Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2
гр. Сливен, 12. 01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 438 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 27
от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с
молба от 26.11.2020 г., подадена от И.С.Г. с адрес: ***, против Заповед № РД
15-2746 от 01.10.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й
относно размера на определеното парично обезщетение. В жалбата си оспорващата твърди,
че определеното обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение по
смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗОС, тъй като цената е значително по-висока.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като на
оспорващата бъде определено обезщетение, съгласно заключението на вещото лице.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че: оцененият от вещото лице паянтов гараж е незаконен,
не подлежи на оценка и лицето не се обезщетява за премахването му; от обезщетението
следва да се изключат и определената от вещото лице сума за крушата, тъй като
дървото е засадено на границата на двата имота в нарушение на чл. 52 от Закона
за собствеността /ЗС/, както и сумата по т. 1.1 от Приложение № 2 към
експертизата, тъй като вещото лице е пресметнало бъдещите разходи по
изграждането на оградата. Претендира присъждане на направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение
за недължимост и за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-2746 от 01.10.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1
от ЗОС, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени
имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. „Хисарлъка“,
„Градището“ и „Среди дол“, СО „Изгрев“, землище Сливен, одобрен с Решение № 807
от 22.12.2005 г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на задънена
улица от о.т. 283 до о.т. 284, за осигуряване на достъп до ПИ 67338.404.160,
кв. 34, м. „Среди дол“, СО „Изгрев“, землище Сливен, е наредено: I. Да се отчуждят
в полза на Община Сливен 52 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор 67338.404.164, м. „Среди дол“, СО „Изгрев“, землище Сливен,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.404.166, ПИ 67338.404.169, ПИ
67338.404.170, ПИ 67338.404.163, ПИ 67338.404.160, ПИ 67338.404.159, ПИ 67338.404.103
и ПИ 67338.404.165; II. Определено е дължимото парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване 52,0 кв. м. земя, представляваща част от поземлен
имот 67338.404.164, в размер на 878, 00 лева; III. Сумата по т. II да се
изплати по банков път на И.С. А., собственик на имота, след влизане в сила на
заповедта и след банков превод по сметка на Община Сливен от заинтересуваните
собственици на поземлен имот с идентификатор 67338.404.160.
Горепосоченият поземлен имот - № 67338.404.164 по
кадастралната карта на гр. Сливен,
целият с площ от 1027 кв. м., е собственост на оспорващата И.С.Г., видно от
приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 48, том ХХIV,
дело № 3692 / 2013 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Финконсулт–Бургас“ ООД, съгласно която пазарната стойност
за 52/1027 ид.ч. от ПИ 67338.404.164, целият с площ
от 1027 кв. м., е в размер на 878 лева. Оценката е изготвена на 23.06.2020 г. Оценителят
е приел, че в обсега на отчуждаемите части не попадат
подобрения, които да са предмет на оценката, и е определил пазарна стойност на отчуждаемите идеални части чрез прилагане на сравнителен
подход - метода на пазарните сравнения /аналози/, в размер на 878 лева. Изготвената
експертна оценка е възприета от административния орган.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е
648,10 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 21.07.2020 г.
от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице И.Х.И. – с. о.. Съгласно заключението на вещото лице:
в предвидената за отчуждаване част са извършени и попадат следните подобрения:
1. Ограда по северната имотна граница от стоманена оградна
мрежа и стоманобетонови колове с бетонов бордюр - L
20 м, Врата за поземления имот с размери 210/190, изпълнена от стоманени
профили, мрежа и ламарина, съдържаща двукрила и единична отваряеми
части, в добро състояние; 2. Гараж - паянтова постройка, построена към
северната стена на вилната сграда /три оградни
стени/, със застроена площ 22 м2 и светла височина Н 1.90 м., техникоексплоатационно
състояние – незадоволително; 3. Настилка от четириъгълни плочи - 24 м2 -
незадоволително състояние; и 4. Трайни насаждения - круша 1 бр. на около 50 г.;
пазарната стойност на отчуждаваната земя и на подобренията, попадащи в
отчуждаваната част, е в общ размер на 2 256 лева към 23.06.2020 г. и към
01.10.2020 г., от които: пазарна стойност на земята– 1 207 лева, и пазарна
стойност на подобренията – 1 049 лева /ограда – 285,60 лева, входна дворна
врата – 156 лева, гараж паянтов /три оградни стени/ -
385 лева, настилка от четириъгълни плочи – 192 лева, и круша на около 50
години, оценена като дърва за огрев – 30 лева/. Вещото лице е оценило стойността
на земята по метода на сравнителната стойност, а стойността на подобренията е
определена като са включени разходите по създаването им - труд, материали и
всички други, свързани с това разходи, приспаднато е съответното овехтяване и е
взето предвид тяхното действително състояние към момента на оценката.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че
определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от
данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на
данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата
от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част
от поземлен имот е по-висока от данъчната й оценка и е по-ниска от пазарната й
стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 23.06.2020 г.
/на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към
дата 01.10.2020 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки
едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на
оценяваната земя към едни и същи периоди от време. Оценителят в
административното производство не е оценил подобренията, попадащи в предвидената за отчуждаване част, които е следвало
да бъдат оценени отделно от земята. А назначеното от съда вещо лице е
определило пазарната стойност на тези подобрения. Съдът счита, че следва да
кредитира предложената от вещото лице И. пазарна стойност на отчуждаваните част
от поземлен имот и подобрения, като изготвена въз основа на компетентно и
безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален
ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично
обезщетение при принудително отчуждаване.
Във връзка с изложеното, съдът счита за неоснователни
възраженията на административния орган, че от обезщетението следва да бъдат
изключени оценените от вещото лице паянтов гараж, насаждение круша и ограда.
Относно гаража, по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на
административния орган, че гаражът представлява незаконен строеж по смисъла на
ЗУТ. Липсва представена и влязла в сила заповед за премахване на незаконен
строеж, липсват и данни за издаване на такава, поради което не е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 22, ал. 14 от ЗОС. Относно
насаждението круша, освен че същото е оценено от вещото лице като дърва за
огрев, липсват по делото доказателства за инициирано производство по чл. 52 от ЗС,
няма и разпоредба в ЗОС, в която да е предвидена забрана за включване на такива
насаждения в обезщетението. Относно оценката на оградата, получената от вещото
лице стойност не представлява бъдещи разходи по изграждането й, а е резултат от
изчисленията на експерта по направа на съществуващата такава.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от
878 лева на 2 256 лева.
С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващата претендираните и направени от нея по делото разноски
в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса.
Независимо от изхода на спора, претенцията на
процесуалния представител на оспорващата – адвокат С.И.Р., за присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в случаите, при които адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ и
съдействие на изброени в чл. 38, ал. 1 от ЗА лица, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. В настоящото производство с жалбата е заявена
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, в която хипотеза адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Липсват по делото
доказателства, че оспорващата е материално затруднено лице по смисъла на
цитираната разпоредба. От друга страна, в приложения към жалбата договор за
правна защита и съдействие, сключен между оспорващата и адвоката, е уговорено
безплатно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА с
посочване „близка“. По правило, в тази хипотеза адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, но по делото отново липсват
доказателства за такова качество на оспорващата. Поради изложеното, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуалния представител на
оспорващата не следва да се определя и присъжда.
С оглед изхода на спора, претенцията
на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2746 от 01.10.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ по т. II, в която е определен размер на дължимото парично обезщетение,
като УВЕЛИЧАВА
размера на дължимото парично обезщетение от 878 /осемстотин седемдесет и осем/
лева на 2 256 /две хиляди двеста петдесет и шест/ лева, представляващи
дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 52,0 кв. м. земя с
попадащите в нея подобрения, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.404.164, м. „Среди дол“, СО
„Изгрев“, землище Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И.С.Г. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С.И.Р.,
процесуален представител на оспорващата И.С.Г., за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: