РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
РЕШЕНИЕ
№ 2536
гр. Пловдив, 15
декември 2015 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на тридесети септември през
две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д.Й. и участието
на прокурора …, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 661 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „П.С.В.-Груп“ООД
с адрес на управление ***** представлявано от управителите Ж.М.М. и Л.Р.С. –
заедно, против РА № Р-**********-091-01
от 17.11.2014 г., издаден от З.Д.В., началник сектор „Ревизии“ и В.И.К. –
гл.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с
Решение № 98/09.02.2015 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на РА
в частта му относно непризнатия данъчен кредит като се сочи, че констатациите
на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ.доказателства
за тях.
В частта по ЗКПО се твърди нищожност
на РА.
Подробни доводи се излагат в
представената писмена защита.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспорения РА.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените съображения.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Пловдив, чрез своя процесуален
представител, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя се
подробно писмено становище.
Пловдивският административен съд, като прецени
допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора
на Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ.
Предмет на процесното оспорване е РА № Р-24-1401840-091-01/17.11.2014
г., издаден от З.Д.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията
и В.И.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с
който не е признат данъчен кредит в
размер на 202 773,50 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 28 193,15
лева, както и допълнително установения корпоративен данък за 2011 г. в размер
на 2 818,72 лева, ведно с общо дължими лихви 5 225,85 лева, потвърден с
Решение № 98 от 09.02.2015г. на Директора на Д“ОДОП“гр.Пловдив.
По непризнатия данъчен кредит
Според приходната администрация процесните фактури
не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС,
поради което по тях е начислен
неправомерно данък на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и за жалбоподателя не е
налице право на данъчен кредит по същите. В тази връзка спорният момент е дали
в конкретния случай е налице действително осъществяване на стопански операции –
доставки, по които да има прехвърляне на собствеността на стоките, предмет на
тези доставки, или е налице единствено фактуриране на сделки, без зад това
издаване на фактури да се е реализирало реално преминаване на стоки от
патримониума на издателя на фактурата към жалбоподателя.
1.
Относно
непризнат данъчен кредит в размер на 90 025,14 лева по фактура №
8/30.11.2012 г., издадена от „Утро К“ЕООД с предмет на доставката маслено
обогатен соев гранулат 350,02 тона.
За изясняване на спорния момент по делото, а именно
дали има реално доставяне на маслено обогатен соев гранулат от този доставчик
към жалбоподателя в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Утро К“ЕООД,
при която са представени договор за доставка на маслено обогатен соев
гранулат 350т, сключен между „Утро К” ЕООД и „П.С.В. –Груп” ООД на 15.11.2012
г.; 13 бр. кантарни бележки, подписани от Деяна Петрова и Ж.М.; 3 бр. приемо-предавателни протоколи; аналитична хронологична ведомост на сметка 611
Разходи за основна дейност за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г.; искане за отпускане на МЦ от склад; фактура № 3/30.11.2012 год., издадена от „Орга
груп” ЕООД на „Утро К” ЕООД за извършена услуга, на стойност 5250 лв.,
придружена с протокол. От така
изброените писмени доказателства се установява, че за
фактурирания маслено обогатен соев гранулат 350,02 т., са представени документи
за производството му от „Орга Груп” ЕООД на ишлеме /с материали предоставени от
„Утро-К” ЕООД, като доставчик на същите материали /олио и соев шрот/ е „П.С.В.
– Груп” ООД. Мястото на изпълнение на доставките е в базата в с.Б., собственост
на „П.С.В. – Груп” ООД, където „Утро-К” ЕООД и „Орга
Груп” ЕООД са наематели.
В хода на извършена ревизия на „Утро-К” ЕООД, при проследяването
на стоковия поток, във връзка със същата доставка по ф-ра №8/30.11.2012г. с ДО
450 125,70 лв. и ДДС 90 025,14 лв., се установява, че материалите
/олио и соев шрот/, необходими за производството на маслено обогатения соев
гранулат, са доставени от „П.С.В. – Груп” ООД на „Утро К” ЕООД по фактури № **********/31.10.2012г. олио – 32020кг. с
данъчна основа 65961,20лв. и ДДС 13192,24лв.,
№ **********/31.10.2012г. олио – 62000кг. с данъчна основа 99820,00лв. и
ДДС 19964,00лв., №
**********/29.11.2012г. олио – 46000кг. с данъчна основа 97520,00лв. и ДДС
19504,00лв., № **********/26.11.2012г. шрот соев – 210000кг. с данъчна основа
186900лв. и ДДС 37380,00 лв.
„Утро-К” ЕООД не
е производител на процесната стока и дефакто от страна на „Утро К” ЕООД, във
връзка с производството на маслено обогатен соев
гранулат, не е извършвана обработка, преработка или каквито и да са други
действия. „Утро-К” ЕООД към момента на извършването
на процесната доставка не разполага с персонал и няма материално-техническа
обезпеченост за да произведе маслено обогатен соев гранулат. За производството
на процесната стока, от страна на „Утро-К” ЕООД при насрещната проверка е
представена фактура с №3/30.11.2012 г., издадена от „Орга Груп” ЕООД за
извършена услуга.
Към
фактура № 3/30.11.2012 год. е приложен протокол, в който е посочено, че „Орга
груп” ЕООД, като изпълнител и „Утро К” ЕООД, като възложител се съгласяват, че
към 30.11.2012 год. подлежи на заплащане услугата, извършена от изпълнителя
„Орга груп” ЕООД, на механично и ръчно смесване на 140,020 т. нерафинирано
слънчогледово олио и 210,00 т. соев шрот, вследствие на което е получен 350,020
т. маслено обогатен соев гранулат.
За предаването на стоката /маслено обогатен соев гранулат/ по
фактура № 8/30.11.2012 г., от страна на „П.С.В. – Груп” ООД са представени документи аналогични на тези представени и
от доставчика „Утро К” ЕООД.
Т.е.
данните по така събраните писмени доказателства сочат, че „Орга груп“ЕООД е
осъществила процесната услуга към доставчика на жалбоподателя. Самият доставчик
не твърди той самият да е извършил услугата и не ангажира доказателства в тази
връзка. От направена СУП към момента на издаването на процесната фактура този
доставчик няма назначен персонал или наети лица по граждански договори – т.е.
същият не притежава съответната кадрова обезпеченост да осъществи процесната
доставка. Последната констатация се отнася обаче и за „Орга груп“ЕООД, което
дружество се сочи като реален изпълнител „на ишлеме“ на процесната доставка. За
изясняване на това обстоятелство и по отношение на този доставчик е извършена
насрещна проверка. В хода на тази проверка „Орга
Груп” ЕООД, относно издадена фактура №
3/30.11.2012 г., заема тезата, че същата е с предмет услуга, която представлява
механично смесване на соев шрот в
насипен вид, охарактеризиращ се със съответните качествени измерения - протеин
45-47 %, влага 10 - 13 %, влакнини около 3% и нерафинирано слънчогледово олио,
охарактеризиращо се също така със съответните му качествени измерения - мазнини
98% и 2% други, като това представлява обогатяване и допълване на хранителните
качества и свойства на продуктите, които след това се влагат в различните
видове фураж. Вследствие на това механично
смесване се получава маслено обогатен соев гранулат. Услугата е извършена
от Ж.Б., служител на „Орга Груп” ЕООД, с техника мини челен товарач (CAT 216),
собственост също на „Орга Груп” ЕООД. В хода на извършена ревизия на „Утро-К”
ЕООД от дружеството са дадени същите обяснения относно технологията на добиване
на маслено обогатен соев гранулат, но не е посочено, че фактически работата е
извършена от „Орга Груп” ЕООД, както се твърди в настоящото ревизионно
производство.
Тези обяснения обаче, а именно, че процесната услуга е извършена
от единствения назначен в „Орга Груп” ЕООД служител с мини челен товарач са в
противоречие с останалите събрани доказателства за осъществяването на
въпросната услуга, преценени в съвкупност. Както правилно е констатирала и
приходната администрация механичното смесване на изходните суровини,
които са в значителни количества - 140,020 т. нерафинирано слънчогледово олио и
210,00 т. соев шрот едва ли е възможно да се осъществи от един човек в кратките
срокове, посочени по представените писмени документи, при положение, че цялото
количество соев шрот е доставен на 26.11.2012г., като част от олиото - 46 тона
е доставено на 29.11.2012г., а на 30.11.2012г. е подписан протокол, че услугата
от „Орга Груп” ЕООД е извършена. От
обясненията, дадени при извършените насрещни проверки, съпоставени с
представените писмени доказателства,
става ясно, че в много кратки срокове от един човек е извършено
механично смесване, посредством мини челен товарач на 350 тона суровини. Предвид така събраните доказателства
/дадените обяснения за механизма и начина на осъществяване на доставката и
писмените доказателства/ при осъществените насрещни проверки на прекия и
предходния доставчик, разгледани в съвкупност, се налага единствения възможен
извод, че реално фактурираната доставка не е извършена, тъй като е практически
невъзможно посоченото количество 350 тона суровини да бъдат механично смесени
за 1 ден от 1 човек с мини челен товарач. Косвено доказателство в подкрепа на
установяването на обстоятелството, че и прекия, и предходния доставчик не са
осъществили действително процесната доставка е обстоятелството, че от „Утро-К” ЕООД и „Орга Груп” ЕООД не са представени
Декларация за съответствие на производител и регистрационен номер на
производител, сертификат за качество и рецепта /калкулация/ за изготвянето му, при положение, че доставката касае производство и покупко-продажба
на фуражни
суровини. Съгласно разпоредбите на чл.2 от
НАРЕДБА № 4 от 11 януари 2001г. за обръщение на фуражните суровини, е забранено
пускането в обръщение на фуражни суровини, непридружени с декларация за
съответствие и по начин или с обозначения, които са подвеждащи за
потребителите. Съгласно чл.12 ал.5 на същата наредба, когато фуражните суровини
са в насипно състояние, данните по ал. 2 /означението "фуражна
суровина"; наименованието на фуражната суровина; нетно тегло, определено в
единици маса, когато се отнася до твърди продукти, или в единици маса или обем,
когато се отнася до течни продукти; име и адрес на лицето, което отговаря за
верността на данните; дата на производство и срок на годност (употреба) - ако е
нужен такъв и т.н./ се вписват в придружаващия партидата документ, а
съставителят на документа отговаря за верността на данните. "Фуражни
суровини" по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 11 януари 2001г. за обръщение на
фуражните суровини са: продукти от растителен или животински произход, в тяхното
естествено състояние, пресни или консервирани и продукти, получени след тяхната
индустриална преработка, както и органични или неорганични вещества, независимо
от това дали съдържат добавки, предназначени за хранене на животни, директно
или след преработка - като съставки на комбинирани фуражи или като пълнители за
премикси.
Логично
е да се смята в случай че доставчиците са търговци, осъществяващи процесната
специфична дейност, формираща предмета на доставката, е те да притежават
съответните доказателства, че могат да я осъществят при спазването на всички
специфични законодателни изисквания. Непредставянето на доказателства в този
смисъл може да наведе единствено на извод, че въпросната доставка не е
осъществена, а е налице фактуриране с
цел признаване на право на данъчен кредит. За последното говори и
обстоятелството, че самото смесване е станало в базата в с.Б., собственост на
„П.С.В. – Груп” ООД, където „Утро-К” ЕООД и „Орга
Груп” ЕООД са наематели. „П.С.В. – Груп” ООД е дружеството, което предоставя
изходните материали, то разполага с персонал и техника, в неговата база е
извършено смесването, то е получило и маслено
обогатения соев гранулат – 350 т. Всички тези факти навеждат на довода, че
именно ревизираното лице само е извършило механичното смесване на
изходните суровини и е добило нужния му за дейността
соев гранулат, без участието на „Утро-К” ЕООД и „Орга Груп” ЕООД. Последните
две дружества са издали процесните фактури без зад тях да стои реална стопанска
операция, поради което правилно не е признато и правото им на данъчен кредит.
2.
По отношение на непризнат данъчен
кредит за м.04.2013 г. в размер на 59 143,43 лева за доставка на фуражен
компонент и царевица от „Утро К“ЕООД с
предходен доставчик „Орга груп“ООД , за
м.05.2013 г. в размер на 45 009,39 лева отново за доставка на фуражен
компонент от „Орга груп“ООД и за м.05.2013 г. в размер на 6 503,49 лева,
представляващ част от начисления ДДС по фактура № 17831.05.2013 г., издадена от
„Утро К“ЕООД с предходен доставчик „П.С.В.Груп“ООД.
И в трите случая тук спорният момент е относно действителното
осъществяване на процесните доставки.
В първите два случая приходната администрация е установила стокова
верига „П.С.В.Груп”
ООД → „Орга Груп” ЕООД → „Утро К” ЕООД → „П.С.В.Груп” ООД,
при която, предвид липсата на представени доказателства за осъществен транспорт
и представяне само на документи за извършено претегляне, предаване и приемане с
място на сделката с.Б./бивш свинекомплекс, собственост на жалбопадателя/, е
приела, че е налице липса на реалност на доставката. Аналогичен е и третият
случай, където пък стоковата верига започва и завършва със жалбоподателя.
В хода
на ревизионното производство, а и пред съда, не са представени доказателства за
действителното движение на стоката по посочените по-горе стокови вериги, трите
дружества /жалбоподателя, „Утро К“ЕООД, „Орга
груп“ООД/ ползват един и същи склад, който не е лицензиран за съхранение на
зърно. Не се представят и доказателства същият да отговаря на необходимите
изисквания за съхранение на зърно в големи количества. РЛ не е представило
лицензи и удостоверения за извършване на търговия със зърно. В тази връзка,
каквито правилни констатации и изводи е направила и приходната администрация, при
преценка на това дали процесните доставки са действително осъществени, следва
да се отчита и тяхната специфика с оглед предмета на доставката. Наличието на
възведени от законодателя /ЗСТЗ/ особени
правила при осъществяването на търговията със зърно предполага участниците в
нея да осъществяват доставките от този вид
при спазването на тези правила. Това пък води след себе си изискванията
за притежаване и представяне на
документи, доказващи спазването на тези изисквания. В конкретния случай такива
не се представят нито в хода на ревизията, нито пред съда. Непредставянето на
доказателства за възможността на жалбоподателя и доставчиците му по веригата да
осъществяват търговия със зърно в съответствие с изискванията на ЗСТЗ по косвен
начин подкрепя извода за неосъществяването на процесните доставки. В тази
връзка не са представени и доказателства, че дружествата имат назначени материално отговори лица, които
да отговарят за съхранение на зърното в склада. Не са представени складови
разписки при заприхождаване на стоката, както и искания за изписване при напускане
на стоката от склада. Към фактурите за доставка са приложени
приемо-предавателни протоколи с идентични текстове, подписани от управителите
на дружествата. Към всички фактури за доставка, включително и към фактурите за
продажба са приложени кантарни бележки, издадени от „П.С.В.Груп” ООД . Не са
представени доказателства за извършен транспорт, както при покупките, така и
при продажбите. Съгласно дадените обяснения транспорт не е извършен, тъй като
стоката не напуска базата. От дадените писмени обяснения става ясно, че в
базата се извършват единствено товарене, замерване и разтоварване на огромни
количества зърно, което е лишено от всякаква логика. Посочено е, че тази
дейност се извършва от едно лице с мини челен товарач, което предвид оборотите
и тонажите едва ли е възможно да бъде извършено физически. При извършеното
посещение от органи по приходите в складовата база са открити определени
количества царевица и гранулиран фураж, собственост на „П.С.В.Груп” ООД, като
не са намерени налични количества, собственост на „Орга Груп” ЕООД и „Утро К”
ЕООД, което също, според приходната администрация, доказва фиктивния характер
на фактурираните доставки. Предвид големите обороти, декларирани в дневниците
за покупки и продажби и на трите дружества в периоди след включените в обхвата
на настоящата ревизия, не би следвало складът да е празен.
От така
направените констатации от страна на приходната администрация, подкрепени със
събраните доказателства в хода на надлежно проведено ревизионно производство
доказателства, при непредставяне на доказателства в обратен смисъл от страна на
жалбоподателя, се налага единствения възможен извод за фактуриране на доставки, при което липсва реална
стопанска операция.
Предвид
посоченото правилно не е признато и правото на данъчен кредит по тези фактури.
Само за
пълнота съдът намира за нужно да посочи, че така направения извод не може да
бъде променен от приетата по делото ССЕ. Същата почива единствено на
документална проверка и касае осчетоводяването на фактурите, който въпрос не е
спорен между страните. Експертизата не установява факти и обстоятелства,
различни от тези, направени от страна на приходната администрация, свързани с
осчетоводяването на процесните доставки и плащането по тях.
По ЗКПО
В тази
си част жалбата е основателна.
РА е
нищожен като постановен извън предметния обхват на ревизията след връщането на основание
чл.155, ал.4 от ДОПК на преписката на
органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов РА на
жалбоподателя в отменената част с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС за
периоди м.08 и м.10.2011 г., м.05, м.10, м.11 и м.12.2012 г., м.01,м.03, м.04,
м.05.2013 г. съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон при
спазване на изводите и отстраняване на пропуските, установени с Решение № 318
от 08.04.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив /л.883 по делото, том 3/.
Действително,
в този случай ревизионното производство е единно, но неговия предметен обхват
след отмяната и връщането се определя именно с решението на Директора на
Д“ОДОП“. В конкретния случай, видно от диспозитива на това решение,
производството по ревизията продължава само в частта му, с която е отменен РА и
преписката е върната за изпълнение на дадените указания в частта по ЗДДС по
посочените периоди. В частта по ЗКПО Решението има единствено отменителен
диспозитив и видно от мотивите на решението е прието, че допълнително
установените корпоративен данък и лихви в резултат на преобразуване на
счетоводния финансов резултат за 2011 г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във
връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО общо в размер на 488 807 лева са недължими за
бюджета.
Освен
това, направените в процесния РА констатации по ЗКПО са различни от тези, които
са били предмет на разглеждане с Решение № 318 от 08.04.2014 г. на Директора на
Д“ОДОП“ гр.Пловдив.
Следва
в случая, в подкрепа на извода за нищожност на оспорения акт в тази му част, да
се има предвид и факта, че констатациите, направени по ЗКПО за 2011 г. с
процесния РА и потвърждаващото го решение, са абсолютно идентични с тези по
предходния РА на жалбоподателя /л.895, том 3 по делото, само че там те са за
2012 г. – л.909 на гърба долу и л.910/, който в тази си част е влязъл в сила,
тъй като не е бил обжалван - в този смисъл е и изразеното становище с жалбата и
изрично посочване по Решение № 318 от 08.04.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“
гр.Пловдив, че жалбоподателят оспорва констатациите по ЗКПО единствено в частта
за допълнително установените корпоративен данък и лихви в резултат на преобразуване
на счетоводния финансов резултат за 2011 г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във
връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО общо в размер на 488 807 лева във основа на
фактури, издадени от „Стелмар Строй“ЕООД.
Предвид
посоченото жалбата се явява неоснователна
в частта по отношение на ДДС, а в останалата му част оспореният РА следва
да бъде обявен за нищожен.
При този изход на делото, на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4 840 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И
:
Обявява за нищожен РА №
Р-24-1401840-091-01/17.11.2014, издаден от З.Д.В. на длъжност началник сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и В.И.К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 98 от 09.02.2015г.
на Директора на Д“ОДОП“гр.Пловдив, в частта му за допълнително
установения корпоративен данък за 2011 г. в размер на 2 818,72 лева, ведно
с общо дължими лихви 5 225,85 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА „П.С.В.-Груп“ООД с адрес на управление ***** представлявано
от управителите Ж.М.М. и Л.Р.С. – заедно, да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
гр.Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 4 840 лева, представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Председател: