РЕШЕНИЕ
№ ………..
11.10.2019г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
К. |
При
секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията К. НАХД № 1037
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Ц.П.,***, ЕГН: **********
против НП № 18-0938-005511/19.10.2018 на Началник група към ОДМВР – гр. Плевен,
сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г.,
с което на жалбоподателката П., е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на
200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателката счита наказателното
постановление за незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да
го отмени.
В съдебното заседание жалбоподателката П., редовно
призована, се явява лично и с адв. С.Т. ***. Процесуалния представител поддържа
жалбата, моли съда да отмени обжалваното НП, излага подробни доводи в писмена
защита.
Ответникът по жалбата ОД на МВР град
Плевен, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане
на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от представеният по делото АУАН Серия
АА № 104437/08.10.2018 год., че на същата дата около 14:30 часа в гр. Плевен,
ул. ***, движейки се в посока към училище „***“, като водач управлява
собственият си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, с несъобразена с
характера и интензивността на движението скорост, като не успява да спре зад
престояващият отпред лек автомобил „Фиат Пунто“ с регистрационен номер ***.
Удря го в задната част и реализира ПТП с минимални материални щети, с което е
нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
понастоящем НП.
С обжалваното понастоящем
наказателно постановление, на жалбоподателката П. е наложено наказание на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за това
че на 08.10.2018г. в 14:30 часа в гр. Плевен, ул.
***, движейки се в посока към училище „***“, като водач управлява собственият
си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, с несъобразена с характера и
интензивността на движението скорост, като не успява да спре зад престояващият
отпред лек автомобил „Фиат Пунто“ с регистрационен номер ***. Удря го в задната
част и реализира ПТП с минимални материални щети.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на
фактическата обстановка.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите
М.С.М. /актосъставител/ и К.К.А. /свидетел по съставянето на АУАН/, както и
свидетеля Г.Д.С. – другият участник в ПТП.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите
са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са
получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП близо до училище „***“. Съдът кредитира
в цялост показанията на свидетелите М. и А., които пресъздават своите
възприятия при посещение на пътнотранспортното произшествие и снемане обяснения
от двамата водачи. За установеното нарушение свидетелят М.М. съставила на
жалбоподателката П. АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в присъствието
на свидетеля А..
От показанията на свидетелката Г.Д.С. се установява,
че на процесната дата, същата е паркирала собственият си лек автомобил. При качването
й в автомобила, преди да завърти ключа за стартиране, свидетелката С. била
натиснала педала на спирачката и изключила от скорост в този момент се чуло, че
нещо се ударило в автомобила й, след което свидетелката С. се обърнала и видяла,
че лекият автомобил на жалбоподателката се е ударил в задната броня на
автомобила й.
Видно от показанията на свидетелката Г.С., същата е
била натиснала педала на спирачката и автомобилът й е бил в покой.
От показанията на свидетеля М.М. се установява, че
мястото на ПТП до №73 не се намира в зоната на действие на кръстовището, което
е пет метра.
От показанията на свидетеля К.А. се установява, че след
разговор с двамата участници в ПТП, участник №2, а именно свидетелката С. е
престоявала в автомобила си, когато жалбоподателката П. не е успяла да спре и
се е ударила в автомобила й.
Съдът не споделя доводите изложени в писмената защита
на жалбоподателката П., чрез процесуалния й представител адв. Т., че
свидетелката С. е освободила автомобила от скорост – не е натиснал спирачка
своевременно и автомобилът в това състояние е потеглил на собствен ход назад, в
резултат на което се е ударил и е спрял в автомобил №1 /на жалбоподателката П./.
Така установената фактическата обстановка се
установява от показанията на свидетелите К.А., М.М. и Г.С.. Показанията на
свидетелите са последователни и логични и се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
От друга страна по делото не бяха събрани
доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на
гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, авторството на жалбоподателя и вината му.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните
в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
За нарушението съгласно чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
(Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) - водач, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по
начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но и с всички други затруднения и
препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от
степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва
да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът
следва да спре.
На П. е вменено допуснато
нарушение на посочената в акта и наказателното постановление норма на закона,
поради несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, като не
успява да спре зад престояващият отпред лек автомобил. Жалбоподателката е
следвало да избере такава скорост, при която да бъде в състояние във всеки един
момент да предотврати настъпването на автопроизшествие. Липсват каквито и да е данни за възникнала по време
на движение извънредна ситуация, създала непреодолима опасност или довела до
необходимостта от предприемане на внезапна маневра, както и че лицето
управлявало МПС не е възприемало околната обстановка – състояние на пътната настилка, обекти на
инфраструктурата, движение на хора и автомобили и други фактори, имащи отношение към определяне на
безопасна скорост на движение.
Предвид изложеното, скоростта
на Д.П. се явява несъобразена, независимо от конкретния й размер, щом
движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални
щети.
Съдът намира, че правилно на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева. Определеното от административно-наказващият
орган наказание е в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение. Съдът, намира че така определеното наказание е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на
чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-005511/19.10.2018 на Началник група към ОДМВР – гр.
Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателката П., е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: