РЕШЕНИЕ
№266
гр. Велико Търново, 13.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и
прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №371 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 и т.3 от Наредба
№10/10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието
на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.“, издадена
от министъра на земеделието и храните /по нататък в текста „Наредба №10“/.
Образувано е по жалба на Ф.Д.Ф. ***, чрез
адвокат Е. Д., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №04/06/3/0/03137/3/01/04/01/23.05.2019г.,
издаден от директора на Областна
дирекция – Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие“. С обжалвания акт
на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №10 във вр. с чл. 165 и чл.
166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на жалбоподателя
е отказано пълното изплащане на финансовата помощ в размер на 9 779 лева,
представляваща второ плащане по договор №04/06/3/003137 от 02.08.2017г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. и лихви за периода от 22.10.2018г.
до погасяване на задължението. От оспорващия се твърди незаконосъобразност
на обжалвания акт поради противоречие
със съответните материалноправни разпоредби на закона. Според жалбоподателя не
са налице твърдените от ответника основания за отказ от второ плащане и
претендираната за връщане изплатена сума по първото плащане, тъй като е
изпълнил поетите задължения в съответствие с договора и одобрения бизнес план. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Претендира се отмяна на оспорвания
АУПДВ като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът по делото
– директора на Областна дирекция –
Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие, чрез пълномощника си по
делото, оспорва жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание. Моли съда
да отхвърли жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От съдържащата се в преписката документация се установява, че през 2018г. Ф.Ф.
като земеделски производител е подал заявление за подпомагане с
идентификационен №04/06/3/0/03137 от 11.08.2016г. по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014
– 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на
животни – овце, наемане и отглеждане на овошки – сливи и естествени ливади. Към
същото са били приложени бизнес план, анкетна карта, съответните декларации и
справки-декларации, ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г., договори за наем,
Удостоверение за регистрация №90/30.06.2016г. на животновъден обект с №5083Г-0070
в с. Каменари на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - В.
Търново, удостоверение за банкова сметка ***.н. След извършени документална
проверка и след отстраняване на констатираните нередности, посочени в
уведомително писмо изх. №01-041-6500/171/29.03.2017г. на директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – В. Търново, Ф.Ф. е получил окончателна оценка по критериите за
подбор 37,02 точки и подаденото от него заявление за финансиране е одобрено със
Заповед №03-040-РД/209/31.07.2017г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“- В. Търново. Одобряването е извършено при
следните условия: размер на финансовата помощ – 29 337 лв., от които на
първо плащане 19 558 лв. и на второ плащане 9 779 лв. и избрана крайна
дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за
подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова
помощ – 01.07.2018г. С Уведомително писмо за одобрение с изх. №01-041-6500/256 от
31.07.2017г. жалбоподателят е уведомен за издадената заповед. Последвало е
сключването на Договор №04/06/3/0/03137 от 02.08.2017г. между ДФЗ-РА,
представлявана от директора на ДФ
„Земеделие“- В. Търново, и Ф.Д.Ф., за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за
развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно
договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по
посочената подмярка за изпълнение на одобрен проект №04/06/3/0/03137 в размер 29 337
лв., от които първото плащане в размер
на 19 558 лв. да се извърши в срок до два месеца от сключване на договора, а
второто плащане в размер на 9 779 лв. – в срок до три месеца след издаване на
УИН на заявката за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи
съгласно Приложение №11 към Наредба №10. Предвидена е възможност уговорения
тримесечен срок от подаване на заявката за второ плащане да се удължава в
случаите и в срока по чл. 35, ал. 3 от Наредба №10. В чл. 3, ал. 3 от договора
е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 01.07.2018г. От
Приложение №1 – неразделна част от договора, наименовано „Списък на критериите
за подбор, по които ползвателят е получил приоритет“ се установява, че проектът
на оспорващият е оценен като такъв поради това, че стандартният производствен
обем/СПО/ за земеделско стопанство, включва отглеждани животни или култури от
приоритетни сектори и по биологичен начин, което към момента не включва култури
и животни, отглеждани по биологичен начин, но е планирано такова, а
стопанството е разположено в планински район.
На 06.02.2018г. Ф.Ф. е депозирал до директора на ДФ
„Земеделие“ – В. Търново искане с вх. №02-040-6500/1898 от същата дата за изменение
на договор №04/06/3/0/03137 от 02.08.2017г., касаещо промяна на заложените в
бизнес плана инвестиции в дълготрайни материални активи, необходими за нуждите
на стопанството; промяна на заложените в бизнес плана дейности, които ще се
извършват в рамките на периода за проверка
на изпълнение на бизнес плана и промяна в площите с естествени ливади,
мери и пасища в стопанството. Искането не се отнася до избраната крайна дата на
периода за проверка на изпълнението на бизнес плана и за подаване на заявката
за второ плащане. Поисканата от жалбоподателя промяна в договора е уважена, за
което е изготвено Уведомително писмо с изх. №02-040-6500/1898#1/06.03.2018г.,
получено лично от Ф. на 07.03.2018г., и е сключен Анекс 1 от 07.03.2018г. към
договор №04/06/3/0/03137 от 02.08.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ.
Между страните не се спори, че първото плащане по процесния договор в
размер на 19 558 лв. е извършено на 31.08.2017г. въз основа на Решение №04/06/3/0/03137/2/01/03/01от
25.10.2017г. за изплащане на финансова помощ на директора на ОД на ДФ
„Земеделие“.
На 02.07.2018г. жалбоподателят е представил в ОД – гр. В. Търново на ДФЗ
заявка за второ плащане по процесната мярка, с приложени документи, вкл.
доказателства за закупуване на материални активи, договори за наем недвижим
имот – стопански обект; Удостоверение за регистрация на животновъден обект №91/28.06.2018г.
на ОБДХ – В. Търново в с. Константин, Становище №5 от 28.06.2018 г. на ОДБХ –
В. Търново, ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на
животни от с. Каменари към с. Константин, регистър на животновъден обект и др.
На 31.08.2018г. в ДФ „Земеделие” е постъпил сигнал
вх. №02-040-6500/3481 срещу Ф.Ф., създаващ съмнения за нередност, изпратен по
компетентност до ОДБХ – В. Търново. Със Заповед № 03-040-РД/155 от 02.10.2018г.
на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – В. Търново, връчена на 04.10.2018г. лично
на жалбоподателя, е спряна обработката на заявката за второ плащане до
приключване на проверката.
След подавана на заявката за второ плащане на
16.10.2018г. е извършена внезапна проверка на място от служители в отдел „РТИ“
към ОД на ДФ „Земеделие“ – Велико Търново в двата животновъдни обекти на Ф. – в
с. Константин и в с. Каменари, като са констатирани несъответствия между
одобрения бизнес план и заложените в него данни за отглежданите животни, обработваната
площ с овощни дървета и ливади. Попълнен е контролен лист и е изготвена докладна
записка, видно от които е установено, че помещенията в обекта в с. Константин са
празни, неподдържани и в тях не се отглеждат животни, а животните се намират в
с. Каменари като техният общ брой към момента на проверката е 102 броя – 92
броя овце майки и 10 броя овце до една година.
Констатирано е, че от заложените в бизнес плана инвестиционни дейности са
закупени доилен агрегат и млекоохладителна вана, но не са изградени торосъбирателна
и дезинфекционна площадка в нито един от двата животновъдни обекти.
Проверяващият е установил, че от заявените 307,266 дка обработваема земя,
реално обработва 238,500 дка земя и засадена площ със фиданки от 2,6 дка при
заявени 3,6 дка. Във връзка с констатираните несъответствия от извършената
проверка на място преди второто плащане е постъпило възражение от Ф., при което
е направена допълнителна административна проверка, потвърждаваща констатациите
и резултатите от проверката на място. На 30.01.2019г. е извършена отново
проверка на площите с естествени ливади като са установени годни за ползване в
размер на 286,379 дка.
В отговор на изпратено писмо с изх. № 01-043-2400/536 от
26.10.2018г. до директора на ОДБХ – В. Търново е получена информация
за извършени две проверки
в животновъден обект №5080В-0135 в с. Константин и в обекта на жалбоподателя в
с. Каменари, резултатите от които са
обективирани в Констативен протокол №0001483/04.09.2018г. и Констативен
протокол №0001615/30.10.2018г. Според констатациите от тези проверки в обекта в
с. Константин не се отглеждат животни, а същите се намират в обекта в с.
Каменари. Със Заповед №506 от 31.10.2018г.
на директора на ОДБХ – В. Търново на основание чл.138, ал. 1, т. 2 от
ЗВД е анулирано издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект
№91/28.06.2018г. относно животновъден обект №5080В-0135, находящ се в с.
Константин. Според приложените документи, обектът на жалбоподателя в с.
Каменари не е регистриран като животновъден обект поради това, че не отговаря
на изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарната дейност.
Със
Заповед №03-040-РД/26/21.02.2019г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – В.
Търново е възобновена обработката на заявката за второ плащане №04/06/3/0/03137/3/01
на Ф.Ф..
С писмо
изх. №01-043-6500/113 от 27.02.2019г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие” –
гр. В. Търново /връчено на 05.03.2019г.г./, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с
чл. 34, ал. 3 от АПК Ф.Ф. е уведомен за
откриване на производство по налагане на финансова корекция, във връзка с
нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 15 от Договор №04/06/3/003137
от 02.08.2017г. и чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №10. В писмото е посочено, че при извършените проверки по
заявката за второ плащане е установен, че икономическият размер на
стопанството, измерен в СПО, възлиза на 8640,93 евро, което спрямо
първоначалния размер е нарастнал с 967,19 евро, което е неизпълнение на т. 1 от
Приложение 3 „Таблица за специфични цели и резултати” към сключения договор,
както и на т.1 от таблица 7 ”Специфични цели и резултати” от представения
бизнес план. Посочено е, че не е изпълнено задължението за поддържане на
съответните лицензи, разрешителни за обекта в срок до изтичане на пет години от
сключване на договора, както и изграждането на дезинфекционна площадка и
торосъбирателна площадка в обекта в с. Константин, където следва да бъде
реализиран проекта като такива съоръжения липсват и в. Каменари, където
действително се отглеждат животните. На
бенефициера е указан размера на финансовата корекция /100% от одобрената
финансова помощ по договора/, вкл. че ще дължи връщане на полученото първо
плащане. Указано му е, че в 14-дневен срок може да подаде възражения
срещу основателността и размера на финансовата корекция и/или дължимостта на
посочените в писмото суми, като му е определени 14-дневен срок за представяне
на писмени доказателства, относими към откритото производство, вкл. такива удостоверяващи наличието на
особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за
подаване в срок на заявката за второ плащане, ако такива обстоятелства са
налице. В предоставения срок от страна на Ф. не е подадено възражение. Във
връзка с тези констатации е издаден
АУПДВ № 04/06/3/0/03137/3/01/04/01/23.05.2019г.
от директора на Областна дирекция – В.
Търново на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 37, ал.
1, т. 2 и т. 3 от Наредба №10, вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1
от ЗПЗП на Ф.Ф. е отказано пълното изплащане на
финансовата помощ в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по
договор №04/06/3/003137 от 02.08.2017 г. и
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 19 558 лв. и лихви за периода от 22.10.2018г. до погасяване на
задължението.
Издаденият от директора на ДФ „Земеделие” – Велико
Търново АУПДВ
№04/06/3/0/03137/3/01/04/01/23.05.2019г. е оспорен по съдебен ред пред Административен
съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез административния орган на 14.06.2019г.,
видно от датата на товарителницата /л.30 от делото/, във връзка с която е образувано настоящото
дело.
По делото са приети като доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания
административен акт, изпратена с писмо
изх. №01-040-1100/37/21.06.2019г. от ДФ
„Земеделие” – В. Търново; придружително писмо с изх.№01-040-1100/37 от 21.06.2019г.,
ведно с приложените към него жалба и книжа; товарителници за изпращане на
пощенски пратки и електронно изявление от „ Еконт”, заверени по реда на чл. 32
от З***от процесуалния представител на жалбоподателя; както и писмо с изх. №1386
от 12.11.2019г. на директора на ОДБХ – Велико Търново, ведно с подробно описани в него документи.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя е назначена съдебно ветеринарномедицинска експертиза, която да
отговори на въпроси, съдържащи се в молба, представена в открито съдебно
заседание на 04.11.2019г. Заключението на вещото лице съдът ще обсъди в
мотивите на решението.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели – И.К.Х.– съпруга на
жалбоподателя, Р.И.А.- служител в администрацията на ответника. Според
показанията на св. х., съпругът й решил да кандидатства за финансиране по
проект за отглеждане на животни в ДФЗ, който проект бил одобрен и започнало
неговото изпълнение. Посочва, че намерението на жалбоподателя било да отглежда
животните в с. Каменари, където имал пасища и обект с условия за тяхното
отглеждане, но му била отказана регистрация на животновъден обект в това
населено място, тъй като не отговаряло на изискванията. Поради това сключил
договор за наем на обект в с. Константин, който бил регистриран и животните
били закарани там. Твърди, че към обекта в с. Константин нямало пасища и не бил
водоснабден, което наложило заедно с жалбоподателя през летните месеци на
2018г. да пренасят вода в туби от с. Каменари. Поради тези условия, заявява, че
съпругът й решил да премести временно животните от обекта в с. Каменари в
обекта в с. Константин, където имало условия за тяхното отглеждане, а през
есента да ги върне обратно в регистрирания обект в с. Константин. Посочва, че в
обекта в с. Каменари е извършена проверка от служители на БАБХ и служители на
ДФ „Земеделие”, след което регистрацията на обекта в с. Константин била
прекратена, но не си спомня дали това е било служебно. Заявява, че
жалбоподателят е подавал няколкократно заявление за регистриране на
животновъден обект в с. Каменари, но му било отказвано от компетентните органи,
като в с. Каменари има още две ферми за животни, но не знае въз основа на какви
документи са регистрирани. Допълва, че съпругът й не е преместил животните
обратно в с. Константин, поради това, че регистрацията на животновъдния обект
там била прекратена.
... А.разяснява изискването за стандартен
производствен обем на стопанството/СПО/, минимално изискуемотоувеличение на
икономическия размер на стопанството като пояснява, че при жалбоподателя
нарастването на икономическия размер трябва да бъде с минимум 2000 евро, който в
случая не е достигнат. Твърди, че при извършените проверки в обектите на
жалбоподателя в с. Константин и в с. Каменари, на които не е присъствал, е
установено липсата на изградени торосъбирателна и дезинфекционна площадка
съгласно изготвения бизнес план, което е основание за отказ от плащане и неизпълнение
на Наредбата. Допълва, че проверката в с. Константин е изършена след подаване
на заявката за плащане, като при първото посещение на служители на ДФЗ е
констатирано, че в обекта се отглеждат овце, но не може да си спомни техния
брой. Освен това посочва, че проверяваите са установили наличието на съоръжения
- торосъбирателна и дезинфекционна площадка, за които не може да се установи
дали са новоизградени, но според него не са били в добро състояние, предвид
направените фотоснимки. При втората проверка на служители от ДФЗ е
констатирано, че отглежданите от жалбоподателя животни не се намират в с.
Константин, а са преместени в с. Каменари, където обекта е без регистрация и
нямало изградени торосъбирателна и дезинфекционна площадка. Не може да опише
какво е било състоянието на животните.
... М.В. в
показанията си пред съда посочва, че като инспектор при ОДБХ – В. Търново е
била част от екипа, извършил проверка на 04.09.2018г. в животновъдни обекти на
жалбоподателя в с. Константин и в с. Каменари. Обектът в с. Константин е бил
празен, необитаем, без ток и течаща вода, там не са отглеждани животни. Такива
жалбоподателят е отглеждал в с. Каменари, където не е имало издадено
удостоверение за регистрация на животновъден обект, тъй като мястото,
предназначено за отглеждане на животни, не е отговаряло на нормативните
изисквания за такъв обект. Според ... в
противоречие с нормативно установените правила животните на оспорващия са били
превозвани между двата обекта в двете села.
... Н.М., в качеството си на гл. инспектор при ОДБХ
– В. Търново е участвал в посочената проверка на 04.09.2018г., като потвърждава
изложеното от св. В. досежно местопребиваването на животните, липсата на
удостоверение и условия за обекта в с. Каменари, както и че след като обекта в
с. Константин не е бил ползван по предназначение и се е водил „неактивен“,
неговата регистрация е заличена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Жалбата
против АУПДВ е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, засегнато от
действието на оспорения акт, при наличието на правен интерес от оспорване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на РА организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява същата, а съобразно чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП в приложимата й редакция /обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп. бр. 2 от 2018
г./, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Цитираната ал.6 е нова и също като ал. 5/в изменената редакция/ е обн. в ДВ,
бр. 51/28.06.2019г., в сила от 28.06.2019г. Тази норма е създадена с §2, т.5
ЗИД на ЗПЗП/ДВ, бр.5/28.06.2019г./. В §5 ПЗР на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите
на § 2, т., т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и влизането в сила на този закон. С
това е придадено обратно действие без ограничение назад във времето за
делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в
която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед
правомощията си за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК на директорите на областните дирекции на
фонда. В изпълнение на тези си правомощия, с представената по делото негова
Заповед №03-РД/286/01.02.2017г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
делегирал на директорите на областните дирекции на фонда правомощия да издават
решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични
държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вкл. по отношение на ползватели на
финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 –
2020, да започват, провеждат, спират и прекратяват съответните за това
производства, както и да преразглеждат издадените актове, ако са налице
условията по чл. 91, ал. 1 от АПК. Съобразно горното и вида на оспорения акт,
същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на
делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Административният акт е
издадена при спазване на изискванията за форма, изложени са фактически и правни
основания за издаването му.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целите на закона.
Като
основание за издаването на АУПДВ №04/06/3/0/03137/3/01/04/01/23.05.2019г. на
директора на Областна дирекция – В.
Търново на Държавен фонд „Земеделие“ е посочено неизпълнение на
изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №10, изразяващо се в неизпълнение на бизнес плана - няма изградена
дезинфекционна площадка и торосъбирателна площадка в обекта и не е постигнато
увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер
с най-малко 2000 евро, измерен в стандартен производствен обем, най-късно до
изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на
неговото изпълнение. Съображенията
на издателя са, че икономическият размер на стопанството възлиза на 8 640,93
евро и е увеличено едва с 967,19 евро спрямо първоначалния си размер, а не с
минимум 2000 евро съгласно заложеното в одобрения бизнес план, Наредба №10 и сключения договор. Наред
с това, не е изпълнено заявеното в бизнес плана изграждане на дезинфекционна
площадка и торосъбирателна площадка според капацитета на фермата, което не
съответства на стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и
фитосанитарните изисквания, хуманно отношение към животните, опазването на
околната среда , хигиената, сигурността и безопасните условия на труд.
Като основание за издаване на АУПДВ е посочено също нарушение на чл. 9, ал.
1, т. 15 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 11 от Договора за финансово подпомагане, а
именно - не е изпълнено задължението за поддържане на
съответните лицензи, разрешителни за обекта в срок до изтичане на пет години от
сключване на договора, тъй като издаденото удостоверение за регистрация на
животновъден обект в с. Константин с №91/28.06.2018г. е обезсилено със
Заповед от 31.10.2018г.на директора на ОДБХ-В. Търново, а за обекта в с. Каменари,
където реално се отглеждат животните, няма издадено друго удостоверение за
регистрация поради това, че не отговаря на условията на чл. 137 от ЗВД.
В случая
вземането, предмет на установяване с оспорения акт, се сочи като недължимо
платено, получено при отпаднало основание, възникнало въз основа на подзаконов
административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.
37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №10 ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл. 10, т. 2
и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: т. 2
- Бизнес планът не е изпълнен коректно, включително и
когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова
помощ (коректно изпълнение на бизнес плана е изпълнение в количествено, качествено
и времево отношение на всяка една от следните дейности: а) изпълнение най-късно
до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на
всички заложени специфични цели и резултати (съгласно таблица 7 на бизнес
плана); б) изпълнение най-късно до крайната дата на периода на проверка
изпълнението на бизнес плана на всички дейности и инвестиции в дълготрайни
материални и нематериални активи (посочени в таблица №8 (колони А, Б и В) на
бизнес плана; и т. 3, пр. първо - не е постигнал увеличаване на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро,
измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата
на период за проверка на неговото изпълнение. Цитираните разпоредби са приповторени
и в договора – чл. 9, ал. 1, т. 2 и т.4, като е посочено изрично, че некоректното
изпълнение включва частта на заложените специфични цели и резултати съгласно
Приложение 3 към договора, както и неизпълнение на бизнес плана в срока по чл.
6, ал. 1 от договора/до 01.07.2018г./. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора във
всеки случай по чл. 9 от този договор за изискуемост на полученото по чл. 3,
ал. 2, т. 1 от договора първо плащане и/или при наличието на основание по чл.
37, ал. 1 от Наредба №10, то ползвателят ще дължи обезщетение в размер на
полученото по договора първо плащане, заедно със законната лихва върху сумата,
дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде
установена, то от датата на установяване на неизпълнението.
На първо
място, отчитайки всички относими към процесното договорно правоотношение факти
и свързаните с тях обстоятелства, включително и въз основа на събрания в хода
на административното производство доказателствен материал, правилно и
законосъобразно, в съответствие с договорените правоотношения и одобрения
бизнес план, административният орган е приел, че бенефициерът не е изпълнил
договореното с ДФ „Земеделие“ условие за постигане на ръст с минимум 2 000 евро
СПО към годината на проверка на бизнес плана. Проверката на изпълнението на
бизнес плана включва съответствието на земеделското стопанство в неговата
цялост с предвиденото в бизнес плана негово състояние за съответната стопанска
година. В т. 1 от Приложение 3 към договора, Секция „Цели“, залага резултата
увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро,
измерен в СПО, а от приложения бизнес план се установява, че е заложено размерът
на стопанството измерен в СПО, да се увеличи на 9 867,19 евро и това е
планирано да се реализира чрез увеличаване на броя на отглежданите животни чрез
развъждане на 99 броя млечни овце и 2 броя други овце, както и размера на
ливадите на 307,176 дка, като икономическият размер на стопанството към
крайната дата за проверка на изпълнението на бизнес плана да възлиза на 9867,19
евро. Към момента на кандидатстване на Ф.Ф. за финансово подпомагане, началният
икономически размер на земеделското стопанство, измерен в СПО, е 7 673,74
евро. При изчисляването му са взети предвид отглежданите към 11.08.2016г.
култури и животни – 278,694 дка естествени ливади; 3,620 дка сливи и 69 броя
овце –млечни/месодайни и 2 броя други овце. Изчисленият икономически размер на
стопанството на жалбоподателя към срока на извършената от служителите на отдел „РТИ“
– В. Търново проверка възлиза на 8640,93 евро, което е с 967,19 евро увеличение
от първоначалния размер на СПО, но не е постигнато планираното увеличение на
СПО на стопанството от минимум 2000 евро. Жалбоподателят е кандидатствал за
финансово подпомагане и е одобрен с 288,874 дка естествени ливади и 3,620 дка –
сливи, а към момента на проверка на място вместо заложените в бизнес плана
307,176 дка - естествени ливади и 3,620 дка – сливи, са открити реално
поддържани 272,269 дка – естествени ливади и обработвани в парцел №35729-243-4
в с. Каменари площ от 2,600 дка – сливи
/130 бр. фиданки/, т.е. налице е намаляване в площта на поддържаните при
първоначално заявените ливади с 16,605 дка и с 1,020 дка – сливи от първоначално
заявените при кандидатстване за подпомагане. В приложение №6 към чл. 14, ал. 4
от Наредба №10 минималният брой на
растенията на единица площ е предвидено, че при технология на отглеждане на
сливи 50 бр./дка, а минималният праг на растенията на декар е 35 бр. Обстоятелството,
че броят на живите насаждения в имота е над 70 на сто, не опровергава
установеното неизпълнение към крайната дата за проверка изпълнението на бизнес
плана – 01.07.2018г., нито констатациите за състоянието на стопанството към
стопанската 2017/2018г.
По
отношение на броя на отглежданите
животни следва да се посочи, че от съдържащите в административната преписка
документи ползвателят е кандидатствал и е одобрен с 69 бр. млечни/месодайни
овце и 2 броя други овце. Към момента на
проверката на място са открити 92 бр. млечни/месодайни овце и 10 бр. други
овце, което не покрива заложения ръст в стопанството на жалбоподателя от 99 бр.
млечни/месодайни овце и 2 бр. други овце. Възражението на жалбоподателя, че е
достигнал количествено предвидения в бизнес плана и договорен брой животни не
променя извода относно икономическия размер на стопанството, след като не е спазен ангажиментът за поддържане и увеличение на
отглежданите в стопанството овце по отношение на техния вид. Извод за ръст може
да се направи на база икономическия размер на цялото стопанство, но установеният
понижен размер на отглежданите насаждения – сливи в имота и поддържани ливади, е
пречка да се приеме, че са изпълнени задълженията, поети в сферата на животновъдството
и растениевъдството и че стопанството бележи ръст.
В
мотивите на оспореният АУПДВ е прието, че Ф. не е изпълнил заложеното в бизнес
плана и в сключения договор задължение за изграждане на дезинфекционна площадка
и торосъбирателна площадка в животновъдния обект в с. Константин, където следва
да бъде реализиран проекта като е посочено, че такива съоръжения липсват и в.
Каменари, където действително се отглеждат животните. Според т. 2 от Приложение
2 „ Таблица за специфични цели и резултати“ към договора и таблица 7, т. 2 към
бизнес плана, е планирано изграждането на дезинфекционна площадка и
торосъбирателна площадка според капацитета и наличния брой животни във фермата.
Изграждането им е пряко свързано с дейността, която ще се осъществява в животновъдния
обект.
Съдът
намира, че в своята съвкупност резултатите от извършените проверки на място от
служители на "РТИ“ – В. Търново в обекта на жалбоподателя преди второто
плащане обективно отразяват действителното състояние на стопанството на
бенефициера. Въпреки ангажираните гласни доказателства - показанията св. х., в подкрепа на
твърдението, че отглежданите животните са се чувствали по-добри в обекта в с. Каменари
предвид водоснабдяването на имота и
възможността за паша, следва да се посочи, че от значение за одобряване на
второто плащане за финансова помощ е изпълнение на поетите ангажименти по
договора в предвидения в него срок и изпълнението на заложните в бизнес плана
цели, измежду които не е състоянието на животните, а това на животновъдния
обект.
Разпитаните по делото св. В. и св. М. потвърждават посочените в листа
констатации и заявяват категорично, че животни не са били отглеждани в животновъден
обект в с. Константин, а в друг такъв в с. Каменари, за който не е имало
издадено разрешение по реда на чл. 137 от ЗВМД.
Съдът
изцяло кредитира дадените свидетелски показания, приемайки ги за логически
последователни, обективни и непротиворечиви на целия доказателствен материал.
Обстоятелството,
че издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление №**********/18.10.2018г.
на ОДБХ е било отменено по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН не обосновава нещо
различно от фактическа страна, нито подкрепя становището на жалбоподателя. От
значение в случая е, че не са били изпълнени изискванията, заложени в бизнес
плана – не е изгладена торосъбирателна и дезинфекционна площадка в нито
един от двата животновъдни обекти. Отделно от това следва да се посочи, че както
заповедта на директора на ОДБХ – В.
Търново на основание чл.138, ал. 1, т. 2 от ЗВМД за анулиране на издаденото
удостоверение за регистрация на животновъден обект №5080В-0135, находящ се в с.
Константин, така и отказите за издаване на удостоверения за регистрация на
такъв обект по чл. 137, ал. 17 от ЗМВД са административни актове, които могат
да бъдат обжалвани по реда на АПК, съгласно чл. 137, ал. 19 и съответно чл.
138, ал. 8 от ЗВМД, но това не е
сторено. Поради това тези актове са породили своето правно действие, което
правило е било отчетено от ответната страна.
От
анализа на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. докладните записки,
съставени по време на извършените проверки, изрично е посочено, че на двата
животновъдни обекта на Ф. няма изградени отговарящи на изискванията съоръжения
– торосъбирателна площадка и дезинфекционна площадка за хора и животни,
заложени като разходи за дейността. Тези данни се потвърждават и от
заключението на назначената и изслушана съдебно-ветеринарна експертиза, в която
вещото лице установява, че
животновъдният обект на жалбоподателя в с. Каменари, в който се
отглеждат овцете, не съответства на ветеринарномедицинските изисквания за
отглеждане на животни и хуманно отношение към тях и в него няма изградена дезинфекционна площадка по чл. 4, ал.
1, т. 4 от Наредба №44 /20.06.2006г. и торосъбирателна площадка, която да
отговаря на изискванията на чл. 9, т. 7 от същата наредба. Предвид това, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се опровергава установеното
неизпълнение към крайната дата за проверка изпълнението на бизнес плана – 01.07.2018г.,
нито констатациите за състоянието на стопанството към стопанската 2017/2018г.
Съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 15 от Договора за предоставяне на финанснова помощ,
ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане и няма право да получи
второ плащане ако не изпълнява, което и да е друго свое задължение, посочено в
Наредбата или уговорено в договора, а според чл. 14, ал. 1, т. 11 ползвателят
се задължава в срок до изтичане на пет години от сключване на договора да
получи и да поддържа за срока на договора съответните лицензи, разрешения и
регистрации, когато такива се изискват във връзка с дейностите, включени в
бизнес плана. По делото не е спорно, че към момента на подаване на заявлението
за второ плащане за подпомагане жалбоподателят е представил изискуемото
съгласно т. II от Приложение №11 към чл. 33, ал. 1 от Наредба №10 удостоверение
за регистрация №91/28.06.2018г. на животновъден обект №5080В-0135, находящ се в
с. Константин, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВД. Видно от представената
по делото Заповед №506/31.10.2018г. на директора на ОДБХ – В. Търново,
цитираното удостоверение за регистрация на животновъдния обект е анулирано на
основание чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВД и не е издадено ново удостоверение за
регистрация на животновъден обект нито в с. Константин,
нито в с. Каменари. Прекратяването на регистрацията на животновъдния обект не е
сред обстоятелствата, които могат да бъдат признати за непреодолима сила и
извънредни обстоятелства, поради което не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от Наредба
№10, съгласно която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима
сила или извънредни обстоятелства, ползвателят не възстановява полученото първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи
второ плащане по чл. 10, т. 2. Наведените в жалбата възражения по отношения на
законосъобразността на заповедта на директора на ОДБХ – В. Търново за анулиране
на издаденото удостоверение за обекта в с. Константин и отказа на
административния орган да издаде удостоверение за регистрация на животновъден
обект в с. Каменари по реда на чл. 137 от ЗВД са неотносими към настоящото
производство. При положение, че жалбоподателят счита че не са били налице
основания за прекратяване на регистрацията на животновъдния му обект в с. Константин
и че обектът в с. Каменари отговаря на изискванията на чл.137 от ЗВД е следвало
в предвидените в закона срокове да предприеме действия за защита срещу тях,
която се реализира в производство, различно от настоящото. Като не е предприел
необходимите действия да поддържа регистриран животновъден обект в петгодишен
срок от сключване на договора за финансова помощ от 02.08.2017г., жалбоподателят
не е изпълнил задължението по чл., чл. 14, ал. 1, т. 11 от договора, което от
своя страна влече след себе си правните последици на чл. 9, ал. 1, т. 15 от
Договора за предоставяне на финансова помощ, както е приел ответникът.
С оглед изложеното, правилно административният орган е приел, че
бенефициерът не е изпълнил поетите договорни и вменените му нормативни
задължения и са налице материално правните основания по чл. 37, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от Наредба №10 за отказ на второ плащане и установяване на задължение за
връщане на полученото първо плащане по сключения с жалбоподателя договор, заедно
със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от Наредба №10 се дължи законната лихва върху размера на подлежащото
на връщане първо плащане на подпомагането по мярката, изчислена за период,
посочен в договора. В чл. 17, ал. 1 от Договора е предвидено, че ползвателят
дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със
законната лихва върху сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази
дата не може да бъде установена – от датата на установяване на неизпълнението. В
настоящия случай административният орган е приел, че начална дата за изчисление
на дължимата лихва е 22.10.2018г. – датата на извършената проверка на място.
Съдът приема, че и в тази част актът е издаден в съответствие с материалния
закон.
При този
изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима съгласно
препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Д.Ф. *** срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане №04/06/3/0/03137/3/01/04/01/23.05.2019г.,
издаден от директора на Областна дирекция – Велико Търново на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА Ф.Д.Ф.
*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, град София,
разноски по делото в размер на 120/сто и двадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: