РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 6222 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С
решение № 51020 от 25.02.2020 г. постановено по гр.д.№ 311014/19г. на Софийски
районен съд, ГО, 145 състав, съдът е уважил частично предявените от „Т.С.
" ЕАД, ЕИК: ******срещу С.М.П., ЕГН: ********** Я.М.А.с ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ като е осъдил всяка една от ответниците да заплатят на
ищеца сумата от по 271,46 лева, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия през периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г., включително в имот с абонатен № 092446,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба -
31.05.2019г. до окончателното им заплащане; сумата от по 12,01лв.,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.5.2016г.
– м. 04.2017г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба, като исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД са отхвърлени за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 13,03лв. и за
периода от м.05.2015г. – м. 04.2016г., както исковете по чл.86 от ЗЗД за сумата
от по 130,30лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. – 21.05.2019г. и за
сумата от по 3,52лв. , обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2016г. до 21.05.2019г.
С
решението ответниците С.М.П. и Я.М.А.са осъдени да заплатят на "Т.С.
" ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 161,39
лева - разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. На основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ищеца „Т.С.“ ЕАД пък е осъдено да заплати на адв. М. Д.Д.сумата
от 234,44 лева съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска за
безплатно оказаната правна помощ.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.с."
ЕООД.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от
ответниците С.М.П. и Я.М.А. срещу решението в частта, с която исковата
претенция на ищцовото дружество е била уважена, като се твърди, че същото в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно СРС бил приел за
установено, че между страните е налице валидна облигационна връзка. Оспорват се
изводите на съда, че ответниците са приели наследството само върху документ за
собственот от 1988г. на П.С.и удостоверение за наследници. Подържа се, че
ищецът не е доказал, че ответниците са приели наследството и кой е собственика
на имота към 10.02.2018г. По изложените подробни съображения се иска решението
на СРС в обжалваната от ответника част да бъде отменено, а исковата претенция
отхвърлена. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор срещу жалбата от ищеца „Топлофикация
Софи „ЕАД, с който се излагат съображения за неосноватаелност на депозираната
от ответниците въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на съдебното
решение, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Третото
лице "Т.с." ЕООД не взема
становише въззивните жалби.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно, а в обжалваната част - и допустимо. Настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин
те стават част от мотивите на въззивния съдебен акт. Относно релевираните в
подадената жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и
изискуемостта на претендираното вземане.
От
представения по делото доказателства, а именно: Договор за продажба на държавен
недвижимм имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.05.1988г., от
който се установява, че П.А.С.е придобила собствеността върху процесния имот.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № РВЕ19-УФ01-268
на СО, Район „Възраждане“ ответниците С.П. и Я.А. са единствени наследници на
починалата на 10.02.2018г. П.С..
В
тази връзка несъстоятелно е възражението, че ищеца не е доказал, отвметниците са
приели наследството. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местоокриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49,
ал.1 от ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би
имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл.49,ал.2 ЗН.В
случая настоящия състав счита, че ищеца е провел пълно и главно доказване за
това кои са лицата, които притежават правото на собственост върху процения
имот. Твърдението на ответниците, че същите не са приели наследството и
респективно не са станали собственици на имота
не следва да бъде доказано от ищеца. Изцяло в тежест на ответниците да
проведат това насрещно доказване, противно на изложеното в жалбата. Предвид това правилни се
явяват изводите на първоинстанционна съд, че ответниците се явяват собственици
на процесния имот по силата на наследствено правоприемство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на ограничено
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва
при публично известни общи условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент -
КЕВР/, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответниците да са
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от "Т.С.“ ЕАД и одобрени от
комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване и са обвързващи за нея.
Предвид
това противно на твърденията, изложени от въззивницата, че между страните не е
доказано принципното съществуване на облигационно правоотношение. То произтича
от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответната страна, като
потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената за
собствения ѝ недвижим имот такава. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази и доводите, изложени в Решение № 5 от
22.04.2010 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по
конст. дело № 15/2015 г., обн. в ДВ, бр. 34/2010 г. Съгласно мотивите на
същото, снабдяването с топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление попада в обхвата на понятието "всеобщо предлагана услуга"
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЕ /отм./, която не може да бъде отказана по
причини, непосочени в закона. Конституционният съд е приел, че в сгради в режим
на етажна собственост пълен отказ от ползване на топлинна енергия е възможен
само при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - при прекратяване на топлоснабдяването
за цялата сграда, когато собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от
собствеността в сградата, изразят желание да преустановят ползването на
топлинна енергия. При липса на подобно решение на етажната собственост всички
обитатели следва да заплащат съответната част от доставената топлинна енергия,
тъй като се ползват от същата.
Изводите
на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Ето защо
въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС -
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора и неоснователност на въззивната жалба на ответниците С.М.П. и Я.М.А.
не се дължи присъждане на разноски. Такива следва да се присъдят на
въззиваемото дружество „ Т.С.“ ЕАД на
основание на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.)
вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
което има право на сумата 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, дължими разделно от ответници, т.е всеки по 50
лева.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявените
искове.
По
изложените съображения, Софийски градски съд, IV-А въззивен
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 51020 от 25.02.2020 г. постановено по гр.д.№ 311014/19г. на Софийски
районен съд, ГО, 145 състав, съдът е уважил частично предявените от „Т.С.
" ЕАД, ЕИК: ******срещу С.М.П., ЕГН: ********** Я.М.А. с ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ като е осъдил всяка една от ответниците да заплатят на
ищеца сумата от по 271,46 лева, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия през периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г., включително в имот с абонатен № 092446,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба
- 31.05.2019г. до окончателното им заплащане; сумата от по 12,01лв.,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.5.2016г.
– м. 04.2017г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба, като исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД са отхвърлени за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 13,03лв. и за
периода от м.05.2015г. – м. 04.2016г., както исковете по чл.86 от ЗЗД за сумата
от по 130,30лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. – 21.05.2019г. и за
сумата от по 3,52лв. , обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.05.2016г. до 21.05.2019г.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН: **********
и Я.М.А. с ЕГН: ********** да заплатят на „Т.С.
" ЕАД, ЕИК: ******на основание чл.78, ал.8 ГПК, всеки сумата от по 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.