РЕШЕНИЕ
Номер 23301.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Мария А. Славчева
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500272 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 422
от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№
543/17.03.2020 г. от жалбоподателя Сергей Велков Велков, ЕГН
**********, от с.Равнината, общ.Рудозем, депозирана чрез пълномощника
му адв. Бойко Младенов, срещу Решение № 41/04.03.2020 г. по гражданско
дело № 99/2019 г. по описа на Мадански районен съд, с което е признато за
установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, че в полза
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул.Рачо Петков-Казанджията № 4-6, ЕИК *********, съществува
спрямо С.В.В., ЕГН **********, от с.Равнината, общ.Рудозем, вземане за
сумата от 987,38 лв.(деветстотин осемдесет и седем лева и тридесет и осем
стотинки) остатък от главница по договор за потребителски кредит от
17.11.2009 г., сключен между Сергей Велков и „Юробанк и Еф Джи
България“ АД-гр.София, вземанията по който договор са цедирани на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД-гр.София с договор от 18.01.2016 г., както и за
законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението в
съда на 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с № 219/14.12.2018 г. по ч.гр.дело № 436/2018 г.
на Маданския районен съд.
С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно
1
решение на районен съд изцяло, като се излагат оплаквания за
неправилност на атакувания акт, поради неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Направено е оплакване, че считано пет години назад от
13.12.2018 г. изискуемите падежирали вноски са погасени по давност, което
възражение не е обсъдено и уважено от съда. Развива оплакване, че поради
неяснота коя част от главницата е погасявана по изпълнително дело № 299
/2018 г. на ЧСИ Соня Димитрова, предходният съдия докладчик правилно е
поискал служебно СИЕ да изчисли в пропорция остатъка от главницата в
съотношения 897/81 към 1885,19, при което СИЕ е определила сумата на
612,13 лева, което не е взето и обсъдено от съдията постановил решението.
Изразява се и несъгласие с приетото от съда в мотивите му, обосновали
уважаването на исковата претенция изцяло касателно липсата на
възражение за прихващане със неоснователно платената лихва в
предходните съдебно и изпълнително производство. Поддържа оплакване,
че още в отговора на исковата молба е направено възражение, че е
извършено плащане на цялата главница. Твърди,че възражението за
прихващане предпоставя две насрещни ликвидни вземания,а в случая се
касае за претенции по едно и също правно отношение произтичащо от
договор за банков кредит. В мотивите си съдът е установил неравноправна
клауза по отношение на определяне на лихвения процент и е констатирал
надплатените суми за лихви,което е неоснователно плащане и следва да
обяви неравноправната клауза,както й да прецени размера на
задължението в рамките на главницата,при съобразяване извършеното вече
плащане. Твърди още,че в отговора на исковата молба е заявено, че с
второто заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело №
436/201Зг се претендира остатък от главница в размер на 987,38лв., при
злоупотреба с права като сумата вече е изплатена.С това възражение
смята,че е направено такова за погасяване,поради плащане на задължението
в размера на цялата главница.За неоснователно платена сума може да се
говори само извън размера на цялата главница,каквото може да се търси и
извън това производство,но плащането да размера на главницата е
основателно.
Моли окръжният съд да отмени решението и постанови ново по
съществото на спора.
В постъпилия писмен отговор от насрещната страна по въззивната
жалба "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, депозирана чрез
пълномощника адв.Недялка Капитанова се поддържа неоснователност на
жалбата. Счита,че по двете заявления са издадени заповеди за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу жалбоподателя, претенцията се основава не на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а на изискуемост поради
изтичане на крайния срок по договора на кредит на 17.10.2017г. и до
подаване на заявленето на 13.12.2018г., по което е образувано ч.гр.дело №
2
436/2018г., не са изтекли необходимите 5 години, за да е погасено по давност
вземането за остатъка от главницата.
По ч.гр.дело № 430/2017г. по описа на PC Мадан, ответника е осъден
за сумата от 897,81лв. - главница (част от общо дължимата в размер на
1885,19лв.), 2102,19лв. - договорна лихва, както и 60лв. разноски заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Според Живко Сталев е налице сила на
присъдено нещо. И според въззиваемия районен съд може в решението си да
се произнесе за наличие на неравноправни клаузи, но не и да коментира суми,
върху които тежи силата на присъдено нещо да нарича „недължими".
Съгласно константната съдебна практика, първо се погасява изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл.76 ал. 2 от ЗЗД. Видно от първоначално изготвената експертиза,
длъжникът е преустановил плащанията по кредита още на 26.08.2010г. Тоест
частично претендираната главница от 897,81лв. по ч.гр.дело № 430/2017г., е
за вноски за периода от 17.09.2010г. до 17.02.2015г. по погасителен план.
Остатъкът от 987,38лв. - главница, претендирана в настоящия процес, е за
периода след това - от 17.03.2015г. до 17.10.2017г. по погасителен план. От
там първоинстанционният съд не е счел за необходимо да коментира в
решението си, изчислението в СИЕ относно пропорционалния остатък от
главницата в съотношение 897.81лв. към 1885.19лв. за периода от
13.12.2013г. до 17.10.2017г.
На следващо място, при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, основани на пълен и
задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото многобройни
доказателства. Възраженията на жалбоподателите по същество, изложени във
въззивната жалба са направени и в отговора на исковата молба, депозиран по
делото, като в мотивите на решението решаващият състав е разгледал и
обсъдил пълно и всеобхватно тези възражения, като ги е счел за
неоснователни. По изложените съображения предлага съдът да не отменя
обжалваното решение, а да го потвърди.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован
жалбоподателят не се явява и се представлява от пълномощника си
адв.Младенов, който поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемият редовно и своевременно призован
не се изпраща представител.
3
Окръжният съд след като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-
ищец в първоинстанционното производство, по реда и в срока по ГПК и е
редовна и допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр.д. № 99/2019г. на Маданския районен съд,
решението по което е предмет на настоящата въззивна жалба, е образувано
по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр.София по предявен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ за признаване
за установено, че С.В.В. дължи на дружеството-ищец сумата от 987,38 лв.
остатък от главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит ** ведно със законната лихва върху главницата,
считано 13.12.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага твърдения, че на 17.11.2009 г. в гр.Смолян е сключен
договор за потребителски кредит №FL503360/17.11.2009 г. между „Юробанк
и Еф Джи България ”АД (с настоящо наименование „Юробанк България“
АД), в качеството на кредитор и С.В. в качеството на кредитополучател, по
силата на който „Юробанк и Еф Джи България” АД предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 1 990 лв. за текущи нужди, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията уговорени в договора, като
разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на
кредитополучателя.
Твърди също,че в чл.3 ал.2 е договорено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12 %. За всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити (наричан за
краткост в договора БЛП) за съответния период на начисляване на лихвата
4
плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на
усвояване се счита датата на заверяване сметката на кредитополучателя.
Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 16,76 %.
Твърди още,че погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на
17-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита е до
17.10.2017 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължава да върне в
уговорения срок е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се
задължава да погасява задължението си общо на 95 анюитетни месечни
вноски, от които първите 12 в размер на 32,55 лв., останалите вноски по 37,62
лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 38,41 лв. Всяка вноска
включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит.
Кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което
е преустановил плащанията си и остава непогасено задължение по кредита в
размер на 3 987,38 лв., от които - главница от 1 885,19 лв., договорна лихва от
2 102,19 лв., като вземането на кредитора е станало изискуемо с изтичане
крайния срок на договора - 17.10.2017 г.
Ответникът С.В. В. с отговора по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск
и прави възражение за погасяване по давност тъй като от датата на подаване
на заявлението на 13.12.2018 г. са изтекли пет години, като вноските по
погасителния план до 17.11.2013 г. са погасени по давност, лихвите са
погасени с изтичане на тригодишен период, а ако се приеме настъпилата
предсрочна изискуемост по чл.15 от договора, искът е погасен по давност
изцяло, считано най-късно от 17.09.2010 г.
На следващо място ответникът възразява, че всички задължения по
договор за потребителски кредит № FL503360/17.11.2009 г. между него и
„Юробанк и Еф Джи България "АД („Юробанк България" АД), в размер на 1
990 лв. са вече изплатени. По изп.лист, издаден на 08.01.2018 г. от РС-Мадан,
той е осъден да плати на ищеца общо 3 060 лв. Въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 299/2018 г. по описа на
5
ЧСИ Соня Димитрова, което към момента е прекратено на основание чл.433,
ал.2 от ГПК поради пълно погасяване на задължението по изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.д.№ 430/2017 г. по описа на PC Мадан с плащане на
сумите 4 380,38 лв. и 107,95 лв.С подаване на второто заявление по чл.410
ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 436/2018 г. на МРС и се претендира
остатък от главница в размер на 987,38 лв. е налице злоупотреба с право, тъй
като сумата вече е изплатена.
Поддържа се в отговора, че съгласно чл.15 от договора, погасителния
план към него и извлечението от „Юробанк България“ АД, кредитът е станал
предсрочно изискуем на 17.05.2010 г., когато не е платена една анюитетна
вноска. От тогава по силата на самия договор главницата е изискуема изцяло,
а задължението за лихви е само в размер на законната лихва. В тази връзка
ответникът счита, че, от 17.05.2010 г. насетне следва да са начислявани само
лихви за забава върху остатъка на главницата. Възнаградителна лихва след
тази дата не се дължи. Исковата претенция за тези суми е погасена по давност
поради настъпилата предсрочна изискуемост по силата на самия
договор.Твърди още,че дори да се приеме 17.09.2010 г. като момент на
настъпване на предсрочната изискуемост, или пък 17.10.2010 г., когато
окончателно е преустановено плащането по погасителния план, то отново
претенцията е погасена по давност. Позовава се на ТР 29.03.2019 г. по
тълк.дело № 3/2017 г. във връзка с прилагане на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът установи следното:
По ч.гр.дело № 430/2017 г. Маданският районен съд издава заповед за
изпълнение № 206/07.11.2017 г., с която разпорежда на С.В. да плати на „Еос
Матрикс“ ЕООД-гр.София сумата от 897,81 лева, представляваща частично
претендирана сума от общо дължимата главница 1 885,19 лв. по договор за
потребителски кредит от 17.11.2009 г., със страни "Юробанк и Еф Джи
България" АД и С. В. вземането по който е прехвърлено на "ЕОС Матрикс"
ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението (02.11.2017 г.) до окончателното изплащане на
вземането, 2 102,19 лв. договорна лихва, изчислена за периода от 17.08.2010 г.
(дата на последно плащане) до 17.10.2017 г. (дата на падежиране на
6
договора), както и сумата от 60 лв. разноски в заповедното производство за
държавна такса. В заявлението е посочено, че исканата главница от 897,81 лв.
е частично предявена от общо дължима такава в размер на 1 885,19 лв.
По издадения въз основа на същата заповед изпълнителен лист от
08.01.2018 г. е образувано на 10.05.2018 г. изп.дело № 299,/2018 г. по описа на
ЧСИ с рег.№ 917 Соня Димитрова, действаща в района на Смолянския
окръжен съд. Делото е прекратено на 28.11.2018 г., когато влиза в сила
постановление по протокол № 1334/19.11.2018 г. за прекратяване на
осн.чл.433, ал.2 ГПК поради пълно погасяване на задълженията от длъжника
С.В. С две платежни нареждания от 19.11.2018 г. длъжникът Велков внася по
сметка на ЧСИ сумата от 4 380,38 лв. и сумата от 107,95 лв. С последната
сума са погасени такси за ЧСИ по осем пера, подробно описани в първата
таблица от протокола за разпределение от 19.11.2018 г. на л.46 от
изпълнителното дело. Със сумата от 4 380,38 лв. са погасени задължения на
Велков към взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД в размер общо на 3 974,27 лв., а
с остатъка от 514,06 лв. – такси на ЧСИ. Със сумата от 3 974,27 лв., преведена
същия ден от ЧСИ по сметка на взискателя, са покрити задълженията за 2
102,19 лв. договорна лихва, за 60 лв. разноски по заповедното производство,
765 лв. разноски за възнаграждение на адвокат по изпълнителното дело,
897,81 лв. главница и 9,73 лв. законна лихва върху нея за периода 02.11.2017
г. – 19.11.2018 г.
По заявлението от 13.12.2018 г., по което е образувано ч.гр.дело №
430/2018 г. на Маданския районен съд, „Еос Матрикс“ ЕООД претендира от
С.В. остатъка от 987,38 лв. дължима по договора за потребителски кредит от
17.11.2009 г. главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на
заявлението. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с № 219/14.12.2018 г. по същото ч.гр.дело е разпоредено на Велков да
плати на „Еос Матрикс“ ЕООД остатъка от 987,38 лв. главница и законната
лихва върху нея от 13.12.2018 г. до окончателното плащане, както и 25 лв.
разноски за държавна такса.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016
г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с
предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк и Еф
7
Джи България” АД), и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на С.В. по
горния договор за е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
г. до окончателното плащане, както и 25 лв. разноски за държавна такса.
При тази фактическа установеност районен съд с атакуваното решение
приема, че от датата на крайния срок на договора 17.10.2017 г. до подаване
на заявлението на 13.12.2018 г., по което е образувано ч.гр.дело № 436/2018
г., не са изтекли необходимите 5 години, за да е погасено по давност
вземането за остатъка от главницата,още по-малко към датата на подаване на
първото заявление - 06.11.2017 г., като спрямо вземанията за лихви не се
прилага по посочените съображения по-краткият 3-годишен срок на
погасителната давност.Приема също така,че лаузите на ал.2 и ал.5 на чл.3 от
договора за кредит са нищожни, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, защото са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, за което съгласно чл.7, ал.3 ГПК
съдът следи и служебно , а съгласно чл.12 от действащия към 2009 г. и до
12.05.2010 г. Закон за потребителския кредит (отм.) е предвидено, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП. Приема, че
посочените клаузи в договора не са индивидуално уговорени - те са част от
стандартни, изготвени предварително условия на банката и ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им.В случая промяната на
базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без
да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира
основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни
фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношения на тези
клаузи посочените изключения не са приложими. Не е посочен никакъв
алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен,
съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са
посочени като основание за промяната. Позовава се на задължителна
практика на ВКС, съгласно която методът на изчисляване на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. ВКС приема също така, че, съобразно правната природа на
договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато
8
между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е., да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от
съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената
му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна ,какъвто е и настоящият
случай. При съобразяване на направените от Велков плащания до 06.11.2017
г., т.е. преди подаване на първото заявление по чл.410 ГПК, непогасената
главница възлиза на 1 885,19 лв., а непогасената възнаградителна лихва –
946,46 лв.Прието е също така,че с плащанията по това изпълнително дело са
погасени търсената част от главницата в размер на 897,81 лв., както и 2 102,19
лв. договорна лихва, изчислена при прилагане на неравноправните клаузи на
чл.3, ал.2 и 5 от договора. Тази лихва е поискана и присъдена като договорна,
начислена за времето от 17.08.2010 г.(дата на последно плащане от Велков по
кредита) до 17.10.2017 г., когато е крайният срок за издължаване по договора
и не е посочено да се формира от нещо друго, съдът приема, че това е
възнаградителната лихва за този период - при дължими 946,46 лв. непогасена
възнаградителна лихва към 06.11.2017 г. ,като са събрани вместо това 2 102,19
лв. ,поради което Велков е платил на „Еос Матрикс“ ЕООД 1 155,73 лв.
лихва повече от дължимото, която сума надхвърля и би могла да покрие
остатъка от 987,38 лв. от главницата, който се търси по настоящото дело.
Отделно от това приема,че платените от него разноски по заповедното и по
изпълнителното дело също са в размери, по-големи от действително
дължимите, тъй като тези разноски са изчислени при вземане предвид на
недължимите 1 155,73 лв. възнаградителна лихва.
Съдът приема, че от ответника макар да е допустимо съгласно т.11в от
ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС не е направено възражение за
прихващане на исковата сума с платеното без основание от него като
договорна лихва по изпълнителното дело, поради което счита,че не може да
се направи по настоящото дело съдебно прихващане, при което настоящият
иск би бил отхвърлен поради погасяване на исковата сума след приспадането
9
и от недължимо платените 1 155,73 лв. договорна лихва.
За да реши спора, първоинстанционният съд е събрал всички
допустими,относими и необходими доказателства,представени от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо, както и правилно постановено, поради което следва да бъде
потвърдено.
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че по
двете заявления са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК за
неизплатени падежирали вноски от кредитополучателя.
Неоснователно е основното оплакване във въззивната жалба за изтекла
погасителна давност.
Задължението за възстановяване на отпуснатата по договор за кредит
сума има характер на задължение по договор за заем, като при заема е налице
неделимо плащане, независимо дали е уговорено да бъде извършено на
вноски. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в
Решение №582/21.12.2010г. по гр.д. 1384/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение
№28/05.04.2012г. по гр.д. 523/2011г. на III г.о. на ВКС, Решение
№147/23.07.2012г. по гр.д. 627/2011г. на III г.о. на ВКС, Решение
№90/31.03.2014г. по гр.д. 6629/2013г. на IV г.о. на ВКС, които приема, че
вземанията на банката за главница по договора за банков кредит не са
периодични по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД, тъй като са част от едно единно
вземане на кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане
на тригодишната давност.
Падежът на задължението по сключения договор за кредит настъпва
на крайната дата на същия, а именно – 17.10.2017година. От тази дата до
подаване на заявлението по ч.гр.д.№436/2018година – 13.12.2018година, от
който момент се счита предявен и настоящия установителен иск,
петгодишният давностен срок по отношение на вземането за главница не е
изтекъл. Доколкото се установява частичното вземане за главница да не е
10
погасено по давност и същото в претендирания размер да не е платено, нито
към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство,
то и искът за признаване на дължимостта на главницата правилно е уважен
като основателен и доказан.
Неоснователно е и оплакването,че съдът не е зачел направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е
елемент от правото на защита на ответника в процеса.Съгл. чл.103, ал.1 ЗЗД
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Изискването на чл.103, ал.1 ЗЗД за
изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши
прихващане касае възникването и упражняването на потестативното право на
извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва
с факта на отправяне на изявлението по реда на чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД, от
който момент двете насрещни изискуеми вземания се считат погасени. В
случая обаче нямаме възражение за прихващане, надлежно заявено в хода на
висящ съдебен процес, като процесуален способ на защита срещу заявен
основен иск.
Във с твърдяното възражения за прихващане, които съдът не е
разгледал, в нарушение на процесуалните правила и след внимателен прочит
на изявленията на въззивника, в качеството му на ответник се установява, че
в отговора на исковата молба л.99 от първоинстанционното дело, наред с
направените оспорвания на предявените искове се твърди,че към
възражението си в заповедното производство са представени платежни
нареждания за платени суми по предходното ч.гр.д.№430/2017година, на
л.171 в писмено становище е поискано да се отхвърли иска изцяло като
неоснователен, погасен по давност и претенцията претендирана при
злоупотреба с право, тъй като сумата веднъж е платена в предходно
производство, в проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2019 година
на 23.01.2020година и на 31.01.2020година също няма заявено възражение за
прихващане, което прави неоснователно поддържаното оплакване във
въззивната жалба и в съдебно заседание за направено възражение за
прихващане още в отговора на исковата молба.
11
Поради съвпадане изводите на въззивния състав с изложените от
районен съд жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение
законосъобразно постановено,поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се дължат и направените разноски от
въззиваемото дружество, но такива не са претендирани, няма доказателства
да са направени и не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд, в настоящия
си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №41 от 04.03.2020година по гр.д.
№99/2019година по описа на Мадански районен съд като законосъобразно
постановено.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12