Решение по дело №627/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Р. Г. – Дрилинг, с карта за продължително пребиваване № *********, гражданин на Германия, с адрес в [населено място], [улица], общ. Каварна, обл. Добрич, чрез адв. С. В., АК – Варна, срещу Заповед № 1248/ 05.12.2024 г. на Кмета на О. К., с която е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж: „Дървен навес, използван за гараж“ с размери около 3.20 м/ 7.90 м, с височина около 2.50 м и площ около 25.28 кв. м, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич, като е определен срок от 1 (един) месец за доброволно изпълнение на Заповедта, считано от датата на съобщаването ѝ. При неспазване на срока за доброволно изпълнение е указано, че незаконният строеж ще бъде премахнат принудително по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ по възлагане на Община Каварна за сметка на собственика на Р. Г. – Дрилинг.

Жалбоподателят счита, че оспорената Заповед е незаконосъобразна. Настоява, че при закупуване на имота от него през 2022 г. процесният обект вече е съществувал, но бил изграден от метал, който бил силно корозирал и опасен, поради което подменил металните колони с дървени. Сочи, че при ремонта на навеса не е излизал от неговите параметри. Твърди, че този навес е бил на съответното място повече от 20 години. Продължава, че понятие „навес“ не съществува в ЗУТ. Изтъква, че се касае за конструкция тип „покрив“, на която за стени се използват съществуващата сграда и стените ѝ. Добавя, че там е и септичната яма на къщата му и при събаряне на навеса може да се наруши частично или напълно целостта на септичната яма. Позовава се на чл. 151 от ЗУТ, съгласно който при текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации не се изисква разрешение за строеж. По посочените съображения иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. [населено място], който допълнително се позовава на заключението на вещото лице за незаконосъобразност на оспорения акт, че процесният обект може да бъде преместен като лека конструкция, която не е захваната трайно за терена, т.е. че не се касае за строеж, а за преместваем обект.

Ответникът, Кметът на Община Каварна, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител П. А., която оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Административното производство по издаване на Заповедта е започнало първоначално със Сигнал на Р. Г. – Дрилинг до ДНСК, препратен на Кмета на община Каварна и Началника на РДНСК – Добрич, заведен в община Каварна под № РД-14-76/ 14.08.2024 г. (л. 72 - 75), с който г-н Дрилинг споделя своите съмнения за незаконно строителство в съседния му имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич, със собственик М. М.. Посочва, че в двора му има постройка, която счита, че е прекалено близо до имота му, а в същата често се провеждат шумни събирания и се чува силна музика.

Със Заповед № 848/ 06.08.24 г. (л. 71) на Кмета на О. К. е назначена Комисия с правомощия, посочени в ЗУТ, ЗУЧК, Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи или части от тях от органите на община Каварна, Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тяхна територията на община Каварна, Наредба за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на община Каварна и Закона за административните нарушения и наказания във връзка с упражняването на контрол по строителството на територията на общината.

Предвид описания по – горе сигнал длъжностни лица от Комисията, назначена със Заповед № 848/ 06.08.2024 г. на Кмета на община Каварна, извършили проверка, обективирана в Констативен протокол от 22.08.2024 г. (л. 53), на имот с [идентификатор] и на имота на подалия сигнала, Р. Г. – Дрилинг, с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Каварна. При проверката е установено, че:

1. В имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, с адрес [улица], [населено място], община Каварна, област Добрич, има изградени две сгради, парник и има поставен преместваем обект – навес.

Относно навеса в този имот е посочено, че се касае за преместваем обект: навес, много стар - над 40 години, когато се е използвал за отглеждане на селскостопански животни и за складиране на фураж и инвентар, разположен от източната страна на двете сгради, направен от метална конструкция, която е силно корозирала, отгоре покрит с вълнообразни листи етернит, странично обшит с всевъзможни листи - ламарина, дървени плоскости, парчета винил, полиетилен и др., като се използва за складиране на пчеларски инвентар, съдове, дърва за огрев, сечива и др.

За имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, с адрес [улица], [населено място], община Каварна, област Добрич, собственост на Р. Г.-Д. е установено, че има изградени в него 5 сгради и един навес, използван за гараж:

2.1. Сгради с идентификатори 51408.501.78.1 и 51408.501.78.2 по КККР на [населено място], представляващи съответно жилищна сграда на 1 етаж, с площ от 60 м2 и жилищна сграда на 1 етаж, с площ от 16 м2, които са изградени една до друга.

