№ 11968
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110105875 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на "Н."“ ЕООД, с ЕИК ... срещу „"Т-БГ"“ ООД, с ЕИК..., с
която по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е предявен установителен иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД за сумата от 681,01 лв., стойност на незаплатени фактури за консумирани услуги,
ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.08.2021г. по
ч.гр.д. № .../...г. на СРС, 171 състав.
Ищецът твърди, че стопанисва и предлага туристически услуги по отношение на къща за
гости „Тончовата къща“, находяща се в с. Арбанаси, общ. Велико Търново. Твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на сключен
неформален договор за наемане на къщата за гости за 10-дневен престой. Поддържа, че
условията за ползване на къщата включвали нощувки за цялата къща за 10 дни в общ размер
на 4300 лева; наем - потребителска такса за ползване на оборудван кухненски бокс с
трапезария, механа, външно барбекю, посуда и други консумативи с почистване за
приготвяне и консумация на собствени храни и напитки в десетдневния период в размер на
500 лева; закуска с предварителна заявка, за деца - 4 лева, за възрастен - 6 лева, както и
консумация на кафе. Поддържа, че представители на ответното дружество били настанени в
къщата на 31.07.2020г., като заплатили сумата 4300 лева за уговорените нощувки. Твърди се,
че на ответното дружество били предоставени договорените кухненски бокс, домакински
пособия, барбекю и всичко необходимо, за приготвянето на храна и напитки внесени от
гостите, както и е реализирана консумация на закуски и кафе, за което са издадени данъчни
фактури № **********/10.08.2020г. на стойност 181,01 лева с основание консумация на
закуски и кафе и фактура № **********/10.08.2020г. на стойност 500 лева с основание наем
1
- потребителска такса за ползване на оборудван кухненски бокс. Поддържа, че фактурите са
изпратени до представител на ответника, но плащане не последвало.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно
отношение въз основа на сключен неформален договор за наемане на процесната къща за
гости за 10-дневен престой. Оспорва да са договорени допълнителните услуги наем -
потребителска такса за ползване на оборудван кухненски бокс с трапезария, механа, външно
барбекю, посуда и други консумативи с почистване за приготвяне и консумация на
собствени храни и напитки в десетдневния период в размер на 500 лева, както и консумация
на закуска и кафе. Твърди, че през престоя в къщата е предоставена веднъж закуска, която
била негодна за консумация, обектът не разполагал с кафе машина, а твърдяното помещение
с кухненско оборудване било заключено и неизползваемо. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1, ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
предоставил туристически услуги на посочените във фактури № .../.... стойност по възлагане
от страна на ответното дружество.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства, че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение въз основа на
неформален договор за наемане на къща за гости, находяща се в с. Арбанаси, общ. Велико
Търново за 10-дневен престой в периода от 30.07.2020г. до 08.08.2020г.
За установяване на спорните по делото обстоятелства – предоставен ли е за ползване
оборудван кухненски бокс с трапезария, механа, външно барбекю, посуда и други
консумативи с почистване за приготвяне и консумация на собствени храни и напитки, респ.
консумирани ли са закуски и кафе по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От приетата по делото актуална ценова оферта и детайли се установява, че цялата къща се
отдава за ползване срещу уговорена цена на база нощувки, като оборудването и кухнята се
използват срещу допълнително заплащане от 70 лв. на вечер за приготвяне на храни и
използване на напитки внесени от клиентите в обекта.
От показанията на свидетел Николина С.а, служител при ищеца и съпруга на управителя, се
установява, че същата е натоварена да следи за резервациите и плащането по фактурите.
Свидетелят описва, че в периода от 30.07.2020г.-08.08.2020г. къщата била отдадена на
ответното дружество, за което била заплатена сума в размер на 4300 лева. Излага, че по
отношение на консумацията уговорката била след напускане на къщата да се издаде
фактура, поради което провела телефонен разговор с управител на ответното дружество,
който заявил, че са консумирани 18 закуски за възрастни и 7 закуски за деца, както и 30 броя
кафета. Описва, че в къщата е разположена кафе машина с капсули, като след напускане на
гостите видяла, че липсват 30 броя капсули. Излага, че на 10.08.2020г. издала 2 бр. фактури,
които били връчени на ответното дружество.
От показанията на свидетел Нора Костадинова, приятелка на управителя на ответното
дружество, се установява, че тя е водила преговорите за наемане на процесната къща.
2
Свидетелят споделя, че съобразно уговореното закуски се предлагали след предварително
поискване на място, но отрича да й е известно дали гостите са се възползвали от тази услуга.
Споделя, че гостите са ползвали посуда и кухня в къщата, вкл. тя самата е присъствала, тъй
като едната вечер празнували рожден ден. Отрича къщата да е оборудвана с кафе машина.
Изслушани са по реда на чл.176 ГПК обясненията на управителите на двете дружества,
които преповтарят изнесените твърдения в исковата молба, респ. в отговора на исковата
молба.
От приетите фактури, извлечения от дневник за продажбите за периода от 01.08.2020г. до
31.08.2020г., както и от изслушаната и приета без възражение на страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на "Н."“ ЕООД са редовно
осчетоводени три фактури, издадени с получател „"Т-БГ"“ ООД, а именно фактура № .../... г.
на стойност 4300 лв., № 1406/10.8.2020 г. на стойност 181,01 лв. и № 1407/10.8.2020 г. на
стойност 500 лв., докато в счетоводството на „"Т-БГ"“ ООД е осчетоводена само фактура №
.../... г. на стойност 4300 лв. Експертът е отразил, че ответникът е извършил две плащания -
на 23.06.2021 г. в размер на 2150 лв. и на 31.7.2020 г. - 2150 лв., с които е погасена изцяло
дължимата сума по фактура № .../... г. на стойност 4300 лв. По отношение на фактури № .../...
г. няма извършени плащания.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
достига до извод, че ищецът е предоставил туристическите услуги, посочените във фактури
№ .../...г., доколкото от доказателствата еднопосочно се установява, че на ответното
дружество е предоставен достъп до кухненско оборудване, което е ползвано ефективно (в
този смисъл показанията на свидетел Костадинова), респ. са консумирани закуски и кафе (в
този смисъл показанията на свидетел С.а). Предвид това за ответника е възникнало
задължение да заплати договорената цена, а доколкото ответникът не е погасил
задължението си, искът следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК за
сумата от 625 лева (25 лева – държавна такса, 350 лева – адвокатско възнаграждение и 250
лева – депозит за експертиза) в исковото производство, както и сумата 375 лева (25 лева -
държавна такса в заповедното производство и 350 лева – адвокатско възнаграждение).
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от "Н."“ ЕООД,
с ЕИК ... срещу „"Т-БГ"“ ООД с ЕИК... иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, че „"Т-БГ"“
ООД с ЕИК... дължи на "Н."“ ЕООД, с ЕИК ... сумата от 681,01 лв., стойност на незаплатени
фактури за консумирани услуги, ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до изплащане на
3
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 13.08.2021г. по ч.гр.д. № .../...г. на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „"Т-БГ"“ ООД с ЕИК... да заплати на "Н."“
ЕООД, с ЕИК ..., сумата 625 лева , представляваща сторени разноски в исковата
производство, както и сумата 375 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
.../...г. на СРС, 171 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4