато по-младите (2г.) дръвчета са в незадоволително съС.ие. Почти всички дървета над 4-5 години са плододаващи. О тези израсли след силната, дълбока резитба, за подмладяване встъпват в плододаване след третата - четвъртата година от специалната резитба. Не са встъпили в плододаване дръвчетата (2-4 годишни), които са в своя младенчески период (естествен, биологичен начален неплододаващ период. За всички овощни дървета в процесиите имоти в една или друга степен са полагани грижи - провеждани са агротехнически мероприятия, но те са недостатъчни предвид изискванията на научно - обоснованата и практически доказана технология на отглеждане на черешовата овощна култура. Особено това се отнася за имотите № 020002 и преди всичко за имот № 020004 за младите дръвчета на двугодишна възраст в него. Възрастта на черешовите овощни дървета е от 2-3 г. до 28 – 29 години, а на кайсиите от 20 - 22 г. до 40-45 години.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Димитър С.ов Лазов, Иван Димитров Тодоров, Любен Драганов Ивков и Георги Кирилов Иванов. Съгласно показанията на свидетеля Георги Иванов от преди 10 ноември 1987-1988 година в работил на нива на братовчедката на Б.. Ю. и О. имат имоти в местността „Габие”, като един от имотите се намира по пътя от село Драговищица за село Злогош. Имотът е в една чукарка, в „Св. Илия” – така го наричат, защото там правят служба. Като се тръгне от Драговищица за Трекляно, имотът на Б. се намира от лявата страна. От пътя до имота на Б. разС.ието е около 50-60 метра. Ходил е на имота, когато работел имота на Ю. - това било 2002-2004 година. Имотът на Б. граничи с Р. и с ГЮ.. Площта на имота е към декар и нещо. В тази площ има само череши. В един декар място могат да се засадят 25-30 дръвчета. Едните от дръвчетата знае, че ги садиха от ТКЗС, а другите те си ги садили. Имотът на Б. граничи с път от южната страна, от северната страна граничи с пустеещ имот, от юг с път, от запад е имотът на Гюлбия, а пък тя граничи с пътя. Те владеят имота от както се развалило ТКЗС, през 1990-1991 година и от тогава Б. владее имота. След ТКЗС цялото село си взели имотите, като всеки си показа там, където му се намира имотът. Б. през цялото време е владял този имот. Не знае някой да има претенции за този имот. Не е имало проблеми с този имот. Напоследък разбрал, че се съдят Б. и госпожата. Имотът на Б. и имотът на трите ищци са съседни. Имотът на тримата ищци е над 2 дка и е насаден с череши по същия начин. Той е работил имотът на Р. и Т.. Имотът на Б. е терасиран и е под наклон. Имотът на Р. и Т. е под наклон, но няма тераси. Между имота на Б. и Р. има стари дървета и това е границата между двата имота. Старите дървета се различават от другите насаждения. Знае за имота на Р., когато той правел терасите през 1983 година, когато той се върнал на село. След това към 1989 година започнал да прави къщата. Имотът се ползвал от Р.. Имотът представлява тераси с плододаващи дървета – череши. Имотът Р. го владее от както е разделен, така както на Б.. Имотите се раздадоли през 1990-1991 година. Имотът на Р. се владее от сестрата на мъжа й. От разговор с Гюлбия знае, че децата идват да си берат черешите. Виждал е децата й, които живеят в Разлог и идват на село. Двете дъщери на Р. е виждал и зетовете им в имота, като си дойдат от Разлог. Имало е случай, в които са пръскали, брали череши. Сестрата на мъжа на Р. е наследница на Гюлбия. Тази жена има имот в съседство, но различен. От както са влезли във владение Р. и дъщерите й, не знае някой да е предявявал претенции спрямо имота. Не знае за проблеми във връзка с имота на Р.. Не зная да има проблеми във връзка с имота на Р..
Свидетелят Иван Тодоров заявява, че
познава двете страни по делото. Баща му около 1980 година взел имот на негово
име, който бил по това време необработваем, взел го
за ползване и го насадил с дръвчета. Имотът се намира в местността „Дабие” - на пътя за село Трекляно. С. взел имот в съседство
на имота на бащата на свидетеля, като първоначално взел 3-4 декара, а след това
и дъщерите му взели различни от неговия имот, които са в съседство, а след това
той ги обединил в един общ имот. Общата площ на трита имота е около 6 - 7 дка.
Общият имот граничи непосредствено с имота на баща му, от северната страна.
Източната граница е пътят за село Трекляно, от запад друг човек, по-нагоре имал
имот Димитър и синът му Пламен, и на север бил имотът на С.. Имотите на С. и
дъщерите му представлявали един скат. С. довел булдозер през 1982-1983 година,
изравнил тераси и насадил дръвчета – череши. С. заградил имота, имал поставена
ограда, като имал врата за влизане към имота на С.и баща му. Оградата била
телена, закрепена на колове. Това ограждане се направило около 1982-1983
година. Около 1982-1983 година в имота си С.построил вила. На разстояние около
5 до
Свидетелят Димитър Лазов заявява, че имотът, който е купила И.П. като обект, представлява чука (възвишение). Той не е виждал човек да работи в този имот. Минава по пътя, когато ходи в техния наследствен имот и никой не е видял да работи там. Тръгнал да търси имотите по наследство от 1996 година и не е виждал никой да работи там до сега. Има насаждения в имота, от северната страна 5-6 череши. Не е виждал тези череши някой да ги бере. В беритба на череши не е ходил, но доколкото разбира дърветата са млади – на 2-3 години и е възможно да образуват череши. Не е видял да се оре. Познава ГЮ., която починала. С нея имали добър контакт, но после тя отишла да живее в гр. Разлог и след това разбрал, че е починала. По време на черешобера не е минавал покрай имота тази година, нито миналата, нито по-миналата година. По време на черешобер не е минавал, защото черешите не раждат. В имота има постройка – тухлена с покрив, но не знае на кой е тази къща. Направило му впечатление, че има къщата покрив, а след това покривът изчезнал. Това било след 1990 година. От 1993-1994 година започнало земеразделянето. Отдолу от пътя е голямо възвишение и къщата е в началото на възвишението и от шосето от нея не може да се види нищо. Храстите са като жива преграда на имота и трябва да отидеш до там и да надникнеш.
Свидетелят Любен Ивков заявява, че покрай имота, който закупила И.П. ***, в която има череши. Минава по пътя за село Трекляно - по асфалтовия път. В имота не е виждал някой да го обработва. Преди три години на връщане от Локва видял в имота, че брали череши до канавката, на пътя. Там са около 5-6 череши. Имал интерес от берачи на череши и спрял да пита, те отговорили, че не са такива и са си техни черешите и не се наемат за бране на череши. Той не познава тези хора. Познава Димитър Пашалийски и Гюлбия, които починали. Познавам техните наследници – дъщерите на Димитър, защото Гюлбия няма деца, няма семейство. Дъщерите на Димитър са Д., другата не си спомням как се казва. Те живеят в гр. Разлог. Не е виждал дъщерите на Димитър в имота - тогава когато спрял да пита за услуга бране на череши, не били те. Минавайки по пътя му направило впечатление, че имало дъбови дървета в този имот и че са отрязани – това било тази пролет. От пътя се вижда, че в имота има черешови насаждения. От главния път не се вижда целият имот, защото е на завой. Има черешови насаждения в имота, Това, което се вижда от пътя са единични дървета. Има постройка в имота, но не знае чия е. Не е виждал никой около постройката. Минавайки покрай имота не е виждал хора, които да го обработват. Постройката в имота се вижда, че е тухлена, но няма покрив.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно и съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, които са собственически такива искове. Съдът в настоящия си състав, доколкото по отношение допустимостта на исковете, с които е сезиран следи служебно във всяко положение на делото, счита, че следва да прекрати производството по делото по отношение посочените като ответници по исковете Община Кюстендил и И.П., по следните съображения: Предмет на делото при установителен или осъдителен иск за собственост е принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в патримониума на ищеца. Надлежен ответник по този иск е лицето, което оспорва правата на ищеца, като заявява върху спорния имот свое право на собственост или правно основание за осъществяваното от него владение или държане. Когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост за него, ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател, освен ако последният си е запазил някакво вещно право върху вещта. Спорът за собственост съществува реално само между ищеца и последния приобретател на имота, който счита себе си за собственик въз основа на придобивната сделка, по която е страна. Праводателят и приобретателят по сделката не са нито задължителни, нито обикновени другари по иск за собственост на вещта, предявен от трето лице. Праводателят не може да противопостави свое съществуващо право на собственост върху вещта, а в чистия случай няма и правно основание за владение или държане върху нея, поради производството по настоящото гражданско дело следва да се прекрати в частта му по отношение на посочените като ответници по исковете Община Кюстендил и И.Р.П., в какъвто смисъл е и решение № 241 от 06.03.2014г. на ВКС, първо г.о., постановено по гр. дело № 14/2013г., което решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г. относно претендираната от тях собственост на основание земеделска реституция и по наследство, алтернативно на основание давностно владение на 1. 724 дка от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, м. „ Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 1.724 дка. е идентифицирана като имот № 020004 съгласно приложената скица – проект и има формата на четириъгълник с дължина на северната граница - 43.65, дължина на източната граница - 33.75 м., дължина на южната граница - 48.57 м. и дължина на западната граница – 43.38 м:
Посочените ищци претендират право на
собственост върху посочения имот на основание земеделска реституция,
алтернативно – на основание давностно владение. Легитимират се като собственици на посочения имот с решение
№ 23-44/13.09.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Кюстендил,
понастоящем Общинска служба по земеделие -гр. Кюстендил, с което на
наследниците на О. Харалампиева Р. е признат за
възстановяване в съществуващи (възстановими) стари
реални граници земеделски имот - лозe с площ oт 2, 000 дка в местността „Осое”
в землището на с. Драговищица (имота под № 5 oт
решението). Решенията на ОСЗ биват два вида (признавателни и възстановителни) и следва да се
различават, доколкото обуславят различни правни последици в хода на специалните
административни производства за възстановяване на правото на собственост.
Следва да се разграничават признавателните от възстановителните решения на ОСЗ,
доколкото в случая в настоящото производство са налице признавателни такива, представени от ищците и
посочени по – горе, които нямат конститутивно
действие. Възстановителните, влезлите в сила решения на ОСЗ по чл. 14, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, придружени със скица, имат конститутивно действие за правото на собственост. В случая цитираното решение №
23-44/13.09.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Кюстендил, с което е признато правото на възстановяване на
собственост на наследниците О. Харалампиева Р., като не са посочени граници и съседи на имота, е от т.нар. първоначални или признавателни,
с които само се признава право на възстановяване на имотите, без същите да са
описани по площ и граници. Решенията по
чл. 14, ал. 1, т. З от ЗСПЗЗ са признавателни решения и с тях се признава правото
на собственост при условията на § 4 - 4л от ЗСПЗЗ, като в решението се описват
размерът и местността, в която се намирали земеделските земи, като
възстановяването им се извършва въз основа на изработване на помощен план и
план на новообразуваните имоти, поради което съдът в настоящия си състав счита,
че не са ангажирани доказателства за приключила в полза на ищците, респ. в
полза на техни праводатели реституционна процедура с
влязъл в сила администартивен акт, имащ конститутивно действие, поради което претенцията на ищците Б.С.П.,
Ю.Й.С. и О.С.Г. относно правото им на собственост върху претендирания, посочен
от тях имот на основание земеделска реституция, е неоснователна.
Доколкото претенцията на ищците Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г. относно правото им на собственост върху претендирания, посочен от тях имот на основание давностно владение е заявена евентуално с оглед претенцията на същите на основание земеделска реституция в съотношение обуслвящ към обусловен иск, съдът следва да разгледа и претенцията им за собственост на основание давностно владение. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Държателят не може да придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица. В този смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5 години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да нанаправи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание В т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. е прието, че правни основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС са прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на праводателя му. За да може да стори това, между предишния и настоящия владелец следва да съществува правоприемство - частно или общо. Докато при общото правоприемство владението може да бъде само еднородно (или добросъвестно или недобросъвестно, както на праводателя, така и на правоприемника), при частното правоприемство, то може да бъде и нееднородно (това направодателя да бъде недобросъвестно, а на правоприемника – добросъвестно). При такава нееднородност, ако се извърши присъединяване по чл. 82 ЗС, ще намери приложение срока за придобиване на право на собственост по давност от 10 години при недобросъвестно владение на недвижимия имот. От посочените в общия закон положения, уреждащ придобивната давност като оригинерно правно основание за придобиване право на собственост, са налице изключения, посочени в специални закони по отношение на някои имоти, за които е налице правна забрана за придобиване на същите по давност (посочен от закона срок, в който и да е било упражнявано фактическо владение върху вещта, същата не може да бъде придобита по давност от владелеца) и доколкото специалните закони дерогират действието на общия такъв, следва да бъде отчетено тяхното приложени в случая, тъй като предмет на петиторните искове в настоящото производство са именно вещи, попадащи под действието на посочените по – горе специални правни норми по отношение приложението института на придобивната давност, а именно: за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и са били продадени от ТКЗС на трети лица има и конкретна разпоредба в ЗСПЗЗ - чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ визира, че лицата, които са закупили или получили по друг начин земеделски имот от ТКЗС или ДЗС или от друг държавен или общински орган не могат да се позовават на придобивна давност. Следователно за имотите, които са били включени в ТКЗС, до влизане в сила на ЗСПЗЗ давност не е текла, независимо дали те са останали кооперативна собственост или са станали частна собственост след продажбата им от ТКЗС или предоставянето им от други държавни или общински органи на трети лица. В първия случай важи забраната на чл. 86 от ЗС по отношение на имоти, които са социалистическа собственост (каквито са били и имотите- кооперативна собственост), а във втория случай се прилага забраната на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Отделно от това съгласно Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по т.гр.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, новата давност, която започва да тече след 22.11.1997 г., е идентична с давността, която е текла преди приемането на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ. Тоест, ако владелецът е установил добросъвестно владение преди 1997 г., след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ той може да придобие правото на собственост върху имота след владение в продължение на 5 години (срока по чл. 79, ал. 2 от ЗС) и обратно, ако установеното преди 1997 г. владение е било недобросъвестно, то след приемането на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ владелецът може да придобие имота по давност след изтичането на 10 години (срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС).
От друга страна съгласно пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. в ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), е спряна давността за придобиване на имоти, които са частна държавна или общинска собственост, за периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2014 г. Между страните в настоящото производство е спорен въпросът дали и кога процесните имоти са станали общинска собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделски земи, останали след възстановяване на собствеността се стопанисват и управляват от общината и при изпълнение на определени изисквания и срокове стават общинска собственост. Процедурата за придобиването им от съответната Община следва реда на чл. 45в - 45ж ППЗСПЗЗ и включва: определяне на земите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ от нарочна комисия, която се назначава от директора на ОД „Земеделие” и чието решение се одобрява също от този орган; издаване на решение от ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността по чл. 45д; установяване границите на имотите по смисъла на чл. 45е; предоставяне на мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината – чл. 45ж, ал.1; издаване на заповед от кмета на общината (след изм. от 2011г. – решение на Общинския съвет) и решение на ОСЗ за възстановяване на право на собственост – чл. 45ж, ал.3. Всеки един етап от процедурата приключва с издаване на акт от съответния орган, който подлежи на оспорване. Комисията по чл. 45в от Правилника определя земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ въз основа на картата на възстановената собственост. На този етап не могат да се решават спорове относно това дали земята е земеделска, а само се обособява останалата след възстановяване на собствеността земя - решение 964/11.12.2010г. по адм. дело 731/2009, 7 състав, АССО и решението на ВАС за потвърждаването му – 9298/2011г. Ако искането до кмета на общината (общинския съвет) по чл. 45ж, ал. 1 не съответства на резултатите от анкетирането по чл. 45е, ал.3, то е немотивирано, защото обезсмисля анкетирането. Такова искане следва да бъде отказано – реш. 6449/10.05.2011г. по адм. дело 16450/2010г., ІV отд. Решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделска земя при условията на чл. 45д от ППЗСПЗЗ. Въпросното решение се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на общинската комисия по земеделие - чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а след влизането му в сила въз основа на него общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на собствеността - ал. 3 от същата норма. От анализа на последните разпоредби следва да бъде направен извода, че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ има белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване – определение 14139 от 12.11.2012г. по адм. дело № 13515/2012 г. на ВАС, І отделение. Липсват данни в настоящото производство решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ да не е влязло в сила. Отделно от горното съгласно приетите по делото съдебно – технически експертизи, КВС на СРГ на землище с. Драговищица е била разгледана и приета от комисия и обявена в ДВ, бр. 42/20.05.1994г. с възможност за обжалване в предвидения от закона срок, след който срок, КВС на СРГ на землище с. Драговищица ведно с настоящия вид на имот 20.1 е влязла в законна сила. Имот 20.1 не е изменян. В него не са извършвани отразявания на подлежащи на възстановяване имоти, както и имоти, предоставени за ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Съгласно изр. 2 на посочената разпоредба след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. С оглед на това и установеното по делото влизане в сила на КВС на СРГ на землище с. Драговищица месец след обнародването й в ДВ – на 20.06.1994г., имотът е станал общинска собственост към посочената дата на влизане в сила на КВС, като съобразно посоченото Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по т.гр.д. № 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, и посочената разпоредба на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. в ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), съгласно която е спряна давността за придобиване на имоти, които са частна държавна или общинска собственост, за периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2014 г. и доколкото дори и да се приеме, че ищците респ. праводателите им са влядяли претендирания имот, съдът приема, че същите за недобросъвестни владелци, съобрано дадените в т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. разяснения, считано от 22.11.1997 г. отпадането на забраната за придобиване по давност на земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ до 01.06.2006г. – началният момент, от който е спряна давността за придобиване на имоти, които са частна държавна или общинска собственост, не е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на имота по давност чрез упражняване на недобросъвестно владение – 10 години. Съответно след 01.06.2006г. дори и да са продължили да владеят претендираните имоти, ищците не могат да се позовават на течащ в тяхна полза срок, с оглед посочената забрана, която е в сила до 31.12.2014г. и доколкото съобразно изложеното по – горе съдът в настоящия си състав приема, че процесният имот е станал общински такъв след влизане в сила на КВС на СРГ за землището на с. Драговищица.
С оглед гореизложеното, крайният правен извод на съда е, че претндираната от ищците Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г. вещ не е придобита по давност от същите, поради наличната правна забрана за това, доколкото съдът счита, че същите са недобросъвестни владелци по смисъла на закона, като към момента на предявявана на исковата молба нито в полза на същите, нито в полза на праводателите им е изтекъл предвидения от закона десетгодишен давностен срок. С оглед този правен извод, съдът счита за ненужно да обсъжда по същество събраните по делото гласни доказателства за установяване твърдението на ищците Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г., че са владяли процесния имот за сочения от тях срок.
По иска, предявен от Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. - Елчинова относно претендираната от тях собственост на основание земеделска реституция и по наследство, алтернативно на основание давностно владение на 2.134 дка от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, в м. „ Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 2.134 дка е идентифицирана като имот с № 020002 (съгласно приложената Скица-проект № Ф30703/21.08.2012 г. изд. от ОСЗ - гр.Кюстендил) и има формата на петоъгълник с дължина на границите, както следва: дължина на северозападната граница - 33.53 м.. дължина на източната граница - 55.11 м., дължина на югоизточната граница - 46.51 м., дължина на югозападната граница - 28.74 м. и дължина на западната граница -53.82 м.:
Посочените ищци претендират право на собственост върху посочения имот на основание земеделска реституция, алтернативно – на основание давностно владение. Легитимират се като собственици на посочения имот с решение № 23-10/10.12.1992г. по чл. 18ж, ал. 1 по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ПК - Кюстендил, понастоящем Общинска служба по земеделие - гр. Кюстендил, с което на наследниците на Стоимен Харалампиев Пашалийски е признат за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници земеделски имот - нива с площ от 1.400 дка в местността „Дебие” в землището на с. Драговищица (имот под № 19 от решението), което решение е признавателно такова, поради което съдът счита, че е неоснователна претенцията на ищците Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. - Елчинова за собственост на посочения имот по изложените съображения относно видовете решение на ОСЗ, изложени от съда при обсъждане основателността на претенцията на ищците Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г. на това основание земеделска реституция, поради което съдът счита за ненужно да ги повтаря отново.
Доколкото претенцията на ищците Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. - Елчинова относно правото им на собственост върху претендирания, посочен от тях имот на основание давностно владение е заявена евентуално с оглед претенцията на същите на основание земеделска реституция в съотношение обуслвящ към обусловен иск, съдът следва да разгледа и претенцията им за собственост на основание давностно владение. Изложените правни изводи по отношение невъзможността за придобиване правото на собственост на основание придобивна давност на претендирания имот от страна на ищците Б.С.П., Ю.Й.С. и О.С.Г., съдът счита, че са относими и към претенцията на ищците Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. – Елчинова, поради което счита за ненужно да ги повтаря отново. С оглед този правен извод, съдът счита за ненужно да обсъжда по същество събраните по делото гласни доказателства за установяване твърдението на ищците Р.В.П., Д.Д.Д. и Т.Д.П. – Елчинова, че са владяли процесния имот за сочения от тях срок.
По исковете, предявени от С.Н.Р. относно претендираната от него собственост на основание давностно владение на имот с площ от 2 560 кв.м. от имот № 020001 в землището на с. Драговищица, в м. „ Дабие” с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ е заключена между координатни точки 1, 2, 41, 54, 53, 52, 51, 13, 14, 45, 44, 18, 19, 20, 1 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 заснемане и имот с площ от 1 482 кв.м. от имот № 020001 в землището на с. Драговищица, в. м. „Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и сеседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ е заключена между координатни точки 2, 3, 61, 63, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 51, 52, 53, 54, 41, 2 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 заснемане:
На ищеца С.Р. през 1982г. и през 1983г. са му предоставени за ползване с Удостоверение № 565/03.09.1982г. и с Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет — с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет 2 бр. имота в землището на с. Драговищица, местността „Дабие”. Единият имот с площ 1.000 дка - този по Удостоверение № 565/03.09.1982 г., а другият - с площ 1.700 дка - този по Удостоверение № 94/25.10.1983 г.
С §4 ПЗР на ЗСПЗЗ е прекратено правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. На гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4 е дадена възможност, съгласно § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият право на собственост върху тях, в следните хипотези: 1. когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г.; 2. когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В §1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ изрично е посочено кои постройки не се считат за сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ, съответно не се включват в застроената площ, а именно: 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива включително. Придобиването на правото на собственост се осъществява след заплащане на земята на собственика и въз основа на изготвена по нарочен ред оценка. Когато на собственика не бъде заплатена стойността на земята, той придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя, построил сградата, или на неговите наследници. Когато земята или сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана за новообразуваните имоти по § 4к се изнасят на публична продан. В хипотезата на §4б ПЗР ЗСПЗЗ ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Ако на едно лице е било предоставено право на ползване върху два или повече имота, те могат да придобият право на собственост при условията на § 4а и 4б само върху един от тях по избор. Съгласно § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, гражданите,чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. Разликата над 600 кв. ми над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. Земите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота на ползвателите и се заплащат от тях на собствениците по пазарни цени. За придобиване на правото на собственост върху имотите и изготвяне на оценките се подава заявление пред общината. Сроковете за това са многократно удължавани. Последно съгласно ПМС 234/99г. заявленията се подават в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти. Но с ПЗРЗИДЗСПЗЗ, бр.13 от 2007г. - § 29 е даден нов едногодишен срок за заварени случай с изготвени ПНИ. Заварени случаи са такива, при които е започнала процедура по определяне на оценката, но не е завършила. Данни за наличие на осъществяване на посочения по – горе фактически състав не са налице по отношение на претендираните от ищеца Р. имоти, като следва да се посочи, че съгласно заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице В. за землището на с. Драговищица не са възлагани и не са изготвяни плановете, предвидени в §4 кот ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно и доколкото претендираните с предявените от него петиторни искове от ищеца Р. имоти са земеделски такива, за които е налице забрана за придобиването им по давност с оглед изложените по – горе съображения, предявените от него искове, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по изложените по – горе съображения за правната невъзможност същите да се придобият по давност. С оглед този правен извод, съдът счита за ненужно да обсъжда по същество събраните по делото гласни доказателства за установяване твърдението на ищеца Стоян Р., че е владял процесните имот за сочения от него срок.
По исковете, предявени от К.С.Р. относно претендираната от нея собственост на основание давностно владение на 1 540 кв.м. от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 1 540 дка е заключена между координатни точки 4, 89, 87, 86, 85, 84, 83, 82, 81, 77, 76, 75, 74, 73, 72, 63, 61, 4 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 г. от „КА Модекс" ЕООД - гр. София геодезическо заснемане и Н.С.К. относно претендираната от нея собственост на основание давностно владение на 1 410 кв.м. от имот с № 020001 в землището на с . Драговищица с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка. с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056. която площ от 1 410 кв.м. е част от площта от 1647 кв.м.. заклинена между координати точки 4,5,6,7,8,9, 10, 11, 12,81,82,83, 84, 85, 86, 87, 89. 4 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 г. от КА Модекс- ЕООД - гр.София геодезическо заснемане:
На К.С.Р. през 1983 г. е предоставен за ползване с Удостоверение № 94/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет 1 бр. имот в землището на с. Драговищица в местността „Дабие”. Имотът е с площ 1.000 дка. На Н.С.К. през 1983 г. е предоставен за ползване с Удостоверение № 95/25.10.1983 г. на Общински народен съвет - с. Драговищица на основание Постановление № 11 на Министерски съвет също 1 бр. имот в землището на с. Драговищица, местността „Дабие”. И този имот е с площ 1.000 дка.
Съдът счита за неонователни претенциите на ищците К. и Н. Ризови по изложените съображения за неоснователност на предявените в настоящото производство от ищеца Р. и останалите ищци на основание давностно владение искове, поради което намира за ненужно да ги повтаря. С оглед този правен извод, съдът счита за ненужно да обсъжда по същество събраните по делото гласни доказателства за установяване твърдението на ищците К.С.Р. и Н.С.К., че са владяли процесните имоти за сочения от тях срок. С оглед тези правни изводи, съдът счита за ненужно да обсъжда по същество направените от ответниците оспорвания на посочените удостоверения.
Относно твърдението на ищците, че процесните претендирани от тях
имоти е следвало да им бъдат предоставени по реда на пар.
27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ:
Предоставянето на правото на ползване върху тези земи се урежда от приетата от общинския съвет наредба, на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС и която наредба не е въведена в предмета на доказване, респ. обсъждане в настоящото производство.
Относно възражението, направено
от ответниците П. и Б., че исковата молба е нередовна, поради неиндивидуализиране на претендираните
от ищците имоти:
Индивидуализация на имота
недвижимите имоти са: номера на имота по подробния устройствен
план, по кадастралната карта или по кадастралния план и съседите му (границите
му). Когато за местността, в която се намира имотът, няма план, съществен
индивидуализиращ белег са границите на имота, а не неговата площ. В този
смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- решение № 672
от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 751 от
11.01.2011 г. по гр.д.№ 570 от 2009 г. на ВКС, първо г.о. и др. В случая
границите на претендираните от ищците имоти са
посочени в исковата молба.
С оглед изложеното, предявените в настоящото производство искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, като с оглед мотивите, изложени по – горе на съда за отхвърлянето им, не следва да се обсъжда по същество насажденията на овощни дръвчета в претендираните имоти.
По искането на ищците основание чл. 537, ал. 2 oт ГПК съдът да отмени АОС № 2632/01.08.2012 г., договор за продажба, вписан в Службата по вписванията - гр. Кюстендил под № 123, том 13, вх.рег.№ 3904/30.11.2012 г., както и Нотариален акт за покупко-продажба № 149, том I. дело № 81/22.01.2013г. вx. рег. № 238/22.01.2013 г. по описа на Службата по вписванията гр. Кюстендил:
Същото не следва да се разглежда по същество, с оглед изхода от делото, доколкото е направено под условие - с оглед уважаване на предявените от ищците искове, като само за пълнота следва да се отбележи, че на отмяна по реда чл. 537, ал. 2 oт ГПК подлежат само констативните нотариални актове, не и актовете от видовете, които ищците са поискали съдът да отмени, поради което същото искане е недопустимо по принцип.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и доколкото претендирани са такива от ответниците И.П. и Р.Б., като следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, на същите следва да бъдат присъдени сторените такива от тях в размер съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК в общ размер на 738, лева за възнаграждения за вещи лица.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2095/2013г. по описа на РС – Дупница в частта, в която исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Б.С.П., ЕГН **********,***; Р.В.П., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си Валери Христов Чавдаров; Стоян Н.Р., ЕГН **********,*** лично и като пълномощник на К.С.Р., ЕГН ********** и Н.С.Р., ЕГН **********; Ю. Й.С., ЕГН **********,***; О.С.Г., ЕГН **********,***; Д.Д.Д., ЕГН **********,*** и Т.Д.П. – Елчинова, ЕГН **********,***, са предявени срещу Община Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, представлявана от Петър Паунов - кмет и И.Р.П.,***, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.С.П., ЕГН **********,***, Юла Й.С., ЕГН **********,***; О.С.Г. ЕГН **********,*** срещу Р.Й.Б., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника, че те са собственици на основание реституция и придобиване по давност на 1.724 дка от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, м. „ Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338,019001, 000001,000056, която площ от 1.724 дка. е идентифицирана като имот № 020004 съгласно приложената скица – проект и има формата на четириъгълник с дължина на северната граница - 43.65, дължина на източната граница - 33.75 м., дължина на южната граница - 48.57 м. и дължина на западната граница – 43.38 м, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.П., ЕГН **********,***, Д.Д.Д., ЕГН **********,*** и Т.Д.П. – Елчинова, ЕГН **********,*** срещу Р.Й.Б., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника, че те са собственици на основание реституция и придобиване по давност на 2.134 дка от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, в м. „ Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 2.134 дка е идентифицирана като имот с № 020002 /съгласно приложената Скица-проект № Ф30703/21.08.2012 г. изд. от ОСЗ - гр.Кюстендил/ и има формата на петоъгълник с дължина на границите, както следва: дължина на северозападната граница - 33.53 м.. дължина на източната граница - 55.11 м., дължина на югоизточната граница - 46.51 м., дължина на югозападната граница - 28.74 м. и дължина на западната граница -53.82 м., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Стоян Н.Р., ЕГН **********,*** срещу Р.Й.Б., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание придобиване по давност на имот с площ от 2 560 кв.м. от имот № 020001 в землището на с. Драговищица, в м. „ Дабие” с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ е заключена между координатни точки 1, 2, 41, 54, 53, 52, 51, 13, 14, 45, 44, 18, 19, 20, 1 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 заснемане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Стоян Н.Р., ЕГН **********,*** срещу Р.Й.Б., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание придобиване по давност на имот с площ от 1 482 кв.м. от имот № 020001 в землището на с. Драговищица, в. м. „Дабие”, с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и сеседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ е заключена между координатни точки 2, 3, 61, 63, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 51, 52, 53, 54, 41, 2 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 заснемане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от че К.С.Р. ЕГН ********** срещу Р.Й.Б., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание придобиване по давност на 1 540 кв.м. от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица, с ЕКАТТЕ 23282 с площ 15.919 дка, с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056, която площ от 1 540 дка е заключена между координатни точки 4, 89, 87, 86, 85, 84, 83, 82, 81, 77, 76, 75, 74, 73, 72, 63, 61, 4 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 г. от „КА Модекс" ЕООД - гр.София геодезическо заснемане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Р., ЕГН ********** срещу Р.Й.Б., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание придобиване по давност на на 1 410 кв.м. от имот с № 020001 в землището на с. Драговищица с ЕКАТТЕ 23282, община Кюстендил, с площ 15.919 дка. с начин на трайно ползване: храсти, при граници и съседи на имота: имоти с номера 000338, 019001, 000001, 000056. която площ от 1 410 кв.м. е част от площта от 1647 кв.м.. заклинена между координати точки 4,5,6,7,8,9, 10, 11, 12,81,82,83, 84, 85, 86, 87, 89. 4 на приложената скица от извършеното на 18.02.2013 г. от КА Модекс- ЕООД - гр.София геодезическо заснемане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК Б.С.П., ЕГН **********,***; Р.В.П., ЕГН **********,***
Стоян Н.Р., ЕГН **********,***; К.С.Р., ЕГН ********** и Н.С.Р., ЕГН **********;
Юла Й.С., ЕГН **********,***;
О.С.Г., ЕГН **********,***; Д.Д.Д., ЕГН **********,*** и Т.Д.П. – Елчинова, ЕГН **********,*** да заплатят на Р.Й.Б.,
ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на 738, 00 (седемстотин тридесет и осем лева)
за възнаграждения за вещи лица.
Решението в частта му, имащо характер на определение, с което производството по делото се прекратява може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: