Номер 26504.11.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КърджалиІІІ състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
Секретар:Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20205140200975 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000432 от 10.08.2020 г.,
издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на Б. Б. Ш. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. Б. Ш. счита наказателното постановление за незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършил посоченото в акта и наказателното постановление нарушение,
поради което неправилно била ангажирана отговорността му. В производството по
установяване на административното нарушение и издаване на АУАН и наказателното
постановление били допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушили
правото му на защита. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че
жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение, в тази насока липсвали
доказателства. Б.Ш. бил лишен от възможността да обясни ситуацията във връзка с
управлението на автомобила. Налице било бездействие на административния орган, с което
той допуснал съществени нарушения на процедурата. Това било нарушение на чл.53 от
ЗАНН, който изисквал наказателното постановление да се издаде след като се установи
обосновано, че нарушителят е извършил нарушението виновно. Доказателства за виновност
в случая не се установили. По-скоро се касаело за небрежност от страна на водача на
автомобила. Допуснато било и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно липсвали
1
конкретни доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.08.2020 г. свидетелят Р.К. бил на работа като полицейски служител в РУ-
Кърджали. Той бил на смяна с негов колега и двамата давали дежурство с автопатрулен
автомобил в гр.Кърджали. Около 00.05 часа на 04.08.2020 г. се намирали в района на
централна градска част, на кръстовището образувано от бул.„Беломорски“ и ул.„Капитан
Петко Войвода“. Тогава свидетелят К. възприел лек автомобил „Мерцедес“ с ****, чийто
водач при извършена маневра завиване надясно на същото кръстовище, рязко подал газ на
автомобила и се чуло свистене на гуми. Водачът се движел с несъобразена скорост, започнал
да форсира двигателя, да върти гуми и да занася задната част на моторното превозно
средство първо в едната, а после в другата посока. Той преднамерено извеждал автомобила
извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите. С
поведението си водачът създавал опасност за останалите участници, тъй като при занасянето
на управлявания от него автомобил, той навлязъл и в лентата за насрещно движение. Със
светлинен и звуков сигнал полицейските служители успели да спрат нарушителя на
кръстовището между бул.„Беломорски“ и ул.„Отец Паисий“ в гр.Кърджали. Свидетелят Р.К.
отишъл при водача на автомобила „Мерцедес“ с ****. Установил, че моторното превозно
средство се управлява от жалбоподателя Б. Б. Ш. , а заедно с него имало и пътник. На място
била повикана за съдействие свидетелката Р.Х. – мл. експерт в РУ-Кърджали, тъй като тя
имала правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. Свидетелката Р.Х. на място съставила АУАН срещу жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като той го подписал и получил с възражение. Въз
основа на така съставения акт, на 10.08.2020 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите Р.К.
и Р.Х., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля А.И., кредитирани отчасти;
2
от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение
от 04.08.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за
собственост на лек автомобил „Мерцедес“ с ****; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
МВР; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР и Заповед № 292з-2061 от 29.10.2019 г.
на Директора на ОД МВР-Кърджали, доказващи компетентността на актосъставителя и на
издалия наказателното постановление орган.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Р.К. и Р.Х., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелят Р.К. е очевидец
на деянието и категорично сочи, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта
и наказателното постановление. Той подробно описва времето, мястото и начина на
движение на автомобила „Мерцедес“, поведението на жалбоподателя като водач на
превозното средство по време на нарушението, а и след това. Свидетелката Р.Х. е
полицейският служител, извършила също проверка на нарушителя и съставила акта за
установяване на административно нарушение, с оглед дадените й с изрична заповед
правомощия. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение
показанията на двамата разпитани свидетели К. и Х.. Фактическата обстановка изложена в
акта и наказателното постановление се подкрепя отчасти и от показанията на разпитания по
искане на жалбоподателя свидетел А.И.. Той заявява, че Б.Ш. на посочената по-горе дата и
място действително е управлявал автомобила „Мерцедес“ с ****. Тогава свидетелят чул
свистене на гуми от автомобила на жалбоподателя, но това според него се дължало на
лошите гуми. Не било вярно, че жалбоподателят е извършвал „дрифт“. Твърденията на А.И.
в частта им, в която се опитва да опровергае нарушението съдът не кредитира, тъй като те са
изолирани от останалите гласни и писмени доказателства по делото. Същите са в пълно
противоречие с показанията на свидетелите К. и Х., които не са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като именно в кръга на техните служебни задължения попада правомощието да
установяват нарушения като настоящото.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи
по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил
3
посочената норма. Той е бил водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с ****, като при
управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като при
управление на превозното средство, при това с несъобразена скорост, жалбоподателят е
форсирал двигателя и предизвиквал превъртане на автомобилните гуми. Той преднамерено
извеждал автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението
на задвижващите колела. За това поведение на водача Б.Ш. не е имало каквато и да било
обективна причина. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не
може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с
тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено,
при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС
ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно
общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и
демонстративно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на
извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната
разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който
ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно
предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съда няма
правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са
допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила
или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното
производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими
към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като
жалбоподателя е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил.
Нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидеца Р.К.,
както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин.
Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН е спазена, тъй като наказващият орган е установил, че
нарушителят е извършил деянието виновно и именно затова е издал атакувания акт.
Предвид изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
4
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000432 от 10.08.2020 г.,
издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на Б. Б. Ш. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Б. Ш. от гр.Кърджали, ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5