Решение по дело №41/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 74
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220200041
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

Нова Загора, 10.07.2020 год.

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на ДЕСЕТИ ЮНИ  през две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

                                                     Съдебни заседатели:

                                                                         Членове:

 

при секретаря   Валентина Колева  и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от    съдия  ЙОРДАНОВ дело АНХ № 41  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН и се развива по жалба на С.Д.С. с ЕГН ********** *** 5чрез пълномощника си адв. Г.Д. - АК Хасково със съдебен адрес *** - офис партер,против Наказателно постановление № 19-0306-001219/20.12.2019г.издадено от началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ- Нова Загора.

В жалбата се твърди,че на 05.12.2019г.на жалбоподателя бил съставен АУАН серия АА, бл. № 469610 от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Сливен, РУ- Нова Загора Д. Д. , за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган - началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ- Нова Загора, е издал обжалваното наказателно постановление, с което му е наложил наказание: глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлявам МПС за 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като са му отнети и 13 контролни точки.

Наказателното постановление (НП) № 19-0306-001219/20.12.2019г, издадено от началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ- Нова Загора,жалбоподателят счита за незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място намира, че е налице съществен процесуален порок на обжалваното НП, тъй като не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП. Това било така, защото не било дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН буквално било записано, че  управлявал лек автомобил „Ауди 80", с рег.№ У4238АВ, собственост на И. К. И., като автомобила е с прекратена регистрация на 31.10.2019г. и не е регистриран по надлежния ред в законоустановения срок. Не е посочено нито по какъв начин, нито с какъв акт е и извършена дерегистрацията на автомобила. Не е посочено най-малкото кога е изтекъл въпросният законоустановен срок. Т.е. става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради това, че същото не е било регистрирано по надлежния ред. Не посочването на обстоятелствата визирани по-горе  лишавало жалбоподателят от възможността да разбера какво точно административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице било нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила било съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

На второ място не спорял, че на 05.12.2019г.  управлявал процесното МПС, собственост на И. К. И. От АУАН и НП разбрал, че въпросното МПС не е било регистрирано, тъй като на 31.10.2019 г. регистрацията на автомобила е била прекратена, но при какви условия и на какво основание -не. За дерегистрацията на автомобила не бил уведомен от собственика И., когато му го предоставил - в края на месец септември 2019г., в Италия. С този автомобил се прибрах от Италия до България, като уговорката  със собственика била за евентуална покупко-продажба, когато и той се прибере в България, през месец октомври 2019г. Към дата 05.12.2019г същият не се бил прибрал или поне така го уверявал в телефонните разговори, които  провеждал с него многократно. Междувременно заплатил поредната вноска на застраховка „Гражданска отговорност" за този автомобил ( около 26.10.2019г.) и не  имал причина, да предполага, че има някаква нередност с неговата регистрация. Не бил придобивал собствеността на лек автомобил „Ауди 80", с рег.№ У4238АВ, за да следва и задължението му за регистрация на този автомобил, а  бил негов ползвател и в това му качество не можел да наруши разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

На трето място, с оглед на всичко изложено до тук, счита, че деянието, респ. вмененото му административно нарушение, не е съставомерно от субективна страна, доколкото към инкриминираната дата не  съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, не бил имал никакво знание и съзнание за извършената дерегистрация.

На следващо място вмененото му нарушение е умишлено, т.е. може да бъде осъществено само с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. В случая обаче не бил налице умисъл в поведението му в нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не можело да бъде санкционирано. АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност и го е санкционирал за нарушението, което не е извършил, поради което и НП се явявало незаконосъобразно, което пък неминуемо водело до неговата отмяна.

Счита, че всяко едно от посочените нарушения в административнонаказателния процес е съществено и е основание за отмяна на обжалваното  наказателно постановление.

Моли съда да отмени изцяло наказателно постановление 19-0306-001219/20.12.2019г. Издадено от началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ-Нова Загора, като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

По делото е постъпило становище от АНО,с което счита,че заявеното от жалбоподателя е неоснователно.В АУАН и обжалваното НП точно и ясно било посочено конкретното нарушение-че управлява процесния автомобил с прекратена регистрация от 31.10.2019г. и същият не е регистриран по надлежния ред.Автомобилът е бил закупен и и тъй като не бил спазен срока за пререгистрация автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 31.10.2019г.Не било вярно и твърдението на жалбоподателя,че не е знаел за непререгистрирането на автомобила от И.,тъй като сам посочва,че е взел автомобила от Италия и с него е пътувал до България,като е имал уговорка с Иванов да го закупи.Също така С. сам заявява,че през м.октомври 2019г.лично той е сключил застраховка „ГО“ за посоченото МПС,като е притежавал свидетелството за регистрация на автомобила,в което към онзи момент е бил вписан стария притежател на автомобила,където и най-вероятно в самата полица жалбоподателя е подписал предишния собственик.Затова НП било правилно и се моли да се потвърди.

В открито с.з.не се явяват страните,единствено адв.Г.Д.-процесуален представител на жалбоподателя.Тя заяви,че изцяло поддържа изложените в жалбата съображения.АУАН е бил съставен при друга фактическа обстановка.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

На 05.12.2019г.полицейския служител св.Д.Д. е съставил АУАН с бл.№469610 на жалбоподателя затова,че на същата дата, около 11.30часа в с.Пет могили,общ.Н.Загора,в посока запад-изток управлява л.а.Ауди80 с рег.№У4238АВ,собственост на И. К. И. с ЕГН**********,като автомобила е с прекратена регистрация на 31.10.2019г. и не е регистриран по надлежния ред в законоустановения срок.с това е нарушен чл.140ал.1 от ЗДвП,както е посочено в акта.Жалбоподателят е подписал акта без възражения и е получил препис от същия непосредствено след съставянето му.В с.з.актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта-св.Д. и св.С. заявиха.,че след като спрели автомобила за проверка и установили,че всички документи на лицето са в ред,останало да проверят регистрацията на автомобила.В този момент е блокирала системата и тъй като познавали водача го пуснали да си върви и ако имало нещо щели да го повикат.след няколко минути установили от заработилата система,че автомобила е с прекратена регистрация са открили на адреса водача и са му съставили АУАН за констатираното нарушение.

Въз основа на съставения АУАН АНО е издал обжалваното НП,с което за гореописаното административно нарушение,с което е осъществен състава на чл.140 ал.1 от ЗДвП,на осн.чл.175 ал.3,пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200лева,както и административно наказание „лишаване от право до управлява МПС“ за срок от шест месеца.Препис от НП жалбоподателят е получил на 13.01.2020г.,а жалбата е подадена на 20.01.2020г.чрез АНО.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима,като подадена в закования срок и от лице имащо право на жалба и правен интерес от подаването и, тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.

Възразява се в жалбата,че липсвало описание на нарушението.Не били посочени начина,нито акта,както и момента на изтичане на законовия срок.Съдът счита,че това възражение е неоснователно,тъй като така посочените факти по какъвто и да е начин не касаят нарушителя.Дори и при тяхното наличие не би се променила по какъвто и да е начин фактическата обстановка.От събраните доказателства-както писмени така и гласни,които кореспондират помежду си,безпротиворечиви са и се допълват взаимно се установи,че в момента на проверката нарушителя е управлявал процесния автомобил,който в този момент не е бил регистриран по надлежния ред.Кога и защо е   била прекратена регистрацията на автомобила е без значение от гледна точка на констатираното нарушение,а и за самия нарушител.Самият жалбоподател не спори,всъщност, че констатираното административно нарушение е налице и действително е управлявал автомобила с прекратена регистрация.

Съдът счита,че тук по-важния въпрос е дали е налице умисъл при извършване на нарушението от страна на жалбоподателя.В този смисъл се възразява,че той не знаел за прекратената регистрация на автомобила.Съдът не споделя това становище и по-скоро споделя изразеното от АНО,че жалбоподателя добре е съзнавал,че управлява автомобил с прекратена регистрация.Това е така,защото той по негови твърдения, взема автомобила и с него пътува от Италия до България,с уговорката да закупи автомобила от И. Колев.Това става в края на м.септември.Жалбоподателят също сам твърди,че около 26.10.23019г.е сключил задължителната застраховка“ГО“ за автомобила.Застрахователната полица тогава е била още на името на по-предишния собственик.Така при всички случаи двумесечния срок за регистрация на автомобила е изтекъл в края на м.ноември,тъй като към момента на получаването на автомобила в Италия жалбоподателя е знаел,че същия е закупен и негов собственик е И. И., с който имал съответните уговорки.Последният не се върнал в България,но жалбоподателят продължил да управлява автомобила.Незнанието на жалбоподателя за наличие на двумесечен срок за регистрация на автомобила от новия му собственик не го извинява,тъй като е длъжен да познава действащото законодателство.От това следва,че е налице най-малко евентуален умисъл при осъществяване на деянието.

Следва да се има пред вид,че АНО е наложил предвидените административни наказания за това нарушение в минимален размер,спазвайки принципа на законоустановеност на същите.

С оглед гореизложеното съдът счита,че жалбата е неоснователна, което води до потвърждаване на обжалваното НП.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №  19-0306-001219/20.12.2019 г. на Началник сектор към ОД МВР Сливен, РУ- Нова Загора,  с което на С.Д.С. с ЕГН  ********** ***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е  наложено  административно  наказание  “Глоба” в размер на  200.00 /двеста/лева и  „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК пред Административен съд гр. Сливен.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: