№ 27
гр. гр. Димитровград, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Д. М. П.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100556 по описа за 2023 година
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, чрез
процесуален представител, установени в исковата молба са :Подзащитният
ми е страна по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 №5863436 -
20.10.2022 подписан с ответното дружество „Вива Кредит" ООД.Съгласно
чл.1 ал.3 от договора, подзащитният ми трябва да заплати такса заекспресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на
299.43лева. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, подзащитният ми
трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно
разглеждане в общ размер на 887.13 лева, при сума на получаване е размер на
500.00 лева, при ГПР 49.50%, годишен лихвен процент 40.32 °/о и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 9 вноски. Наред с това в чл.4 ал.2
от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 199.62
лева. По този начин общата сума, която доверителката ми следва да заплати е
в размер на 1 086.75 лева. Считам, че клаузата съдържаща се в чл.1 ап.3 от
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 Nº, 58634~б - 20.10.2022
скгиочен между доверителя ми и ,,Вива Кредит" ООД която предвижда
зашгащането на гакса за експресно разглеждане на докумеитите в размер на
299.43 лева и хлаузата сьдържаща се в в чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 № 5863436 - 2Q.10.2022 сключен между
доверителя ми и „Вива Кредит" ООД която предвижда заплащането на
хеустойка в размер на 199.62 лева, са нищожни на основаине чл. 26, ал. 1 от
33Д и пораgи това, че са сключеин npu неспазване на нормите на чл.10а,
чл:11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, какrо и по чл. 143, ап.1 от
ЗЗП.Предвйддёиите клаузи в чл.1 ап.3 и чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 № 5863436 - 2010.2022 са и неравноправни по
1
смисьла на чл. 143, г 5 ЗЗП, тьй каtо съиртге са необосновано високи. В глава
четвърта от ЗП1 е у'редено задължениё на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособностга на потребителя
и при отрицателиа оценка да откаже сключването на такьв. В този смисьл е
еъображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните
клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на
документи" и в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
възнаграждение в размер на над размера на отпуенатия кредит По този начин,
клаузите предвиждащи заплащането на допълиителии услуги са
неравноправни по смисьла на чл.143,т 5 от ЗЗП, тьй като еъщите са
необосновано виеоки. Оеновната цел на така уговорената клаузи е да доведът
до неоснователио обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Въз
основа на гореизложеното, ще помоля съда да приеме, че клаузата съдържаща
се в чл.1 ал.3 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 № 5863436 -
20.10.2022 сключен между доверителя ми и ,,Вива Кредит" ООД, която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 299.43 лева и клаузата съдържаща се в в чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА
ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 №5863436 - 20.10.2022 сключен между
доверителя ми и ,,Вива Кредит" ООД, която предвижда заплащането на
неустойка в размер на 199.62 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
чиято невалидност моля да бъде прогласена. Ще помоля съда да осъди и
ответната страна да заплати направените в настоящото производство
разноски. Ответникът депозира отговор в срок, в който твърди следното: На
22.05.2023 г. доверителят ми получи препис от искова молба, депозирана
пред РС Димитровград от Н. Д. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. М. М., с която се иска от съда: - да признае, че клаузата,
съдържаща се в чл.1, ап.3, която предвиждат заппащането на такса за
експресно разгпеждане на дОкументи и клаузата по чл. 4, ал. 2, която
предвижда заплащането на неустойка, отдоговор за паричен заем №
5863436/20.10.2022 г., скпючен между ищцата и ,,ВИВА КРЕДИТ" АД, са
нищожни на основание чл.26, ал. 1 от З3Д вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл.11, чл. 19
3ПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗПК; - Претвндират се разноски за исковото
пр0изводство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор от
името на „ВИВА КРЕДИТ" АД (правоприемника на „Вива Кредит" ООД),
като оспорва изцяло предявените от Н. Д. Т. обективно съединени искове по
основание и размер и мОли да се остави исковата молба без уважение като
неоснОвателна и нвдОказана. Твърди следното:Към настоящият момент
заемателят не е ппатил никакви суми по процесния договор, което от своя
страна обуславя нашия праввн интврвс да предявим насрвщен юск за
2
съвместно разглвждане с иска по напоящото двпо. моля за сьвмвстно
разглвждане да бъдв допуснвт првдпаввния с настоящия отговор —иск, който
двпозирам с првпис за отввтната прана по него. От името на моя доверитеп
възразявам срещу предявените изкОве за обявяване на клаузитв на чл. 4 ал. 1
и ал. 2 и по чл. 1, ал. 3 отдОговора за нищожни, като считам претенциите на
ищцата за неоснователни по излОжените сьображения: 1.1. По отношенив на
искането за прогласяванв на нищожноп на договорвната нвустойка 1
Съглвсно разпоредбатв на чл.4 от договора, ищцата се е сыласила и
задължипа в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описвни в него. за крвдитора не същепвува звбрана да
изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай
дори е двден0 право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави
в зввисимост от възможностите му. В този смисъп не можем да се сыласим с
наведените твърдения, че за нея били поставени услОвия, невъзможни за
изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду няколко
възможнопи. С изискването за предостввяне на едно от двете посочени в
договора обезпечения по никвкъв начин не се изключввт ипи ограничават
праввта на потребителя, произтичащи по закон. Ищцата навежда голословно
твърдение, че неустойката била уговоренв в нарушение на добрите нрави, без
да конкретизира квкъв конкретен морвлен принцип е бил накърнен. добрите
нрави са морални норми, на които законът придвва правно значение, защото
правната последица от тяхното нврушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора съсзвкона.Понятието „добри нрави", по смисъла
на чп. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански и търговски правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения. добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирвни правилз, з сьществуват като общи
принципи ипи произтичат от тях. Твкива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и тьрговските взаимоотношения и на
предотврвтяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка,
позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищцата следва да докаже в
какво точно се изразява противоречивто в процесния случай и да наведе
твърдения и доказателствв за нврушвването на определен морален принцип.
Какввто и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която
прави претенциите за лишени от смисьп и недоказани. Доколкото понятието
„добри нрави" е субективно и относително, то подлежи на изследввне и
доказввне от праната, която желве да се позове на него. в конкретния случай
това е Н. Т.. Твкива доказателства не са внгажирани. Няма универсвлен
критерий когз даденв уговоркв влизз в противоречие с добрите нрави, поради
което това трябвв да бъде изследвано за всеки конкретен случай. Исковвта
мопба не предоставя никвква детайпност и доказателствз в тази насока.
Законът не поставя изискване при уговаряне на неупойка да се посочва к0и
3
вреди ще бъдат компенсирвни с неустойката. Именно в това се изразява
нейният смисъп — отпадането на необходимостта вредите да бъдат доказвани
от изпрввнвтв страна по договора (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). В настоящия случай
неизпълнението на задължение за предопавяне на обезпечение поставя
Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на
длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Не следва да се
подценява значението на обезпечението за заемодателя. Ищцата удо6н0
пропуска, че е получила и усвоипа сума в размер на 500 лв. без предварително
да е дапа какввто и да в гаранция за връщането й. Зв разпика от много други
финансови услуги, които се предлагвт на пазарз, тази, която ищцатз е
избрвлв, не изисква от него предварителното Осигуряване на обезпечение,
което й слздава удобпвото бързо да получи и попзва парична сума в немапьк
размер, като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функциятз на
неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да пимулира
длъжникв да бъде изряден в съблюдвването на своите договорни задължения.
Дружеството действително е поело значителен риск, че при евентуално
неизпълнение от страна на заемателя, то нямв да може да сьбере дължимото
си вземане. С цел опазване на законния cu интерес, „Вивз Кредит" ООД
трябва да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по
отпуснвтите от него кредити, като епествено това се постига чрез
включването на сьответните договорни клвузи,с които потребителите са
предвврително запознати сьобраано законовите изисквания. напрввените в
исковатв молбв твърдения, че размерът на неустойката е твърде висок остро
противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с принципв на
свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки специалист в сьответнатв
материя, би могьл по-добре да прецени и без сьмнение внимвтелно е
изчислил рвзмера на риска и небпвгоприятните последици, които би
претърпял, в случай че предопавеният от него заем, при това за немапка сума,
остане нвобезпечен. Неустойкатв е предвиденв, за да дисциплинира длъжника
при изпълнение на поетите от него договорни звдължения. Всякв еднв от
договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да
бъде скрепена със санкция, квкввто страните намерят за добре. Дружеството
не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките
за предоставяне на обезпечение и неупойка за изпъпнение. Поемайки по-
голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаввнет0
му по своя преценка и в случай че пОтребителят не ги намира за резонни, то
той на свой ред имв пълното право да не полапз подписа си под тях. Не
можем да се съгласим, че потребителят е бил поставен в по-неблвгоприятно
положение. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-днввен
срок от сключввнето на договора, той е можел да забвви сключването му до
момента, в който е в състояние да го осиryри или изобщо да не встьпва в
договорни правоотношения с ответника. Дружеството не е принудило ищцата
да сключи догОвор за заем, сьответно услОвията по него не са й напожени.
Тя самостоятелн0, по собствени подбуди и воля е пожелала да сключи
4
договора за заем и да се издължи сыласно договорените условия. На пазара на
бързи кредити работят нвд 100 финансови институции, в никвкъв случай
дружеството не е напожило на ищцата да се възползва от негОвите услуги.
КредитОрът не е монополист, за да напага задъпжитепно на потребителите да
се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при индивидуални
условия, а не при общи такива. Следвв да се отбележи, че всеки заемател по
договор за потребителски кредит разполага с гарантираната отчп. 29 от3ПК
възможностда се отквжв отдоговорв в 14-дневен срок, за която ищцата също е
била информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че
упражни правото си, тя би дължвлв връщане единствено на пОлучената в
заем главницв и не би дъпжапа нвчислената му поради непредоставяне на
обезпечение неустойка. В този смисьл, след като е разбрала, че е в
невъзможност да изпъпни задължението си по чл. 5, вл. 1 от договора и при
положение, че не е пожепалв да понесе тежесттв на неустойката по чл. 5, ал. 2
от договора, то тя е разпопвпºпа с 14 дни да се откаже от договора и по този
нвчин да избегне неблагОприятните за себе си последици. Ищцата обвче не е
сторила това, от к0ето следва, че тя е решил да ползва кредита и да изппати
нвчислената му неустойкв. Непредоставянето на обезпечение поставя
сериозна несиryрност пред кредитора дали ще успее събере сумата по
предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на
тьрговска дейност, следоватвлно и източник на приходи. Решението при
какви условия то ще отпуска кредити в рамките на звкона е автономна,
незввисимо от сьображенията, които трети лица могат да имат, като те биха
могли да изразят несыласието си като не ползввт услугите му. но оспорването
на тяхната резонност, след като веднъж е изразено съглвсие с тях, показва
меко квзано недобросъвестност и цепи злоупотреба с право. На следващо
място, твърденията, че с попввянето на изискване за предоставяне на
обезпечение се целяпо звобикалянето на разпоредбата на чл. 19, вл. 4 от ЗПК
и било заблуждвваща търговскв практика представлява единпвено субективно
мнение на ищцовата страна. Считам за несериозно да се твърди за
нелегитимно исквне на кредитор отпуснвтият от него кредитда бъде
адекватно обезпечен, а кое обезпечение в достатьчно и адекватно може да
прецени единпвено самият той. Ако според индивидуалната преценка на
заемателя изискванията се явяват неизпъпними, тъй като действитепно всеки
човек разпопага с разпични 3 възможности, то той е свободен да е сключва
договор за кредит с конкретното дружество. Следва да се прави
разграничение между печалба, каквато неустойкатв категорично не е, и
обезщетяване на понесения риск и допълнитепни рвзходи, възникнали от
договорно неизпълнение и по-голямото внимвние за проследяввне живота на
един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. нещо повече,
въпреки че задължението за заппащане на неустойка е дъпжимо изцяло с
ивтичанвто на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросьвестност към клиента товв звдължвние в
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.
5
неприемливо е и твърдението, че уговорената с чл.5, ал. 2 от договора
неустойка предпавлявала скрита лихвя и следвало да се включи при
квпкулвцията на ГПР. на първо мяпо, както ясно е посочено в чл.5, ал. 1 от
процесния договор, задължението за заплащане на неустойка е vг.ловно и
възникванвто му вависи изцяло от двйствията на потребитепя. в този смисъл,
в случай че той не би исквп да понесе тежестта да заплвщв така уговоренвтв
неустойка, то той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни
поставените от чл.5 от него условия. в предходнвтв част на настоящия
отговор подробно сме изложили нвшите еъображения свързани ствзи насока.
Ввжно е да се подчертве, че в настоящия случай разпоредбвтв на чл. 33, ал. 1
3Пк не намира приложение и не е налице нврушение на нейните изисквания.
Претендирвната неустойка за неизпълнение квсве едно допълнително
звдължение за предоставяне на обезпечение квто порвди непредостввянето му
е нвчисленв същата. Периодът, за който в начиспена неустойка е от
изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпвчението до крайния
срок на договора, а претендиранвтв законна лихвв е за пвриод от напъпването
на падвжа на договора до изппащане на задължението, тоест за периода, за
който се начислявв неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не
се претендира обезщетение за звбава. По отношение на исканвто за
прогласяване на нищожност на клаузата за предоставена ycnvra за експресно
рвзглежданв на документи Потребителят е имал възможност свободно и
доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за
ползване на посочената услугв сьздава за заемодателя допълнително
звдължение за бързв реакция и съответно за ангажирането на допъпнителни
ресурси. Твксата за експресно разглеждвне представлява цената на
предоставянвтв от кредитора услуга — а именно no експресно разглеждвне на
документите — и поради товв той е свободен да определи квкъв да е нейният
размер. И в този случай приложение нвмира свободата на договвряне между
страните, проглвсвнв в чл. 9 от 33Д. неосноввтелни св твърдениятв на ищцвта
за липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услугв.
Както и за противоречие със задължението за договвряне съобразно принципа
за спазване на добрите нрави. „Добрите нрави" квто понятие за морални
норми на справедпивост следва да защитаввт всеки признат от звкона
интерес. ,,добрите нрави" не реryлират цени на стоки и услуги. нарушение на
добрите нрвви би имало при звблуждение относно цената на опредЕ. пока и
други съществени условия на договора, но когато еднв ценв е ясно посоченв,
когвто една услупº не е звдължителна за ползване и потребителят сам при
свободно формирвна воля решава дали иска да я ползва, или не при
посоченвта цена, тогввв противоречие с ,,добрите нрвви" няма. Безспорно,
заплащането на твксата е свързано с осъществяването на насрещнв престация
от стрвна на кредитора , звтова и твърденията за наличие на неоснователно
обоreтяввне са неосноввтепни. 4 Видн0 от чл.1 (2) от ДогОвОра за паричен
заем, услугата по вкспресно рвзглежданв на документи в за допъпнителна
6
услуга, клиентът доброволно е избрвл двпи да се възпопзва от нея,
следователно на Осн0вание чл.19 във връзка с ПрилОжвние № 1 към чл. 19,
ал. 2 от 3ПК стойността на сьщвта не следвв да се прибавя при изчисляввне
на ГПР по дОгОвОра. Неслоделено опава и становищет0 на Н. Т., че таксата
за експресно разглеждане на документи цели звОбикапяне на разпОредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ЕкспреснОт0 разглеждане на документи не в действие по
усв0яввне или управление на кредита, тьй кат0 г0 предхОжда времвво.
Действителн0 експреснОт0 разглеждане на документи представпява еднв
услуга, предхОждаща одОбряввнето на отпусквнв на кредит и усвояввнето
му, която услуга няма задължителен хврактер. Лицет0, коет0 кандидвтства за
кредит, по св0я преценка избира двли да пОлзва тази услуга.
Обстоятепството, че ищцата е бипв звпОзната с тези усл0вия, избрала е
добровОлно да пОпзва услугата по експресно разглеждане на документи
срещу такса в кОнкретно посочен размвр, се потвърждввв от чл. 1, ал. 3
отДОгОвора. Првдвид дОбрОвОлния характер на услугата по експресно
разглеждвнв, ищцата не може да се позовавв на нвравнОправност именн0
защОт0 ОспОрванвта клауза фиryрира в Договора по изричнв нейна заявка, а
не е еднострвнно наложена ОтДружепвото, без тя да имв възможнОст да
избегне ползването на услугата, сьответно начисляванет0 на таксата за нея.
Првдоставянето на финансови услуги от Дружеството не е ОбуслОвен0 от
експресно разглеждане на заявките, кат0 тази услуга в предоставена
единствено и само в интерес на заемОполучателите. Следва да се акцентира,
че въпреки Осьществяванет0 на услугата по експресно разглеждане на
докумвнтите, договор за паричен заем можв да не бъде пОдписан и сьответн0
заемното прав00тнОшение по предОпавяне на потребитвлски кредит да не
възникне по желвние на к0ят0 и да е от страните. Липсата на законова
реглвментация на ценвта на тази услуга не е случвйна, тьй кат0 вдинствено
финансОвата институция мОже да остойности цената на всички ресурси,
не0бхОдими за предОставяне на тази услуга. Следва да се вземе предвид, че
експреснОто разглеждане в толк0вв кратък срОк от подаване на заявквтв
изисква бърза реакция от страна на завмОдатепя, внгажиране на по-гопям
администрвтиввн и чОвешки ресурс, което логичн0 Оскъпява услугвта. Същ0
така, не без значение е и фвктьт, че ДружествОто не изисква от ищецв
еднОкрвтн0 заппащане на таксата за експресно разглеждане. Плащанет0 на
таксата е разсрочено с пОгасителните внОски по кредита, коет0 е в интерес на
ищцата. На основание чл.240 от 33Д, вр. чл.79 от 33Д и чл.86 от 33Д,
предоставяме на Вашето внимание настоящата искова молба, е к0ято молим
да поотановите решение, е което да оеъдите ответника Пиколай Д.Т. да
заплати на „Вива Кредит" АД, ЕИК *********.като универеапен
правоприемник на „Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, неплатените еуми по
Договора за паричен заем 5863436/20.10.2022 г., сключен мехСду него и
,,Вива Кредит" ООД. С настоящата искова молба на основание чл. 9, ал. 3 от
Договора за паричен заем 5863436/20.10.2022 год., „Вива Кредит" АД
Обивява вземането по договора за предсрочно изикуемо, като моля
7
настоящата искова молба да се счита и за Уведомлевие за обявяване на
всички вземания по Договора за паричен заем 5863436/20.10.2022 г.,, за
предсрочно изискуемо. В този смисьл в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д.
№ 57/2012 г. на ВКС, I т. о., е поеочен0, че предерОчната изискуемоет има
дейетвие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настьпили обективните факти, обуславящи
настьпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата
молба по чл. 422 ГПК, можв да се приеме, че првдявяването на иска има
характер на волеизявленив на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от
исковата молба, като моментът на предсрочната изискувмост гце настъпи с
получдванвто на преписа от ответника по иека. Също така в Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. 0., също е прието, че
исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изиекуем, и в този случай с
връчването на препис от нея на ответника по иека предсрочната изиекуемоет
се обявява на длъжкика. Моля в случай, че оставите настоящия настоящата
искова молба без разглеждане, моля същата да се счита за Уведомление за
предсрочиа изискуемост на задълженията по Договора за паричен заем
5863436/20.10.2022 г., , и да я връчите на ищеца по гр. д.
20235610100556/2023 г на РС - Димитровград. На 20.10.2022 г. Н. Д. Т. е
сключила с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за
паричен заем № 5863436 („Договора") и по силата на този договор е усвоила
заемна сума в размер на 500 лв. С подписване на договора той се е задължил
да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 98.57
лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждахе, начислена във връзка с изявеното от заемателя
желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от
Договор преди схлючването му на заемателката е представен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно
изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗГПС). 3аемната сума е
отпусиата при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,50 % и общ
размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на
документи - 887.13 лв. На осиование чл.1 ал. 2 и след направения доброволен
избор от страна на заемателката да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит е начислена такса за
тази услуга в размер на 299.43 лв., която е разпредЕ. за плащане на равни
части с всяка вноска; На основание чл.4 от договора и поради непредоставяне
на допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена
неустойка в общ размер на 199.62 лв., която е разпредЕ. на равни части по
всяка вноска като след това разпределение размерът на вноската възлиза на
120.75 лв., а общото задължение по кредита на 1086.75 лв. II. Плащания
Заемололучателят Н. Д. Т., е заплащал суми по дотлвор за паричен заем
8
5863436/20.10.2022 г., както следва: На 16.11.2022 г. е заплатена сума в
размер на 120,00 лева, с която сума частично са погасени,както следва: - 48.50
лв. - главница; - 16.80 лв. - договорна лихва; - 22.18 лв. - Неустойка; - 33.52
лв. - Такса за експресно разглеждане на документи. Към момент на
депозиране на исковата молба заематепят дължи на заемодателя обща сума в
размер на 1103.64 лева (хиляда сто и три лева и шестдесет и четири
стотинки), от които Главница 451.50 лв., договорна лихва - 68.79 лв. за
периода 20.12.2022 г. - 20.06.2023 глд., неустойка - 177.44 лв. неизплатен
остатьк„ такса експресно разглеждане на документи - 265.91 лв. неизплатен
остатьк, разпределен по оставащите вноски до приключване на кредита, 140
лв. - разходи за събиране на просрочени задължения, която обуславя интереса
ни от предявяване на настоящия иск със следния: Петитум: ДА
ПОСТАИОВИТЕ РЕШЕНИЕ, С КОЕТО ДА ОСЪДИТЕ ОТВЕТИИКА Н. Д.
Т., ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит" АД, ЕИК *********, правоприемник на
„Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, представлявано от С.П.П., СУМА В
ОБЩ РАЗМЕР НА 520.29 лева (петстотин в двадесет лева и двадесет в девет
стотникн), от които: • 451.50 лева —главница по Договора за паричен заем №
5863436/20.10.2022 г. • 68.79 лева —яачислена и незаплатена договориа лихва
по Договора за паричен заем № 5863436/20.10.2022 г. за периода от
20.12.2022 год. — 20.06.2023 год. Претендираме и законната лихва върху
zлавницата от Латата на завежЛане на исковата молба до окончателното нм
изпланR ане. Моля, също така, да ОСЪДИТЕ Н. Д. Т., да заплати направените
по настоящото производство разноски.Прави се ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ, ако съдът приеме предявения
насрещен иск за главница за основателен на осн. чл.103 ал. 2 от ЗЗД, моли
съда служебно да направи прихващане на насрещни задължения до размера
на по-малкото от тях, в това число и присъдени разноски и хонорари.
Прието като доказателство по делото е заключението на вещото лице К.Н.,
неоспорено от страните, в което се установява, че съгласно предоставената от
ищеца по насрещния иск справка, от заемателя има извършени плащания по
задълженията по Договора за паричен заем № 5863436/20. 1О.2022г.
Платената от него сума е в общ размер на 121 лв. и с нея е погасена първата
погасителна вноска в размер на 120,75 лв. и частично втората в размер на 0,25
лв. Погашенията по видове задължения по двете вноски са следните: За
първата вноска /общо 120.75 лв./: 1 Вещо лице : - главница - 48,50 лв.; -
договорна лихва - 16,80 лв.; неустойка - 22,1.$ лв.; такса за експресно
разглеждане - 33,27 лв. За втората вноска /0.25 лв./: такса за експресно
разглеждане - 0,25 лв. Дължимите и незаплатени главница, договорна лихва,
неустойка и такса експресно разглеждане на документи по Договора за
паричен заем № 5863436/20.10.2022г. са в общ размер на 1105,75 лв., в т.ч.: 1.
Главница -451,50 лв., 2. Дог. лихва - 70,90 лв., 3. Неустойка - 177.44 лв., 4.
Такса експресно разглеждане - 265,91 лв., 5. Разходи за събиране на
просрочени вземания - 140 лв.
Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.124, ал.1
9
ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а, и чл. 19, ал. 4, чл. 22, чл. 143, ал. 1 ЗПК, а
насрещната искова претенция е с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр.чл. 79,
ал. 1, ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно установено по делото е,а и не се спори между страните, че на
20.10.2022г. ищецът по главния иск сключил с ответното дружество „ ВИВА
КРЕДИТ „ ООД договор за паричен заем №5863436, по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,32%,годишен процент на разходите -
49,50%. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за заем, същият следва да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител,
което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000,00 лева и да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца ; да работи по
безсрочен трудов договор; през последните 5 години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни" да не е заемател и
поръчител по друг договор за паричен заем; ИЛИ Банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в договора, същият съгласно чл.4,
ал.2 дължи неустойка на кредитора в размер на 199.62 лева,и страните се
уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 с дати на плащане,
посочени в т.4 на
същия член, като в този случай дължимата вноска е в размер на 199.62 лева, а
общото задължение по Договора става в размер на 1086.75лв. Не се спори,че
ищцата по главния иск е усвоил изцяло заемният ресурс.Безспорно между
страните е обстоятелството, че ответникът "Вива Кредит" ООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.Предвид изложеното сключеният
между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.По отношение
на уговорената в чл.1,ал. 3 от Договора за паричен заем такса за експресно
разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
10
ЗПК.Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената
дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви,други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези,дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Отделно -
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба
на чл. 11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи.Поради това в договора трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота,въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК В чл. 1, ал. 3 от
Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в
размер на 299.43 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В
настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие
по усвояване на кредита във времево отношение.Доколкото се касае за
възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер
11
би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се
увеличава печалбата на кредитора,защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо
посочения в договора годишен процент на разходите от 49. 50 % не отговаря
на действителния такъв.Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.С допълнителното плащане на "такса за експресно разглеждане" се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето
защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност
между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.Съдът намира тази клауза за
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза,
предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да
заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК,съгласно което кредиторът не може
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.Освен това, клаузата за дължимостта на
таксата за експресно разглеждане на документи, противоречи на добрите
нрави; води до неоснователно обогатяване за кредитора, като предвижда
допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това
положение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща
плащане на такса за експресно разглеждане на документи е установена и в
противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заема, уговорен в договора.
12
По иска за недействителност на клаузата за неустойка.
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на
клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена,съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,II т. о. /.В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора,като обезпечението следва да отговаря на конкретно
посочени в договора условия /чл. 4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение
са предвидили неустойка във фиксиран размер от 199.62 лева – чл. 4, ал. 2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение.Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя,която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването
на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
13
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал.
4 ЗЗД,в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.Предвид изложеното съдът намира, че
предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в
чл. 4, ал. 2 от процесния договор за кредит, поради противоречие с добрите
нрави е основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния иск на ответника:
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Безспорно е, че по договора за кредит са
останали непогасени сума в размер на на 451.50 лева – главница, 70.90 лв. –
договорна лихва, както и че е настъпил падежа на всички задължения по
договора.Спорно по този иск е дали валидно е сключен договора за кредит.За
да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.В отговора на
насрещните искове са изложени обстоятелства и твърдения за
недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на
реквизитите, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 от ЗПК.След изследване
съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към
съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.Видно от процесния договор за заем , в чл. 2, ал. 1, т. 5 е посочен
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.32 %, представляващ
реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от
договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му,
доколкото такива условия няма.Действително в договора няма отделно
записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до
недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11
ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. "Шеста –
Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни
клаузи" от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на
дължимата договорна лихва за целия срок на договора като разликата между
общо дължима сума по договора 887.13 лева– чл. 2, ал. 1, т. 7,отпуснатия
кредит – 500 лева и таксата за експресно разглеждане 299.43 лева– чл. 1, ал. 3,
който размер е фиксиран за целия период на договора.В чл. 2, ал. 1, т. 7 от
Договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер
на 887.13 лева, а в т. 8 и годишния процент на разходите на заема 49. 50 % –
реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения
ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва
същия по смисъла на чл.19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към
ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на
целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в договора
14
неустойка и такса за експресно разглеждане следва да бъдат включени в ГПР
е въпрос относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за
кредит като цяло,което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5
ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но
не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята
на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл. 19, ал. 6 ЗПК,
съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.В договора са посочени
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР – чл.2, ал. 1, т. 8.Дори и
да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49. 50 %, ако в него е включена само
възнаградителната / договорната /лихва, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по
него.В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани,
неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, каква такса се дължи, за какво и в какъв размер, които
формират и общо дължимата сума по кредита.Посочена е и дължимата
неустойка и за какво се дължи, при какви обстоятелства и в какъв размер.
Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква
неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства
заблуден от посочения
ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на
ГПР е правилно посочен е относимо към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.Наред с това клауза за ГПР, сама по себе
си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за
размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са
предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават
задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма
как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава
потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и
какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на
клаузата за неустойка. Следва да се посочи, че в Закона за потребителския
кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на
договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с
други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като
цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а
именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и
разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима
сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.Видно от договора за
кредит в него се съдържа погасителен план, посочен е размера на вноските,
техния брой, периодичност на плащане и падежна дата – чл. 2, ал. 1, т. 2, т. 3,
15
т.4 и чл. 4, ал. 2 от договора. Тъй като договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число
главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази
информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при
наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в
случая.Видно от договора за кредит към него няма отделни Общи условия,
същите са инкорпорирани в самия договор, като всяка една от страниците на
договора е подписана откредитополучателя, което не се оспорва.Наред с това
процесният договорът за заем е сключен в електронна форма, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите,фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита /чл. 5 /, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания /чл. 5/, право да се откаже от договора
/чл. 5/. Посочен е и лихвен процент на ден /чл. 5 Предоставянето,
респ.получаването на предварителна информация е удостоверено в договора,
което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на
договора за паричен заем.Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен
документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка
страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само
посочените от страна на ищеца основания за недействителност на договора за
заем, а и не са налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.
11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и
същият е валидно сключен.Предвид всичко изложено съдът намира, че
договорът за кредит е сключен валидно,, поради което искът за присъждане
на договорна лихва в размер на 68.79 лв. е доказан по основание и размер.
По искането за прихващане :
Същото е предявено за сумата платена от кредитополучателя като неустойка-
22.18лв, такса експресно разглеждане-33.52лв., с които е поискано да бъде
прихваната дължимата главница по договора, до размера на по-малкото
вземане.Не се отрича от същия, че е заплатил сумата посочена в насрещната
искова молба.
Съдът приема за безспорно установено, че Н. Д. Т. е заплатил на "Вива
Кредит" ООД по договора за кредит сума в размер на 48.50лв.-главница,
16
16.80лв. договорна лихва, 22.18 лв.-неустойка, 33.27 лв.-такса за експресно
разглеждане и 0.25 лева-такса за експресно разглеждане за втората вноска,
съгласно заключението на вещото лице.Доколкото съдът прие, че договорът
за кредит е валидно сключен, както и че валидно е постигната клаузата за
договорна лихва, то платената такава по договора от ищеца не подлежи на
връщане.Съдът прие, че клаузата за неустойка е недействителна, поради
което платената по нея сума подлежи на връщане, съгласно чл. 34 ЗЗД, а
именно сума в размер на 22.18 лева,която ще бъде приспадната от дължимата
главница в размер на 451.50 лева.По отношение на платеното по клаузата за
такса за експресно разглеждане съдът приема, че същото е недължимо
платено поради нищожност на клаузата уговаряща такова плащане – чл. 1, ал.
3 от договора. Така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както
и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а ЗПК,
поради което е нищожна.Предвид нищожността на тази клауза платеното по
нея подлежи на връщане, а именно сумата в размер на /33.27 лева по първата
вноска и 0.25 лева-по втората вноска/ или в общ размер на 33.52 лева, която
ще се приспадне от дължимата главница.След извършеното прихващане
дължимата главница е в размер на 394.80 лева,
която сума ще се присъди, а за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 451.50 лева искът ще се отхвърли, поради извършеното
прихващане.Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се
уважи и претенцията за присъждане на законна лихва върху нея от датата на
подаване на насрещния иск в съда –20.6.23 г. до окончателното плащане,
каквото искане е заявено още в насрещния иск.Следва да се уважи и иска за
начислена и незаплатена договорна лихва в общ размер на 51.99лв./68.79-
16.80/, която сума ще се присъди, а за разликата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 68.79 лева искът ще се отхвърли, поради извършено
прихващане.
По отношение на направеното от ответника по насрещния иск искане за
евентуално разсрочване на задължението му на десет месечни вноски, в
случай на осъдително решение против него, следва да се отбележи на първо
място, че нормата на чл. 241 от ГПК предвижда само възможност за съда за
разсрочване на изпълнението, но не и задължение, дори и за това да
съществуват съответните предпоставки. На второ място, в случая съдът
намира, че тук не следва да се допусне подобно разсрочване, тъй като не са
представени никакви доказателства за имотното състояние на страната, нито
са твърдени подобни други такива обстоятелства в хода на производството,
претенцията не е уважена в пълния й предявен размер след прихващане и
дължимата за заплащане сума не е особено голяма, за да се отлага
изпълнението й във времето или да е налице доказана невъзможност за
17
такова изпълнение от лицето. Принципно не съществува пречка страните
сами да се договорят за подобно разсрочване и без намесата на съда в техните
отношения, още повече, че с оглед желанието на ответника да плаща най-
много до 39 лева на месец, с оглед размера на уважената претенция, това би
означавало, че въпросното задължение ще се плаща поне една година, което е
сравнително дълъг период от време, за който е напълно възможно да се
променят и в положителна насока икономическите условия при лицето, а това
несъмнено ще увреди интересите на кредитора, който ще е принуден да търпи
определено му от съда продължително разсрочване на паричното изпълнение
във времето.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този
изход
на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
По двата иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски от 100 лв. за заплатената от него държавна такса, а на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА съответното адвокатско дружество, в случая
адв.М.-ПАК претендира сумата в общ размер от 960 лв. - адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие и справка за регистрация по ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ)/по 480 лева за всеки обективно съединен иск/.В тази връзка
възражението на ответника за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение не е основателно. Настоящият съдебен състав намира, че
обективно съединяване на искове по две самостоятелни искови претенции е
налице, тъй като правопораждащите факти и съдържанието на всяко едно от
претендираните права е различно, а доколкото се касае до договор от
значение е и дали претенцията се отнася до отделни клаузи. В случая са
налице две клаузи, в които са уредени отделните параметри на
потребителския кредит и правопораждащите факти за двете допълнителни
услуги не са едни и същи, касаят две суми, стават дължими при наличието на
различни предпоставки. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай следва да
бъде 800 лв. Ищецът е представляван от адвокат М. В. М.-ПАК,
ул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б, като видно от представеното
пълномощно е уговорено, че осъществяваното процесуално представителство
ще бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
18
(материално затруднено лице). Затова на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор
процесуалният представител на ищеца има право на сума в размер на по
400,00 лева за всеки обективно съединен иск- възнаграждение за безплатно
представителство пред настоящата инстанция. Съгласно трайно установената
практика на ВКС се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
3ДДС, дължимото възнаграждение сьгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с §
2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената
правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г.
възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присьдят в
полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в
случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското
възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По насрещния иск:Ищецът е доказал направени разноски в общ размер на
950 лева-600 лева-адвокатски хонорар, 100 лева-ДТ и 250 лева-
възнаграждение за вещо лице. Ищецът има право на разноски в общ размер
на 816 лева, съразмерно с уважената част на исковата претенция.Няма
представен договор за безплатна правна помощ на ответника по насрещния
иск, поради което и съдът не следва да се произнася по искането на адв.М. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ответника по насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни клаузите: за неустойка, обективирана в чл. 4,
ал. 2 и за такса експресно разглеждане на документи, обективирана в чл.1,
ал.3 от Договор за паричен заем №5863436 от 20.10.2022г., сключен между Н.
19
Д. Т., ЕГН ********** от град Димитровград, ********************** и
ответника и "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал
Неру" №28,бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д.С.,
като противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Димитровград,
**********************, ДА ЗАПЛАТИ НА "Вива Кредит" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к.
„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28,бл.АТЦ „Силвър център", ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д.С. сумата в размер на 394.80 лева - неплатена
главница по Договор за паричен заем №5863436 от 20.10.2022г. и сумата в
размер на 51.99 лв. лева – договорна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещния иск в съда –20.06.2023 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 816 лева – разноски по
насрещния иск, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 451.50 лева, поради погасяване на вземането чрез
ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на Н. Д. Т., ЕГН ********** от град
Димитровград, ********************** срещу "Вива Кредит" ООД, ЕИК
********* в размер на 22.18 лева, недължимо платена сума по клауза за
неустойка по договора за кредит и 33.52 лева, недължимо платена сума по
клауза такса за експресно разглеждане по същия договор.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал
Неру" №28,бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Димитровград,
********************** сумата в размер на 100,00лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28,
Силвър център, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.С., ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат М. В. М.-ПАК, ул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сума в общ
размер на 960 лева с ДДС - възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по насрещния иск Н.
Д. Т., ЕГН **********, ЛК № *********, изд. от МВР — Хасково, с
постоянен адрес в пк. 6400, обл. Хасково, ********************** със
съдебен адресат по делото: гр.Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б,
за разсрочване по реда на чл. 241 от ГПК на изпълнение на паричното му
задължение към ищеца "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.
„Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от Д.С., съобразно настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
20
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
21