Номер 312401.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502498 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№
49088/22.07.2020г. от Р. М. Щ. , ЕГН********** от гр. Варна, ул. „Лозарска“, № 33А, Н.
Д. В. , ЕГН********** от гр. Варна, ул. „Лозарска“, № 33, К. В. Б. , ЕГН********** от гр.
Варна, ул. „Лозенград“, бл. 3, вх. А, ет. 1, ап. 1 и Д. В. Т. , ЕГН********** от гр. Варна,
ул. „Обзор“, № 14, чрез адв. Ст.Славов, против решение № 2599/25.06.2020г. по гр.д. №
10249/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което е признато за установено, че М. П. А. ,
ЕГН********** от гр. Варна, бул. „В.Левски“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 5 е собственик на
следния недвижим имот:
- реална част от ПИ №10135.2623.5052 по КК и КР на гр. Варна, с.о. Горна трака,
м. Коджа тепе, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял терен
по същите КК и КР е с обща площ 758кв.м. и при граници имоти с №10135.2623.4080;
№10135.2623.9511; №10135.2623.106 и №10135.2623.53, и който цял терен по ПНИ
съответства на НИ №52, а частта е с площ 174кв.м. и с граници имоти №10135.2623.106;
№10135.2623.53, №10135.2623.9511 и в останалата си част е попадаща в ПИ
№10135.2623.5052, като частта е още защрихована окомерно от ищцата на скицата на
л.78 от делото, защрихована е и в син контур на комбинирана скица №3 към
заключението по СТЕ на вещото лице (л.187 от делото), която комбинирана скица на
СТЕ, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на придобивното
основание изкупуване по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ вр. чл.28, ал.7, изр.
последно от ППЗСПЗЗ, след заплащането на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на
кмета на район Приморски община Варна оценка на частта от ПИ №10135.2623.5052 с
площ 174кв.м. над надлежно трансформираните по пар.4а ПРЗ ЗСПЗЗ от ищцата и
наследодателя й 600кв.м. от ПИ №10135.2623.5053 (неспорни) и притежаваните от
1
ответниците 600кв.м. от ПИ №10135.2623.5052 (също неспорни), на правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и са осъдени да заплатят на М. П. А. , ЕГН********** ЕГН**********
от гр. Варна, бул. „В.Левски“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 5, сумата от 1750.00лв. – разноски
пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Излагат съображения за нередовност на исковата молба, т.к. нито спорната
реална част, нито поземления имот от който е част са надлежно индивидуализирани с
идентификатора си, граници и площ по КК. С оглед представеното удостоверение за
данъчна оценка, в което имотът е посочен с различна от действителната площ, не е
определена правилно цената на иска и дължимата държавна такса. Позовават се на
неправилни изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Оспорват
възникването на право у ищцата по § 4з, ал. 2, предл. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Докладвани са в определението по чл. 140 от ГПК едни факти, а в решението са взети
предвид други. Не са приети и приложени по първоинстанционното дело всички
представени с исковата молба и писмения отговор писмени доказателства. Искат да бъде
направен нов доклад , като се определи правилно предмета на делото, както и да се
приемат всички доказателства, като се опишат подробно и се посочи защо се приемат.
Съдът не се произнесъл и по предявения в условията на евентуалност иск за придобиване
на имота по давност ,приемайки, че като е налице първата предпоставка за уважаване на
иска, не следва да разглежда въпроса за давността. Излагат също така подробни
съображения и за допуснатите от ВРС нарушения на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение, навеждайки доводи за неоснователност на
исковата претенция.
В обобщение, искат при постановяване на акта, ВОС да упражни, на осн. чл. 17,
ал. 2 от ГПК косвен съдебен контрол по отношение на заповед № 445/18.07.2013г. на
Кмета на Район „Приморски“ за одобряване на оценката на част от имот с
идентификатор № 10135.2623.53 и заповед № 783/27.12.2013г. на Кмета на Район
„Приморски“, като се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на
административните актове, които им се противопоставят.
Искат и да се изготви нов доклад по делото, в който се определи правилно
предметът на делото, да се приемат всички доказателства, като се опишат подробно и се
посочи защо се приемат, както и да се даде указание на ищцата да отстрани
нередовностите на исковата молба.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от М. П. А. , ЕГН********** от
гр. Варна, бул. „В.Левски“, бл. 9, вх. А, ет. 2, ап. 5, чрез адв. Сн.Лазарова, въззиваемата
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
2
Възразява срещу доказателственото искане на въззивниците за предокладване на
исковата молба и инцидентното извършване на косвен съдебен контрол за валидност и
законосъобразност на заповед № 445/18.07.2013г. на Кмета на Район „Приморски“ на
Община Варна. Възможността за извършване на такъв контрол е преклудирана.
Въззивната жалба е допустима за разглеждане. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито с.з.
Настоящият състав намира, че исковата претенция не е останала неуточнена.
Допуснатите неточности са несъществени. Ясни са наведените от ищцата твърдения и
отправените към съда искания, поради което е ясен и предметът на делото, очертан в
доклада, извършен от ВРС, като спорната реална част от 174.00кв.м. е онагледена
графически на скицата на л. 78 от първоинстанционното дело № 15-706846-05.08.2019г.,
изд. от СГКК-Варна, където имотът с идентификатор № 10135.2623.5052 по КК и КР на
гр. Варна е индивидуализиран с площ /558.00кв.м./ и граници от четири страни: имоти с
идентификатори 10135.2623.4080, 10135.2623.9511, 10135.2623.106, 10135.2623.53, а тези
на спорната реална част са установими без затруднения, като се вземе предвид
графичноотразената на скицата такава, щрихована от страната със син щрих: имоти с
идентификатори 10135.2623.9511, 10135.2623.106, 10135.2623.53 и останалата част на
имот 10135.2623.5052.
Видно, цената на иска е определена от съда в размер на 4254.30лв., на базата на
данните от приложеното на л. 76 от първоинстанционното дело удостоверение за
данъчна оценка, като е направено преизчисляване за площта на реалната част от
174.00кв.м. и е заплатена в пълен размер дължимата държавна такса от 50.00лв. /превод
на сума и касов бон на л. 2 и 3 от първоинстанционното дело в размер на 34.10лв. и
превод на сума и касов бон на л. 78а и 78б от първоинстанционното дело в размер на
16.00лв./.
Неоснователни са оплакванията и за това, че не всички представени с исковата
молба и писмения отговор писмени доказателства са приети. Приети и приложени по
делото са абсолютно всички представени с исковата молба и уточняващите я такива
молби и с отговора на исковата молба писмени доказателства, като са подробно
индивидуализирани с наименование, орган, който ги издава и дата.
Разбира се, че след като е уважена исковата претенция за собственост на главното
твърдяно от ищцата придобивно основание, съдът не дължи произнасяне по наведеното в
условията на евентуалност основание.
Няма допуснати от ВРС процесуални нарушения, както се твърди във въззивната
жалба, които да водят до неяснота на предмета на спора, до неправилност на доклада по
делото на ВРС. Следователно не се налага и предокладване на исковата претенция от
въззивния съд, съответно приемане и прилагане на писмени доказателства по настоящото
3
дело, представени от страните по първоинстанционното дело, но останали неприети от
съда.
Доказателственото искане за осъществяване на косвен съдебен контрол за
валидност и законосъобразност на посочените във въззивната жалба две заповеди на
Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна е несвоевременно направено и поради
това преклудирано. Упражняването на косвен съдебен контрол върху административни
актове по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК се осъществява по искане или възражение на
страна в процеса. Налага се изводът, че по отношение на посоченото процесуално
действие е приложимо изискването на чл. 133, ал. 2 от ГПК за извършването му в
преклузивния срок по чл. 131 от ГПК и за недопустимостта същото да бъде разгледано,
ако е направено извън този срок /Така Определение № 826/15.11.2016г. на ВКС по т.д. №
1282/2016г., Второ ТО/. Такова искане с отговора на исковата молба и до момента няма
отправяно към съда.
Доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение.
По останалите оплаквания на въззивниците за неоснователност на исковата
претенция, съдът ще се произнесе с акта си по същество.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 08.12.2020г. от 14.30ч. Да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. М. Щ. , Н. Д. В. , К. В. Б. и Д. В. Т.
да даде указание на ищцата М. П. А. да отстрани нередовностите на исковата молба, да се
изготви нов доклад по делото, в който се определи правилно предметът на спора, да се
приемат и приложат по делото всички представени от страните с исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства, като се опишат подробно и се посочи
защо се приемат, както и искането им ВОС да упражни, на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК
косвен съдебен контрол по отношение на заповед № 445/18.07.2013г. на Кмета на Район
„Приморски“ за одобряване на оценката на част от имот с идентификатор №
10135.2623.53 и заповед № 783/27.12.2013г. на Кмета на Район „Приморски“, като се
произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на административните
актове, които им се противопоставят.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5