Р
Е Ш Е Н И Е
№
32
гр. Разград, 12.03.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 21 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД – София против Решение № 260011 от
22.12.2020 г., постановено по АНД № 29/2020 г. по описа на Районен съд –
Исперих, с което е потвърдено наказателно постановление № В-0050504 от 14.10.2019
г., издадено от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград
и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. С потвърденото наказателно постановление на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение
на чл. 11, ал. 3 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено,
като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище по
жалбата.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че решението е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Фактите по делото са безспорни и доказани. Установено е, че с молба от
26.06.2019 г. М. Р. И. от гр. Р. е поискала от „Банка ДСК“ ЕАД, клон Исперих,
извлечения по три договора за кредити за текущо потребление – № 19636394 от
20.07.2011 г., № 22980274 от 28.09.2015 г. и № 20323474 от 30.05.2012 г.
Молбата й е била уважена, за което И. заплатила такса в общ
размер на 90 лв. На 30.07.2019 г. тя подала жалба до директора на РД – Варна
при КЗП относно неправомерни действия на банката. При извършената проверка е
установено, че потребителски кредит № 20323474/30.05.2012 г. е бил погасен на
12.11.2018 г. Останалите два кредита, по които И. е длъжник, са били активни. В писмено становище банката посочила, че към
момента на изготвяне на извлечението по договор № 20323474 кредитното
правоотношение е било прекратено и по отношение на него банката няма задължение
да предоставя исканата информация
безвъзмездно. Събирането на такси за другите два кредита било в резултат от
грешка на служителката, поради което на 22.08.2019 г. банката възстановила на И. сумата 60 лв.
На жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ 0050504 от 17.09.2019 г. за нарушение
по чл. 11, ал. 3 ЗПК. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния
съд наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК на
банката е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че АУАН и наказателното
постановление са съставени при спазване на изискванията за форма и съдържание,
в предвидените за това срокове и от надлежен орган, а констатираното нарушение
осъществява състава по чл. 11, ал. 3 ЗПК
и правилно е санкционирано по реда на чл. 45, ал. 1 ЗПК. Поради това е
потвърдил наказателното постановление.
Решението е валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно.
Не е налице посоченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 НПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора
за кредит.
В чл. 11, ал. 3 ЗПК е указано, че когато се прилага ал. 1, т. 12,
кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания.
Анализът на горните разпоредби налага извода, че кредиторът е длъжен да
предоставя безвъзмездно информация по изпълнението на действащ /активен/
договор за кредит, за да бъдат известни на потребителя извършените и
предстоящите плащания. Това е информация за движението на средствата по висящ
кредит, за която не се дължи такса. Потребителят И. е заплатила такса общо по три кредита, два от които са били активни,
поради което възмездното получаване на извлечението по тези два кредита е нарушение
на чл. 11, ал. 3 ЗПК. А съгласно чл. 45, ал. 1 ЗПК за нарушение на чл. 11
на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв.
С оглед на горното касационната инстанция не споделя съображенията на
въззивния съд, че събирането на такса за предоставяне на извлечение по
погасения кредит също е нарушение на чл. 11, ал. 3 ЗПК. Но като краен резултат
- потвърждаване на наказателното
постановление решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за прилагане на института по чл.
28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.
9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се твърдят и не се доказват
обстоятелства, които понижават обществената опасност на деянието. Връщането на
неправомерно събраната сума е смекчаващо отговорността обстоятелство, което е
отчетено при определяне на минималния размер на санкцията.
Предвид изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260011
от 22.12.2020 г., постановено по АНД № 29/2020 г. по описа на Районен съд –
Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/