Решение по дело №680/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалбата на Х. Р. Н. с [ЕГН] срещу Решение № 2153-15-72/06.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01517213/24. 01.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда.

В съдебно заседание – жалбоподателят чрез адв.Н. П. поддържа оспорването, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представят се писмени бележки.

Административен съд - Пловдив, II отделение, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

В ТП на НОИ Пловдив от осигурителя „КОМУНАЛ“ ООД, с ЕИК ********* за жалбоподателя Х. Р. Н. са представени Удостоверения по образец съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото му на парично обезщетение по следните болнични листове /л.137 и сл./: Болничен лист №Е20200040676 (първичен), с период на временната неработоспособност от 08.01.2020 г. до 12.02.2020 г. вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 05.02.2020 г., по който на 12.02.2020 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 15 работни дни за месец 01/2020 г., в размер на 767.60 лв. и на 17.02.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни за месец 02/2020 г., в размер на 409.38 лв. Болничен лист №Е20200198706 (продължение), с период на временната неработоспособност от 13.02.2020г. до 03.03.2020 г. вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 05.03.2020 г., по който на 11.03.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 12 работни дни за месец 02/2020 г., в размер на 614.08 лв. и за 1 работен ден за месец 03/2020 г., в размер на 51.17 лв. Болничен лист № Е20206017066 (продължение), с период на временната неработоспособност от 24.02.2020 г. до 15.03.2020 г., вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 05.03.2020 г., по който на 18.03.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни за месец 03/2020 г., в размер на 409.38 лв. Болничен лист №Е20200241917 (продължение), с период на временната неработоспособност от 16.03.2020г. до 25.03.2020 г. вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 02.04.2020 г. по който на 08.04.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни за месец 03/2020 г., в размер на 409.38 лв.

За първите три работни дни - 08.01.2020 г., 09.01.2020 г. и 10.01.2020 г. от временната неработоспособност по болничен лист №Е20200040676, приложение е намерила разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от КСО, според която осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

За да издаде процесните актове, органът е съобразил данни от информационната система на НОИ, от които се установява, че към деня на настъпване на временната неработоспособност по болничен лист №Е20200040676 - 08.01.2020 г., Х. Р. Н. е осигурен по две трудови правоотношения, при „КОМУНАЛ“ ООД и „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, с ЕИК *********.

На „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, приключила с Констативен протокол №КП-5-12-01465254 от 22.11.2023 г./л.85/

Проверката е извършена въз основа на данни от информационната система на НОИ и представените от осигурителя документи, от които било установено, че Х. Р. Н. има сключен трудов договор №02 от 26.08.2019г. с „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, на основание чл. 111 от Кодекса на труда във връзка с чл. 70 от КТ. Н. е назначен на длъжност “Техник-механик“ (канал предпътни прегледи), с продължителност на работното време 4 часа. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.04.2020 г. със заповед №003 от 03.04.2020 г./л.90/

При извършената проверка на ведомостите за работни заплати и присъствените форми било установено, че лицето е извършвало трудова дейност, без прекъсване в осигуряването, на 4 часов работен ден за периода от 01.01.2020 г. до 02.04.2020 г., а през периода от 18.03.2020 г. до 02.04.2020 г.

Н. е ползвал платен годишен отпуск на основание чл. 155, ал. 1 от КТ, който е разрешен със заповед №11 от 18.03.2020 г., /л.89/, а от представения дневник-регистър на заведените болнични листове за 2020 г. в осигурителя, контролния орган е установил, че Х. Р. Н. не е представил болнични листове.

Констатирано е още, че подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г. От „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ЕООД напълно съответстват между информацията в Регистъра на осигурените лица и данните във ведомостите за работни заплати.

Контролният орган при ТП на НОИ Пазарджик е констатирал, че Х. Р. Н. е упражнявал трудова дейност за периода от 01.01.2020 г. до 02.04.2020 г., която е основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО - лица, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

При тази установена в административното производство фактическа обстановка, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е издадено разпореждане № РВ-3-15-01517213 от 24.01.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, както следва: По болничен лист №Е20200040676 в размер на 1176.98 лв.; По болничен лист №Е20200198706 в размер на 665.25 лв.; По болничен лист №Е20206017066 в размер на 409.38 лв.; По болничен лист №Е20200241917 в общ размер на 204.69 лв., в обхвата на който ответникът приема, че Н. е работил при осигурителя „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД на 16.03.2020 г. и 17.03.2020 г., а в периода от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г. е бил в платен отпуск при същия осигурител, като му е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на 100 % в размер на 409.38 лв., вместо полагащата му се пропорционална част в размер на 204.69 лв., на основание чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО.

В хода на административното производство Х. Н. посочва, че е бил в трудово правоотношение с „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, но в процесния период не е извършвал трудова дейност, тъй като е бил във временна неработоспособност и е пребивавал у дома си.

Административният орган посочва, че в графа "бележки" на издадените болнични листове №Е20200040676, №Е20200198706, №Е20206017066 и №Е20200241917 представени от „КОМУНАЛ“ ООД не е отразено, че същите се издават в повече от един екземпляр, но няма спор, че съгласно справка за представени болнични листове в Електронния регистър на болничните листове и решения по обжалването им, за Х. Р. Н. на 15.11.2023 г. е издаден болничен лист № Е20233391593, с период на временната неработоспособност от 08.01.2020 г. до 12.02.2020 г. вкл. за осигурител „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД.

Твърдяната недобросъвестност се обосновава с предназначението на паричните обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, регламентирани в КСО, които са да заместят доходите на осигурените лица по времето, когато поради настъпване на определени фактически обстоятелства те не са в състояние да упражняват трудова дейност, т.е. паричното обезщетение в случая трябва компенсира липсата на възнаграждение за положен труд. Административният орган счита, че получаването на трудово възнаграждение от Н. по трудов договор с „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД изключва правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, което с оглед на посоченото по-горе се явява недобросъвестно получено.

Според ответника упражняването на трудова дейност и получаването на трудово възнаграждение от Н. от „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД изключва правото му на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове №Е20200040676, №Е20200198706, №Е20206017066 и №Е20200241917.

Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и събраните гласни доказателства, съдът намира, че са налице данни за незаконосъобразност на процесните административни актове.

За нуждите на делото бе назначена СГЕ, чието заключение се прие без възражения в хипотезата на чл.201 от ГПК. Видно от експертизата, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, подписът след „подпис:“ от името на Х. Р. Н. на фишове за работна заплата за м. януари и м. март 2020 г. не е изпълнен от Х. Р. Н..

По делото бе разпитан свидетелят Т., който заяви, че не познава жалбоподателя лично, но е научил за отсъствието му в началото на 2020 г., тъй като му е било възложено да изпълнява задълженията на Х. Н.. Свидетелските показания съдът кредитира, като същите не са в противоречие със събраните в хода на делото писмени доказателства. Показанията сочат за вътрешна реорганизация на дейността на „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, наложила се именно поради временната неработоспособност на Х. Н.. По силата на Заповед №1-001/09.01.2020 г./л.23/ Т. поради производствена необходимост е съвместявал длъжностите „Касиер“ и „Техник, механкик-експлоатация на автомобил“.

В чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, но никое от тях в случая не е налице.

По делото не се установява Х. Н. да е упражнявал трудова дейност по време на отпуск за временна неработоспособност и да е нарушил предписания от здравните органи режим в процесните болнични листи.

Горното изключва приложното поле както на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, така и на чл. 46, ал. 3 от КСО, на която последна норма се позовава административния орган.

На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало правото на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение, и заплатеното му такова е дължимо, защото Х. Н. не е извършвал действия, които да са причинили щета на ДОО. Т. е. погрешна е преценката на административния орган, че осигурителният разход е извършен неправилно и полученото от Х. Н. осигурително плащане е неоснователно, поради което подлежало на възстановяване в бюджета на ДОО ведно със съответната лихва.

В хода на административното производство не са ангажирани никакви доказателства, че в процесния случай е налице хипотезата по чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, т.е, че при твърдяното от административния орган изпълнение на трудови задължения при втория работодател, нарушен да се явява режима, определен от здравните органи.

На първо място съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Данни по делото, че болничните листове, от които Х. Н. черпи правата си са обжалвани или отменени няма.

Разпитания като свидетел в открито заседание А. Т., установява с показанията си две важни обстоятелства, че той е замествал Н. за изпълнение на трудовата му функция и самия Н. за процесния период не е престирал работна сила. В този случай, след като болничните листове са представени при т.нар основен работодател, не може да се обоснове извод, че той е извършвал трудова дейност /престирал е труд/ по втория си трудов договор.

Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. За да се докаже осъществяването на трудова дейност от едно лице не е достатъчен нито сключения трудов договор, нито разплащателната ведомост с начислено трудово възнаграждение за времето, през което лицето е разполагало с болничен лист за временна неправоспособност, по което е изплатено процесното обезщетение.

Сключеният трудов договор между физическото лице и „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД не е самостоятелно основание за осигуряването на работника по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Такова не е и начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Това е фактът, който следва да установи административният орган при преценка на правилността на получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност при наличието на двама работодатели.

С оглед на горното в настоящия случай неправилно е прието от административния орган, че трудова дейност е осъществявана от лицето Н. при втория му работодател „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД. Изводите на органа за извършвана трудова дейност от страна на Н. се основават изцяло на наличните във ведомостите за заплати подписи на лицето удостоверяващи получаване на трудово възнаграждение.

Този извод обаче е оборен от заключението по неоспорената по делото експертиза, съгласно която подписите положени под ведомостите за заплати не са на оспорващия. Твърдението на Н., че не е извършвал трудова дейност се потвърждава и от разпита на свидетеля по делото, както и от представената от работодателя „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД Заповед №1-001/09.01.2020 г., от която се прави извод, че за процесния период Н. не е бил във фактическа възможност за евентуално упражняване на трудовите му задължения.

Ето защо настоящият съд намира въз основа на събраните доказателства, че Н. не е извършвал трудова дейност при работодателя си „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД в периодите, през които е получавал обезщетение за временна неработоспособност и по тази причина за него не е възникнало основание за осигуряването му за общо заболяване и майчинство. Не е налице релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на обезщетение по представените болнични листи.

Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателя и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Както бе посочено вече в периода на временната неработоспособност Н. не е осъществявал трудова дейност при друг работодател и не са налице действия от осигуреното лице в нарушение или заобикаляне на закона или поведение целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права.

Изложените съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и Разпореждане, поради което същите ще следва да бъдат отменени, а това налага извод за основателност на жалбата.

Жалбоподателят не претендира разноски

Мотивиран от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-72/06.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-01517213 от 24. 01.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.