Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр. Сливен 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от
административния съдия адм. дело № 327/2021 г. по
описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, подадена от "Скът" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, представлявано от М.С. против Акт за
установяване на задължение № АУ000798-1 от 01.07.2021 г. издаден от П. З.на длъжност
и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 94 от 30.08.2021 г. на Директор на
Дирекция - "Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 9б
от ЗМДТ е
определен размер на задълженията на "Скът" ЕООД за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за данък недвижими имоти в общ
размер на 133 404,49 лева, от които 102 782,14 лева главница и 30 622,35
лева лихва, такса битови отпадъци в общ размер на 66 013,77 лева, от които
52 332,03 лева главница и 13 681,74 лева лихви и данък върху превозните средства в
общ размер на 532,27 лева , от които
418,60 лева главница и 113,67 лева лихва или общ размер на задължението –
199 950,53 лева.
С жалбата се оспорва целия административен акт, като се твърди нищожност, порди липса на компетентност на издалия го орган,
алтернативно незаконосъобразност на същия. Сочи, че имотът на дружеството
попада в район, който е изключен от територията, в която общината предоставя
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Заявява, че имотът
представлява земеделска земя, на която не е променено предназначението, поради
което данък не се дължи. Прави се искане съдът да отмени АУЗ, алтернативно да
го обяви за нищожен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество редовно призовано се представлява
от представтел по пълномощие – адв.М.П.-***,
която поддържа жалбата. Подробни съображения излага и в писмени бележки.
Претендира направените по делото разноски.
Административният орган - Директор на Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Сливен, чрез процесуалния си представител А.О. – с.е., с
придобита ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати
административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган
и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила,
като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Дружество „Скът“ ЕООД декларира пред Дирекция МДТ
Сливен притежаваните от него недвижими имоти и превозни средства, както следва:
с декларация вх. № 4699/28.11.2005 г. /л.258/
- апартамент в гр. Сливен, ж.к. „Д.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. .с РЗП 110 кв. м.
с включено мазе; с декларация вх. № 3960/03.08.2016 г. /л.264/ - 31 броя
сгради, находящи се в парцел с идентификатор
67338.709.10 с площ 323 571 кв.м. по кадастрлната
карта на гр.Сливен, находящ се в гр.Сливен, кв.“Р.“, като
със същата декларация е
декларирана и земята, върху която са построени сградите с площ 32 357 кв.м., от
които застроена площ 5 270 кв.м. /лист 269/; с декларация вх. № 4041/04.08.2016
г. /л.275/ - земя за електропроизводство с идентификатор 67338.709.9, гр.Сливен,
кв.“Р.“, с площ 30185 кв.м. и отчетна стойност 54570 лв.; декларация вх. №
4042/04.08.2016 г. /л.282/ - земя с предназначение „второстепенна улица" с
идентификатор 67338.709.8, площ 5132 кв. м., находящ
се в гр.Сливен, кв.“Р.“ и отчетна стойност 9630 лв.; декларация с вх. №
3535/06.06.2005 г. / л.294/ - автомобил „Мерцедес Пух“
- фургон с мощност 53 к.с.; с декларация вх.№ 4410/09.06.2006 е деклариран
автомобил Мерцедес 814 с мощност 100 кw./л.297/.
На 01.07.2021 г. е съставен АУЗ № АУ000798 - 1, с който е определен размер
на задълженията на дружеството по подадените декларации по ЗМДТ включващ ДНИ и
ТБО за посочените имоти, както и данък превозни средства за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. Общият размер на задължението по
акта е 199 950,53 лева, от които главница 155 532,77 лева и лихва
44 417,76 лева. Бил е определен размер на задълженията на "Скът"
ЕООД за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за
данък недвижими имоти в общ размер на 133 404,49 лев, от които 102 782,14
лева главница и 30 622,35 лева лихва, такса битови отпадъци в общ размер
на 66 013,77лева, от които 52 332,03 лева главница и 13 681,74
лева лихви и данък върху превозните средства в общ размер на 532,27 лева , от които 418,60 лева главница и
113,67 лева лихва.
Актът е връчен на представител на дружеството на 07.07.2021
г. /л.13/ и в срока за обжалване на 15.07.2021 г. дружеството подава жалба
срещу акта вх. № 4704-2284 /л.14/. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция
"МДТ" при Община Сливен, който се е произнесъл с решение № НОМ 94/30.08.2021
г. /л.16/ като е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил акта. Решение №
НОМ 94 от 30.08.2021 г. е връчено на оспорващото дружество на 01.09.2021 г. по
пощата, за което по делото е приложена обратна разписка/л.19/. Жалбата срещу
него е подадена чрез административния орган на 13.09.2021 г. и въз основа на
нея е образувано настоящото производство/л.5/.
По делото е приобщена Наредбата за определянето
размера на местните данъци на Община Сливен /л.95/ Същата е изменена и
допълвана многократно като съгласно чл. 5 от същата годишния размер на данъка
върху недвижимите имоти на фирми е както следва: за 2016г. и 2017г. – 3,2 на
хиляда върху данъчната оценка; за 2018г., 2019г. и 2020г. – 2,7 на хиляда върху данъчната оценка на имота.
Съгласно чл. 13 от същата наредба годишния размер на данъка върху превозните следства за 2016г., 2017г. и 2018г. зависи от товароносимостта,
като за автомобил до 12 тона технически допустима максимална маса е в размер на
15 лева за всеки започнат тон товароносимост, а за
2019г. и 2020г. данъкът за товарен автомобил с технически допустима максимална
маса от 3,5 т., но не повече от 12т. е в размер на 15 лева за всеки започнати
750 кг. товароносимост, като годишния данък се състои
от два компонентна – имуществен и екологичен и е предвиден коргириащ
коефициент за екологичната категория на автомобила. /л.46-49/.
По делото е приобщена Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на
територията на Община Сливен (л. 65) Същата е изменена и допълвана многократно
като съгласно чл. 14 от Наредбата таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно -
"сметосъбиране и сметоизвозване",
"обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и
"чистота на териториите за обществено ползване". Съгласно чл. 16 от
Наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност,
като съгласно ал.4 и съответните решения Общински съвет Сливен / л. 50 – л. 64/
ежегодно е определял размера на ТБО за притежаваните нежилищни имоти - сгради,
собственост на предприятия на физически и юридически лица в размер на:
за 2016 г.: - общо 1, 2 на хиляда, разпределени както следва: сметосъбиране
и сметоизвозване - 0, 6 на хиляда; поддържане на депо
- 0, 4 на хиляда; чистота на обществените територии - 0, 2 на хиляда.
за 2017 г.: - общо 1, 2 на хиляда, разпределени както следва: сметосъбиране
и сметоизвозване - 0, 6 на хиляда; поддържане на депо
- 0, 4 на хиляда; чистота на обществените територии - 0, 2 на хиляда.
за 2018 г.: - общо 1, 5 на хиляда /за землището на гр. Сливен/,
разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване
- 0, 6 на хиляда; поддържане на депо - 0, 58 на хиляда; чистота на обществените
територии - 0, 32 на хиляда.
за 2019 г.: - общо 1, 5 на хиляда /за землището на гр. Сливен/,
разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване
- 0, 6 на хиляда; поддържане на депо - 0, 58 на хиляда; чистота на обществените
територии - 0. 32 на хиляда.
за 2020 г.: - общо 2 на хиляда /за землището на гр. Сливен/, разпределени
както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0, 8
на хиляда; поддържане на депо - 0, 77 на хиляда; чистота на обществените
територии - 0, 43 на хиляда.
На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е издал
заповеди за определянето на границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както следва за 2016 г.: № РД
15-2152/08.10.2015 г.; за 2017 г.: № РД 15-1465/28.10.2016 г.; за 2018 г.: № РД
15-2277/28.09.2017 г.; за 2019 г.: № РД 15-2634/18.10.2018 г.; за 2020 г.: № РД
15-2492/15.10.2019 г. /л. 105-132/
Съгласно тези заповеди услугата сметосъбиране и сметоизвозване
се предоставя за всички имоти попадащи в регулационните граници на територията
на гр. Сливен, промишлените зони, гробищни паркове, прилежащи квартали,
курортни местности, селищни образувания, вилни зони. В случая недвижимите
имоти, собственост на оспорващото дружество попадат в районите на предлаганите
от Община Сливен услуги. Адресът на декларираните имоти е гр.Сливен кв.“Р.“ и
гр.Сливен „Д.“ бл.-*-. Съгласно т.I.19
на заповедите за честота на извозване е посочен кв.“Р.“;
услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване да се
извършва съгласно договор; услугата за депониране на смесени битови отпадъци от
територията на Община Сливен, да се извършва на регионално депо за неопасни
отпадъци до с. Хаджи Димитрово, община Тунджа след предварително третиране.
По делото е приложен Акт № 17 за публична
общинска собственост, относно поддържането и експлоатиране на депо за битови
отпадъци в землището на с. Сотиря, общ. Сливен.
На 17.07.2015 г. Община Сливен като възложител е
сключила договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД "Грийн Партнърс - БКС" за извършване на следните видове
дейности за срок от 5 години: сметосъбиране, сметоизвозване
и поддържане чистотата на местата за обществено ползване в Община Сливен. На
17.07.2020 г. между същите страни е сключен нов договор за още 5 години за
изпълнение на: събиране и транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка
и подмяна на контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддържане
на чистота на места за обществено ползване на територията на гр. Сливен,
почистване на сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено
ползване на територията на гр. Сливен, почистване на замърсени с отпадъци
терени в землището на гр. Сливен. По делото са представени и приети като
доказателство протоколи и фактури за извършване на дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, почистване от сняг и лед на улици, тротоари и други места
за обществено ползване за Община Сливен по сключените договори от 17.07.2015 г.
и 17.07.2020 г. между Община Сливен като възложител и ДЗЗД "Грийн Партнърс - БКС"./л.137-257/.
По делото е приложен Акт № 17 за публична общинска собственост, относно
поддържането и експлоатиране на депо за битови отпадъци в землището на с.
Сотиря, общ. Сливен./л.300/.
По делото е назначена, изслушана и приета комплексна технико - икономическа
експертиза, изготвена от вещите лица и. М.З. със специалност „С. и а.“ и вещото
лице П.И. със специалност „С. и к.“, чието заключение съдът възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно заключението на вещите лица, които са съобразили представените от
Община Сливен документи - заповеди на кмета на Община Сливен, Договор за
възлагане на ОП за сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане на чистотата, както и от протоколите за извършени дейности, в
района, в който се намират процесиите имоти - гр. Сливен, кв.“Д.“ и кв.“ Р.", се
предоставят всички услуги по чл. 14 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставените права на
територията на Община Сливен във връзка с чл. 62 от ЗМДТ. Вещите лица дават
заключение, че данъкът върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци и
данъкът върху превозните средства за прозцесните
периоди – 01.01.2016г. до 31.12.2020г. е изчислен при
съобразаване с действащите норми, регламентирани в
ЗМДТ, в Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община
Сливен и в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен. Експертите
сочат, че данъкът върху недвижимите имоти е определен от Дирекция МДТ
Сливен в съответствие с чл.5 от Наредбата
и действащите през съответните периоди
размер както следва: за 2016г. и 2017г. -3,2 на хиляда, а за 2018г., 2019г. и
2020г. – 2,7 на хиляда. ТБО върху процесните имоти е определена върху декларираната отчетна
стойност, в съответствие с определените от Наредбата размери за
съответните услуги през годините от 2016 г. до 2020 г. Общият определен размер от
199 950,53 лева, от които главница 155 532,77 лева и лихва
44 417,76 лева е правилно изчислен, като вещите лица посочват, че
длъжностното лице е съобразило подадените от дружеството декларации през
годините 2016, 2017, 2018, 2019 г. и 2020г. Задължението за данък върху
недвижимите имоти за имотите в гр.Сливен, кв.“Р.“ е определено като за земя в
урбанизирана територия, а не като земеделска земя. Експертизата, след извършена
справка в АГКК Сливен, дава заключение, че декларираната от дружеството земя в
кв.“Р.“ представлява урбанизирана територия, а оранжериите, разположени върху
нея, представляващи строеж по смисъла на чл.147 от ЗУТ, но тъй като не са
декларирани от дружеството, за тях не е определено задължение с оспорения акт.
Експертите сочат, че след издаване на оспорения акт от ЧСИ П. Г. във връзка с
образувано изпълнително дело, по сметка на Община Сливен, като взискател – Дирекция „Местни данъци“ е преведена сума в
размер на 274 715,15 лева, в резултат на което, към момента на изготвяне
на заключението остатъкът за погасяване на задължението на дружеството по
оспорения АУЗ възлиза на 16 340, 06 лева. Вещите лица констатират различия
в площта на имот с идентификатор 67338.709.10, която е участвала в
изчисляването на основата за облагане на имота и площта му според кадастралната
карта (използвана е площта на имота със стария идентификатор 67338.709.4, която
е по-малка), както и различна товароносимост на
автомобил Мерцедес 814, /която е 3,13
тона, а данъкът през 2019 и 2020 г. е изчислен по метода за автомобили с товароносимост над 3,5 тона/, като изтъкват, че това ще доведе
до изчисляване на данъци и такси в по-голям размер от определените от
административния орган, в ущърб на оспорващото дружество.
По делото са приобщени: скица на поземлен имот № 15-362742/25.07.2016г.
издадена от СГКК гр.Сливен за поземлен имот с идентификатор 67338709.9 с площ
30 185 кв.м. е с трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване за електроенергийно производство./л.281/; скица на
поземлен имот № 15-362739/25.07.2016г. издадена от СГКК гр.Сливен за поземлен
имот с идентификатор 67338-709.8 с площ 5132 кв.м. е с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване за второстепенна улица;
скица на поземлен имот № 15-362341/25.07.2016г. издадена от СГКК гр.Сливен за поземлен
имот с идентификатор 67338-709.10 с площ
323 571 кв.м. е с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно
ползване оранжерия с трайна конструкция;
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото
доказателства.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет
на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването му по административен ред
от Директора на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, упражняващ
правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската администрация, имащ
правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на
Общината /л.43/ и следователно е издаден от компетентен административен орган
по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ, поради
което, противно на твърдението на оспорващото дружество, не е нищожен.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са
фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа
изискуемите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Актът е
издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадени декларации
по чл. 14 от ЗМДТ от дружеството. Задължението за ДНИ,
ТБО и ДПС за притежаваните от оспорващото дружество имоти и МПС е посочено по
години, в общ размер и е разбито на главница и лихва.
Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и
обоснован АУЗ.
По отношение на
определения с оспорения акт данък върху недвижимите имоти:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти
(ДНИ) се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен
план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон,
на което условие несъмнено отговаря процесните
недвижими имоти, собственост на оспорващото дружеството. Видно е от приложените
декларации по чл. 14 от ЗМДТ, че жилищният имот на дружеството
се намира в гр.Сливен, ж.к.“Д.“ бл.**, а останалите имоти на дружеството са нежилищни,
декларирани са с адрес гр.Сливен, кв.“Р.“, намират се в землището на кв.“Р.“, като
имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, поради което са облагаеми, а
данъкът – дължим от собственика. Съдът не споделя становището на оспорващато дружество, че с оспорения АУЗ неправилно е
определено задължение за нежилищния имот
с идентификатор 67338.709.10 по
КККР на гр.Сливен, доколкото същия предсталява
земеделска земя с начин на трайно ползване оранжерия с трайна конструкция; за
имот 67338.709.8, който е урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за
второстепенна улица и за имот 67338.709.9, който е урбанизирана територия и начин
на трайно ползване за електроенергийно производство. Видно от доказателствата
по делото имотите, които са обект на облагане с процесния
АУЗ не представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи, а са урбанизирани територии. Съгласно чл. 10, ал. 3 на закона не се облагат с данък
земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително
застроената площ и прилежащия и терен, а съгласно чл.2 от закона земеделски
земи по смисъла на този закон са тези, 1. които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени
места и селищни образувания), определени с подробен устройствен
план, или с околовръстен полигон; 2.не са включени в горския фонд; 3.не са
застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни
или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,
нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4.не са заети
от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения. Анализът на нормите налага извод, че за да бъде един поземлен имот
считан за земеделска земя, освен да е предназначен за земеделско производство
следва да не се намира в границите на урбанизираните територии и да не е
застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, нито да
представлява дворове или складови помещения към такива сгради. В случая от
изслушаната експретиза,
която съдът кредитира, след направена справка в техническата служба на община
Сливен и в Областна дирекция „Земеделие" се установява, че нежилищните
имоти на дружеството попадат в землището на кв. „Р.“, град Сливен, но същите представляват оранжериен комплекс със
сгради от селскостопанско строителство и съгласно действащата към момента кадастрална карта имотът на оранжериите е с
обща площ от 358 888 м2 и включва следните имоти: Поземлен имот 67338.709.10 - вид
територия Урбанизирана, НТП Оранжерия с трайна конструкция, площ 323571 м2,
стар номер 000187; гр. Сливен, кв. Р.; Поземлен
имот 67338.709.9 - вид територия Урбанизирана, НТП За електроенергийното
производство, площ 30185 м2; гр. Сливен, кв.Р.; Поземлен имот 67338.709.8 - вид
територия Урбанизирана, НТП За второстепенна улица, площ 5132 кв. м, стар номер
0.187; гр. Сливен, кв. Р..
Горното мотивира съда да приеме, че процесните имоти попадат в територия, обхваната от кадастрален
план, одобрен с протокол от 24.12.1996г., както и общ устройствен
план, приет с решение № 1509/21.03.2019г. на Общински съвет Сливен /справка л.8 и л.9 от заключението/, застроени са със сгради, представляващи
производствена площадка на оранжериен комплекс и същите не попадат в хипотезата
на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, с която е регламентирано
изключение от общия принцип за облагане. Имотите
на оспорващото дружество попадат в урбанизирана територия и не могат да се
определят като земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, поради което за тях
се дължи данък недвижими имоти по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Въпреки, че имотът с идентификатор 67338.709.10 по КККР на град Сливен, през процесните
периоди, се намира в територия с трайно предназначение – земеделска, а съгласно
чл. 25, ал. 1 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното
предназначение на територията, в границите на която се намира, съдът намира, че
в случая това обстоятелство няма определящо значение. Процесният
имот от 1996г. /справка л.8 от заключението/ се ползва за производствена база
на оранжериен комплекс, застроен е със стопански сгради - бензиностанция,
складове, котелни, пералня, столова, трафопостове, тръби и административна
сграда, както и други трайно прикрепени съоръжения – оранжерии, които съгласно
заключението на вещото лице и. М. З. са строежи по смисъла на чл.147 от ЗУТ,
като очевидно от дружеството не е променян този начин на трайно ползване – за оранжериен
комплекс, какъвто е отразен и в КККР на град Сливен, следователно единственият
извод, който може да се направи на основата на скиците от кадастралната карта,
документите за собственост и заключението на вещите лица е, че фактически
мероприятието, предвидено с кадстралния план от
1996г., е реализирано и процесните имоти не се
ползват като земеделски земи,
предназначени за земеделско производство, а са с производствено предназначение
за оранжериен комплекс. За целите на данъчното облагане по ЗМДТ определящо
значение има фактът, че макар и земеделски,
земите са застроени (по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗМДТ), като е без правно значение обстоятелството,
дали е извършена промяна на трайното предназначение по предвидения в закона
ред. В този смисъл промяната на предназначението е въпрос, който не е относим към предмета на спора.
Данъкът съставлява
публично задължение, породено от фактическата и правна власт, която правният
субект има върху съответния обект на облагане, намиращ се на територията на
страната. В чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е указано, че с ДНИ се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, при което дължимостта на данъка не зависи от ползването или
неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и това изрично е
предвидено в разпоредбата на чл. 13 от ЗМДТ. Предвид това, след като към
момента на издаване на АУЗ жалбоподателят е собственик на процесния
имот и не са налице обстоятелствата за освобождаването му (в хипотезата на чл. 24 от ЗМДТ) от задължението за заплащане на
ДНИ, то той е данъчно задължено лице и предвид липсата на документ за заплащане
данъка на имота, правилно с оспорения АУЗД е установена неговата дължимост. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите
имоти на предприятията е по – високата между отчетната им стойност и данъчната
оценка съгласно приложение № 2. Видно от съдържанието на процесния
акт, като основа за определяне размера на процесния
ДНИ органът по приходите е извел отчетната стойност на имота, базирана върху
декларираното от самото дружество в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, съпоставил я е с данъчната
оценка и е определил данъка върху по-висока стойност измежду двете за всеки от
подлежащите на облагане имоти, което се установява и от заключението на вещите
лица. (справка л. 367-л.369). Съгласно заключението на вещите лица данъчната
основа на процесните имоти е определена в
съответствие с цитираната по – горе разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, правилно е ползвана от издателя
на акта като облагаема основа за определяне на данъка. В случая законосъобразно
е определен самия размер на ДНИ, съобразен с нормативно установените стойности
в Наредба за определяне размера на местните данъци на Община Сливен. Съобразно
чл. 5 от Наредбата и съгласно съответните решения на Общински съвет Сливен,
годишният размер на данъка върху недвижимите имоти е за нежилищни имоти 3,2 на
хиляда върху данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти за 2016г. и 2017г.,
и 2,7 на хиляда върху данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти за 2018г.,
2019г. и 2020г. Следователно, материалният закон е правилно приложен от органа
по приходите при определяне размера на ДНИ върху процесните
недвижим имот в размер на 133 404,49 лева, от които 102 782,14 лева
главница и 30 622, 35 лева лихва.
По отношение на
определената с оспорения акт такса за битови отпадъци:
С процесния административен акт е установен
размер на задължения за такса битови отпадъци за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г.
и 2020г. за собствени на оспорващото дружество недвижими имоти, съставляващи жилищни
и нежилищни такива и находящи се в населеното място –
гр. Сливен, кв.“Р.“ и кв.“Д.“. По делото няма данни, не се твърди, а и не се
установява от приетото експертно заключение за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и
2020г. жалбоподателят да е бил освободен от такса за услугите
"сметосъбиране и сметоизвозване", чрез
подадена от него декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събирането и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината, като изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че видът на
предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на
кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Следователно, таксата се дължи, ако е налице предоставяне на съответната услуга
в съответния район, посочен в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. В
настоящия случай от доказателствата се установява, че апартаментът на
дружеството се намира в гр. Сливен, а останалите имоти в гр.Сливен, кв.“Р.“.
Нормата на чл. 66 указва всички компоненти на услугите по чл. 62 по дейности, а
именно: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и
съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на
битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното
съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на
масово разпространени отпадъци по ЗУО – за услугата по чл. 62, т. 1; третиране
на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените
отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,
закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации и
съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за
услугата по чл. 62, т. 2 и за услугата по чл. 62, т. 3 – дейности по поддържане
на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване. В процесния административен акт
е установен размер на таксата за битови отпадъци и по трите компонента.
Съгласно чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ, общинският съвет приема
основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с
наредбата по чл. 9. Към доказателствата са приобщени Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Сливен,
както и решения Общ. Съвет Сливен, с които е одобрена план – сметка за
необходимите средства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане и експлоатация на депо и за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, прието съобразно
изискването на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. От доказателствата по делото се
установява, че община Сливен предлага и извършва всички посочени в разпоредбата
на чл. 62 от ЗМДТ дейности, в която насока са
представените по делото заповеди, договори и отчетни протоколи. Видно е, че в
гр. Сливен, кв.“Р.“, където са декларирани и се намират процесните
имоти се предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане и експлоатация на депо, както и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране
и сметоизвозване на отпадъци до съоръжения за
третирането им и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
е удостоверено с представените договори и приложените към тях констативни
протоколи с отчетен характер/л.137 – л.257/. Следователно, за територията на
град Сливен, кв.“Р.“, където се намират процесните имоти,
таксата за битови отпадъци се дължи и за трите услуги, визирани в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Съобразявайки заключението на
вещите лица, съдът приема, че нейният размер е определен от органа по приходите
съобразно действащите към момента на издаване на оспорения АУЗ разпоредби,
приети от органа на местно самоуправление – Общински съвет Сливен. Ето защо размерът
на таксата за трите предоставяне от общината и ползвани от дружеството услуги -
за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане и
експлоатация на депо, както и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване за разглеждания период
възлиза на 66 013,77 лева от които 52 332,03 лева главница и 13 681,74 лева лихва, както
правилно е прието в атакувания АУЗ.
На следващо място
в оспорения АУЗ е установено и задължение за данък върху превозните средства в
общ размер на 532,27 лева, в която част актът се преценява от съда също като
съобразен с действащите към момента на постановяването му материалноправни
разпоредби. При определяне размера на данъка е приложена нормата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 13 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен, като за
всяко от двете моторни превозни средства, собственост на оспорващото дружество
са приложени както имуществения, така и екологичния компонент, съобразно
мощността на двигателя, годината на производство на съответния лек или товарен
автомобил.
Съобразено със
закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Сливен, която разпоредба определя срока за плащане на процесната
такса. Данъкът върху
недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и данъкът върху превозните
средства се внасят на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни (първа
вноска) и до 31 октомври (втора вноска) на годината, за която е дължим.
Неоснователно
е и възражението на дружеството, че оспореният АУЗ следва да бъде отменен в
частта, в която задължението е било
погасено във връзка с образувано изпълнително дело. Погасяването на част от
задължението след издавене на оспрения
акт, няма отношение към дължимостта на сумите и не
може да доведе до незаконосъобразност на акта.
По изложените съображения, оспореният акт, с който са
установени задължения за ДНИ, ТБО и ДПС /главница и лихва/, е законосъобразен,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е неоснователна.
При този изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен възнаграждение
в размер минималното възнаграждение за един адвокат, при материален интерес от 199 950,53
лв., което възлиза на 4529,50 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Скът " ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, кв. "С.З." № ***, представлявано от М.Е.С.
против Акт за установяване на задължение № АУ000798-1 от 01.07.2021 г. издаден
от П. З.на длъжност и. в Дирекция МДТ, потвърден с Решение № НОМ 94 от
30.08.2021 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и такси" при
Община Сливен, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 9б
от ЗМДТ е
определен размер на задълженията на "Скът" ЕООД за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за данък недвижими имоти в общ
размер на 133 404,49 лева, от които 102 782,14 лева главница и
30 622,35 лева лихва, такса битови отпадъци в общ размер на
66 013,77лева, от които 52 332,03 лева главница и 13 681,74 лева
лихви и данък върху превозните средства в общ размер на 532,27 лева , от които 418,60 лева главница и
113,67 лева лихва или общ размер на задължението – 199 950,53 лева.
ОСЪЖДА "Скът " ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, кв. "С. З." № ***, представлявано от М.Е.С.,***
сумата от 4 529,50 лв. (четири хиляди петстотин двадесет и девет лева и
0.50 ) разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: