№ 5575
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100505747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 21.02.2022 г., постановено по гр. дело № 44107/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 53 състав ответниците А. П. и М. П.а са
осъдени на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД
да заплатят всеки по една втора от сумата от 565,91 лв., представляваща
главница за топлинна енергия, доставена в периода от м. май 2016 г. до м.
април 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 136,45
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2017 г. до 02.09.2020 г., сумата от 11,25 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода от м. август 2017 г. до м. април 2018
г., като е отхвърлен искът по чл. 79, аз1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 577,30 лв., както и искът
по чл. 86 ЗД за заплащане на сумата от 2,51 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2017
г. до 02.09.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците А. А. П.
и М. А. П.а, с която обжалват решението в осъдителната част като
недопустимо, тъй като искът е бил предявен срещу лице, което е починало
преди постъпване на исковата молба в съда. Въззивникът не излага
оплаквания относно правилността на решението.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД, както и от третото лице – помагач
„Бруната“ ООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В необжалваната
отхвърлителна част решението не се обжалва и същото е влязло в сила.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че искът е предявен
срещу лице, което е починало преди постъпване на исковата молба в съда.
Вярно е, че на основание чл. 127, ал. 2 ГПК ищецът като ответникът по иска е
посочил Т.Т.П. Видно обаче от петитума на същата, иска се осъждане на
наследниците на починалия длъжник Т.Т.П. Това несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба е било констатирано от
първоинстанционния съд с разпореждане от 01.12.2021 г., с което исковата
молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания за
отстраняването им, като ищецът посочи срещу кого и за какво предявява
исковете си. В срок е постъпила молба вх. №684/22.03.2021 г. от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, с която същият е уточнил, че искът е предявен
срещу наследниците на Т.Т.П. а именно А. А. П. и М. А. П.а. Съгласно чл.
129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127,
ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок
допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ,
ако има необходимост и право на това. Новелата на ал. 5 предвижда, че
поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
Неоснователни са и оплакванията на въззивниците, че решението е
постановено в нарушение на задължителните указания, дадени с ТР №1/2019
г., постановено по т. дело № 1/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В мотивите
на същото е прието, че исковият процес е двустранно производство – условие
за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два
различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл.26, ал.1 ГПК
страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води
2
делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за
което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в
процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. субект и
слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по
материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната
правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския
процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект,
няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални
правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице,
което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на
валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до
нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК,
която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и
задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до
липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.
Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК
в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при
условията на чл. 227 ГПК. Настоящият случай обаче е по-различен.
В случая обаче не се касае за липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса - ответниците, а се касае за хипотеза
на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, тъй като в обстоятелствената част ищецът е развил доводи срещу
починалия ответник Т.П.., но с петитума е поискал осъждане на нейните
наследници. След отстраняване на това несъответствие, исковата молба е
редовна и постановеното по него решение е допустимо.
Предвид така изложеното настоящият въззивен състав намира, че
решението е допустимо, постановено при наличие на абсолютните
процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, в това число
надлежната процесуална легитимация на страните и процесуална
правоспособност.
Предметът на въззивното производство се изчерпва с така извършената
проверка по допустимост на решението, тъй като във въззивната жалба не са
изложени оплаквания, касаещи неговата правилност. Въззивният съд дължи
произнасяне по същество на спора само в рамките и доколкото са изложени
оплаквания с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от
ГПК. Съдът дължи служебна проверка на правилността на решението само по
изключение - когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящия случай не е налице материалноправна норма, за
чието прилагане съдът да следи служебно, нито страна, чийто интерес
3
изисква по-засилена защита.
По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено като валидно и допустимо.
По разноските:
Настоящият въззивен състав намира, че въпреки отхвърляне на
въззивната жалба, на въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не
следва да се присъждат разноски, тъй като дружеството не е подало отговор
на въззивната жалба, нито е изпратило процесуален представител в съдебно
заседание, а е подало само бланкетна молба, с която е оспорило въззивната
жалба и е поискало присъждане на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2022 г., постановено по гр. дело №
44107/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Бруната“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4