Описано е, че сградите са били ремонтирани. Направен е текущ ремонт на покрива, подменена е дървената конструкция и дъсчената обшивка, отгоре е покрит с керемиди, подменени са улуците и водосточните тръби.

2.2. За навеса е посочено, че се касае за строеж: Дървен навес, използван за гараж, изграден от западната страна на двете сгради, представляващ постройка на допълващото застрояване, строеж от VI категория, с размери около 3.20 м / 7.90 м, с височина на около 2.50 м и с площ от около 25.28 м2. Прието е, че е изграден неотдавна.

Описано е в КП, че навесът е разположен непосредствено до западните стени на двете сгради и на границата със съседния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], като заема пространството между тях. Изграден е от дървена конструкция от колони, греди и ребра, колоните са монтирани с метални планки към бетонови фундаменти - стъпки. Покривът е едноскатен, без обшивка, покрит с листи метални керемиди. Той е с наклон към съседния имот, като стряхата му навлиза в него с около 0.70 м и там се отвеждат атмосферните води. Навесът има една дървена стена и врата в северна посока, водеща навътре в имота. В западна посока няма стена, използват се стените от каменна зидария на двете жилищни сгради, които в тази част са фугирани. В източна посока също няма стена, използва се плътната част на оградата със съседния имот, изградена от каменна зидария, която е с височина около 1 м. В южна посока няма стена и порти. Отбелязано е, че минималните разстояния на разполагане на постройките с височина до 2.5 м на допълващото застрояване са 1.5 метра от страничните граници на поземлените имоти.

Записано е в КП, че при извършена проверка в архива на отдел „Устройство на територията и инвестиции" при О. К. не са открити документи и строителни книжа, даващи право да се изгради строеж: Дървен навес, използван за гараж, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, с адрес [улица], [населено място], община Каварна, област Добрич, собственост на Р. Г. – Дрилинг.

След проверката с писмо изх. № РД-14-76-(1)/ 28.08.2024 г. (л. 48) са уведомени М. М. и Р. Г. за установеното при нея, като от г-н Гросе са изискани строителни книжа и документи за строителството на процесния обект, както и нотариално заверено съгласие на собствениците на [имот номер] за строителство при намалени отстояния.

След получаване на писмото собственикът на [имот номер], М. М., е заявил, че е премахнал установената в неговия имот незаконна постройка, но иска да бъдат предприети необходимите действия за спазване на законовите разпоредби и от Р. Г. (л. 47).

На 17.09.2024 г. е извършена проверка и е установено, че твърденията на М. М., че е премахнал незаконната си постройка, съответстват на място (л. 43), като на 18.09.2024 г. в Констативен протокол (л. 40) е удостоверено от служители на община Каварна, че строеж: Пристройка към сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на М. Т. М., разположена непосредствено до западната страна на жилищната сграда и на около 0.70 м от границата със съседния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на Р. Г.-Д., е доброволно премахнат от неговия собственик, преди провеждане на процедура по реда на чл. 225а от Закон за устройство на територията ЗУТ).

По отношение строеж: Дървен навес, използван за гараж, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на е. Нейково, община Каварна, област Добрич, собственост на Р. Г.-Д., е отразено в същия Констативен протокол от 18.09.2024 г., че в указания срок не е получен отговор от Р. Г. – Дрилинг, собственик на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и на описания строеж; не са предоставени строителни книжа и документи за строителството на строежа; не е предоставено нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния урегулиран поземлен имот за строителство при намалени отстояния (по - малко от 1.5 м) от междусъседската граница между имоти с идентификатори 51408.501.78 и 51408.501.79 по КККР на [населено място]. Поради факта, че исканите документи не са представени от Р. Г. – Дрилинг и такива не са открити при извършена проверка в архива на отдел „Устройство на територията и инвестиции" при Община Каварна, е направено заключение, че липсват документи и строителни книжа, даващи право да се изгради процесният строеж; липсва нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния урегулиран за строителство при намалени отстояния; част от строителството е извършено в чужд имот без правно основание, тъй като стряхата на покрива навлиза в съседния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] с около 0.70 м и там се отвеждат атмосферните води.

От Комисията е направен извод, че изграждането на строеж: Дървен навес, използван за гараж, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], е извършено, без за това да има: издадено разрешение за строеж; конструктивно становище от инженер-конструктор и актове по време на строителството; нотариално заверено писмено съгласие за строителство при намалени отстояния от собствениците на съседния имот с [идентификатор] но КККР на [населено място]; учредено отстъпено право на строеж в чужд съседен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], поради което е счетено, че от Р. Г. – Дрилинг е извършено нарушение на чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 42, ал. 3, чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, което квалифицира строежа като „незаконен" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ.

На 12.11.2024 г. е съставен Констативен акт № 4 (КА) на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ (л. 29) срещу жалбоподателя, в който са пресъздадени констатациите от КП. Описан е обектът като: Дървен навес, използван за гараж, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, разположен непосредствено до западните стени на двете жилищни сгради с идентификатори 51408.501.78.1 и 51408.501.78.2 по КККР на [населено място] и на границата със съседния имот с [идентификатор] по КККР па [населено място], заемащ пространството между тях; с размери около 3.20 м/ 7.90 м, с височина на около 2.50 м и с площ от около 25.28 м2. Отразено е в КА, че дървеният навес е изграден неотдавна от дървена конструкция от колони, греди и ребра, колоните са монтирани с метални планки към бетонови фундаменти - стъпки. Покривът е едноскатен, без обшивка, покрит с листи метални керемиди, с наклон към съседния имот, като стряхата му навлиза в него с около 0.70 м. и там се отвеждат атмосферните води. Навесът в северна посока има дървена стена и врата, водеща навътре в имота. В западна посока няма стена, използват се стените от каменна зидария на двете жилищни сгради, които в тази част са фугирани. В източна посока също няма стена, използва се плътната част на оградата със съседния имот, изградена от каменна зидария, която е с височина около 1 м. В южна посока няма стена и порти. Счетено е, че обектът представлява постройка на допълващото застрояване, строеж от VI (шеста) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Прието е с КА, че се касае за строеж, изграден без строителни книжа; без нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния урегулиран поземлен имот за строителство при намалени отстояния; в чужд имот без правно основание, като навлизащ в съседния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място].

Отразени са като нарушения такива на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ; чл. 148, ал. 1 и ал. 2 и чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ - липса на становище на инженер - конструктор и издадено и влязло в сила разрешение за строеж; чл. 148, ал. 5 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ.

Прието е, че обектът е изграден на място, не е обект на доставка и монтаж, изграден е върху фундаменти, покрит е с керемиди, не фигурира сред преместваемите обекти, изброени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и не отговаря на определението за „преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ

Според КА строежът не представлява „търпим строеж" по смисъла на § 127 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, защото не е изграден без строителни книжа преди 31 март 2001 г., строежът е нов, изграден неотдавна и е следвало да бъде изграден по действащия Закон за устройство на територията, като и не е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е бил изграден при намалени отстояния до границата със съседния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - няма необходимото нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния имоти за строителство на допълващо застрояване на границата между тях и при намалени отстояния; не е бил допустим да се изгражда в съседния имот - няма отстъпено право на строеж за допълващо застрояване, каквито са изискванията в чл. 21 и чл. 42 от ЗУТ.

Срещу КА на 21.11.2024 г. е подадено възражение с вх. № РД-14-76-(5) от Р. Г. (л. 13), с което се оспорват констатациите в КА по съображения, идентични в жалбата до съда.

В резултат на 05.12.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 1248.

По делото е приложена преписката по издаване на оспорения акт. Във връзка с това, че стряхата на процесния навес навлиза в имот с [идентификатор] по делото е представен от жалбоподателя предварителен договор за покупко – продажба от 24.03.2025 г., с който е договорено г-н Гросе да стане съсобственик в имот .79 (л. 95).

В хода на съдебното производство е назначена съдебно – техническа експертиза и събрани гласни доказателства.

Според заключението на вещото лице, инж. П. М., обектът е разположен в югозападната част на имот с [идентификатор] между каменна ограда и северозападна стена на жилищна сграда. Изграден е от осем дървени колони с размер 12/12 см, през светли разстояния 2.36 м; 2.00 м; 2.90 м и светла ширина – 2.88 м. Колоните са захванати за терена чрез метални планки и болтове. Размерите на обекта са: ширина 3.12 м, дължина 7.73 м. Площ на обекта 24.12 кв.м. Височината на колоната към каменната ограда е 1.85 м, а към съществуващата сграда е 2.40 м. В североизточния край на навеса е изградена дървена стена с врата. Подът на навеса е частично бетониран, а останалата част е застлана с каменна фракция - чакъл и достига до югозападната граница на имота. Покривът е едноскатен, изграден от дървени греди с размери 6/12 см през 0.45 м и покритие от метални керемиди. Вещото лице сочи, че според § 1 от ДР на Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар „навес“ е съоръжение, което отговаря най-малко на едно от следните условия:

в) две от съседните му страни са изцяло отворени, като разстоянието от тях до срещуположните им външни стени е не по-голямо от 30 м.

От една страна вещото лице приема, че обектът е строеж, като се позовава на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, че е надземна постройка, но същевременно дава заключение, че навесът е закрепен към терена с метални планки и представлява лека конструкция, която може да бъде демонтирана, тъй като не е захваната трайно за терена, но преместването на обекта в пространството като цял обект е възможно само след допълнително укрепване.

В приложенията към СТЕ е приложена разпечатка от GoogleEarth от 2012 г., по която вещото лице обяснява в съдебно заседание, че се вижда нещо на мястото на навеса, вкл. за разпечатката от 2016 г., че даже бил видим покривът на навеса (л. 129).

Заключението на това вещо лице е изслушано в съдебно заседание и е приобщено към доказателствения материал по делото.

По искане на страните са събрани и гласни доказателства:

Св. Ж., специалист в отдел „Устройство на територия и инвестиции“ при Община Каварна, споделя, че е участвала в проверката. Описва конструкцията на обекта като дървена такава с колони и греди, а отгоре с керемиди. Изразява становище, че според свежестта на дървения материал, а и от обяснения на собственика, дадени чрез преводачка, жена от селото, навесът е изграден след покупката на имота от жалбоподателя, като твърди, че нямало данни преди това да е имало на същото място такъв обект. При задаване на въпроси към този свидетел адв. В., пълномощник на жалбоподателя, прави изявление, че оспорва статута на обекта като „строеж“, тъй като този обект няма стени, а е подпрян на две стени, които са съществували преди това.

Св. Х., съсед на жалбоподателя, споделя, че от три години не е ходил в [населено място], а живее в [населено място]. Разказва, че, още преди да закупи имота жалбоподателят, в този имот е имало навес, изпълнен през 1995 – 2000 г. Продължава, че преди Р. Г. имотът е имал други двама собственици. Св. Х. заявява, че не са имали конфликти с г-н Гросе и навесът не му пречи. Сочи, че навесът е изграден от дърво, не е масивна конструкция.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Предмет на процесното оспорване е Заповед № 1248 от 05.12.2024 г., издадена от Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, т. 3 и т. 5 и ал. 6 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от Р. Г. - Дрилинг незаконният строеж:

Дървен навес, използван за гараж, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, разположен непосредствено до западните стени на двете жилищни сгради с идентификатори 51408.501.78.1 и 51408.501.78.2 по КККР на [населено място] и на границата със съседния имот с [идентификатор] по КККР па [населено място], заемащ пространството между тях; с размери около 3.20 м/ 7.90 м, с височина на около 2.50 м и с площ от около 25.28 м2.

Определен е едномесечен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считано от датата на съобщаването ѝ, като при неспазването му, строежът да бъде премахнат принудително по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.

Заповед № 1248/ 05.12.2024 г. е връчена на пълномощник на жалбоподателя на 09.12.2024 г. (л. 5), а жалбата срещу нея е регистрирана в община Каварна с вх. № ПД-03-172/ 18.12.2024 г. (л. 4), с оглед на което е подадена в преклузивния 14-дневен срок, от адресат на Заповедта, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган – Кмет на община Каварна, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, имащ право да издава такъв вид заповеди за обекти, разположени на територията на община Каварна и с оглед определената категория на обекта – шеста.

Спазена е процедурата по издаване на Заповедта, видно от описаните по – горе доказателства.

По отношение съответствието с материалния закон обаче съдът съобрази следното:

Според описанието в оспорения акт, Констативния протокол и съставения Констативен акт № 4/ 12.11.2024 г. се приема от административния орган, че конкретният обект представлява строеж, постройка на допълващо застрояване, от VI (шеста) категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ - строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147.

В ЗУТ не е дадено определение за навес, такова се съдържа в § 1, т. 23 от ДР на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като разпоредбата в редакцията към 05.12.2024 - датата на издаване на оспорената заповед, е със съдържание: „Навес“ е съоръжение, което отговаря най-малко на едно от следните условия: а) най-малко в три от стените има отвори с площ не по-малка от две трети от общата площ на външните стени, или б) в две от срещуположните външни стени има отвори с площ не по-малка от една втора от общата площ на външните стени и разстоянието между стените е не по-голямо от 70 метра, или в) две от съседните му стени са изцяло отворени, като разстоянието от тях до срещуположните им външни стени е не по-голямо от 30 м. Вещото лице приема, че конкретният навес отговаря на б. „в“ от цитираната разпоредба. И длъжностните лица от страна на ответника, и вещото лице сочат, че няма изграждане на стени към процесния обект – в КА е записано, че в западна и източна посока няма стени, а за такива са използвани стената на съществуващата сграда и на ограда, а в южна посока няма дори стена и порти, има само една дървена стена с врата в северна посока. При това описание, според настоящия състав, събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и единство, анализ вкл. на изложените от свидетелите наблюдения и становища, заключението на вещото лице в частта на описание на конструкцията на обекта и възможността за преместването му в пространството, установяват по безспорен начин, че не се касае за строеж, а за преместваем обект по смисъла на т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ, поради което Заповедта се явява незаконосъобразна. За да приеме, че процесният обект представлява строеж, административният орган е посочил само, че го счита за такъв, защото не отговаря според него на определението за преместваем обект. Това обаче не е достатъчно, за да обоснове квалификация на обекта като строеж. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която приема, че се касае за строеж, доколкото тази част противоречи на събраните по делото доказателства и на следващата част от заключението, в която вещото лице определя, че обектът е лека конструкция от дърво, която може да бъде отделена и преместена, но ще се нуждае от укрепване след това. Съдът намира, че е важен изводът за възможност за отделяне на обекта от повърхността, върху която е изпълнен. Захващането за терена е с метални планки, по което спор няма, обектът е с лека дървена конструкция, с една дървена стена и врата, което и с оглед начина на захващане, навежда на извода, че може да бъде повдигнат и преместен в пространството навесът и опровергава приетото от административния орган, че се касае за „строеж”. От огледа на място е установено, че дори няма фундамент на цялата площ, а е налице засипване с чакъл.

Изложеното сочи, че административният орган е допуснал неправилно определяне на обекта като строеж, а оттам и неправилно са определени нарушенията, свързани с него, което е довело до нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на оспорената заповед и в резултат е налице отменително основание по аргумент на чл. 146, т. 4 от АПК.

Освен това, установи се по делото от разпита на св. Х., от разпечатките на GoogleEarth от 2012 и 2016 г., че този обект е бил наличен към онези години, поради което посочването в Заповедта, че е изпълнен „неотдавна“, не отговаря на обективната действителност.

Самият жалбоподател сочи, че имотът е закупен с този обект, но поради корозията на използваните преди това метални греди е заменил същите с дървени. Замяната също подкрепя извода, че е налице лека конструкция, съоръжение, представляващо преместваем обект, на който са подменени от жалбоподателя частите.

Прави впечатление, че за „навеса“ в съседния имот с [идентификатор] е прието от административния орган, че е преместваем обект, изграден от метална конструкция, а за обекта на жалбоподателя, който също е бил с метална конструкция, впоследствие заменена с още по – лека – дървена, е счетено, че е строеж. Тези противоречия в изводите на ответника правят констатациите му неясни, създават затруднения в определяне на волята му, затрудняват правото на защита на жалбоподателя, а същевременно сочат на неравно третиране към субектите, което опорочава оспорения акт и налага неговата отмяна.

При тези изводи на съда не следва да се обсъжда дали обектът е „търпим строеж“, че няма отстъпено право на строеж в чужд имот, че липсва нотариално заверено съгласие на собствениците на съседния имот за строеж при намалени отстояния.
С оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски, а жалбоподателят не е предявил претенции за такива, поради което съдът не се произнася по разноските.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Г. – Дрилинг, с карта за продължително пребиваване № *********, гражданин на Германия, с адрес в [населено място], [улица], общ. Каварна, обл. Добрич, Заповед № 1248/ 05.12.2024 г. на Кмета на Община Каварна, с която е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж: „Дървен навес, използван за гараж“ с размери около 3.20 м/ 7.90 м, с височина около 2.50 м и площ около 25.28 кв. м, изграден в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич, като е определен срок от 1 (един) месец за доброволно изпълнение на Заповедта, считано от датата на съобщаването ѝ.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.