МОТИВИ към НАХД 806/19 :
Производството е
образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП Пазарджик
с предложение обвиняемия А.З.А.,с ЕГН:**********
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба за това, че на 22.12.2017г. в с.Априлци, обл.Пазарджик, като
пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършил 16-годишна
възраст — К.Я.И., ЕГН:********** - престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
За
описаното горе деяние, свързано със съжителството със св. И. той е предаден на
съд в производство по гл. 28 от НПК за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
Представителят на Пазарджишка районна прокуратура
поддържа становище за доказаност на обвинението и изразява позиция, че
определяне на най-ниският размер на глобата ще бъде съответен на деянието и ще
постигне целите на репресията.
Обвиняемият признава фактите в
постановлението и настоява за минимална глоба.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Свидетелката К.И. и обв.А.А. ***,където
живеели.
През зимата на 2016година
започнали да излизат на срещи.Св.К. се влюбила в обв.А. и искала да живеят
заедно.Родителите й не били съгласни и на 22.12.2017г.отишла в дома му в
с.Априлци.Казала му,че не може без него и искала да живее у тях.Той я
уговарял,че все още била малка и да изчакат,но тя твърдо била решила и останала
у тях.Казали на неговите родители.Те също искали да изчакат още година, две, но
тя била непреклонна.
Тогава с обвиняемия и неговите
родители отишли при нейните родители.Съобщили им решението си.Те също в
началото не били съгласни, но тя им казала,че ще самоубие ако не я дадат на
обв.А. и че не иска да живее повече без него.
След като и те се съгласили още
същата вечер направили тържество и тя заживяла с него.По това време св.И. била
навършила 14 години, а обв.А. 25 години.
Същата вечер св.И. останала в
къщата на обвиняемия и от тогава заживяла с него на съпружески начала.Същата
вечер за пръв път правили секс с обвиняемия.
В къщата на обв.А. разполагали
със собствена стая и ползвали общо с родителите му кухнята и хола.На етажа
имало вътрешни тоалетна и баня.Разполагали с всичко необходимо за нормален
живот.Той работел като строител във фирма „Арт Строй“ повече от 4
години.Финансово им помагали и родителите му, така че били задоволени с всичко
необходимо.Към нея се отнасяли с уважение и я гледали добре.
На 04.10.2018г. родила
момченце-Заприн, което записала на свое име - детето не било припознатно от
обв.А..
Обвиняемият признава виновността
си. Депозира в ДСП и в съдебната фаза самопризнания л.25,ДСП. Те са потвърдени
от събраните на ДСП и ценени на
основание чл. 378 от НПК други доказателства - показанията на свидетелите И. и Т. , както и писмените доказателства - сигнал
от Дирекция „Социално подпомагане“ - л.6 и доклад на л. 7-8, ДСП.
Разследването е започнало със сигнал от отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ — гр.Пазарджик от
18.10.2018г. до Районна прокуратура гр.Пазарджик.В сигнала е посочено, че
непълнолетната К.И., ЕГН ********** ***, от една година съжителства на семейни
начала с пълнолетния А.З.А.,*** . Към сигнала е приложен и Социален доклад, в
който подробно е описан случая. Майка и дъщеря Илиеви потвърждават, че К. е заживяла доброволно с обвиняемия, като
никой не я е принуждавал или насилвал.Обичала обв.А. и продължавала да живее с
него и семейството му в къщата им в с.Априлци,обл.Пазарджик. На 04.10.2018г.
родила момченце-Заприн
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви, прие, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като в инкриминирания период и на инкриминираното място, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е
заживял съпружески с лице от женски пол – непълнолетната свидетелка ,
ненавършила 16 годишна възраст.
При извършване на
деянието обвиняемият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и
субективни признаци на деянието и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
От
гореизложената фактическа обстановка се налага правният извод, че обвиняемият с
действията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
Предвид горното Съдът призна
обвиняемият за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
конкретния случай, както правилно е преценил автора на предложението, са налице материално-правните основания на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а именно:
1. За
извършеното от обвиняемия деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,
ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация,
и кумулативно с тях – обществено порицание.
2.Обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, Раздел IV от НК.
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно касаещи
нематериални отношения.
Предвид горното, Съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
глоба.
При отмерване на глобата прецени
ниската обществена опасност на деянието, преценката за което няма как да остане
вън от контекста на ромската общност, при която това е установен начин на живот.
Като невисока се прецени и обществената опасност на дееца, който е , както вече
се коментира горе, с необременено съдебно минало - л. 22 и позитивните характеристични данни л.30 и непосредствените
впечатления.
Събрани са данни и за имотното
състояние на дееца ( декларация СМПИС ) в ДСП и неговите обяснения за месечния
доход, който се формира от полагания от него труд, на който разчита семейството
му .
Като взе предвид съответните
обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване на размера на глобата ,
Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от постигане на целите от
реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН, на
обвиняемия е достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание
за извършеното от него престъпление – глоба в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: