Решение по дело №1137/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 574
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330201137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Х. Х. против Наказателно постановление
№ 21-1030-000029/13.01.2021г., издадено от *** група към ОДМВР-
Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на С. Х. Х., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че НП е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че на 05.01.2021г.
около 15,10ч., в гр. Пловдив, ул. Поручик Въльо Стефов, пред входа на
автосервиз „Формула“, С. Х. Х. е управлявал л.а. РЕНО ЛАГУНА с рег.№
****, собственост на Д.И. като извършва следните нарушения отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с полеви
тест DRUG CHECK 3000 LOT ARNL-0981, издаден талон за изследване
№ 0066223, с което е извършил: отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По делото безспорно се установява, че лицето е отказало да бъде
тествано с техническо средство. В тази насока съдът прие за установен този
факт въз основа на издадения по преписката АУАН № 492771, който съгласно
чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на
обратното. Посоченият факт освен това не се оспорва от жалбоподателя нито
в жалбата, нито чрез процесуалния си представител, който изрично заявява,
че действително жалбоподателят първоначално е отказал да се тества с
техническо средство, поради което е ненужен разпитът на актосъставителя.
Впоследствие, непосредствено след отказа обаче, лицето е било
заведено в болница УМБАЛ „Св. Георги“, където е дал кръвна проба и урина
за съответните изследвания. В тази насока са приложените по делото писмени
документи – справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД изх. № 969/26.02.2021г.
ведно с приложените към нея
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 05.01.21г. (датата на
процесното деяние), видно от който жалбоподателят е дал кръв и урина
за опиати в 16,45ч. по талон номер 0066223
Триажен лист
Протокол за медицинско изследване от 05.01.2021г., съгласно който са
2
взети кръв и урина за биологично и медицинско изследване
Талон за изследване № 0066223, връчен на жалбоподателя в 16,10ч. на
05.01.2021г.
Амбулаторен дневник, удостоверяващ присъствието на Х. в лечебното
заведение от 16,40 до 17,00ч.
Въз основа на установеното от фактическа страна, било образувано ДП
№ 5/2021г. по описа на I РУ на МВР-Пловдив, като по досъдебното
производство бил внесен в РС-Пловдив обвинителен акт против С. Х. Х. за
това че на 05.01.2021г. в гр. Пловдив е управлявал МПС – лек автомобил Рено
Лагуна с рег. № **** след употреба на наркотично вещество –
тетрахидроканабинол и метадон – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В
обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено твърдение,
че жалбоподателят управлявал автомобила около 15,10ч. в гр. Пловдив,
когато е бил спрян за проверка, като отказал да бъде тестван, както и да даде
кръв и урина за изследване, като впоследствие в лечебното заведение дал
кръв и урина за изследване на употреба на наркотични вещества.
По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 1696/21г. по
описа на РС-Пловдив, III н.с., което приключило с Протоколно определение
за одобряване на постигнато между РП-Пловдив и подсъдимия Х. и
защитника му споразумение за извършеното от него на 05.01.2021г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Определението влязло в сила на
13.04.2021г.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
От текста на сочената като нарушена норма на чл. 174, ал.3 ЗДвП
следва, че изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в
няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях,
съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си
противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и прилагане
на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на
изпълнителното деяние, като те биват:
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
3
употребата на алкохол;
отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози;
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор;
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта;
неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от
23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д.
№ 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм.
н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай, надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените
форми-отказ на лицето да се тества с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от §6 на ДР на ЗДвП:
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
В процесния случай, приложимата хипотеза е именно управлението на
4
МПС, като същата се явява установена от фактическа страна.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Посоченото, обаче не означава, че във всеки случай на издаден АУАН
за отказ да се тества с техническо средство, деецът следва да понесе
отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Това е така, доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е
предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на водача да
се тества с техническо средство, базирано на последващо издаването на
АУАН поведение на нарушителя, а именно – ако след обективирания в АУАН
отказ за извършване на проверка с техническо средство, лицето доброволно
даде кръвна проба за изследване на наличие на наркотични вещества в
организма му. Това е така, доколкото в този случай целта на закона би била
постигната, наличието или отсъствието на наркотични вещества в кръвта би
било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества с
техническо средство - отпаднала.
Затова, за да е правомерно поведението на водача, е напълно
достатъчно той да се подложи на установяване наличието на наркотични
вещества в организма му дори и само с един от способите, посочени в чл. 3а
от Наредбата. Именно заради това, последващото подлагане на медицинско
изследване на кръвта води до отпадане на противоправността на отказа на
лицето да се тества с техническо средство, като деецът може да бъде наказан
по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП само ако наличието или отсъствието на
наркотични вещества в организма му не е установена по нито един от
алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
Административен съд Пловдив - Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1961 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2306 от 14.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по
к. адм. н. д. № 632 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 783 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на
5
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1993 от
17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от 17.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2236 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение №
1906 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2038 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд, Решение № 1579 от 19.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
1361 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1450 от 27.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1018 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд.
Налага се извод, че е употребена специфична законодателна
конструкция, по силата на която е проведено разграничение между
противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място
и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е реализирането на която и да било от
алтернативните форми на изпълнителното деяние.
Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП, обаче обхваща
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два
акта:
-първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство,
който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на алкохол или наркотични
вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от
Наредбата способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на задължителен елемент от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3
ЗДвП и следва да се съобразява от административнонаказващият орган при
издаването на наказателно постановление. В тази връзка безспорно се
установява, че жалбоподателят е дал кръвна проба и проба урина за
изследване, поради което и е отпаднала наказауемостта му за извършеното от
него деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът съобрази и че в становището си
6
по делото от въззиваемата страна се твърди, че в сектор „Пътна полиция“ не
са постъпвали данни за това жалбоподателят да е дал кръвна проба, поради
което на 13.01.2021г. е издадено обжалваното НП. Така причина за
издаването на незаконосъобразния акт всъщност се явява недостатъчната
доказателствена обезпеченост и липсата на доказателствата у наказващия
орган, които са събрани в настоящото производство и които са били налични
от преди 13.01.2021г.
За пълнота следва да се посочи, че с последвалото даване на кръв от
страна на жалбоподателя е било инициирано наказателно производство,
приключило с влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, поради което и обществените отношения, които са обект на
закрила с нормата на чл. 174, ал. 3 от НПК - обществените отношения,
свързани с нормалното провеждане на действията на органите на реда по
установяване на нарушения, респективно престъпления, при управление на
МПС, не са били накърнени в настоящия случай и лицето е било тествано от
съответните органи, които са предприели действия за ангажирането на
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По делото не са били претендирани разноски от страна на
жалбоподателя, поради което и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-
000029/13.01.2021г., издадено от *** група към ОДМВР- Пловдив, Сектор
Пътна полиция- Пловдив, с което на С. Х. Х., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8