Решение по дело №912/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260029
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20204400500912
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И E

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и осми януари          през двехиляди  двадесет и първа      година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                    ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 

при секретаря   Дафинка Борисова       като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 912 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

        С решение  № 96 от 9.10.2020г по гр. дело № 102/2020г по описа на РС – Кнежа състав на същия съд е оставил  без уважение предявения от В.Б.Ц.,с ЕГН**********,с постоянен адрес *** чрез адв.С.Я. от ПАК против В.Н.Р.,с ЕГН**********,с постоянен адрес *** иск с правно осн.чл.127а от СК,с който се иска от съда  да разреши малолетния им син Б.В. Ц. с ЕГН ********** да пътува,както и да пребивава и излиза извън пределите на Р.България зад граница,в която и да е държава независимо от момента/времето/ на излизане и времето през което ще пребивава в чужбина до навършване на пълнолетие без да е необходимо за това съгласието на майка му В.Н.Р. ,с ЕГН********** като неоснователен и недоказан

      ОСТАВИЛ Е СЪЩО ТАКА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Б.Ц.,с ЕГН**********,с постоянен адрес *** чрез адв.С.Я. от ПАК, съдът да му разреши да се снабдява от органите на МВР със съответните лични документи предвидени по закон/паспорт и или лична карта/ до навършване на пълнолетие на сина му Б.В. Ц. с ЕГН********** без да е необходимо за това съгласието на майка му В.Н.Р. ,с ЕГН**********.

               ОТХВЪРЛИЛ е искането на В.Б.Ц.,с ЕГН**********,с постоянен адрес *** чрез адв.С.Я. от ПАК да бъде осъдена В.Н.Р.,с ЕГН**********,с постоянен адрес *** да заплати направените по делото разноски.

              Въззивна жалба срещу решението  е  постъпила от  В.Б.Ц. чрез неговия процесуален представител адв. Я.  като  се правят оплаквания, че решението на РС –   Кнежа    е незаконосъобразно. Възразява се, че съдът не е произнесъл при непълнота на доказателствата като е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до разпит свидетели на въззивника. Според последния не е оценен правилно и социалния доклад по делото. Въззивникът твърди, че се отнася съвестно и с необходимото внимание към сина си Борислав. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат  исковете.

               Другата страна оспорва жалбата като неоснователна. Възразява,че не е нормално детето да пътува извън България по време на пандемия.

               Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основателни причини за разрешаване на пътуване на малолетното дете на страните с бащата извън границите на РБ, за какъв период и къде, както и за необходимостта на бащата за снабдяване  с необходимите документи

               ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

       В решението си РС е приел, че е било видно от съдържанието на Удостоверение за раждане дубликат,издадено въз основа на акт за раждане №177 от 01.12.2016г. в гр.Кнежа,общ.Кнежа страните са родители на малолетното дете Б.В. Ц.,родено на ***г. в Испания.

      Видно е било от съдържанието на постигнатата между страните съдебна спогодба от 07.01.2020г. по Гр.д.№727/2019г. по описа на РС-Кнежа, родителските права по отношение на малолетното дете  Б.В. Ц. са били предоставени на майка му и местоживеенето му е определено на адреса на ответницата в с.***,ул.“***“№1,общ.Кнежа.Определена е била дължимата се месечна издръжка на малолетното дете от 170лв.,както и режим на лични контакти на детето с баща му.По това време не е имало искане и консенсус между страните за извеждането на малолетното им дете в чужбина от някого от тях без съгласието на другия му родител.

   Видно е било от изпратените по делото от РУ Кнежа жалба и сигнал между двамата родители и след съдебната им спогодба е имало разногласия относно упражняването на родителските права и правото на личните контакти на ищеца с малолетното им дете.

    Според съдържанието на изготвения от ДСП-Кнежа социален доклад е било видно , според РС, че малолетното дете е привързано към майка си като между тях е изградена емоционална връзка,то се нуждае от спокойна семейна среда и пълноценно общуване с двамата си родители и останалите членове от техните семейства.Отразено е било ,че детето се нуждае от постоянни грижи гарантиращи цялостното му развитие,напътствия,стимулиране и подкрепа за изграждане на навици и умения,необходими за ежедневието.Изрично е отразено там,че при раздяла родителите следва да запазят добрия тон  по между си и проявяват воля за сътрудничество в интерес на детето си,защото конфликтите между тях се отразяват  негативно върху емоционалността на детето.Според отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Кнежа в случая е налице сигурна и спокойна семейна среда,както и добри битови условия за отглеждане на детето Б.В. Ц.,а правата и интересите му се спазват.

 Делото е било заведено в РС-гр.Кнежа на 02.03.2020г.,което е малко преди обявяването на т.нар.“пандемия от COVID 19“ в Европа и света и медийното й оповестяване.

Според съдебния състав на РС  към момента при наличието на информация за разрастване на заразяването с „COVID 19“ в Европа и у нас и при наличието на изрично определен режим на лични отношения между ищеца и малолетното детето,който е изцяло в интерес на детето,тъй като позволява и на двамата му родители да се грижат за него и да го виждат в една сравнително безопасна среда у нас е много рисково за живота и здравето на детето ,както и на неговите близки вкл. родителите на ищеца, да се позволява на ищеца да може да го извежда в чужбина без изричното нотариално съгласие на ответницата. Освен това предвид на явно влошените междуличностни отношения между страните е налице и реална опасност ,ако детето бъде изведено зад граница от ищеца след това да не бъде върнато при майка си.При тези съображения РС ее постановил и отхвърлителното си решение.

            РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно  

                 РС е изложил      мотиви относно изводите си, които  не се споделят от въззивната инстанция .

                 Пред въззивната инстанция са допуснати гласни доказателства. Видно от показанията на св. М.М.  тя познава въззивника, тъй като живее в съседство с него. Утвърждава пред съда, че въззивникът е загрижен и внимателен баща, контактува с детето си и го взема при себе си когато е в България съобразно утвърдения режим за контакти с детето. Свидетелката твърди, че въззивникът, както и бабата и дядото на детето Борислав по бащина линия живеят и работят в Испания. Били са там заедно и с майката на детето, върнали са се преди година – две. После въззивникът е заминал отново. Свидетелката твърди, че е отговорен баща, чете и играе с детето, то не иска да си тръгне от къщата на баща си.

               Въззивният съд възприема показанията на свидетелката като обективни и основаващи се на преки впечатления.

                Съгласно чл. 127 А ал. 1- 3 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.

               Съгласно ТР 1 от 3.07.2017 г  по т.д № 1/2016 на ОСГК на ВКС на РБ съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. ВКС на РБ приема, че решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.

 

 

 

 

               Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

               От събраните по делото доказателства, вкл. от гласните доказателства и представения социален доклад , се установява, че между бащата и детето има изградена емоционална връзка, то познава баща си и контактува  с него без негативна нагласа. Пред въззивния съд майката на детето сама заявява, че не оспорва факта, че бащата на детето го обича и никога няма да му навреди. Едновременно с това се установява наличието на известно напрежение в отношенията между родителите на детето, които се изразяват и в сигнали до полицейски органи.

               Въззивният съд приема, че  е в интерес на детето то да има нормални и постоянни контакти и с двамата си родители. В конкретния случай осъществяването на контактите с баща са се усложняват от местоживеенето на същия извън пределите на РБ. Това обаче не означава, че той не може да реализира правото си да бъде с детето за един месец през лятото по своето местоживеене. От доказателствата по делото се установява, че майката не е съгласна с това и не желае да даде съгласие за извеждането на детето от бащата извън пределите на РБ.Наличието на актуалната епидемична обстановка не може да бъде пречка за пътуване на детето при спазване на всички здравни изисквания на РБ и съответната страна, тъй като свободното придвижване не е забранено дори и с оглед наличието на известни допълнителни изисквания и ограничения. Не може да бъде споделен изводът на РС, че съществува риск детето да не бъде върнато в България. Теоретичната опасност от незаконосъобразни действия на бащата не може да бъде основание да не се позволява на същия да осъществява правото си на контакт с детето през лятото и извън територията на България. Детето е родено в Испания, то е живяло с баща си, познава го и в този смисъл за него пътуването с бащата не би било  някакъв  сериозен стрес.  В този случай и при извода на съда за защита на най – добрия интерес на детето съдът следва да даде разрешение за пътуването на детето с бащата. С оглед цитираното по – горе разрешение, дадено с ТР 1 това не може да се случи обаче без ограничения във времето и пространството. Следва да се отмени атакуваното съдебно решение и да се даде възможност на бащата да извежда детето за пътуване само до Испания, само за един месец в периода от м. юни до м. септември , който месец не съвпада с отпуска на майката съобразно постигнатата между страните спогодба  като това разрешение са отнася за три години от 2021 г до 2023 г включително. Въззивният съд счита, че разрешението следва да се даде за период до навършване от детето на училищна възраст, което от своя страна ще изисква последваща допълнителна преценка за периодите на излизане извън пределите на България. Следва да се даде разрешение на бащата да иска издаване на необходимите лични документи за детето във връзка с излизането му в чужбина без съгласието на майката.

                     При тези изводи на въззивния съд следва да се постанови решението. С оглед характера на производството като спорна администрация и изхода на делото с частично уважаване на предявения иск разноските следва да останат така, както са направени.

                                

                      Водим от горното, съдът

                                     Р           Е        Ш         И          :

                       ОТМЕНЯ  РЕШЕНИЕ  96 от 9.10.2020г по гр. дело № 102/2020г по описа на РС – Кнежа   КАТО  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

                      РАЗРЕШАВА на осн. Чл. 127 А от СК В.Б.Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес *** ***7 да пътува с малолетното си дете Б.В. Ц.  ЕГН ********** извън пределите на Република България без съгласието на майката В.Н.Р. ЕГН ********** като го извежда за пътуване до Испания за по един месец в периода от м. юни до м. септември включително за периода от 2021г до 2023 г включително КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ на пътуване и пребиваване извън пределите на РБ  по всяко време и в която и да е държава  до навършване на пълнолетие на детето  Б.В. Ц.  ЕГН ********** КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН

                   РАЗРЕШАВА на осн. Чл. 127 А от СК В.Б.Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес *** ***7  да заявява издаването и да се снабдява с всички необходими лични документи за детето  Б.В. Ц.  ЕГН ********** във връзка с пътуване в чужбина без съгласието на майката В.Н.Р. ЕГН **********

                  РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :