Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1533 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.П.С. в
качеството му на представител на ТПК „Бриз“,
против Наказателно постановление
№ 23-0000154/14.03.2019г. на
Началника на Областен отдел
”АА”-Варна, с което на
ТПК „Бриз“ е наложено административно наказание „
Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.
С жалбата, бланкетна по своето съдържание, се твърди, че
постановлението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, че фактическата
обстановка не съответства на действителната, като се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. По същество пледира за отмяна на постановлението като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като излага становище, че неправилно е била
ангажирана отговорността на превозвача, тъй като в дружеството е имало
назначено на трудов договор лице, което е имало задължение да не допуска до
работа водачи, които не отговарят на законовите изисквания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, на свой ред се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който твърди, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано
по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно. Посочва също, че разпоредбата е категорична, че в
случая отговорност следва да понесе транспортното предприятие, а не отговорното
длъжностно лице.
След
преценка на доводите, изтъкнати от страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2019г. служители на ОО „АА“-Варна, един от които св. К.К., извършили
комплексна проверка на ТПК „Бриз“,
което дружество притежавало лиценз за обществен превоз на товари на територията
на Р.България № 104670.
От представените документи в хода на проверката документи,
а именно пътен лист, тахографски
лист и заповед за превоз за собствена сметка, се установило, че на 04.07.2018г.
е бил извършен превоз на товари с товарен автомобил „Даф“ с рег. № В 02 26
НС, чиито водач бил Ст.Ив.Р..
При справка в регистъра на психологическите изследвания
станало ясно, че този водач към момента на извършване на превоза не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.Той е имал такова,
което е било валидно до 13.06.2016г., като към 04.07.2018г. нямал издадено
ново. Установило се, че същия водач бил извършвал и други превози.
Поради това св. К.К.-***,съставил против дружеството акт за установяване на
нарушение, за това че на 04.07.2018г. превозвача е осъществил превоз на
товари за собствена сметка с МПС с водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност съгласно чл.7 „а“ ал.2 от ЗАвП, тъй като не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 „г”
ал.1 пр.2 от ЗАвП.
При предявяването на акта не били направени възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които били наведени доводи
за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта, както и
такива, че нарушението не е било осъществено.
В заключение било формулирано искане да не се издава
наказателно постановление.
Въпреки това, въз основа
на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал
атакуваното постановление, като в него била възприета изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението - по чл.96 „г”, ал.1,
пр.2 от ЗАвП.
За него, на ТПК
„Бриз“ на същото законово основание- чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП, била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св.
К.К. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това,
че превозвача е осъществил обществен превоз на товари с водач, който не
отговаря на съответните законови изисквания, тъй като не е притежавал валидно
удостоверение за психическа годност.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представеното от адв.Б. копие от трудов
договор, което кредитира като относимо към спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната
преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от
съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000154/14.03.2019г.
е издадено от компетентен орган - от
Началника на Областен отдел
„Автомобилна инспекция”-Варна
към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно
заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта, информационните
технологии, в шест месечния преклузивен срок, като е и съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН.
Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере какво е
обвинението и срещу какво следва да организира защитата си. Както в АУАН, така
и в впоследствие издаденото въз основа на него НП са изрично посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, както и датата на неговото установяване.
Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и са били
приети от решаващия АНО за неоснователни.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН включително и това свързано с непосочване в акта и НП на нарушената
материална норма.
В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е
само санкционна, тя съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното
право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение.
За каквото и да било нарушено право на защита и дума не
може да стане и по конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е
вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че е защитата се осъществява срещу фактите, а не
спрямо правната им квалификация. Нарушение би било налице и в случай на
несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, което би довело до
неяснота във волята на АНО, но настоящия случай не е такъв. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира.
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в
ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно
отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е допуснал конкретно определен
водач да управлява МПС и да извършва превоз за собствена сметка като водачът не
отговарял на изискванията на чл. 7а, ал.2, от ЗАвтП. Съгласно посочената норма
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния случай
обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
По делото няма спор, че въззивника
притежава качеството на превозвач.
От друга страна по категоричен начин от всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от въззивника и представени в хода на извършената му проверка,
се установява, че същият е бил работодател на шофьора (водача) упоменат в НП,
както и че въпросният шофьор е извършил редица превоз без да притежава
необходимите доказателства за психологическата му годност.
А това на какви изисквания следва да отговарят водачите
извършващи обществен превоз на товари както и превоз са собствена сметка е
изрично указано в нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП – норма която е и изрично
цитирана както в акта така и в НП.
В случая АНО дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание
имуществена санкция, което определил във фиксирания размер от 3000лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда
от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че
дружеството превозвач е имало назначено лице, което да организира транспортната
дейност не освобождава превозвача от задълженията му вменени от закона да не
допуска извършване на дейности по превоз от неудостоверили психологическата си
годност водачи.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000154/14.03.2019г. на Началника на
Областен отдел ”АА”-Варна, с
което на ТПК „Бриз“
е наложено административно
наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г”
ал.1 пр.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: