Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-46 Година 2019, 7 май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на осми април две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДАНИЕЛА МИХОВА
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 345/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Банка
ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска“ № 19,
ЕИК: *********, представлявана от Лилия Папазова – главен юрисконсулт в
Регионален център – Бургас против решение № 199/ 02.11.2018г., постановено от
Районен съд – Несебър по гр.д. № 328/2018г. в частта, в която е отхвърлен иска
на банката против В.Х.И., ЕГН: ********** и А.Х.С., ЕГН: **********, двамата с
постоянен адрес *** за сумата от 120 лева, представляваща заемна такса по
договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2010г. и в частта, в която е
оставено без уважение искането на банката за присъждане на разноските,
извършени в заповедното производство. Иска се от съда да отмени решението в
обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи иска за присъждане на
заемна такса и искането за присъждане разноските от заповедното производство.
Във въззивната жалба „Банка ДСК“ ЕАД
развива доводи за неправилно постановено решение. Твърди, че претенцията на
банката е доказана и следва да бъде уважена. Излага съображения за
основателност на искането за разноски. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание „Банка ДСК“ ЕАД се представлява от
юрисконсулт Папазова, която поддържа жалбата и основанията за отмяна, изложени
в нея.
Ответните страни - В.Х.И. и А.Х.С. не
представят писмен отговор и не изразяват становище по спора. Не се
представляват в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2010г. е сключен договор за
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК” ЕАД – кредитор и В.Х.И. –
длъжник за сума в размер на 10 000 лева. Кредитът е отпуснат за срок от
120 месеца и е обезпечен с поръчителството на А.Х.С.. За предоставения кредит
длъжникът се задължава да заплаща лихва в размер на 7,44% и стандартна надбавка
в размер на 7,51 процентни пункта, равняваща се на 0,04% на ден. Неразделна
част към договора за кредит са Общите условия на „Банка ДСК” ЕАД за
предоставяне на кредити за текущо потребление и погасителен план. Изплащането
на кредита е уговорено на 120 месечни равни вноски в размер на 161,03 лева
всяка една.
Вноските по кредита са заплащани от И.
до месец май 2016г. На 08.12.2017г. „Банка ДСК” ЕАД подава заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за неиздължената
част от кредита, дължимата лихва, законната лихва и за заемна такса.
Заявлението е оставено без уважение, тъй като предсрочната изискуемост на
кредита не е обявена надлежно на длъжника.
На 12.04.2018г. „Банка ДСК” ЕАД
предявява осъдителен иск срещу В.И. и А.С. за сумата от 7 104,48 лева,
представляваща: главница по договор за кредит в размер на 5 539,42 лева,
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 23.05.2016г. до 07.12.2017г. в
размер на 1 298,52 лева; лихва за забава за периода от 04.08.2016г. до
07.12.2017г. в размер на 146,54 лева; заемни такси в размер на 120 лева; 142,09
лева – държавна такса, платена за заповедното производство; юрисконсултско
възнаграждение и законна лихва, считано от 08.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението. По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, която дава заключение, че сумите са дължими.
С решение № 199/02.11.2018г. Районен съд
– Несебър осъжда В.И. и А.С. да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД
претендираните суми, представляващи главница, договорна лихва, законна лихви и
разноски за исковото производство. С това решение съдът отхвърля иска на
банката за присъждане на сумата от 120 лева, представляваща заемни такси и
разноските за заповедното производство. В мотивите на решението съдът посочва,
че таксата не е доказана, а разноските не се следват, тъй като заявлението по
чл.417 от ГПК е отхвърлено.
Въз основа изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата изхожда от надлежна страна, за
която решението в обжалваната част поражда неблагоприятни правни последици.
Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за
съдържание по чл.260 от ГПК. Поради това, въззивната жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно -
постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решенето е допустимо – произнесено е при
наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 199/02.11.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. В конкретния случай „Банка ДСК” ЕАД не е установила
основанието, на което претендира т.нар. „заемна такса”. Договорът за кредит не
съдържа подобна уговорка, а начисляването й в счетоводството на банката без
договорно или законно основание, не създава задължение за длъжника.
Заключението на съдебно-икономическата експертиза също не създава основание за
дължимост на процесната такса, тъй като то е основано на записванията в
счетоводството. По изложените съображения, изводът на районния съд, че
вземането на банката за „заемна такса” не е доказано, е правилен и обоснован.
Правилен е и изводът, че „Банка ДСК”
ЕАД няма право на разноски за заповедното производство, тъй като заявлението й
по чл.417 от ГПК е отхвърлено.
По изложените съображения,
въззивната жалба е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199/02.101.2019г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр.д. № 328/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: