Решение по дело №41440/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8706
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20231110141440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8706
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110141440 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. В. срещу Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8800 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускането му на работа за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 25.07.2023 г., до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът С. И. В. твърди, че до 27.12.2004 г. е бил в трудово правоотношение по
договор за неопределено време със Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на
длъжност „научен сътрудник I степен“ във Философския факултет - ......................... Твърди,
че със ЗАПОВЕД № РД-............... г. на Ректора е уволнен на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от
КТ – „закриване на част от предприятието“, считано от 27.12.2004 г. Твърди се, че това
уволнение е било отменено като незаконно и ищецът е възстановен на предишната си работа
с влязло в сила съдебно решение - Решение на СРС, 65 с-в по гр.д. № 1005/2005 г. Въпреки
това вместо да бъде изпълнено решението на съда, с нова заповед № РД 22-342/14.02.2006г.
на Ректора, трудовото правоотношение с ищеца, било прекратено отново на основание чл.
325, т. 2 от КТ- неявяване за заемане на длъжността, считано от 15.11.2005 г., което
уволнение отново по съдебен ред с Решение от 17.08.2006 г. по гр.д. № 5060/2006 г. на СРС,
63-и състав, в сила от 30.12.2008г., било отменено като незаконно и ищецът бил възстановен
на предишната работа. След тази отмяна ищецът на 22.01.2009 г. бил уведомен от СРС на
основание чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването му на работа, като на 26.01.2009 г. се е
явил с искане да му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения по
длъжността, на която е възстановен, но отново му било отказано. Последвали са
уведомяване на ищеца с писмо от 09.07.2009 г., че може да се яви на работа, считано от
13.07.2009 г. на длъжността “научен сътрудник първа степен” при ......... /.............../ на СУ,
което обаче не било изпълнение на решението на съда, а предложение за изменение на
трудовата му функция, предвид неговата специализация и образование, както и с оглед
1
постановеното съдебно решение. При тези данни и като се излага, че въпреки решението на
съда и явяването му на работа съгласно чл. 345, ал.1 КТ, работодателят му не го допуска да
изпълнява работата, на която е възстановен, моли съда да осъди ответника, на основание чл.
225, ал. 3 от КТ, да му заплати обезщетение в размер на 8800 лв. поради недопускане до
работа при отмяна на незаконосъобразно решение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023
г. или за осем месеца по 7100 лв. и четири месеца по 780 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски университет „Св. Климент Охридски“
депозира отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Излага твърдения, че ответникът изпълнил задължението си да предложи на ищеца работа в
Университета след постановеното решение по отмяна на уволнението, като посочва, че
длъжността, която ищецът е заемал преди уволнението си, вече не съществувала. Твърди се,
че безспорно с Решение по гр. дело № 395/ 2008 г. по описа на СГС е отменено уволнението
му и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „научен сътрудник I степен“
към ........................ - .........- СУ, но с Решение на Академичен съвет на СУ от 23.06.2004 г.
/Протокол № 11/ ........................ - ......... е закрита. В резултат на това длъжността, която
лицето е заемало преди уволнението, към момента на влизане в сила на решението, вече не
съществувала. Ето защо му била предложена друга длъжност за заемане - „Научен
сътрудник I степен“ във ............... на същия факултет. Поддържа се, че ответникът е
изпълнил задължението си като е предложил на лицето да заеме длъжност в същия
факултет, предвид невъзможността да предложи същата позиция, заемана от него преди
уволнението, но въпреки това ищецът отказал да я заеме. Моли за отхвърляне на иска и
претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска следва да се установят следните предпоставки: наличие
на влязло в сила решение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението и
възстановяване на незаконно уволнения служител на заеманата преди уволнението работа;
явяване на служителя в предприятието да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ;
недопускането на служителя до работата, на която е възстановен от работодателя или от
негово длъжностно лице; вреда, изразяваща се в пропуснато БТВ за същата работа,
намираща се в причинно-следствена връзка с недопускането на работа.
В тежест на ищеца е да докаже, че в двуседмичен срок от уведомяването му за
възстановяването му на работа по реда на чл. 345 КТ се е явил при ответника да заеме
длъжността, на която е възстановен, както и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е допуснал служителя да изпълнява работата на
длъжността, на която е бил възстановен, с влязлото в сила решение за отмяна на
уволнението му като незаконно.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът е възстановен на длъжността „научен сътрудник I степен“ към
„........................“ – ......... на Софийския университет, по реда на чл. 344, т. 2 КТ, с влязло в
сила съдебно решение от 17.08.2006 г., по гр.д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, във връзка с
отменено по съдебен ред уволнение между страните.
С уведомление от 19.01.2009 г. на СРС, ищецът е бил уведомен по реда на чл. 345 КТ
да се яви на работа в двуседмичен срок, за да заеме длъжността, на която е бил възстановен.
Няма спор също, че към датата на явяването на ищеца да заеме длъжността, на която е бил
възстановен от съда, същата не е съществувала в структурата на ответника, поради
закриването на Лабораторията за политически мениджмънт към Философския факултет.
Установява се от доказателствата по делото, че след като ищеца е уведомил ректора на СУ,
че възнамерява да се яви на работа на 26.01.2009 г., работодателят го уведомил с обратно
писмо от 09.07.2009 г., че може да се яви на работа считано от 13.07.2009 г., но за да заеме
2
длъжност „научен сътрудник І степен“ при ......... на СУ, във „...............“ на Университета. По
делото не е спорно, че ищец е отказал това предложение на работодателя, с мотива, че
същото по същество не представлява изпълнение на съдебното решение, а едностранно
изменение на трудовата му функция. От приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства се установява, че считано от 26.01.2009 г. и до настоящия момент, ответникът
не е изпълнил съдебното решение, не е разкрил отново длъжността, на която е бил
възстановен ищеца и фактически не го е допуснал да я изпълнява, въпреки обратните
твърдения, изложени в ОИМ.
Спорният в производството въпрос е дали отправеното от ответника предложение
към ищеца да заеме длъжността „Научен сътрудник І степен“ във ......... на СУ, към
„...............“ съставлява изпълнение на съдебното решение от страна на работодателя или е
недопустимо изменение на трудовата функция на ищеца, с което си действието ответника
осъществява хипотезата на чл.225, ал.3 от ГПК – „когато незаконно уволнен работник или
служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме
работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му
допускане на работа“.
Практиката на ВКС е непротиворечива, че евентуалното премахване на длъжността
на ищеца, поради промяна на правноорганизационната форма на ответното дружество, като
преобразуване на дружество или закриване на някаква обособена структура напр., не
съставлява пречка за възстановяването на работа на заеманата преди уволнението длъжност,
доколкото несъществуването на длъжността може да е основание за последващо уволнение
на друго предвидено в КТ основание, като тогава работникът може да се ползва от
последиците на възстановяването и евентуалното законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение. Изпълнението на съдебното решение за възстановяване на
ищеца на длъжността, от която е бил незаконно уволнение, безспорно минава през
разкриване на същата длъжност в щата на ответника-работодател, след което трудовото
правоотношение би могло да бъде евентуално прекратено на някое от предвидените в
чл.328, ал.1 от КТ безвиновни основания, с изплащане на служителя на дължимите му се
обезщетения за евентуално неспазен срок на предизвестие или оставането му без работа в
определен период след уволнението.
Ответникът, чиято бе доказателствената тежест да установи, че е допуснал ищеца до
работа и му е предоставил възможност да изпълнява длъжността на която е бил възстановен,
до приключване на съдебното дирене, не е ангажирал доказателства за установяване на
посоченото обстоятелство. Напротив, твърдението му, че е изпълнил задължението си като е
предложил на лицето да заеме длъжност в същия факултет, предвид невъзможността да
предложи същата позиция, заемана от него преди уволнението, доказва точно обратното, че
е налице неизпълнение на съдебното решение. Предоставянето на възможност за
изпълнение на трудови функции за друга длъжност, различна от тази, на която служителят е
възстановен с влязло в сила съдебно решение, не представлява изпълнение на задължението
на работодателя по уважен срещу него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради което ответникът
дължи обезщетение на ищеца за периода на недопускането му да изпълнява работата, на
която е възстановен, и съответно е възпрепятствал получаването на трудовото му
възнаграждение.
От представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е вписано последващо друго
трудово правоотношение на ищеца с друг работодател. С оглед изложеното, съдът намира
искът за доказан по основание.
Като всяко друго обезщетение и това по чл.225, ал.3 от КТ съставлява заместваща
облага. В случая заместващата облага, от която работникът или служителят е лишен, в
резултат на неправомерното действие на работодателя или негови служители и следва да
бъде заместена, е работната заплата. Минималната работна заплата е нормативно определен
3
долен праг на заплащане на труда по трудово правоотношение, за който законодателят е
приел, че има функцията да осигури минимални средства за съществуване. Чрез
минималната работна заплата по нормативен път законодателят има възможност да отчита
промяната в икономическите условия и да гарантира минимални средства за съществуване
на работниците и служителите. При незаконно недопускане на работа, работникът или
служителят е възпрепятстван да полага труд и трудово възнаграждение не му се следва. Тъй
като неизпълнението на трудовата функция обаче е по вина на работодателя, работникът
или служителят има право на обезщетение. Това обезщетение трябва да изпълнява същата
роля, каквато има и трудовото възнаграждение. Ето защо, при незаконно недопускане на
работа, обезвредата за работника и служителя следва да е в такъв обем, който да му
обезпечи поне минимален стандарт на живот.
С оглед на това обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ не следва да бъде по[1]ниско от
съответния размер на минималната заплата за периода на недопускане до работа. Този
принцип се извежда и от разпоредбата на чл. 245 КТ, според която при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната
работна заплата. В хипотезата на чл. 225, ал. 3 от КТ работникът или служителят също е
добросъвестен и не изпълнява трудовите си задължения единствено по вина на работодателя
или негови служители. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, съгл. постановките
на Тълкувателно решение № 2/12.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, следва да
се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди
незаконното уволнение, но същото не може да бъде по-малко от размера на установената за
страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа. По делото има
доказателства, че последното БТВ платено на ищеца преди незаконното му уволнение
възлиза на 469,89 лв., но същото е под установената за страната МРЗ, за периода за който се
претендира обезщетение /от 710 лв., считано от 01.04.2022 г. и от 780 лв. считано от
01.01.2023 г./. Следователно, на ищеца се следва обезщетение за процесния период, в
претендирния от него размер от 8800 лв., формиран като сбор дължимото се обезщетение за
8 м. по 710 лв. и 4 м. по 780 лв., съобразно установения в страна, размер на минималната
работна заплата.
Поради изложените съображения, предявения иск като основателен и доказан, следва
да бъде изцяло уважен, като върху уважения размер се присъди и законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 1500,00 лв. адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв. Р. В., видно от договор за
правна защита и съдействие от 24.07.2023 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 352 лв. държавна такса
съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с адрес: гр.София, бул.
„Цар Освободител“ №15, да заплати на С. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 225, ал.
3 КТ сумата от 8800,00 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работата, на
която е възстановен с влязло в сила решение по гр.д. № 5060/2006г. по описа на СРС, 63-ти
състав, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.07.2023
г. до изплащането на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Софийски университет „Св. Климент
4
Охридски”, с адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ №15, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата 352 лв., държавна такса за производството по уважения иск.

Банкова сметка на С. И. В., по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG18FINV915010BGN0EB6E.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5