Р Е Ш Е Н И Е
№262021/22.6.2021г.
Гр.Варна, 22.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри състав в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА Ж.
при секретаря Христина
Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8639 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба с вх. рег. № 49780/ 24.07.2020 г., депозирана от ищцата А.Х.А., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адвокат Е.С. от ВАК, със
съдебен адрес *** против ответницата Н.Ж.В.,
ЕГН **********, с адрес ***.Предявената искова молба е уточнявана с писмена
молба с вх.№ 260139/20 от 13.08.2020 г./л.22,23/, с молба от 11.09.2020 г. с
вх.№ 265358 и последна молба от 08.10.2020 г. с вх.№ 271231.С последната
уточнителна молба ищцата е прецизирала петитума на иска си – предявеният отрицателен установителен вещен
иск за РЕАЛНА ЧАСТ от недвижим имот.
Отправено до съда
прецизирано искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните по делото ищцата А.Х.А., ЕГН ********** и ответницата Н.Ж.В., ЕГН **********, че ответницата - Н.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
Е СОБСТВЕНИК на РЕАЛНА ЧАСТ от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот № *по
ПНИ на СО „*“ гр. *, одобрен със
Заповед № РД - 13 - 7706 - 376 от 07.10.2013г. на Областен управител на област
Варна, ЕКАТТЕ *, целият с площ от 3000
кв. м, при съседи на новообразувания имот по скица: на запад НИ № *- двор и НИ № *- двор; на
север НИ № *- двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ № *- двор и НИ № *-
двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад с ПИ № *; на
север с НИ № *; на изток със земеделски земи; на юг с НИ № *, която реална част е повдигната в червен
цвят на копие на скица № 627-119/28.09.2020 г. на новообразуван имот № *, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства:
В сезиращата съда искова молба А.А.
твърди, че е собственик на недвижим имот ,представляващ ЛОЗЕ от 850 кв.м. ,м-ст „*“, землище гр. *, община *, обл. Варна,
при граници: от север път и E=Н. М., на изток – дере, на юг и на запад – С. Д.Г..
Придобивното основание на което сочи
ищцата, че е носител на вещното право на собственост е покупко – продажба,
обективирана в нотариален акт № *, т. I, рег.–№ *, нот.д.№ *от *г. на
нотариус с район на действие РС Варна /акт вписан в АВСВ с посочения в исковата
молба номер/. Продавачи по
цитираната покупко –продажба, пояснява ищцата, че били лицата Д. П. Я., М. В.
Я., И. П. Я.и А.И. Е., които от своя
страна придобили правото на собственост върху същия имот по силата на замяна с ДЗС,обективирана в
Нотариален акт № *,
т. *, нот.д.№ * от *
г.на нотариус при ВНС, съгласно съдържанието на който придобитият от ДЗС имот
представлявал и тогава ЛОЗЕ, находящо се
в с.*, м-ст „*“, с площ от един декар, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере-
гора.
На следващо място в исковата молба се
твърди, че от датата на замяната, Д. Я.и
Ив. Я.се заявят като собственици на недвижимия имот, поради което и
правомерно се разпоредили със собствеността си, продавайки недвижимия имот на А.Х.А..
От момента на закупуване на имота,
твърди ищцата,че е във владение на същия, на годно правно основание и се
легитимира като единствен собственик на този имот съгласно сделката
обективирана в цитирания по-горе нот.акт. Наведено е твърдението, че имотът придобит чрез възмездната правна
сделка през 2005 г. от ищцата е имал
земеделски характер, но никога не бил
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не бил отнеман от праводателите на ищцата , не
подлежал на възстановяване, не бил предоставян за ползване на трети лица, респ.
не попадал под разпоредбите на § 4 – 4 л ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищцата заявява, че праводателите й упражнявали фактическа власт върху
имота повече от 30 г. от момента на придобиването му през 1966 г.
и до продажбата му през 2005 г., както и че имота не бил актуван като
държавна собственост.След 1996 г., сочи още ищцата, че имотът не бил отнеман от
действителните му собственици – Д. П. Я. и И. П. Я.и техните съпруги и към 2005
г.Към момента на продажбата през 2005г. ,обобщава ищцата, че имотът
принадлежал на физически лица.
На следващо място в исковата молба е
наведено твърдението, че на 09.12.2019г. А.Х.А. *** със Заявление вх. № УТ 53.4
- 26, ведно с проект за изменение на ПНИ
на част от СО „*“, в което селищно образувание влизали няколко местности,
една от които - местност „*“, респ. имотът на А..С писмо изх. № УТ 53.4-26/5/
от 26.06.2020г. от Община *, А.Х.А. била уведомена, че заявлението й заедно с
представения проект за изменение, е разгледано от комисия по &4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗ, която
във връзка с направеното възражение с вх. № УТ 53.4 -26/4/ от 25.02.2020г. от Н.Ж.В.,
легитимирала се с договор за доброволна делба № 143/19.06.2018г. пред
административния орган като собственик на ПИ № *по ПНИ на СО „ *“ земл. на гр. *,
взела следното решение: цитат: „Изменението попада под разпоредбата на
&4к, ал. 8, т. 1 изр. Второ от ПЗР на ЗСПЗЗ - наличие на спор за материално право между А.Х.А.
- собственик на 850 кв. м от имот без планоснимачен номер по нотариален акт № *, том *, дело № *, вх. рег. *., представляващ
част от имот 1641 по ПНИ и Н.Ж.В.,
собственик на ПИ № *с договор за доброволна делба № *., том * рег. № *, вписан в Служба по вписванията Варна акт № *., том *, вх. рег. № *, дело №*.He приема представения от А.Х.А.
проект.Уважава искането по възражението на Н.Ж.В..
Мотиви:Комисията счита, че е налице спор за материално право между А.Х.А. и
Н.Ж.В., който следва да бъде разрешен по общия исков ред“.
Съгласно подробно цитираното писмо, имотът
на ищцата се твърди в исковата молба, че представлявал реална част от ПИ № *, който
факт не е бил известен на ищцата до този момент. Ищцата не можела да посочи
конкретно къде се ситуира нейният имот в границите на този, записан на
ответницата, тъй като не разполагала със скица или друга справка. Би могла да
уточни впоследствие, след като се снабди с нужните справки от Община *, които е
поискала в т. 2 от доказателствените ни искания.Наличието на титул за
собственост в полза на ответницата и вписването й без правно основание като
собственик в ПНИ, сочи ищцата, че застрашава правото й собственост на върху
процесния имот, представляващ реална част с площ от 850 кв. м, попадаща
в записания в разписния лист към ПНИ имот на името на ответницата, представляващ новообразуван поземлен имот с
идентификационен № *.*по ПНИ на СО „*“, целият с площ от 3000 кв. м, при съседи на новобразувания имот,
съгласно договор за доброволна делба: имоти №№ *.*, *.*, *.*0, *.*. В този
смисъл, сочи ищцата, че е налице спор относно принадлежността на правото на
собственост, което обосновавало и правния интерес на ищцата от избраната форма
на защита.
Ищцата заявява самостоятелно право
върху процесния имот на деривативно
придобивно основание. Същата твърди, че има правен интерес от завеждане на
отрицателен установителен иск и поради възможността да придобие имота на
оригинерно придобивно основание с присъединяване на владението на своите
праводатели, в случай, че възникне такава нужда.Във връзка с
изложеното по-горе, ищцата твърди още,
че тя лично, а преди закупуването на
имота нейните праводатели, са
осъществявали необезпокоявано, явно и непрекъснато фактическа власт върху
имота, считано от 1966г. до този
момент, като демонстрирали намерението си да владеят за себе си и винаги били
със съзнанието, че са собственици на този имот. И праводателите на ищцата, а от
придобиването му през 2005 г. и тя самата, са го поддържали, обработвали,
грижили са се за него, събирали са плодовете от него, считали са го за свой
собствен и са упражнявали фактическата власт върху него със съзнанието, че е
техен и че го владеят на законово основание. Преодоляна според ищцата бил и
предпазната клауза по чл. 5 на ЗВСОНИ
/22.11.1997г./, като след този момент нямало пречка да се придобиват
земеделски имоти по давност. От друга страна като земеделска земя извън
строителните граници на населеното място имотът не попадал в приложното поле на
Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти
/ЗРПВПВННИ отм./. Предвидената при действието на чл. 29, ал. 1 т. 1 от ЗСГ
/отм./ забрана за придобиване на имоти по давност, нямала действие по отношение
на имоти, за които не се прилага ЗРПВПВННИ отм./ и следователно още преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ праводателите на
ищцата го придобили по давност, на която давност ищцата имала законова
възможност да се позове.
Във връзка със създалото се положение,
ищцата обяснява още в исковата си молба, че била извършила проучване и
установила, че с Решение №
8341/05.06.1998г. на ПК - * е възстановено правото на собственост върху
земеделски земи на наследниците на М. Й. Ц., б. ж. на с. *, една от които е
ответницата Н.Ж.В.. Съгласно т. 5 от това решение било възстановено правото на
собственост върху нива с площ от 7.000 дка, четвърта категория, с отбелязване,
че се намира в терен по параграф 4 на с. * в местност „*“, при граници: М. Д.,
дере, дере, като в тази площ се включвал претендирания от ищцата имот с площ с
850 кв.м. Така постановеното решение
ищцата намира за незаконосъобразно.В него било отбелязано, че имотът е
установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Текстът на ал. 3, преди да
бъде отменен, предвиждал едно изключение от общото правило, като предоставял
възможност правото на собственост от заявителя да се доказва с представяне на
такава декларация с нотариално заверен подпис, но само при липса на писмени
доказателства, изчерпателно изброени в ал. 2. Твърди се от ищцата, че към
датата на подаване на заявление вх.№ 446А/26.02.1992г., въз основа на което
било издадено решението на ПК - *, съществували писмени доказателства,
удостоверяващи правото на собственост на наследодателката на ответницата М. Й.
Ц., които не били представени пред административния орган. Такова писмено
доказателство било Записка № *, том * от *г., удостоверяваща вписване на нотариален акт № *, том * от същата дата за продажба на
недвижими имоти от лицето Й. Ц. П.на лицето М. Й. Ц..В описаните в същата
записка имоти, твърди още ищцата,че липсвал такъв, който да е идентичен с
описания в т. 5 на Решение № 8341/1998г. на ПК - *, въпреки, че с това решение
се възстановявали имотите в съществуващи или възстановими стари реални граници.
Ищцата счита, че „не може да се
оправдава ответницата“ с това, че съществуването на нотариалния акт от * г. не йм било известно, защото на
същия била дадена публичност, чрез неговото вписване по предвидения към този
минал момент ред. Затова твърди ищцата, че решението на ПК -*, което е
постановено в административно производство, в което нито праводателите на
ищцата, нито тя самата са взели участие, не отразявало обективно действителното
фактическо положение преди кооперирането на имотите. Същото било незаконосъобразно, тъй като с него бил
реституиран имот на наследниците на М. Й. Ц., който не следвало да йм бъде
възстановяван. Решението според А. А. било незаконосъобразно, тъй като с него бил реституиран имот на лице, което
никога не го е притежавало и което лице никога не е било член - кооператор.
Следователно,обобщава ищцата, че процедурата по отношение на имота, находящ се
в местност „*“ била изцяло опорочена, а постановеният административен акт
се явявал незаконосъобразен. В тази връзка ищцата
оспорва правото на собственост на ответницата, като наследница на М. Й.с
аргумент за липса на идентичност на имота, притежаван от наследодателката й с
този, който е придобила Н.Ж.В. по силата на доброволната делба. По повод
релевираните възражения относно акта на ПК *, ищцата моли ВРС да упражни косвен
съдебен контрол за законност на решението от 1998г. по см. на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Отделно от горното, в сезиращата ВРС искова молба ищцата изразява следното
становище: 1. Решение №
8341/05.06.1998г. на ПК - * било постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ в редакцията му преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/30.07.1999г. и
имало конститутивно действие. Решението било придружено със скица от
комбинирания план. В него границите на възстановения имот били достатъчно ясно
посочени, описани в достатъчна степен и размерът, категорията и неговото
местоположение. Възстановената
собственост била индивидуализирана по комбиниран план. Процедурата по
възстановяването приключила окончателно с това решение на ПК - * и не били
налице предпоставки за провеждане на други административни действия, в т. ч. и
издаване на Заповед на кмета на общината по &4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Едва след изменението на закона от 30.07.1999г.,обяснява в исковата си молба
ищцата,че е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в
терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ /като сочи двете фази на реституционната
процедура/. Тази процедура обаче,конкретизира ищцата, че се прилага само в
случаите, при които за конкретния имот не е било постановявано конститутивно
решение на поземлената комисия преди 30.07.1999г. Спирайки се измененията в ЗСПЗЗ, ищцата обобщава, че незаконосъобразно
е издадена заповед на кмета на общината по &4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
поради което оспорва същата и моли и по отношение на нея ВРС да упражни косвен
съдебен контрол за законност.Обективирано е искане за присъждане на
сторените по делото съдебно делоноводни разноски.В подкрепа на твърденията си
ищцата е направила доказателствени
искания .След изпълнение на всички указания дадени от съда в уточнителните
си молби ищцата ясно е аргументирала правния интерес от търсената защита,
описала е реалната част на имота, като
на приложената по делото на л. 47 скица
е в повдигнала в зелен цвят целия ноовобразуван имот *а в червен цвят е
очертана и процесната реална част от същия новообразуван имот, уточнена е и
пасивната процесуална легитимация на ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н.Ж.В., ЕГН **********,***, чрез
процесуален представител - адвокат Ж.О. Б.– Г., със съд.адрес: ***, изразява следното становище по
предявения иск: 1. Ответницата счита, че
ищцата няма правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за
собственост на ЛОЗЕ с площ от 850 кв.м. в местност „*“, землище на *, при
граници: север-път и E=Н.М., изток-дере, юг и запад-С. Д.Г.. Имотът нямал номер
и не можел да се идентифицира по нотариален акт, приложен към ИМ от
29.07.2005г. Но тъй като искът бил насочен към Н.Ж.В., а тя била собственик на
имот №*.*по ПНИ на с.о.“*“, ответната страна приема, че се касаело именно за
част от им. № *.*по ПНИ на с.о. „*“. Ответницата оспорва иска, като сочи, че тя
владее имота на годно основание-придобила
го по наследство и делба от 19.06.2018г., а нейните праводатели го били придобили
чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ -Решение № 8341/ 05.06.1998г. на ПК-*.
В решението на ПК се възстановявали НИВА с площ от 14.200 дка в м-ст „*“ и Нива
от 7000 дка в м-ст „*“. Тези две местности твърди ответницата, че влезли в
обединеното с.о. „*“. От датата на постановяване на решението на ПК, до
настоящия момент ответницата подчертава възражението си, че владее имота си,
като отначало го владяли нейните праводатели. В нито един момент ищцата,
оспорва ответницата, да е владяла част от имота на ответницата. Поради тази
причина счита ответницата, че не е
налице предпоставката за завеждане на установителен иск, а не на осъдителен
такъв и поради това моли ВРС да прекрати
производството по този иск и в полза на ответницата да бъдат присъдени
сторените разноски.Ако все пак ВРС
приеме, че искът е допустим, то тогава моли ответницата иска да бъде отхвърлен
като неоснователен. Основанията за това изложени в срока по чл. 131 ГПК са
следните: 1. Ответницата твърди,че тя е собственик на процесния имот. Тя го
била придобила чрез наследство и делба, обективирана в договор за доброволна
делба от 19.06.2018 г. Нейните праводатели придобили имота чрез земеделска
реституция и възстановяване на земи по ЗСПЗЗ. Веднага след постановяване на
решението на ПК-* от 05.06.1998г., праводателите на ответницата започнали да
владеят имота общо, до момента на извършване на делбата. Това било поради
причина, че имотът попадал в територията
по пар. 4 и на място било установено, че няма ползватели или други лица, които
да работят имота. Именно оттогава праводателите на ответницата владеели, обработвали
и ползвали имота.През този дълъг период, твърди още ответницата, че бил
изготвен и приет помощен план, ПНИ и навсякъде фигурирали като собственици
именно наследниците на М. Й. Ц.. Изрично било отразено, че никъде не е записано
лицето А.А. в нито един от плановете. През това време нямало твърдения от
страна на ищцата да е правила постъпки за нанясяне в плановете на
местността.Към датата на подаване на настоящата искова молба, ответницата
твърди, че тя владее имота, като в условие на евентуалност твърди, че е
собственик на продължило повече от 10 години владение, започнало от родителите
й през есента на 1998г. до настоящия момент. За имота ответницата заплащала
данъци, като имотът бил и надлежно деклариран с декларация на 13.02.2018г.Имотът в момента, сочи ответницата,че
представлявал изоставено лозе, като ответницата наемала човек, да го изоре с трактор, за да
се премахнат салкъмите, за последно това сторила преди 2 години. Поради
това, в условие на евентуалност, ответницата прави възражение за придобиване на
имота по давност от ответницата, която е присъединила давността на
праводателите си.Изразено е становище относно представените с исковата
молба писмени доказателства от ищцата:1. Оспорва се съдържанието на нотариален акт от 29 юли 2005г. Имотът, предмет на сделката, не бил
индивидуализиран, тъй като нямал номер. Приложената скица била окомерна, изчертана
по данни, посочени от собственика, не по никакъв действащ план и изобщо
сделката според ответницата „била недопустима да се извърши“, при положение, че
нямало идентичност между описаният имот
в НА от 1966г. по площ, местност,
граници с имота, фигуриращ в НА от 2005г., както и че изрично било отбелязано,
не е приет ПНИ за местността. Поради тази причина твърди отв. Н. В., че
купувачката А.Х.А. не е станала собственик на имота, описан в НА от 2005г., тъй
като продавачите не са имали такъв имот и никой не можел да прехвърли повече
права, отколкото има.2. На второ
място твърди отв.В., че няма
доказателство за упълномощаването на лицето В. Р.И., която е подписала
нотариалния акт в качеството й на упълномощено лице от двамата продавачи.
Оспорва ищцата да е придобила собствеността върху имота, предмет на сделката,
обективирана в НА от 2005г., тъй като действащата като пълномощник В. Р.И. не е разполагала с валидна
представителна власт по отношение на
прехвърлителите. Оспорва се истинността на пълномощното по
отношение на съдържание и авторство,
поради което твърди ответницата, че няма
валидно извършена сделка от лице с представителна власт.3. На трето място, за
ответницата било видно, че от постановеното в полза на праводателя на
ответницата Решение на ПК-*, че за територията била извършена реституция по
ЗСПЗЗ. Такава твърди ответницата, че не би могла да съществува, ако имотът,
предмет на НА от 1966г. е съществувал действително на място и не е бил внасян в
ТКЗС или одържавен на друго основание. Ищцата по никакъв начин не представяла
доказателства в тази насока. В настоящият случай възстановяването твърди ответницата,че е в стари реални граници, но при
условията на пар.4 от ЗСПЗЗ. Параграф 4 означавал, че са били раздавани
хаври и пустеещи земи на гражданите и било твърде недостоверно описаният имот
от НА от 1966г. да е съществувал повече от 30 години на място. Поради всичко
гореизложено моли ответницата съда да отхвърли исковата претенция, ведно с
присъждане на разноските по делото.От
своя страна ответницата е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 28.05.2021
г. ищцата, чрез
процесуалния й представител адв. Е.С. от ВАК желае ВРС да постанови Решение по
силата на което да уважи предявения иск като основателен и доказан ведно с
присъждане на сторените разноски вкл. и за адвокатски хонорар.Изложените от
адв.Ел.С. в хода на спора по същество подробни доводи за основателност на иска
са доразвити и с представената в същото открито съдебно заседание писмена защита,приложена
на листи 231-236 от делото.
В същото съдебно заседание ответницата
явила се лично, представлявана от адвокат Д.К. от ВАК застъпва противоположното
становище за неоснователност и недоказаност на иска, желае отхвърляне на иска
ведно с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски. В рамките на
предоставения от съда срок , на дата 03.06.2021 г. адв.К. е депозирала писмени
бележки, в които е акцентирала върху основните правно релевантни факти и
обстоятелства по делото,препращайки към относимата съдебна практика на ВКС.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Представения от ищцата още с исковата молба в заверено за
вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот е приобщен на лист 8 –ми от делото ведно с окомерна скица,приложена на л.
9.От отразеното в приложения на л.8 – ми от делото в заверено копие на нотариален акт № *, том *, peг. № *, нот.дело
№ *от *г. на нотариус с район на действие ВРС,А. М.,нот.с рег.№ *се
констатира, че на дата 29 юли 2005 г.
пред нотариус № *са се явили лицата В. Р.И., ЕГН **********, в качество на пълномощник
на Д. П. Я., ЕГН **********, на М. В. Я.,ЕГН ************, на И. П. Я., ЕГН **********
и на А.И. Е., ЕГН **********, по силата на пълномощно рег. № *г. заверено от
нот. № *, Варненски РС от една страна и от друга А.Х.А. , ЕГН ********** в
качество на купувач . Съгласно вписаното в нотариалния акт Д.Я.,
М.Я., Ив.Я.и Анг.Е., всички чрез пълномощника си В. Р.И. са продали на А.А.
/ищцата по делото / следния свой съсобствен недвижим имот ЛОЗЕ от 850 кв.м. в
местността „* „, землище на гр.*, община *,обл.Варна, при граници и съседи
: от север път и E=Н.М. , изток – дере ,юг и запад – С. Д.Г. , като в
нотариалния акт е посочено, че за
местността няма одобрен ПНИ и имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в
кадастрална единица *от КВС на
землището за сумата от 1156, която сума се сочи в нот.акт че е платена на
продавачите от купувача напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.
Приложеното та лист 10 –ти и представено от ищцата с
исковата молба заверено за вярност с оригинала копие на Нотариален акт № *, том *, н. д. № * от * г. на нотариус при Варненски народен съд отразява право на
собственост върху недвижим имот получен от замянка с ДЗС. От вписаното в
нот.акт е видно, че на 20.12.1966г.,
С. С.нотариус при Варненски народен съд, на основание приложените към молбата на
И. П. Я.и Д. П. Я. от гр. Варна
писмени доказателства, от които нотариусът се уверил, че са придобили по замяна с ДЗС съгласно ПМС от
26.08.1964 г. за земеустрояване на ДЗС
ЕДНО ЛОЗЕ в землището на с.*,
местността „*“ , с пространство от ЕДИН декар, при съседи : Г. Я.,блок на
ТКЗС,дере-гора, дадено йм в замяна от
ДЗС срещу отстъпения от тях имот - ЛОЗЕ в землището на с. *, местността „
До село „ с пространство от ЕДИН декар, съставил нотариалния акт, като признал
И. Я.и Д.Я.от гр.Варна за собственици на
посочения по-горе имот , при стойност на дадения и получения в замяна имот
тогава 60 лева.
С посочените по-горе
титули за собственост ищцата твърди, че се легитимира като надлежен носител на
вещно право на собственост върху реална част от 850 кв.м. от новообразуван имот
№ *, целият с площ от 3000,00 кв.м , находящ се СО „*“ гр.* ,записан на името
на ответницата , като реалната част от имота е повдигната от ищцата в червен
цвят на копие от скица находящо се на л. 47 а целият имот е очертан на същата скица
в зелен цвят .
Оставалите по делото
писмени доказателства, ангажирани от ищцата с исковата молба обективират правни
сделки и реституционно производство, от които черпи права ответницата.Приложения на листи 14 – 16 в заверено
за вярност с оригинала копие на договор
за доброволна делба отразява следните факти и обстоятелства:
На 19.06.2018 г. в гр.Варна е бил съставен Договор за
доброволна делба № *8г., том *, peг. № *, вписан в Служба по вписванията Варна
акт № *г., том *, вх. peг. № *, дело № *, съгласно който лицата : 1.М. Й. Р.ЕГН
**********, 2.Д.Д. Н.,ЕГН **********, КАТО пълномощник на М. Д.И. ,ЕГН **********, 3.Н.Ж.В., ЕГН **********, 4.Й. Р.
Т., ЕГН **********,5.З. М. М.,ЕГН **********, 6.Н. Д.М.а, ЕГН ********** ,7.Е. Д.
Й., ЕГН ********** , като наследници на общия наследодател М. Й. П., родена на ***
т., починала на 06.04.1977 г., б.ж. на гр.*, в качеството йм на съсобственици
на недвижими имоти, образувани от недвижим имот, находящ се в землището на гр.*
ЕКАТТЕ *, община *, местност * (СО) представляващ новообразуван имот
№ * , по ПНИ на местност * (СО),община *, одобрен със Заповед № РД –
13 – 7706 – 376 / 07.10.2013 г. на Областен управител на обл.Варна , целият с
площ от 12373,00 кв. м. при съседи :земеделски земи,имоти № № *,*,*,*,*, *са
поделили доброволно помежду си така новообразуваните имоти с идентификатори 1. *.*.*,**.*.**.*.*,*.*.**,
*.*.**, 7.*.*4 , 8. *.** , 9.*.* . Видно
от вписаното в раздел Трети от ДДД /договор за доброволна делба / ответницата Н.Ж.В. е получила в дял и
станала собственик на новообразуван поземлен имот № *.*по плана на ноовообразуваните имоти на
селищно образувание „ * „ с площ от ТРИ хиляди кв. метра , с трайно предназначение
– урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10
метра , при съседи : имоти с номера *.*,
*.* и *.*. Приложената на лист 17 –ти в заверено за вярност с оригинала копие
на записка за вписване на нотариален акт
за продажба от 17 март 1944 г отразява вписването на акт № * т.* извършено на * от Варненски нотариус с който Й. Ц. П.продава на М. Й.Ц.имотите описани в нотариалния акт,
находящи се в с.*: 1. къща с 2 декара пространство при съседи : път , от две
страни А. К.и Г. Н., 2. НИВА „ * 9,4 дка
, при съседи Д.Ц.…… и други, които трудно се четат .
Спорът между страните се свежда до това дали ответницата
е надлежен носител на вещното право на собственост върху реална част от
недвижим имот с площ на реалната част 850
кв. м, повдигната в червен цвят на копие на скица,няходящо се на л. 47 –ми от
целия имот – новообразуван имот № *,по ПНИ на местност * / селищно образувание
/ гр.*, одобрен със Заповед № РД – 13 -7706 – 376 от 7.10.2013 г. на Областен управител на
област Варна, целият имот с площ от 3000 кв.м., повдигнат в зелен цвят от
ищцата на копието на същата скица. За доказване на принадлежността на
оспореното вещно право на собственост ответницата е ангажирала писмени
доказателства приобщени на листи 70 - 87
. Решение № 8341/05.06.1998 г.
на ПК с. * за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село *; нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими
имоти № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; обяснителна записка за обект: „Проект за промяна Помощен план
касаеща ПИ *.* и ПНИ на м-ст „*”, гр. *, общ. *, касаеща имоти *.*, *.*е *.*1; Заповед № 156/31.05.2017 г. на Кмета на
Община *; декларация с нотариална
заверка на подписите рег.№ * г. на нотариус О. С., рег. № * на НК; приходна квитанция № **********/18.02.2020
г.; съобщение № **********/13.02.2018 г.; договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № *, том *,
рег. № * г.; удостоверение за
наследници изх.№ 0213/08.06.2018 г.; протокол
за въвод във владение на новообразуван имот от 28.11.2017 г.; скица № 606-1152/25.07.2017 г. на
новообразуван имот № * по плана на новообразуваните имоти на м-ст „*”, гр. *.
В първото открито съдебно заседание
са приобщени и писмо вх.рег.№ 269995/09.02.2021 г., ведно с приложеното към
него заверено копие на цялата реституционна
преписка, образувана по заявление
вх.№ 446А от 26.02.1992 г. от М. Д.И. за възстановяване на собствеността на
наследниците на М. Й. Ц., по което е издадено Решение № 8341/05.06.1998 г.
на ПК – * – 71 листи.
В същото заседание са приобщени и
представените от ответната страна заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: опис-декларация
на полските имот на Д.И. П., член на ТКЗС в с. *, партида № 132/321/227;
заявление от 23.03.19*г. на Д.И. П.
за приемане като член на ТКЗС; удостоверение
за наследници изх.№ 210/19.04.2013 г.; акт
за женитба на Д.И. и М. ЙV
Цитираните писмени доказателства,ангажирани от ответницата налагат
единствения извод, че преди ответницата да придобие в дял и еднолична
собственост целия новообразуван недвижим имот № *.*с площ от 3000 кв.м., е била
започната реституционна процедура по Заявление
с вх. № 446а –26.2.1992 г. на М. Д.И. за възстановяване правото на собственост на насл.на М. Й. Ц. , б.ж. на
с.*, с Решение № 8341/ 5.6.98 на ПК * /
л. 70/ е било признато на собственост на насл. на М. Й. Ц. в съществуващи / възстановими / стари реални
граници на шест недвижими имота
/описаните пет ниви и едно лозе / ,
находящи се в терен по 4 на с. *, при изричното отбелязване че имотите се
възстановяват по разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ. В същото Решение, реституционният
орган в раздел втори е възстановил правото на собственост на насл. на М. Й. Ц.
в съществуващи (възстановими ) стари реални граници на още четири ниви и едно лозе ,
сред които в т.4 е записано НИВА от 7,000 в местността „*“, при съседи М. Д.,
дере,дере , като и за тези имоти е посочено че се намират в терен по § 4 и че
възстановяването йм става по разпоредбите
на § 4 ЗСПЗЗ .В трети раздел от Решението си ПК е отказала да възстанови
правото на собственост върху нива от
6,300 дка в м. *, т.к. имотът се възстановява по разпоредбите на чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ. От л. 72 се констатира, че Решението
на ПК * е влязло в законна сила на 08.10.2009 г. и след него е издаден КНА 132 от 15.6.2018 / л. 73/ с който всички наследници по закон на М. Й. П. са
били признати за собственици по наследство и при съответните квоти на
посочените и договора за доброволна делба общо девет недвижими новообразувани
имоти. В самия КНА на л. 74 подробно са описани всички доказателства
послужили в нотариалното производство за удостоверяване на обема на права на
насл. на М. П.сред които Заповед за
възстановяване право на собственост № 1568 / 31.5.2017 г. на Община *, Протокол
за въвод във владение от 28.11.2017 г. на Община * и др.
Пълното копие на цялата
реституционна преписка е приобщено на л. 107 – 179 а л. 181 – 185 са приложени
допълнително представените от ответницата опис –декларация, удостоверение за
насл. на Д.И. П. и акт за женитба .
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната и необходимата съдебно – техническа експертиза,
възложена на в.л.Р.П..
От заключението на в. л. Р. П., приобщено на листи от 186 – 192 ведно 3 броя
комбинирани скици, по същество на спора се установява и изяснява още: На първо място от констативно
съобразителната част на СТЕ, изготвена от в.л. П. се констатира, че за да даде
отговор на всички поставени въпроси вещото лице е проверило приложените по
делото книжа, Плана на новообразуваните
имоти на СО „*“, гр. *, одобрен със Заповед №
РД-13-7706-376/07.10.201 Зг.на
Областен управител на Област Варна, Кадастрален план на
„Тракийска чешма“ (обхваща
част от *),изготвен 1988г. извършило проверка на наличния
картен материал, находящ се
в Община Белослав, отдел „УТ“ и оглед на място,
отговоря на поставените от страните въпроси .
Първия поставен
на в.л. въпрос е бил : Под какви
номера е записван в различните
планове на местност „ *“ имотът по Нотариален
акт № *, том *, н. д. №* от *г. на
нотариус при Варненски народен съд
и този по Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № *от *г. на нотариус с
район на действие ВРС и №*, том *, дело № *, вх. рег. *г. на Службата по вписванията - Варна, с площ от 850 кв. м, собственост
на А.Х.А., с каква
площ и при какви граници и съседи?
В Нотариален акт № *, том *, н. д. № * от *г. на
нотариус при Варненски народен съд,
вещото лице( така както и съда)
е констатирало,че се описва
следния имот: ЛОЗЕ с площ от 1
декар, в землището на
село *, в местността „*“, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере, гора, собственост на И. П. Я.и Д. П. Я..
С нотариален акт № *, том *, дело № *, вх. peг. *г. на Службата по вписванията - Варна, Д. П. Я., М. В. Я.,И. П.
Я.и А.И. Е., всички чрез пълномощника си В.
Р.И., констатира и вещото
лице,че продават на А.Х.А. следния свой собствен недвижим имот: ЛОЗЕ от 850/осемстотин
и петдесет/ кв.м. в местността „*“, землището на град *, община *,област Варна при граници и съседи:север-
път и E=Н. М., изток-дере,
юг и запад - С. Д.Г. ,като за местността
няма одобрен план за новообразуваните
имоти и имотът попада в територия по параграф 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица № *от КВС на землището.
Отговорът
на в.л.Р.П. е ,че към датата на съставяне на НА № *г. и НА № *г., за терена в
който попада описаният в тези документи имот, няма изработен кадастрален план, както и план на новообразуваните
имоти.
Единственият
наличен картен материал,заключава в.л. П., че е картата на възстановената собственост на землище гр. *, съобразно
която, и съгласно описанието в НА № *г., имотът според в.л.П. попада в околовръстния полигон на
кадастрална единица № * в територия по параграф 4, до тогава т.н. „бяло петно“
в картата.
В.л. П. е изготвило към СТЕ комбинирана
скица на претендирания и заснет имот
описан в НА № *г., кадастрална единица № *- територия по параграф 4 от картата
на възстановената собственост, а сега СО „*“,като скицата е приложена като
неразделна част към нотариалния акт.
Графично
елементите на имота, изцяло заключава в.л., че съответстват на
тези от скицата издадена от Община * и приложена към нотариалния акт, а именно: на север и на юг - граници
скат /откоси/, на запад -дере и на север - път - пътека.Имотът попада в кадастрална единица № *- територия по параграф 4 от картата на възстановената собственост.От
извършения оглед в.л. П. е констатирало, че така претендираният имот е с граници: на север - скат и огради, на изток
- дере, на юг - скат до средата на границата и на запад - нематериализирана
граница.
Съгласно
действащия към момента план на новообразуваните имоти на СО „*“, гр. *, одобрен
със Заповед № РД-13-7706-376/07.10.2013 г.на Областен управител на Област
Варна, претендираният имот с площ по заснемане 850 кв.м.,заключава в.л., че представлява част от имот *.*при граници:
на север - имот *, на юг - останалата част от имот № *, на изток-дере и на
запад - останалата част от имот № *.
На второ място от заключението на в.л.П., на
база изготвена комбинирана скица на претендирания и заснет имот описан в НА № *г.,
кадастрална единица № *- територия по параграф 4 от картата на възстановената собственост,
а сега СО „*“ и скицата приложена като неразделна част към нотариалния акт,
кадастрална единица № *-територия по параграф 4 от картата на възстановената собственост,
а сега СО „*“ и окомерната скицата приложена като неразделна част към
нотариалния акт, изготвена комбинирана
скица № 2, на претендирания и заснет имот описан в НА № *г., и имот № *СО „*"
в графичен вид и в цвят вещото лице е посочило припокриващата се част на
имотите за които всяка страна твърди, че са нейно притежание.
На
трето място вещото лице е отговорило на въпросите: къде се ситуира реалната част от 850 кв. м,
претендирана от ищцата, която според данните попада в ПИ № *по ПНИ * ,налице ли е частична идентичност
в реална част от 850 кв. м. между имота на ищцата и имота
на ответницата с площ от 3000 кв. м?На изготвената комбинирана скица № 1, претендираната от ищцата реалната част от
850 кв. м, според в.л. П. е разположена в
североизточния ъгъл на имот № *, собственост на Н.Ж.В., при граници: на север - имот *, на юг -
останалата част от имот № *, на изток - дере и на запад -останалата част от
имот № *. Претендираната
от ищцата реалната част от 850 кв. м заключава вещото лице, че попада с пълната
си площ в ПИ *.
Вещото лице е дало отговор и на друг поставен
от ищцата въпрос : Кое е довело до намаляване площта на имота, който към
момента на замяната през 1966г. е бил с площ от 1000 кв.м, а към момента на
продажбата му през 2005г. с площ от 850 кв. м.?Отговорът на този въпрос на вещото лице е, че
имотът не фигурира в съществуващите до момента планове и карти.За първи път пряко измерване на същия е осъществено по
повод попълването му в плана на
новообразуваните имоти, при което измерване е констатирана площ от 850 кв.м.
Извън поставените от ищцата въпроси, СТЕ дава
отговори на формулираните от ответницата въпроси а именно : Имотите
по Решение № 8341/05.06.1998г. на ПК-*- Нива с площ от 14.200 дка в м-ст „*“ и
Нива от 7 000 дка в м-ст „*“ попадат ли в с.о.* и има ли идентичност между тях
и описания в Заповед №156/ 31.05.2017г. НИ * с площ от 12373 кв.м. и явява ли
се имот №: *.*по ПНИ на с.о.“*“ част от НИ *? В.л. е следвало да посети на
място имота и изработи комбинирана скица на им. № *.*по ПНИ на с.о. „*“, като
се съпостави с гореописаните имоти по Решение №8341/05.06.1998г. и по Заповед
№156/31.05.2017г.
В.л.
е констатирало, че с Решение No 8341 /05.06.1998г. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село *, се признава правото
на собственост на наследниците на М. Й. Ц. е съществуващи (възстановими) стари
реални граници на следните имоти:1..,2.Нива
от 14.200 дка (четиринадесет дка и двеста кв.м), находящ се в терен по
параграф 4 на село * е местността „*“,
при граници (съседи): С. Х.В., ДЕРЕ, ДЕРЕ.,заявен с пореден No
2 от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ,при
ограничения на ползването:имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от
ЗСПЗЗ, 3…, 4.Нива от 7.000 дка (седем
дка), четвърта категория, находащ се в терен по параграф 4 на село * в
местността „*“, при граници (съседи): М. Д., ДЕРЕ, ДЕРЕ, заявен с пореден No
5 от заявлението и установен с Декларация по чл.12. ал.3 от ЗСПЗЗ,при ограничения
на ползването: имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно
плана на старите имотни граници на СО „*“, землището на гр. *, стари имоти №№:* с площ от 14,134 дка и * с площ от 6,999 дка , заключава
в.л., че са записани на наследниците на М.
Й. Ц. на осн. решение №8341/05.06.1998г. на ПК-*
На комбинирана скица № 2, стари
имоти * с площ от 14,134дка и 64 с площ от 6,999 дка са изчертани от вещото лице със зелени линии и зелен надпис.В.л. е констатирало, че със Заповед № 156/31.05.2017г. /лист 76 от
делото/, се възстановява правото на
собственост на наследниците на М. Й. Ц., б.ж. на гр. *, съгласно
удостоверение за наследници №157 от 19.04.2017 г., издадено от община *, област
Варна, а именно:1.М. Й. Р., ЕГН **********,2.Ц.
Н. Й., ЕГН **********,3.Е. Д. Й., ЕГН **********,4.Н. Д.М.а, ЕГН **********,5.Й.
Р. Т., ЕГН **********,6.З. М. М., ЕГН **********,7.М. Д.И., ЕГН **********,8.Н.Ж.В., ЕГН ********** върху новообразуван
имот с номер * по плана на новообразуваните имоти на част от селищно
образувание „*“, землище гр.*, ЕКАТТЕ *,община *, област Варна, с площ 12373 кв.м., при граници: земеделски земи и имоти №№
*,*,*, *,* и *.На комбинирана скица №
2, новообразуван имот с номер * с
площ 12373 кв.м., е изчертан от
вещото лице с черни линии и черен надпис.Имот № *.*от ПНИ, собственост на Н.Ж.В. е
изчертан от в.л. с жълт фон. Видно
от скицата, заключава в.л.П., че имот
№: *.*по ПНИ на с.о.“*“ представлява част от НИ*.
Извън горепосочените доказателства по делото
е проведен оглед от съда на място с оглед проверка на свидетелските показания
относно състоянието на имота, приложен е снимков материал към огледа,материализиран
на CD.
По делото са събрани и гласни доказателства в полза на двете страни.
Разпитани в качество на свидетели в първото о.с.з.
са водените от ищцата И. Д. Н. и Р. И.
Д., / л.204 гръб и сл./
В същото съдебно заседание са разпитани и водените
от ответницата свидетели М. Д.М. /съпруг на Н.М.а, наследница на М. Й.и З. М.
М. / л.206 – 208/.
В първото открито съдебно заседание е преведена и
очна ставка между свидетели И. Н.и М.М. / л. 208/ .
Водените от ищците свидетели и водените от
ответницата свидетели дават противоречиви помежду си показания, като същите ще се обсъдят от съда при необходимост.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв
интерес е достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира
оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в
какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от
иска ищцата извежда от наведените в исковата молба твърдения за наличието на
право на собственост върху реална част от 850 кв.м от процесния имот, придобито
въз основа на договор за продажба от 2005 г. а и давностно владение, осъществяваното
от ищцата от 2005 г. с присъединяване на владението на праводателите й
същевременно легитимацията на ответницата като собственик на имота на база
договор за доброволна делба, наследствено правоприемство и опорочена реституция
в полза на насл.на М. Й. Ц..
Наведените твърдения обуславят правния интерес на
ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. По
изложените съображения предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.По допустимостта на избраната форма на защита съдът се е произнесъл и
с нарочно определение.
По основателността на
иска:
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен отрицателен установителен иск ответникът да докаже
възникването на спорното право, а ищецът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право. В хода на настоящето
производство ответницата ангажира убедителни доказателства досежно правото си
на собственост върху процесния недвижим имот. Установи се, че в полза на насл. на
М. Й.П.,на база заявление от М.И. / л.108 / е започнало производство по
реституиране на недвижими имоти, които са били собствени на М.П..
Доказано по делото е твърдението на ответницата че
в хода на реституционното производство са били изследвани предпоставките за
възстановяване на правото на собственост на насл. на М.П.на база цялата
реституционна преписка и заключението на в.л. Р.П. по СТЕ. От заключението на
в.л. П. се извежда извода по същество, че с Решение No
8341 /05.06.1998г. на ПК * за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село *, се признава правото на собственост на
наследниците на М. Й. Ц. е съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следните имоти:1..,2.НИВА от 14.200 дка
(четиринадесет дка и двеста кв.м), находящ се в терен по параграф 4 на село * е
местността „*“, при граници
(съседи): С. Х.В., ДЕРЕ, ДЕРЕ.,заявен с пореден No
2 от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ,при
ограничения на ползването:имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от
ЗСПЗЗ, 3…, 4.НИВА от 7.000 дка (седем
дка), четвърта категория, находащ се в терен по параграф 4 на село * в
местността „*“, при граници (съседи): М. Д., ДЕРЕ, ДЕРЕ, заявен с пореден No
5 от заявлението и установен с Декларация по чл.12. ал.3 от ЗСПЗЗ,при
ограничения на ползването: имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от
ЗСПЗЗ.
Изяснено
и доказано е по делото, че със Заповед № 156/31.5.2017 г. на
основание § 4 к , ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и
чл.28 а , ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с § 4 б, ал.1 изр. 1 –во ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план
на новообразуваните имоти на част от селищно образувание „*“ КР 100 , землище гр.* , одобрен със Заповед № РД 13 – 7706-
376/ 7.10.2013 г. на Областен управител на област Варна, изменен със Заповед №
1/5.1.2017 г. на Кмета на Община * , издадена
на осн. § 4 к, ал. 13, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, Решение на Поземлена комисия * по чл.18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ № 8341/ 5.6.1998 г.по заявление с вх.№
УТ 55.1 -42/ 21.04.2017 г. подадено от Н.С. М.а и на основание чл. 44 ,ал.2 ЗМСМА, Кметът на Община * е възстановил
правото на собственост на насл. на М. Й. Ц. , б.ж. на гр.*, съгласно удостоверение
за наследници № 157 от 19.04.2017 г. издадено от Община * /
лицата вписани от т.1 до 8, като под номер
осем фигурира ответницата/ върху новообразуван имот с номер *
по плана на новообразуваните имоти на част от СО „*“ землище гр.*, ЕКАТТЕ * , Община *, обл.Варна с площ от 12373 кв.м , при
граници : земеделски земи и имоти №№ *, *, *1, *, * и *. /л. 76/.
Безспорно е доказано на база приложения на л. 86 –ти в заверено за вярност с
оригинала копие на протокол за въвод във владение на новообразуван имот, че на
дата 28 ноември 2017 г. представител
на Община *, в присъствието на представител на собствениците - Н.М.а на основание чл. 33,ал.4 ППЗСПЗЗ и въз основа на влязла в сила Заповед № 156/ 31.05.2017 г. на Кмета на Община *,
издадена на осн. § 4 к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ , е въвел във владение насл. на М. Й.
Ц. като собственици на имот № * с площ от 12 373 кв.м.
по влезлия в сила ПНИ на ЧАСТ от СО „*“
, землище гр.*, одобрен със Заповед № РД
-13 – 7706 – 376 /07.10.2013 г. на областния управител на област Варна и изм.
със Заповед № 185.1.2017 г. на Кмета на
Община * на основание § 4 К , ал. 8 ,
т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ . Изрично е отбелязано в протокола за въвод ,че имотът е трасиран и за него има
издадена скица № 606 – 1152 от 25.07.2017 г.
Ответницата по делото е
доказала, че по силата на договор за доброволна делба от дата 19.06.2018 г.
осъществена между насл. на М.П., съсобствениците на имот * са поделили помежду
си новообразуваните от целия имот с площ от общо 12373,00 кв.м. девет имота,
като ответницата е получила в дял и еднолична собственост процесния
имот № *.*с площ от 3000,00 кв.м.,СО * гр.*/ л. 81/
Безспорно съдът намира
за установено по делото, че ответницата се легитимира като единствен собственик
на целия процесен имот, като правата й произтичат от наследяване – наследствено
правоприемство от М. Й.и договор за доброволна делба от 2018 г.
Изяснено е по делото на
база обективното заключение на вещото лице Р.П., кредитирано напълно от съда, че
е налице идентичност на процесната реална част от 850 кв.м. за която част
ищцата твърди че й принадлежи с част от имота на ответницата, така както е
показано на комбинираните скици .
Спор относно настоящото
състояние на имота не би следвало да има, т.к. е видно от снимковия материал
към огледния протокол изготвен от съда.Имота от преките наблюдения на съда е необработваем,
без материализирани огради , без следи от постройка , вода и зеленчуци (в частност домати ),граничещ с
дере.
За да даде правилен отговор на въпроса дали предявеният
отрицателен установителен иск от А.А. против Н. В. е основателен съдът
съобразява от правна страна не само данните по делото, но и съдебната практика
на ВКС в съответствие с релевираните възражения на страните и приложимите по
време материални норми.
Анализът на целия събран по делото доказателствен
материал,според настоящия първоинстанционен състав обосновава извод, че искът
на ищцата е неоснователен и недоказан. Доказаната по делото частична
идентичност между имотите, за които двете страни по спора претендират
самостоятелни права, сама по себе си не води до извод, че ответницата не е
надлежен носител на вещното право върху процесния имот, т. к. анализа на всички
събрани по делото относими към спора по същество доказателства мотивира съда да
обобщи, че ответницата е провела пълно и главно доказване на правото си на
собственост върху имот № *в СО * гр.* ,целият с площ от 3000 дка.
Във връзка със самия спор, от правна страна ВРС напълно
споделя мотивите на ВКС обективирани в
Решение № 266/ 22.10.2013 г.,, Първо
гражданско отделение, с докладчик съдията Гълъбина Генчева, постановено в
производство по реда на чл. 295 ГПК по
гр.д.№3513 по описа за 2013г.В настоящия спор за материално право спорят
лица, които твърдят да са придобили вещното
право на собственост върху реалната част от 850 кв.м. от имот № *на
различни придобивни основания: Ищцата се позовава на деривативно основание –
сделка покупко - продажба обективирана в
нот.акт № * от 29.07.2005 г., както и оригинерно основание давностно владение
от 2005 г. насам към което присъединява владението на праводателите си. Ищцата
твърди , че праводателите й се легитимирали като собственици на имота с
нотариален акт за собственост получен по замяна с ДЗС от 20.12.1966 г./л.10/.
Ответницата се легитимира като собственик на целия
процесен имот на база договор за доброволна делба, наследствено правоприемство
от М. Й.и реституция - възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в стари реални
граници.
Всяка от страните е навела възражения против правата на
насрещната страна за нищожност на решението на ПК *; за материална
незаконосъобразност на това решение/решения, за насрещни права, произтичащи от
извършена през 1966 г. замяна по ЗТПС /отм./ и за изтекла придобивна давност по
отношение на имота за ищцата от 2005 г., респ. от 1996 г.
Решението на ПК *, с което е възстановена собствеността
на наследниците на М. Й.според ВРС не е нищожно и не страда от релевираните от
ищцата пороци.Както и ВКС сочи в цитирания по-горе съдебен акт теорията и
съдебната практика приемат, че един административен акт е нищожен тогава,
когато е издаден от некомпетентен орган; при съществено нарушение на
предписаната от закона форма, което може да се приравни на липса на форма; при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело
до липса на волеизявление; при толкова съществено нарушение на материалния
закон, че административният акт е изцяло лишен от законова опора, както и при
превратно упражняване на власт, ако е толкова съществено, че преследваната цел
не може да се постигне с никакъв акт. Възраженията на ищцата за нищожност на
постановените Решения на ПК * се свеждат до това, че са били постановени при
липса на предпоставки за реституция и или от незаконен състав на ПК . Тези
твърдения не попадат под изброените критерии за нищожност. Не е налице и незаконосъобразност
на административния акт. Възстановеният от поземлената комисия * с Решение №
8341/5.6.1998 г. имот е под номер 2
е индивидуализиран като нива от 14,200 дка , в с.*, местност *, при граници С.
Х.В., дере , дере, заявен с пореден номер 2 от заявлението на един от насл-. на
М.Й. и установен с Декларация по чл.12 , ал.3 ЗСПЗЗ , както и под номер 4 - нива от 700 дка ,
индивидуализиран с посочването на местонахождението му с.*, местност * и
граници М. Д. , дере , дере , установен
от ПК като заявен с номер 5 от заявлението на един от насл. на М.Й. и установен с Декларация по чл. 12, ал.3
ЗСПЗЗ .
Съгласно СТЕ по плана на старите имотни граници
този имот представлява имоти с номера 63
от 14,134 дка и 64 с площ от 6,999
дка – записани на наследниците на М. Й. Ц.на осн. Решение № 8341/ 5.6.1998 г. на ПК * .Тази
индивидуализация достатъчна, за да се установи несъмнено волята на
административния орган и да се индивидуализира без съмнение кой е
възстановеният имот/имоти.
Спорно по делото е дали следва да се зачете действието на
замяната на която се позовава ищцата от 1966 г. и могла ли е да придобие ищцата
по давност реалната част от процесния имот.
По първия спорен въпрос следва да бъде посочено, че с
изменението на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./ на възстановяване подлежат
земеделските земи, притежавани преди образуването ТКЗС, ДЗС или други
селскостопански организации, независимо от това дали са били включени в тях.
Ето защо съдът следва да се произнесе по възраженията на ищцата досежно
релевираната материална
незаконосъобразност на реституцията. Ищцата, съгласно трайната практика на
ВКС постановена по чл.290 ГПК, би могла да противопостави само такива
възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК *, които
произтичат от нейните противопоставими права – например възражение по чл.18з,
ал.3 ППЗСПЗЗ. Независимо от изложеното, в случая има само индиции, че
праводателите на ищцата са притежавали преди образуване на ТКЗС земеделска
земя- ЛОЗЕ от 1 декар, в с. *, м-ст „*“ при съседи Г. Я., блок на ТКЗС, дере –
гора, дадено в замяна от ДЗС срещу отстъпения от тях имот – лозе в землището на
с.* от 1 декар /л. 10/ и че има идентичност между притежавания и възстановения
имот.
Анализа на събрания пред първа инстанция доказателествен
материал мотивира настоящия състав да изведе извода,че реституционната
процедура на е незаконосъобразна.
На първо място по делото не е доказано по делото от
страна на ищцата праводателите й да са били оземлени или отземлени за е
приложима нормата на чл.10,ал. 11 ЗСПЗЗ .Извод затова не може да се направи и
от анализа на гласните доказателства допуснати в полза на ищцата.Нещо повече –
от заключението на в.л. П. се установява несъмнено, че имотът който ищцата
твърди да притежава / л. 188/ не фигурира дори в съществуващите до момента
планове и карти а за първи път пряко измерване на същия е било осъществено по
повод попълването му в ПНИ при което измерване е била констатирана площ от 850
кв.м. а не 1000 кв.м .Ето защо съдът намира, че на база покупко-продажбата на
която се позовава ищцата от 2005 г., при
липса на данни имотът закупен от ищцата от праводателите й чрез
пълномощник на последните да е бил нанасян в стари планове до приемането на ПНИ
, не може де бъде основание за изключване на проведената в полза на ответницата
реституция.
Не без значение е факта, че ответницата е оспорила
едностранната сделка упълномощаване послужила при извършването на покупко -
продажбата от 2005 г., като по повод това оспорване пълномощно не е представено.
Дори и да се приеме, че е имало действителна едностранна сделка упълномощаване
/ на база допуснатите в полза на ищцата гласни доказателства / това не
означава, че ищцата е доказала принадлежността на правото на собственост на
праводателите й върху имота описан в нотариалния акт от 2005 г.
За преценка на правата на ищцата върху реалната част от
процесния имот съдът съобрази и мотивите на ВКС обективирани в Решение №
108/18.11.2019 г. , ГК , Второ г.о., с докладчик съдията Емилия Донкова ,
постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д. № 178/2019 г. ,както и други касаещи
наличието на пречки за реституция.
Съдът намира, че Решението на ПК * за възстановяване на
собствеността е материално законосъобразно, тъй като не е налице запазване на правата по замяната
от 1966 г. в полза на ищцата .В случая не може да се извода за приложимост на
нормата на чл.18з, ал.3 ЗСПЗЗ, доколкото не са налице доказателства както за
идентичността между имота на праводателите на ищцата и получения при замяната
от 1996 г. имот ,т.к. е налице очевидна разлика дори и в площта ,съвпада само
една граница и имотите в акта за покупко - продажба от 2005 и нотариалния акт
за замяна от 1966 г. нямат дори номера а съгласно СТЕ не са били нанасяни в
нито един план. При тези обективни данни ВРС приема, че макар и СТЕ да дава
отговор че е налице идентичност на реалната част от имота описан в договора за
покупко продажба от 2005 г. с имота собствен на ответницата, при недоказаност
на правата на праводателите на ищцата същата не е установила твърдените пречки
за реституция в полза на насл.на М.Й., праводателка на ответницата. При всичко
изложено по –горе , ВРС счита, че следва
да се приеме, че ответницата се легитимира като собственик на спорния имот с
посоченото решение на ПК *, наследствено правоприемство и договор за добоволна
делба, но ищцата не е доказала противопоставимо право върху реалната част от
850 кв.м. върху спорния имот. Ищцата е доказала, че праводателите й са получил
по силата на замяна по ЗТПС през 1966 г. лозе от един декар, попадащо съгласно
СТЕ в рамките на възстановения на
наследниците на М.Й. имот.Имота обаче закупен от ищцата се оказва незастроен и
до влизане в сила на ЗСПЗЗ по отношение на него не била извършвана
разпоредителна сделка, затова е неприложима хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Отделно от горното имотът представляващ реална част от
850 кв.м. според ВРС не е придобит по давност нито след 1966 г. нито след 2005
г. от праводателите на ищцата предвид забраната на чл.
86 ЗС (редакция ДВ,
бр. 92/1951 г.) и характера на имота ,установеното по делото че попада в терен
по § 4.Давност в полза на ищцата считано от 2005 г. не би могла да тече предвид
действието по време на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ. Дори и да се приеме, че давност е текла
в полза на ищцата ангажираните от ищцата гласни доказателства не доказват нито
упражняване от ищцата на трайна фактическа власт върху реалната част от 850
кв.м. от процесния нито, нито намерението за своене.Свидетелите водени от
ищцата са твърдели че ищцата е гледала домати в имота, но на място при огледа
на имота от съда се установи,че единствения зеленчук е стрък лук а и най –близко
до имота е само дере от което житейски не е възможно да се поддържа зеленчукова
градина. Ангажираните от ответницата гласни доказателства, дори и изявленията
на присъствалите на огледа направен от съда на място, доказват възраженията на
ответницата, че не ищцата а ответницата след приключване на реситуционното
производство общо е владяла със останалите съсобственици реституирания имот с
площ от 12373 кв.м.,а след договора за доброволна делба е владяла своята част
от 3000 кв.м. ,представляваща нов имот – процесния .
При горните фактически и правни доводи съдът приема,че
искът е останал неоснователен и недоказан и поради това го отхвърля.С оглед
изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда в полза на
ответницата сторените по делото съдебно деловодни разноски . Видно от л.230
ответницата в списъка по чл. 80 ГПК е посочила два разхода – сумата от 800,00
лева за заплатен адвокатски хонорар и сумата от 200 лева за депозит за
СТЕ.Двата разхода като доказани и по основание и по размер съдът присъжда в
полза на ответницата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен
иск от ищцата А.Х.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Е.С. от ВАК,
със съдебен адрес *** против ответницата
Н.Ж.В., ЕГН **********, с адрес ***, с искането да бъде прието за установено в отношенията между
страните по делото ищцата А.Х.А.,
ЕГН ********** и ответницата Н.Ж.В., ЕГН
**********, че ответницата - Н.Ж.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на РЕАЛНА ЧАСТ от 850 кв.
м., разположена в северната
част на новообразуван имот № *по ПНИ на СО „*“ гр. *, одобрен със Заповед № РД
- 13 - 7706 - 376 от 07.10.2013г. на Областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ
*, целият с площ от 3000 кв. м, при
съседи на новообразувания имот по скица:
на запад НИ № *- двор и НИ № *- двор; на север НИ № *- двор; на изток -
земеделски земи; на юг НИ № *- двор и НИ № *- двор, а на реалната част от
850 кв. м. при съседи: на запад с ПИ № *; на север с НИ № *; на изток със
земеделски земи; на юг с НИ № *, която
реална част е повдигната в червен цвят на копие на скица № 627-119/28.09.2020 г. на новообразуван имот № *,
като неоснователен и недоказан, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на Н.Ж.В., ЕГН **********, с адрес *** от общо 1000,00 лв. ( хиляда лева), сторените от
ответницата пред настоящата инстанция съдебно –деловодни разноски , на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :