Р Е Ш Е Н И Е
№
209
гр.
Русе, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе
III-ти
касационен състав, в открито заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Наталия Георгиева и в присъствието на
прокурора Радослав Градев,
като разгледа докладваното от съдията Върбанова к.а.н.д. №
242 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна
жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) Русе против Решение № 376/30.05.2023 г., постановено по АНД № 380/2023 по описа на Районен съд – Русе, с
което е отменено Наказателно постановление № 18-002018/27.07.2022 г., издадено
от касатора. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1,
б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ (Наредба № 5) и на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), на „Рея Кеър България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касатора се представлява от старши юрисконсулт П.С.-Й., надлежно
упълномощена, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира
първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната
жалба – „Рея Кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2, представлявано от В.В.Д.
- управител, се представлява в процеса от адв. Н. Б.,***, който оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави същата в сила.
Представя писмено възражение. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции, по представен списък на разноските.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Рея Кеър България“ ЕООД против
Наказателно постановление № 18-002018/27.07.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Рея Кеър
България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, но съставът на нарушението, посочено в НП, не
е осъществен от обективна страна.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе на „Рея Кеър България“ ЕООД е установено, че дружеството
в качеството на работодател е сключило допълнително споразумение от 31.08.2021г.
към трудов договор № 10/17.07.2019 г. с работничката Здравка Цвяткова Иванова, на основание
чл.121а от КТ, вр.с чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, като
работодателят не е подал до ТД на НАП уведомление, съгласно приложение № 1, в
тридневен срок за изменение на трудовия договор на Здравка Иванова по чл.121а
от КТ.
В тази връзка бил
съставен и АУАН № 18-002018/08.07.2022г., който бил връчен на представител на
дружеството-жалбоподател, като последният не отбелязал наличието на възражения.
Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на
деянието, посочени в АУАН, като за така приетия за осъществен състав на
административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 1
от КТ на дружеството-жалбоподател било наложено имуществена санкция в размер на
1 500 лева.
Настоящият
съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.
Настоящият
касационен съдебен състав възприема за правилен извода на въззивната инстанция,
че административнонаказващият орган неправилно е изчислил крайния момент на
тридневния срок, в който трябва да се подаде необходимото уведомление по чл. 63, ал. 3 от КТ. Правилно
е съобразено в обжалваното решение, че при сключено допълнително споразумение
на 31.08.2021 г., началният момент на срока е 00,00 часа на 01.09.2021 г.,
а крайният - 24.00 часа на 03.09.2021 г. Следователно,
работодателят, който не е подал процесното уведомление, ще бъде в нарушение от
00,00 часа на 04.09.2021 г., а не както е посочено в наказателното
постановление 03.09.2021 г.
Наредба № 5, както и КТ не
съдържат правила за броене на сроковете в производството по изпращане на
разглежданото уведомление. Самото производство е административно по своя
характер – развива се пред административен орган – пред компетентната ТД на НАП
с участието на работодателя, а материалното правоотношение е регулирано с
метода на власт и подчинение, поради което за него се прилага АПК съгласно чл.
2, ал. 1 от същия кодекс. Но АПК също не съдържа правила за броене на сроковете
в административното производство, доколкото препращането в чл. 144 от АПК към
правилата на ГПК се отнася само за случаите, неуредени в дял трети
„Производства пред съд“ от същия кодекс. Поради това следва да се приеме, че
правилата за изчисляване на сроковете по чл. 60 от ГПК се прилагат в
административните производства, но не по силата на препращането в чл. 144 от АПК, а по силата на аналогията на закона (analogia legis), на основание чл. 46,
ал. 2, изречение първо от Закона за нормативните актове. Според цитираната
разпоредба, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Така в случая по
аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, която
предвижда, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този,
от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. При
положение, че срокът за подаване на уведомление в конкретния случай изтича на 04.09.2021г.,
то към този момент дружеството не е в нарушение, обратно на посоченото в АУАН и
НП. Затова изводът на въззивната инстанция за липса на нарушение от обективна
страна на дата 03.09.2021 г. е правилен.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът, като съобрази
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК счита, че разноски се
следват в полза на ответника, като срещу претендираната сума по представен
списък за възнаграждение за един
адвокат за двете съдебни инстанции в
размер на 572,00 лева не е възразено от касационния жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376/30.05.2023г.,
постановено по АНД № 380/2023г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на „Рея Кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2,
представлявано от В.В.Д. – управител адвокатско възнаграждение в размер на 572,00
(петстотин седемдесет и два) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.