№ 394
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора С. Ив. Л.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по постъпило искане от М. К. К., в която се излагат
твърдения, че при осъждането му по НОХД № 352/21г. на РС - Козлодуй,
респ. ВНОХД №47/23г. на ОС – гр.Враца, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалният
закон. На първо място се излагат доводи, че не е спазен редът за изземване,
съхранение и предаване на инкриминираните боеприпаси, поради което и не е
установено по необходимия категоричен начин, че изследваните от вещото
лице боеприпаси са идентични с предадените от майката на подсъдимия. На
следващо място се твърди, че неправилно е приложен материалният закон,
като не е отчетена явната малозначителност на деянието и наличието на
предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК. Поради това се моли за възобновяване
на наказателното производство и оправдаване на молителя или връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съдилищата по същество.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият М. К.
поддържа направеното искане по доводите, изложени в него. Моли
1
производството по делото да бъде възобновено. В дадената последна
думаподдържа казаното, като моли да бъде оправдан.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура дава
становище, че искането е основателно, що се касае до твърдяното неправилно
приложение на материалния закон. Счита, че по отношение на деянието е
налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК и същото се явява явно
малозначително. Излага твърдения, че инстанциите по същество не са
преценили в достатъчна степен възрастта на К., броя на боеприпасите и
липсата на оръжие, с което същите да могат да се използват. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да възобнови наказателното
производство и да оправдае М. К. в рамките на възприетата фактическа
обстановка.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е основателно.
С присъда от 07.10. 2022 год., постановена по н. о. х. д. №
352/2021 год., РС - Козлодуй е признал подс. М. К. К. за виновен в извършено
на 11.05.2020г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
По въззивна жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник,
присъдата е била проверена от ОС - Враца и с решение от 17. 03 2023 год.,
постановено по в. н. о. х. д. № 47/2023 год., първоинстанционният съдебен акт
е бил изменен, като наложеното наказание е намалено на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В останалата си част първоинстанционната
присъда е потвърдена.
2
Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка
по делото е била възприета и отразена коректно от съдебните инстанции по
същество и в тази насока дейността на същите по събирането и оценката на
доказателствата не търпи критика, като не могат да бъдат споделени доводите
относно допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.
Независимо от това, инстанциите по същество не са преценили в достатъчна
степен релевантните по делото обстоятелства, за да възприемат адекватната
правна квалификация. Независимо от това, че формално покрива признаците
на цитирания престъпен състав, този съдебен състав счита, че при условията и
конкретиката на чл. 9, ал. 2 от НК, обществената опасност на деянието се
явява явно незначителна и в този смисъл същото не е престъпно. Намирайки
се в общата част на НК, безспорно е, че тази разпоредба, отнасяща се до
признаците на едно престъпно деяние, е относима към всички състави,
предвидени в специалната част на кодекса. Действително, колкото по-
общественоопасно и оттам по-тежко наказуемо е едно деяние, толкова по-
рядко и по-трудно спрямо него може на практика да бъде отнесена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Това обаче не означава, че същата се явява
принципно неприложима, което задължава решаващия съдебен състав да
обсъди нейното приложение на практика, без изначално и а-приори да
изключи приложението й спрямо определена група казуси.
В разглежданата хипотеза се установява, че обществената опасност на
деянието е далеч по-ниска от обичайната за този вид инкриминирани деяния
и е явно незначителна. В тази насока доводи се извеждат на първо място от
положителната характеристика на подсъдимия К., който е неосъждан, без
данни за други водени срещу него наказателни производства. Следва да се
отбележи, че в пледоариите на прокурорите в инстанциите по същество
некоректно е посочено, че срещу К., като непълнолетен, е имало
производство за престъпление по чл. 270 от НК, доколкото такова не е било
образувано, а същият е бил наказан по административен ред затова, че не е
спрял при подаден сигнал. Същият, към момента на извършване на деянието
не е бил навършил 19 години, която възраст, независимо, че безспорно е в
границите на пълнолетието, се характеризира с неукрепналост и
лекомисленост на характера. Следва да се посочи също така, че няма данни в
3
рамките на периода, през който е водено срещу К. настоящото наказателно
производство, същият да извършвал други неправомерни деяния. На
следващо място, изводът за наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК се
извежда и от спецификата на извършване на деянието, доколкото става
въпрос за неголямо количество боеприпаси, като не е държано незаконно
оръжие, с което същите да могат да се използват, поради което и няма как
конкретно от това деяние да произтекат някакви конкретни вредни
последици. Независимо от самостоятелния характер на държането на
боеприпаси, липсата на оръжие, с което същите да могат да бъдат използвани,
снижава обществената опасност на деянието. От всичко изложено дотук
следва извода, че извършеното от подсъдимия, макар и формално да покрива
признаците на престъплението по чл.339, ал. 1 от НК, обществената му
опасност е явно незначителна, поради което същото не е престъпно. Степента
на обществена опасност на деянието се явява значително занижена, в
сравнение с обичайната за този вид деяния, поради което и прибягването до
наказателната репресия в разглежданата хипотеза се явява необосновано. По
отношение на подсъдимия успешно е могла да бъде приложена
административнонаказателната отговорност по чл. 212 от ЗОБВВПИ,
доколкото елементите от състава на престъплението по чл. 339 от НК и
административното нарушение от обективна страна са идентични,
разграничението между тях се извършва въз основа на възприетата степен на
обществена опасност на конкретно констатираното поведение на лицето. В
разглежданата хипотеза, степента на обществена опасност не дефинира
деянието като престъпление, а като административно нарушение, но тъй към
настоящия момент са изтекли всички възможни срокове за ангажирането й,
съдът се спира на това обстоятелство единствено с оглед правната
прецизност, без да разполага с възможност да се произнесе обвързващо в тази
насока и да наложи на подсъдимия съответното административно наказание.
Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че е налице визираното в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. Чл. 348, ал. 1, т. 1
основание за възобновяване на производството, като при условията на чл.
425, ал. 1, т. 2, вр. Чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК и чл. 9, ал. 2 от НК, подсъдимият
М. К. К. следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Това е така, с оглед изричното
4
правомощие на съда в настоящото производство да отмени присъдата и
оправдае подсъдимия в рамките на приетите от съдилищата по същество
фактически положения.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от
НПК Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №47/23г. на ОС – гр.Враца, в
рамките на което е изменена частично присъда от 07.10. 2022 год.,
постановена по н. о. х. д. № 352/2021 год., РС - Козлодуй, с която подс. М. К.
К. е признат за виновен в извършено на 11.05.2020г. на престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 304 от НПК, вр.чл. 9, ал. 2 от НК, ОПРАВДАВА М.
К. К., роден на ********г. в гр. ***, обл. ***, българин, български
гражданин,със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, с
адрес с. ***, обл. ***, ул. „***“ № ***, по повдигнатото обвинение по чл. 339,
ал. 1 от НК, затова че на 11.05.2020г., в с. ***, обл. ***, ул. „***“ № ***
държал 26 броя боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има надлежно
разрешение, съгласно чл. 56,а ал. 3, вр. Чл. 51, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5