О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Габрово, 12.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря ..........., като разгледа докладваното от съдията Косева гр.д. № 21 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д. № 21/2018 г. по описа на
Габровски окръжен съд е образувано по искова молба от М.Х.М. ***, чрез
назначеният му адвокат - В.Д. *** /решение №28/19.01.2018г. на НБПП- л. 109 от
делото/ против Прокуратурата на Република България, на осн. чл.2 ЗОДОВ.
В исковата
молба се излага, че с решение № 62/24.03.2016 г. по гр.д. № 115/2015 г. на ОС -
Габрово, по подадена молба от сина му Х.М., М.М. бил поставен под пълно
запрещение и за негов настойник била назначена съпругата му. С решение № 210/27.09.2016
г. по в.гр.д. № 216/2016 г. ВТАС отменил решението на ГОС и молбата за
поставяне на М.М. под пълно запрещение била отхвърлена. Във връзка с подадена
молба от съпругата на М. за издаване на заповед за защита от домашно насилие до
РС - Севлиево, отново напълно неоснователна, той бил настанен в ДПБ - гр. Ловеч
за периода 22.07.2016 г. - 05.10.2016 г. С решение по гр.д. № 983/2016 г. на РС- Севлиево
била отхвърлена молбата подадена от съпругата на ищеца за издаване на заповед
за защита от домашно насилие и той отново бил настанен за принудително лечение
и изготвяне на експертиза в ДПБ - Севлиево за периодите 28.11.2016 г.-
06.12.2016 г. и 14.12.2016 г.- 28.02.2017 г. Като резултат от това сина и
съпругата на ищеца вземали пенсията му и го оставяли без средства, изоставили
го да живее сам и др. В исковата молба се твърди, че ищецът претърпял болки и
страдания, изразяващи се в уронен престиж и добро име в обществото и
настъпилите негативни последици както лично за него, така и за отношенията в
семейството му, както и имуществени вреди - "разходи за пътувания, хотелско
настаняване, лечение и др", без да се сочи от кое точно от описаните в
исковата молба твърдения произтичат същите. А накрая се твърди, че
Прокуратурата на Република България следва да заплати обезщетение на ищеца, без
да се посочи защо се счита, че това е ответника
пасивно легитимиран да отговаря по изложеното в исковата молба, описваща
производства от роднините на ищеца срещу него - сина и съпругата му.
С
определение № 190/22.03.2018 г. ГОС е оставил без движение исковата молба вх. №
1005/19.03.2018 г., подадена от адв. В.Д.- процесуален представител на М.Х.М. ***
и е дал следните указания за изправяне на нередовностите по същата: Да се
представи декларация за имуществено състояние по чл. 83 ал.2 ГПК подписана от ищеца, като се приложат и писмени доказателства към
същата; с писмена молба, подадена в 2 екземпляра, да се посочи ясно и конкретно
на какви факти и обстоятелства ищецът основава претенцията си за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди, от какво произтичат те и в какво се
изразяват; да се конкретизира как е определен размера на имуществените вреди; да
се конкретизира пасивната легитимация по делото, с оглед претенцията, като се
посочи ясен петитум, в който да е изложено от кой на какво основание се
претендира заплащане на вреди.
С молба вх. №1248/03.04.2018 г., подадена от
адв. В.Д., във връзка с горецитираното определение за оставяне без движение на
исковата молба, изрично е посочено отново, че именно Прокуратурата на Република
България следва да отговаря за причинените имуществени и неимуществени вреди на
М.М. Посочено е, че по предложение на РП - Севлиево лицето било настанено на
задължително лечение в ДПБ - Ловеч за срок от два месеца, с решение № 107/29.07.2016
г. по чнд № 283/2016 г. по описа на РС - Севлиево. По чнд № 450/2016 г. на РС -
Севлиево било определено М. да бъде настанен в ДПБ - Севлиево за изготвяне на
експертиза в стационарни условия, отново по искане на РП – Севлиево - от
28.11.2016 г. до 06.12.2016 г. По искане
на РП - Севлиево лицето било настанено в ДПБ - Севлиево и през периода
14.12.2016 г. - 28.02.2017 г. По делото за поставяне под запрещение
Прокуратурата неправилно решила, че са налице предпоставките за поставяне на
ищеца под пълно запрещение.
В резултат
на изложеното отново е претендирано, че Прокуратурата на РБ следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата 40 693,19 лева неимуществени вреди и 2
306,81 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва.
В исковата
молба е направено особено искане ищецът да бъде освободен от заплащане на такси
и разноски по делото, на осн. чл.83 ал.2 ГПК.
Преди да се
произнесе по допустимостта на подадената искова молба, съдът следва да се
произнесе по искането на ищеца за освобождаване от такси и разноски.
По искането
с правно осн. чл. 83 ал.2 ГПК:
Ищецът
твърди, че няма средства да заплаща таксите и разноските по настоящото дело.
След като му е указано от съда, той е представил декларация по чл. 83 ал.2 ГПК,
в която е подписал, че е наясно с наказателната отговорност по чл. 313 НК за посочени
неверни данни в същата. Видно от тази
декларация ищецът притежава следното недвижимо имущество: апартамент в гр.
Габрово, гараж, земя и сграда в с. Малък Вършец. Същият е инвалид с 97 % НТР и
получава пенсия в размер на 312 лева. В декларацията не е посочено М. да
притежава парични влогове, МПС и др. При тази данни съдът счита, че е налице е
хипотезата на чл. 83 ал.2 ГПК, тъй като ищецът има единствено ежемесечен доход
в размер на 312 лева - пенсията си за стаж и възраст и инвалидност. А видно от
справките от АВ, недвижимите имоти, които притежава, са в съсобственост и два
от тях са предмет на изпълнителни производства /има наложени възбрани от ДСИ/.
М.М. изрично е подписал в декларацията си, че носи наказателна отговорност и
всички последствия, ако е декларирал неверни обстоятелства и данни /като липса
на доходи, парични влогове и т.н./.
На
основание гореизложеното съдът счита, че М.М. следва да бъде освободен от такси
и разноски по делото. В тази част определението на съда не подлежи на обжалване
и влиза в сила веднага.
След
произнасяне по искането на ищеца за освобождаване от такси и разноски съдът
следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск, съгласно
разпоредбата на чл. 130 ГПК:
Предявеният
иск е недопустим и исковата молба следва
да се върне на подателя, а производството по делото да се прекрати по следните
съображения:
В съответствие с практиката на ВКС, задължението на съда
да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в
гражданския процес намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК
и чл. 130 ГПК.
Въпроса за надлежната страна в производства по ЗОДОВ е
разрешен в ТР № 5/2015 г. по
т. д. № 5/2013 г. на ОСГК. Съгласно
практиката надлежно упражняване правото на иск касае наличието или липсата на
отрицателна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да
прекрати делото
/Опр. № 57/06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 384/2018
г. ІV ГО ВКС/. Доколкото процесуалната легитимация на страните се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той
е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор
материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална
легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в
исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата
молба. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни
съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК
с решение от 6.06.2011 г. по гр.д. № 47/2010 г. на ВКС, III ГО.; Опр. № 57/06.02.2018 г. ВКС по ч.гр.д. № 384/2018 г. ІV ГО и др.
В случая не
е налице пасивна легитимация по делото в лицето на Прокуратурата на РБ по направените
претенции и обстоятелствата на които
същите се основават в предявената искова молба. Въпреки дадените указания от
съда, да се уточни пасивната легитимация по делото и при положение, че ищцовата
страна разполага с предоставена й правна помощ - назначен адвокат от НБПП, се
твърди, че по направената претенция ответник
е Прокуратурата на РБ. Това не е така, тъй като Държавата, в лицето на
Прокуратурата на РБ не отговаря по реда
на ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани, по дела заведени от техни роднини
срещу тях - в случая по заведена искова молба от сина на М. за поставянето му
под пълно запрещение и по дела за домашно насилие, заведени от съпругата му. Прокуратурата нито
е подала молбата за поставяне под
запрещение, нито решава какъв ще е изхода на делото. Следва да се отбележи
също, че лицето не е било поставено под запрещение, както навсякъде в исковата молба и в допълнението към същата
е написано, тъй като постановеното решение от ГОС е отменено и не е влязло в
сила. Прокуратурата на РБ не е легитимирана и да представлява Държавата в
хипотезата на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ по искове за вреди от прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени - ТР 5/15.06.2015 г. тълк.д. № 5/2013
г. ОСГК на ВКС. А именно обезщетение за
вреди произтичащи от такива мерки се
претендира в случая.
Още веднъж
следва да се отбележи, че на ищцовата страна са дадени изрични указания да
уточни претенцията си и пасивната легитимация по делото. М.М. е разполагал и с
предоставена правна помощ - назначен адвокат от НБПП за консултация, подготовка
на документи, образуване на дело и процесуално представителство, който адвокат
е изготвил и подал исковата молба. Въпреки това ищцовата страна е насочила и
поддържала претенцията си срещу Прокуратурата на РБ - т.е. налице е хипотезата на липса на процесуална
легитимация на ответника и съдът не пристъпва към
разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото.
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
от такси и разноски в производството по гр.д. №21/2018 г. по описа на Габровски
окръжен съд ищецът М.Х.М. ЕГН:********** *** - адв. В.Д. ***, на осн. чл. 83
ал.2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 21/2018 г. по описа на Габровски окръжен съд поради
недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Велико Търново, в
едноседмичен срок от съобщението до ищеца, само в частта, в която
производството по делото е прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: